Решение № 260008 от 21.02.2023, Окръжен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н И Е

№………......./...........02.2023 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание, проведено на 07.10.2022, в състав:

СЪДИЯ:

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА при участието на секретаря Христина

Атанасова, като разгледа докладваното от съдията, т.д.

№ 1548/2019 г., по описа на ВОС, ТО, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.258 от ЗЗД във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „Енерджи ефект“ ЕАД и „Супервайзер“ ЕООД, като съдружници в ДЗЗД „Енерджи Ефект – Супервайзер“, срещу „Градски транспорт" ЕАД, ЕИК: *********, със седалище гр. Варна, за осъждане на ответника да заплати на ищците разделно при равни квоти сумите както следва:

1./ сумата от 1557027.15 лева с ДДС – неплатен остатък по фактура №16/22.07.2016г. на обща стойност 2489322.57 лева, издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 18.09.2019г., до окончателното изплащане,

2./ сумата от 472298.25 лева - лихва за забава върху главницата за периода 21.09.2016г. – 17.09.2019г.,

3./ сумата от 368388.19 лева – неплатен остатък по фактура №20/01.10.2016г. на обща стойност 1 277 473,57 лв., издадена по договор за инженеринг BG161РО001 /1.5 – 03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба – 18.09.2019г., до окончателното изплащане, 4./ сумата от 55974.54 лева, представляваща лихва за забава върху тази главница за периода 20.03.2018г. - 17.09.2019г., както и

5./ сумата от 107421.83 лева, представляваща лихва за забава върху главница по фактура №20/01.10.2016г. в размер на 752370.79 лева за периода 22.10.2016г. - 19.03.2018г.

В исковата молба се поддържа, че ищците са изправна страна по сключения с ответника Договор за инженеринг №BG161РО001/1.5 -03//2011/0002-S-17 от 06.10.2015г., като са изготвили инвестиционен проект и са изпълнили възложения строеж, който е въведен в експлоатация с Удостоверение №183/31.08.2016г. Издаването на разрешение за ползване на обекта според чл.16 от договора се счита за окончателно приемане на изпълнението по договора.

Общата цена на договора е 5535178 лева без ДДС. За дължимата сума са издадени и представени на „Градски транспорт" ЕАД общо 17 фактури и кредитни известия в периода от 18.12.2015 до 22.12.2016 г., на обща стойност 5494784.40 лева без ДДС или 6593741.28 лева с ДДС, от които ответникът е заплатил 2871976.84 лева. Неплатеният остатък възлиза на сумата от 2489322.57 лева по фактура №16/22.07.2016г. и 1277473.57 лева по фактура №20/01.10.2016г.

С влязло в сила решение по т.д. №324/2017г. на ВОС предявените от ищеца частични искове за сумата от 400000 лева по фактура №16/22.07.2016г. и 500000 лв. по фактура №21/22.12.2016г. са приети за основателни, но са отхвърлени частично поради извършено съдебно прихващане с насрещното вземане на ответника за неустойка за неспазен срок. Настоящият иск е предявен за разликата над уважените по т.д. №324/2017г. на ВОС частични искове до пълния размер на вземанията. Претенцията по фактура №16/22.07.2016г. в размер на 1557027.15 лева е формирана като от 2489322.57 лева са приспаднати следните суми: 400000 лева – уважения частичен иск по т.д. №324/2017г. на ВОС, прихванати с неустойка по договора, 45031.71 – платени доброволно, 448398.26 лева без ДДС – цедирани на "Търговска Банка Д" АД с договор от 27.07.2016г. и 38865.46 лева с ДДС – доставени, но немонтирани количества според Решение №60014/ 28.07.2021г. по т.д. №2563/2019г. на ВКС. Дължимият остатък по фактура №20/01.10.2016г. е в размер на 368388.19 лева, формиран като от общата стойност 1277473.53 лева с ДДС се приспаднат 500000 лева – уважения частичен иск по т.д. 324/2017г. на ВОС, частично прихванат с неустойка по договора в размер на 86698 лева, 383982.60 лева - цедирани на „Стимекс“ ЕООД по договор от 22.08.2019г. и 25102.74 лева с ДДС - доставени, но немонтирани количества според Решение №60014/28.07.2021г. по т.д. №2563/2019г. на ВКС. Ответникът не е извършил дължимото окончателно плащане, станало изискуемо с изтичане на 20 дни от представяне на процесните фактури, поради което се прави искане за осъждането му да изпълни реално задължението си, като заплати на всеки от ищците припадащата му се част от неплатения остатък от уговореното възнаграждение според квотното им участие в гражданското дружество, а именно 50 % за всеки от тях, ведно с обезщетение за забава. Претендира се и лихва за забава за периода 20.03.2018г. – 17.09.2019г. върху главницата по фактура №21/22.12.2016г. в размера й преди извършената цесия от 22.08.2019г. – 752370.79 лева, след приспадане от общия остатък - 777473.57 лева, на непризнатите доставени, но немонтирани количества от 25102.74 лева с ДДС.

В депозирания по реда на чл. 367 ГПК отговор ответникът оспорва предявения иск като неоснователен въз основа на твърдения, че задължен за плащане по процесния договор е Община Варна, а не ответното дружество. Твърди, че строително-монтажните работи по процесните фактури не са извършени, съответно не са приемани от възложителя, поради което плащане не се дължи поради пълно количествено неизпълнение по договора. Оспорва представената количествено-стойностна сметка като неподписана от ответника. Излага, че не дължи плащане по фактура № 16 от 22.07.2016 г. на стойност 2489322.57 лева, тъй като част от вземането в размер на 2 074 435,48 лв. е било прехвърлено от ищците на „Търговска Банка Д“ АД с договор за цесия от 27.07.2016 г., а останалата част от 414887.10 лева е недължима, тъй като според решението по т.д. №324/2017г. на ВОС е погасена със съдебно прихващане до размера от 400000 лева, а за разликата поради наличието на неизпълнени СМР на стойност 38865.46 лева. Твърди, че не е бил уведомен за извършената обратна цесия чрез сключения впоследствие Анекс № 2/27.09.2016г. към договора за цесия, с който размерът на цедираното вземане е редуциран на 448398.25 лв., поради което извършеното предоговаряне не е противопоставимо на ответника, а даденото от него потвърждение на цесията от 30.01.2017г. няма доказателствена стойност. Излага, че цедираното вземане в размер на 448498.25 лева е прехвърлено на „Търговска Банка Д“ АД с включен ДДС в размер на 89679.60 лева, както е прието и в решението т.д. 2563/2019г. на ВКС, поради което тази сума е недължима. По аргументи от същото решение оспорва като недължими и сумите от 38 865,46 лева с ДДС по фактура №16/22.07.2016г. и 25 102,74 лева с ДДС по фактура № 20/01.10.2016г. поради неизпълнение на СМР в количествено отношение. Вземането по фактура №20/01.10.2016г. също се оспорва като недължимо, поради прехвърлянето му на трето лице - „Стимекс“ ЕООД.

Поддържа, че ответникът не е поставян в забава и не дължи мораторна лихва за процесния период, тъй като съгласно чл.6, ал.4 от договора падежът настъпва с изтичане на 20 дни от получаване на фактурите, а същите са получени от ответника за първи път ведно с исковата молба по т.д. №324/2017г. на ВОС. Оспорва твърденията на ищеца, че изискуемостта е настъпила на 21-я ден след приемането на пълния предмет на договора, по съображения, че от една страна противоречат на чл.6, ал.4 от договора, а от друга – поради липсата на пълно изпълнение на възложената работа. Евентуално се твърди погасяване на вземанията за главница и лихва по давност.

С отговора на исковата молба е заявено възражение за прихващане, при евентуално уважаване на исковете, със сумата от 748802.11 лева, (съгласно протоколно определение по чл.253 от ГПК от 07.10.2022г. на л.570), представляваща сбор от заплатеното доброволно от ответника по невлязло в сила и впоследствие отменено въззивно решение по т.д. №324/2017г. на ВОС, подлежащо на връщане като получено без основание, евентуално на отпаднало основание, евентуално с оглед на неосъществено основание, а в условие на евентуалност поради обогатяване без основание до размера на обедняването и законната лихва върху даденото за периода от плащането до подаване на възражението, формирана както следва:

1./ 400 000 лв., заплатени за погасяване на частична главница по фактура № 16/22.07.2016г.;

2./ 104 257.23 лв., заплатени за погасяване на законна лихва върху частичната главницата от 400000 лева по фактура № 16/22.07.2016г. за периода от 16.03.2017г. до 11.10.2019г.

3./ 109 883.07 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 504 257. 23 лв. (сбор на горните две суми), считано от датата на плащането -11.10.2019г. до подаване на възражението - 11.11.2021 г.;

4./ 86 698 лв., заплатени за погасяване на частична главница по фактура № 20/01.10.2016г.;

5./ 22 714.83 лв., заплатени за погасяване на лихва върху частичната главницата от 86698 лева по фактура №20/01.10.2016г. за периода от 16.03.2017г. до 11.10.2019г.;

6./ 25

249.05 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху сумата от 109 412.83 лв. (сбор на горните две суми), считано от датата на плащането -11.10.2019г. до подаване на възражението - 11.11.2021 г.

Възражението е основано на твърдения, че въз основа на невлязлото в сила въззивно решение по т.д. №324/2017г. на ВОС ищцовата страна се снабдила с изпълнителен лист и образувала изпълнително дело, по което било възбранено и запорирано цялото имущество на ответника. Под угрозата от принудително преустановяване на дейността му ответното дружество заплатило по банковата сметка на ДЗЗД „Енерджи ефект- Супервайзер“ сумата от общо 1 141 743, 29 лева (761 000 лв. на 11.10.2019г. и 380743.29 лв. на 20.12.2019г.), въз основа на сключено между страните писмено споразумение №80/07.10.2019г. Въззивното решение е частично отменено от касационната инстанция поради извършено съдебно прихващане с вземането на „Градски транспорт” ЕАД за неустойка за неспазен срок на изпълнение в размер на 486 698 лв., с което е погасено изцяло предявеното частично вземане по фактура № 16/22.07.2016г. за сумата от 400 000 лева и лихвите върху него, а частичното вземане за сумата от 500 000 лева по фактура № 20/01.10.2016г. е погасено частично до размера от 413 302 лева. По тези съображения счита, че заплатеното по споразумението води до неоснователно обогатяване, поради което подлежи на връщане, ведно с обезщетение за забава.

В срока по чл. 372 от ГПК, ищецът депозира допълнителна искова молба, в която поддържа твърденията в исковата молба. Изразява становище за неоснователност на възраженията за недопустимост на иска, както и на искането за привличане на Община Варна като трето лице - помагач. Счита, че изправността на изпълнителя се установява от представената по делото строителна и техническа документация, подписана от ответника без възражения относно качеството, количеството и вида изпълнени СМР, както и от СПН на решенията по т.д. № 324/2017г. на ВКС. Релевираните от ответника възражения за прихващане се оспорват като неоснователни, с твърдения, че стойността на неизпълнените в количествено отношение СМР са съобразени в решението по частичния иск. Твърди, че ищецът е прехвърлил на „Стимекс“ООД само част от вземането си и съответно останалата част се дължи на ищеца.

В срока по чл.373 ГПК, ответникът е депозирал отговор на допълнителната искова молба, в който репликира твърденията, че възраженията за прихващане вече са били предмет на разглеждане в производството по частичния иск. Твърди, че дължимостта на сумата от 748802.18 лева платена по невлязлото в сила въззивно решение не е отречена от съда, поради което това вземане е годно за съдебно прихващане. По отношение на СМР предмет на настоящото дело за сумата над претендираната по частичния иск, съдът до момента не се е произнасял и не е формирана сила на пресъдено нещо.

Оспорва всички твърдения относно издаването, предаването и одобрението на инвестиционен проект, съставянето на всички изискуеми актове и протоколи, възразява срещу надлежното водене за заповедната книга, твърди, че СМР по КСК не са приемани от възложителя, за тях не са издадени процесните фактури, Акт обр. 15 и Акт обр. 16. Твърди, че КСК се представя за първи път по настоящото производство, като се твърди, че описаните в нея СМР не са изпълнени и приемани. Поддържат се твърдения за пълна липса на изпълнение по процесните фактури.