Решение № 199 от 24.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. София, 24.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно търговско дело № 20221001001021 по описа за 2022 година взе предвид следното:

Въззивното производството по реда на чл.258 и сл. ГПК и е образувано по жалба на „Планински капитал“ООД, ЕИК 202616644, чрез адв.А. Х. от БАК насочена против Решение № 96/31.08.2022 г., постановено по т.д.№ 215/2021 г. по описа на Окръжен съд Благоевград, с което по предявен иск с правно основание чл.71 ТЗ от „Еделвайс Мениджмънт“ООД е признато за установено съществуването на членствено правоотношение между дружеството ищец и въззивното дружество, с дялово участие на „Еделвайс мениджмънт“ООД от 50 дружествени дяла с номинална стойност от по 1 лв. всеки един и с обща номинална стойност 50 лв. от капитала на „Планински връх“ООД, който е с обща стойност 100 лв., разпределени в 100 дружествени дяла.

В жалбата на първо място се правят оплаквания за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустим иск, и във връзка с тях се иска обезсилването му.

Поддържа се в тази връзка, че първоинстанционният съд лишил въззивника от възможността да участва в хода на разглеждане на делото, като не се е произнесъл своевременно в нарушение на чл.151, ал.4 ГПК по депозираната пред него молба по чл.151 ГПК с плик с вх.№ 8606/27.07.2022 г., с която е поискано отлагане на делото по обективни причини, за които били ангажирани и доказателства.

Отделно от горното се поддържа, че ищцовото дружество било изключено като съдружник от „Планински капитал“ООД на проведено ОСС на 28.08.2019 г. - факт, който самият той признавал. Затова и поради незабавното действие на решението за изключването му във вътрешните отношения между съдружника и дружеството, независимо от обстоятелството, че то не било вписано в ТР, то той нямал право да участва при вземане на решения на дружеството от датата на изключване до датата на отмяната на решението с влязъл в сила съдебен акт, която отмяна обаче има действие занапред.

Ето защо и т.к. считано от 28.08.2019 г. „Еделвайс Мениджмънт“ООД е престанало да бъде съдружник в „Планински капитал“ООД, същото не било активно процесуално 1 легитимирано да предяви иск по чл.71 ТЗ.

Горният извод се налагал независимо от обстоятелството, че към настоящия момент било висящо т.д. № 150/2019 г. по описа на ОС Благоевград, образувано по предявен иск по чл.74 ТЗ от „Еделвайс Мениджмънт“ООД против решенията на ОСС, взети на 28.08.2019 г., вкл. това за изключването му като съдружник в „Планински капитал“ООД.

Решението, постановено по това дело, не е влязло в сила, т.к. е обжалвано пред САС, а и последиците му щели да настъпят занапред.

По тези съображения е поискано от настоящата инстанция първоинстанционното решение да бъде обезсилено, а делото - прекратено.

В условието на евентуалност се поддържа и неправилност на същото решение, като постановено в нарушение на материалния закон в нормите на чл.140, ал.4 ТЗ, по тълкуването на който е налице постоянна и задължителна /постановена по реда на чл.290 ГПК/ в насока, че във вътрешните отношения между изключения съдружник и дружеството действието на решението се проява веднага, без да е необходимо то да влезе в сила, за да породи конститутивните си правни последици.

Твърди се, че първоинстанционният съд основал правните си изводи върху приетия от него факт, че решението за изключване на „Еделвайс мениджмънт“ООД от 28.08.2019 г. било незаконосъобразно и че съдружникът не е участвал в ОСС, поради процесуални нарушения по свикването и провеждането му.

В същото време било налице признание от страна на ищеца-въззиваем, че не е налице влязло в сила съдебно решение, с което да е решен въпросът относно незаконосъобразността /респ. - законосъобразността/ на решението за изключване на същия като съдружник във въззивното дружество.

Затова първоинстанционното решение било постановено и в нарушение на съдопроизводствените правила, като съдът по него дописал фактите по делото.

По изложените подробни съображения в подкрепа на посочените оплаквания са иска от настоящата инстанция да отмени обжалваното решение и по съществото на спора да отхвърли предявения иск.

В отговора по въззивната жалба насрещната страна, чрез процесуалните си представители оспорва доводите, развити в нея и поддържа правилност на обжалваното решение.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Софийският апелативен съд, търговско отделение, пети състав, като съобрази данните по първоинстанционното дело, приема следното:

ОС Благоевград е бил сезиран с предявен иск с правно основание чл.71 ТЗ от „Еделвайс мениджмънт“ООД против „Планински капитал“ООД.

В обстоятелствената й част ищецът е поддържал, че е съдружник в ответното дружество, наред със „Саванна Крик“ЕООД при дялово участие с номинална стойност от 50 лв. - обстоятелство, установимо и от наличните по партидата на последното вписвания в Търговския регистър /ТР/.

На 28.08.2019 г. вторият съдружник - „Саванна Крик“ЕООД приел незаконосъобразно решение, оформено като такова на ОСС, за изключване на ищцовото дружество като съдружник в „Планински капитал“ООД , както и такова за поемане на всички дружествени дялове на изключения съдружник.

Решението за изключване на ищеца като съдружник било атакувано по реда на чл. 74 от ТЗ пред ОС Благоевград, пред който било образувано т.д. № 150/2019 г., по което било постановено Решение № 900561/21.04.2021 г. Със същото искът на „Еделвайс Мениджмънт“ ООД бил уважен и като незаконосъобразно било отменено решението на ОСС на ответното дружество от 28.08.2019 г., с което той бил изключен като съдружник.

2

Поддържа се, че горепосоченото решение не е влязло в сила, защото против него била подадена въззивна жалба от насрещната страна и към настоящия момент било висящо пред САС - в.т.д. № 772/2021 г. С Определение от 11.10.2021 г. същото дело било спряно на осн.чл.229, ал.1, т.4 ГПК, поради връзката му на обусловеност с т.д. № 176/2019 г. по описа на ОС Благоевград.

Поддържа се и че по заявлението за вписване на решенията на ОСС на ответното дружество от 28.08.2019 г. бил постановен отказ с №20190829175715 от 02.09.2019 г. от ДЛР при АВ, атакуван пред ОС Благоевград.

С Определение № 4580/22.10.2019 г. по т.д. № 160/2019 г. по описа на същия съд регистърното производство по заявлението било спряно.

Отделно от изложеното на 07.06.2021 г. „Саванна Крик“ЕООД, претендиращо да бъде едноличен собственик на капитала на „Планински Капитал“ ЕООД провело ново ОСС, на което били взети решения за увеличаване на капитала на дружеството от 100 на 440 лева, за приемане на нов съдружник - „Комитет“ ЕООД, както и за приемане на нов дружествен договор.

С ново заявление за вписване от 08.06.2021 г. А4 с рег. № 20210608153041 било поискано в ТР да бъдат вписани горепосочените обстоятелства - за увеличаване на капитала на „Планински Капитал“ ЕООД на 440 лева, за вписване като нов съдружник на „Комитет“ ЕООД с дялово участие в размер на 340 лева и вписване и обявяване на нов дружествен договор, в който като съдружници са посочени „Саванна Крик“ ЕООД и „Комитет“ ЕООД.

По това заявление бил постановен отказ от ДЛР при ТЗ с № 202106081530414/15.06.2021 г., обжалван пред ОС Благоевград от заявителя. По образуваното по този повод т.д. № 164/2021 г. на ОС Благоевград било постановено Решение № 82/21.12.2021 г., с което отказът е отменен и преписката е изпратена на АВ с изрични указания да се извърши исканото вписване по образец № А4 с вх. № 20210608153041/08.06.2021 г.

Това съдебно решение постъпило по партидата на „Планински Капитал“ ЕООД на 21.12.2021 г. и било оповестено чрез вписване с рег. № 20211221181428, но въпреки това в раздел „общ статус“ на фирмената партида на дружеството не било извършено вписване на образец А4 с вх. № 20210608153041/08.06.2021 г.

В този раздел „общ статус“ по партидата на ответното дружество към датата на предявяване на исковата молба било отразено, че „Еделвайс Мениджмънт“ООД е паритетен съдружник на „Планински Капитал“ООД заедно със „Саванна Крик“ЕООД, както и че вписаният капитал на ответното дружество продължавало да бъде 100 лева, „Комитет“ЕООД не е вписан като съдружник, а актуалният учредителен акт в ТР продължава да бъде този, обявен на 14.11.2018 г., с който като единствени съдружници фигурират „Еделвайс мениджмент“ЕООД и „Саванна Крик“ЕООД.

Според ищцовото дружество изложените по-горе факти сочели, че ответното такова, чрез управителя му Е. С., системно отрича качеството му на съдружник в „Планински капитал“ООД.

По-конкретно това отричане се проявявало чрез неизпращането на покана на ищеца за ОСС, проведено на 07.06.2021 г., подаване на заявление за вписване на решенията, взети на това ОСС, както и на друго такова, с което отново е поискано заличаването на ищеца като съдружник в „Планински капитал“ООД и вписването за такива на „Саванна Крик“ЕООД и „Комитет“ЕООД.

Предвид на изложеното за ищеца се пораждал правен интерес да установи по исков ред съществуването на така отричаното членствено правоотношение.

Твърди се, че чрез константна съдебна практика на нормата на чл.140 ТЗ в насока, че във вътрешните отношения между съдружника и дружеството, чрез неговите органи, взетите решения на ОСС имат незабавно действие, което не е в зависимост от вписването им в ТР по реда на чл.140 ТЗ относимата и към настоящия казус норма се тълкувала неправилно и извращавала закона и добрите нрави, защото практически узаконявало корпоративните кражби.

Като се поддържа, че действието на решението за изключване на ищцовото дружество 3 като съдружник в ответното не е породило правно действие, защото такова би се породило само при вписването му по реда на чл.140, ал.4 ТЗ, е поискано от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника съществуването на членственото правоотношение между „Еделвайс мениджмънт“ООД като съдружник и „Планински капитал“ООД, като емитент, чрез притежаването на 50 дружествени дяла с номинална стойност от по един лев всеки и с обща номинална стойност 50 лв. от капитала на „Планински капитал“ООД на обща стойност 100 лева, разпределен в 10 дружествени дяла с номинална стойност от по един лев.

В отговора по исковата молба ответното дружество, чрез процесуалния си представител, на първо място е навел доводи за недопустимост на предявения иск, поради отсъствието на активна процесуална легитимация в лицето на ищеца от предявяването му.

Твърди се, че неоспорените и от ищеца факти за взето решение от ОСС, проведено на 28.08.2019 г. за изключването му като съдружник в „Планински капитал“ООД, което има незабавно действие в отношенията между съдружника и дружеството, чрез органните му представители, вкл. че това решение не е отменено с влязло в сила съдебно решения, сочели на единствено обоснован правен извод, че прекратяването на членствените права на ищеца е породило правно действие, поради което и той не е активно легитимиран да предявява иск по реда на чл.71 ТЗ, т.к. няма качеството съдружник в дружеството.

Отделно от изложеното в условието на евентуалност поддържа неоснователност на предявения иск по съображенията, изложени в подкрепа на довода му за недопустимост. е оспорило предявения иск.

В разменените допълнителна искова молба и отговор по нея страните са изложили единствено съображения по съществото на спора.

Пред настоящата инстанция не е допуснато събирането на нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като прецени доводите и възраженията на страните във връзка със събраните по делото доказателства, вземайки предвид основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, по редовно предявен иск, в съответната форма.

За пълнота на изложението и в отговор на част от оплакванията във въззивната жалба е необходимо да се поясни, че изводът за допустимост на предявения иск решаващият състав основава на обстоятелството, че в случая ищецът извежда правния си интерес от предявяване на иска от твърдения да е съдружник в ответното дружество, чийто управител отрича членствените му права.