Решение № 280 от 26.06.2025, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Плевен, 26.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20254400500274 по описа за 2025 година

С решение рег.№ 40/18.02.2025 г. по гр.д.№ 20244410100643 по описа за 2024 година на РС -Левски е осъдена на основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.52 ЗЗД Р.

А. М. да заплати на М. В. С. обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 5 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 26.08.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като е отхвърлен иска за разликата над сумата от 5 000 лв. до претендирания с исковата молба размер от 8 000 лв., като неоснователен.Осъдена е на основание чл.78, ал.1 ГПК Р. А. М. да заплати на М. В. С. разноски съразмерно на уважената част от иска в размер на 1 200 лв., представляваща направени по делото разноски.

Депозирана е въззивна жалба от Р. А. М., чрез назначения й адвокат, против решение № 40/18.02.2025 г. по гр.д.№ 643/2024 г. по описа на ЛРС, което се обжалва частично.Счита решението за неправилно.Първоинстанционният съд е присъдил обезщетение в размер на 5 000 лв., който е завишен.Прави се искане да се отмени решението на РСЛевски за присъдената сума за причинени неимуществени вреди над сумата от 1 000 лв.

1

За ответника по въззивната жалба – М. В. С., чрез пълномощник, е депозирано писмено становище, с което се оспорва въззивната жалба.Счита, че решението на първоинстанционния съд е правилно, законосъобразно и постановено при спазване на процесуалните правила.Прави се искане да се отхвърли въззивната жалба и да се остави в сила първоинстанционното решение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния съд в обжалваната част на решението.

На първо място във въззивната жалба се сочи, че при определяне на размера на претърпените от възиваемия неимуществени вреди съдът е взел впредвид броя и интензитета на употребените обиди, клевети и закани.Приел е безкритично, че всички обиди и клевети са направени именно от въззивницата, ответник в първоинстанционното производство, макар изрично вещото лице да е отговорило, че не може да каже кое лице ги е публикувало в социалните мрежи.

От заключението на СТЕ, изготвена от ВЛ инж.Т., неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно, се установява, че съдържанието на предоставения й за изследване електронен носител флаш памет 8GB марка „Intenso“ включва 8 брой видеофайла и 7 броя снимкови файла.

ВЛ е възпроизвело съдържанието на видеофайловете, като видеата са създадени чрез мобилно приложение TikTok, записани са на електронния носител на 29.05.2024 г., а последните две видеа на 27.06.2024 г.

ВЛ е възпроизвело и съответния текст от видеата.

То е пояснило, че относно това кой е действителният автор на тези файлове, т.е. кой ги е създал, това не е от неговата компетентност, тъй като то може да възпроизведе речта и да опише техническите параметри на 2 видеофайловете, но лицето, което е заснето на видеофайловете изрича думите, т.е. въззивницата.

От показанията на свидетелката А., която познава въззиваемия повече от 15 години, до преди няколко месеца са съжителствали заедно, е видно, чу публикациите са започнали и първото видео е било на 03.03.2024 г., като тогава са попаднали на първата публикация и след това са започнали да се появяват такива неща.

Въззивницата публикува от два профила - единият Р. А., а другият е М.М..Гледала е клипчета, тя на живо се пуска, тя я вижда и я разпознава.

Свидетелката Ж.С., която от доста години познава въззиваемия като певец, сочи, че въззивницата й е пратила покана във фейсбук с име Р. А. и там гледа само постове на въззиваемия.Другият профил е бил с мъжко име - М.М..

Тя разпознава въззивницата от разпечатките от социалните мрежи - на л.1415 и 21, на л.22 е нейн профил (относно изписаните имена на профила под надписа тик-ток), като тя е виждала тези разпечатки на постове, дори допълнителни има.

От показанията на свидетеля Д.Г., който познава въззиваемия повече от 30 години, се установява, че е виждал приложените по делото постове (от стр.1125) в социалните мрежи, публикувани от въззивницата.На л.14 и 15 е ответницата.Това той го е публикувал, бил го е поканил в гр.Б..Това го е виждал публикувано от профила на ответницата.На л.21 и л.22 е ответницата.

Показанията на свидетелите се преценяват от съда при условията на чл.172 ГПК и се кредитират като неопровергани на останалия доказателствен материал.

Въззиваемият е подавал и две жалби до РУП, като е уведомен с писма (24.04.2024 г. и 15.07.2024 г. ), че е била предупредена с протокол по чл.65 от ЗМВР, а от ПлРП е постановен отказ да се образува наказателно производство поради липса на престъпление от общ характер.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва в настоящето производство и частично относно размера на присъденото обезщетение.

Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД носят само физическите лица, които са причинили вредата чрез свои виновни действия или бездействия.Тя се поражда при наличността на причинна връзка между 3 противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди; причинната връзка трябва да бъде доказана във всеки конкретен случай, а вината се предполага до доказване на противното.

Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които установява своите искания или възражения, вината се предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.

Елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане с оглед на гореизложеното са доказани в процесния случай.Решението на първоинстанционния съд се обжалва и частично, както се посочи, относно неговия размер.

На следващо място във въззивната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е приел, че периодът на извършване на деликта е продължителен, датиращ от месец март 2024 г.Счита, че това не е продължителен период.Става въпрос за няколко месеца (около шест).Съгласно трайната съдебна практика обезщетение за причинени неимуществени вреди, дори ако е налично и незаконно обвинение, което безспорно би довело до такива с голям интензитет, се присъжда от съда в размер много по-малък от определения от съда в процесния случай.

Както се посочи по-горе с оглед на събраните по делото доказателства първото видео е било на националния празник - 03.03.2024 г.

Пред настоящата инстанция въззиваемият е изразил становище, че извършеното от въззивницата е в продължителен период от време, като е започнала от 3 март 2024 г. и до края на първоинстанционното производство, противоправното й поведение продължава и до настоящия момент.

Според чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Понятието „справедливост“ не е абстрактно, с оглед на приетото в ППВС № 4/1968, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на обезщетението за неимуществени вреди; такива обстоятелства са видът, характерът, интензитетът и продължителността на увреждането на въззиваемия.На обезщетяване 4 подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането.Критерият за справедливост не е абстрактно понятие, а се базира винаги на конкретни факти и преценка за стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател (определение № 4777/23.10.2024 г. на ВКС по гр.д.№ 4684/2023 г., II г.о.).

В процесния случай първоинстанционният съд е изложил съображения за размера на възприетото обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 1 000 лв. до 5 000 лв., т.е. за сумата от 4 000 лв., който е необходим, за да възмезди претърпените от въззиваемия неимуществени вреди, като е посочил конкретното проявление на вредите и е анализирал всички релевантни за делото факти и обстоятелства.

От доказателствата по делото се установява, че въззиваемият има концерти в посочените християнски среди, канят го на участия, като публикува песни от участия, които са църковни, християнски, тъй като е певец, изпълнител на музикални произведения, в рамките на службите на Евангелската църква.Занимава се с християнска музика и такова общество, последователите му (доста) харесват неговата музика и постове, винаги са с възхищение коментарите на последователите му, аплодират го за това, което прави.

Неимуществените вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на необходимото за преодоляването им.

Въззиваемият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в засягане на честта и достойнството му, личната сфера и доброто му име, намерили негативно отражение и в емоционалното и здравословното му състояние, който е много популярно лице в християнската общност и има много последователи в медийното пространство, с оглед на събраните по делото доказателства.

Съдът съгласно чл.52 във вр. с чл.51, ал.1 от ЗЗД дължи произнасяне и присъждане на едно обезщетение - за всички неимуществени вреди, които въззиваемият е претърпял от всички думи, изрази и изявления на въззивницата, за които съдът е приел за установено, че засягат честта, достойнството и доброто име на М. С. (различни обидни, клеветнически и заплашителни изрази).

5

Обезщетението за неимуществени вреди от деликт се определя глобално по справедливост и неговият размер се обуславя от претърпените болки и страдания, от степента на уронения престиж от доброто име в обществото и от настъпилите негативни последици.

Правилно в тази насока първоинстанционният съд въз основа на цялостния анализ на събраните по делото доказателства е определил размера на обезщетението за неимуществени вреди за горепосочената разлика над 1 000 лв. до 5 000 лв., т.е. за сумата от 4 000 лв., предмет на въззивното производство.Обсъдил е всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи този размер на обезщетението, с оглед на събраните по делото писмени и гласни доказателства.

То е правилно определено от първоинстанционния съд с оглед на критерия за справедливост, установен в чл.52 от ЗЗД, поради което следва да се потвърди решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част.

При този изход на процеса са дължими в полза на въззиваемия разноски по делото за въззивното производство.

Претендира се сумата от 800 лв., която представлява заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемия.

От страна на въззивницата е направено възражение на прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съгласно чл.78, ал.5 ГПК, което е неоснователно.

От процесуалния представител на въззиваемия е депозирана молба на 27.05.20025 г., в която е изразено аргументирано становище във връзка с хода на производството по депозираната въззивна жалба.

Според разясненията, дадени в т.3 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, преценката дали адвокатското възнаграждение е прекомерно с оглед на чл.78, ал.5 ГПК е винаги конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност по делото, като с оглед приетото в решение от 25.01.2024 г. по дело C- 438/22 на СЕС, съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, а тези размери могат да служат единствено за ориентир.

6

Пред въззивната инстанция е проведено едно съдебно заседание, без събиране на нови доказателства, на което процесуалният представител на въззиваемия не се е явил, но своевременно е депозирал горепосочената молба.

Разпечатката съдържа 53 от 67 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad6f9cb3-3afa-43b0-ab05-294f027a7dc8