Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 1043 от 27.03.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Частно гражданско дело 537/2026
Вид
Разпореждане № 1043
Подписан
27.03.2026
В сила
09.04.2026
Състав
НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 3, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 19, ал. 3, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1043 гр. Разград, 27.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330100537 по описа за 2026 година

Производството е с правно основание чл.410 от ГПК.

Депозирано е заявление от АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА

ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780 за издаване на заповед за изпълнение Н. И. В., ********** за заплащане на сумата 535.30EUR главница за погасяване на вземане по договор за кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата, сумата 94.94 договорна лихва за периода 07.10.2023 г. - 07.10.2024 г., сумата 34.98евро законна лихва за периода 08.10.2024 г. - 22.03.2026 г., както и за сумата 11.31 евро разноски по делото и 168.73 евро юрисконсултско възнаграждение.

Разпоредбата на чл.411, ал.2, т.3 от ГПК сочи като основание за неиздаване на заповед за изпълнение искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или обоснована вероятност за неравноправност на тази клауза.

Съдът взе предвид твърденията на заявителя, че:

На 07 септември 2023г., между Н. И.В. /Заемател/ и Креди Йес ООД, с ЕИК 200688545 /Заемодател/ е сключен договор за паричен заем №801772, по силата на който е отпуснат заем в размер на 613.55€,който е следвало да бъде върнат ведно с договорна лихва, на 13 Месечни погасителна/и вноска/и, в срок до 07 октомври 2024г., платими при първа погасителна вноска на 07 октомври 2023г. и последна погасителна вноска на 07 октомври 2024г.Сподписването на Договора за заем Заемополучателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи на Договора, съгласява се с тях и желае Договорът да бъде сключен.Размерът на ГПРпо договора е фиксиран и е определен в съответствие с изискванията на чл. 19 ал. 2 отЗПК, съгласно формулата по Приложение №1 към ЗПК и включва единствено договорената междустраните възнаградителна лихва. Разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗПК предвижда, че при изчисляване на ГПРне се включват разходите,които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит,както и такси за допълнителни, незадължителни услуги, предоставени на Кредитополучателя по негово искане.

Длъжникътдължи на осн. чл. 86 ЗЗД обезщетение за забава /мораторна лихва/ върхунепогасената главница,която се начислява за всеки ден забава, считано от 08 октомври 2024г. до 21 март 2026г., в размер на 34.98 €,както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на 1 дължимите суми.

На 03 септември 2025г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 22.01.2021г. на основание чл.

99 от ЗЗД между Креди Йес ООД, с ЕИК 200688545 и Агенция за контрол на просрочени задължения ООД, ЕИК 202527341, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на Агенция за контрол на просрочени задължения ООД (правоприемник на което е Агенция за контрол на просрочени задължения АД, с ЕИК: 207172780, считано от 25.11.2022 г.) изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 17 септември 2025 г. от Креди Йес ООД посредством писмо с обратна разписка.

В настоящия случай ищецът се позовава на договор за кредит, сключен с физическо лице. За същия се прилагат разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите. Основание за прилагане на последния е обстоятелството, че длъжникът е физическо лице, което ползва услуга, която не е предназначена за извършване на търговска или професионална дейност.

Според заявителя длъжникът лъжникът е извършвал плащания към първоначалния кредитор общо в размер на 248.54 евро, индивидуализирани по дати и размер както следва: • На 19.10.2023г. – 113.00 евро • На 15.01.2024г.

– 113.42 евро • На 26.09.2024г. – 25.56 евро. Направените плащания са отнесени за погасяване на следните компоненти на задължението: • Главница – 78.25 евро; • Договорна лихва – 57.40 евро; • Неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение – 112.88 евро; • Наказателна лихва – 3.45 евро.

С оглед на горепосоченото в настоящия случай, съдът дължи преценка дали договорните клаузи, на които се позовава заявителя не са неравноправни.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“. договор за паричен заем №801772 за сумата 1,200.00 лева, отпусната на 07.09.2023 г, по който задължението следва в срок до 07.10.2023 г., при който размерът на общо дължимото по кредита е 2 873 лв. /видно от погасителния план/ показва формалния характер на посочването на ГПР от 48.066% % в същия договор.

От тук следва извод, че този договор е сключен в противоречие на закона, 2 обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

След като длъжникът не е внасял суми за погасяване на задължение по договора, съдът следва да присъди само главницата, намалена с платената с цялата, платена по договора сума, като остави без уважение заявлението в останалата част,

На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноските следва да бъдат присъдени съразмерно на тази част от претенцията, за която се издава заповед за изпълнение.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

Да се издаде на основание чл. 411 ал. 3 във вр. с ал. 1 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в полза на АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД, 207172780 срещу Н. И. В., ********** за заплащане в полза на заявителя на парично задължение в размер на 365,01 EUR главница по договор за паричен заем №801772, сключен с Креди Йес ООД , ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане, сумата 10,86 евро разноски за държавна такса и 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ АД,

207172780 срещу Н. И. В., ********** за заплащане в полза на заявителя на следните суми: сумата 94.94 договорна лихва за периода 07.10.2023 г. 07.10.2024 г., сумата 34.98евро законна лихва за периода 08.10.2024 г. 22.03.2026 г., както и съдебни разноски над определения от съда размер.

УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск за претендираните от него вземания, за които е отказано издаване на заповед за изпълнение в 1месечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като довнесе следващата се държавна такса.

Разпореждането в отхвърлителната част подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от връчването му на заявителя с частна жалба.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3