Решение № 4494 от 11.05.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4494 гр. София, 11.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ТЕОДОРА СТ. ВЕЛЧЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110105104 по описа за 2022 година

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК .

Ищецът ЕМ. СТ. ЛЮБ. е предявил иск за признаване за установено, че не дължи чрез принудително изпълнение сумата от 200 лева – наложено му административно наказание „глоба“ с НП от 2018г. от .. - заместник кмет на СО, поради изтекла изпълнителна давност – твърди ответникът да не е предприел действия по събиране на вземането в продължение на срок, по – дълъг от две години, от влизане в сила на НПОтветникът, получил препис от исковата молба на 10.2.2022г., в срока по чл.131 ГПК, не е подал писмен отговор.

В хода на устните състезания по спора, ответникът оспорва основателността на иска, с довод, че абсолютната давност не е изтекла.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено следното:

Предявеният иск е отрицателен установителен. При този иск, ищецът доказва наличието на правен интерес от предявяване на иска, тъй като същият е допустим по изключение. В частност, при отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, ищецът доказва, че ответникът претендира от него едно свое вземане, в което се изразява правният интерес на ищеца да предяви именно отрицателен установителен иск, защото по него ответникът следва да изчерпи всичките си основания, на които счита, че вземането му е дължимо. Силата на пресъдено нещо, съгласно изложените твърдения на ищеца, са, че вземането на ответника не подлежи на принудително изпълнение, като целеният ефект със съдебното решение е предвиден в разпоредбата на чл.433, ал.1.7 ГПК – да иска прекратяване на изпълнението, образувано против него. С оглед изложеното, производството е 1 допустимо.

По делото е представено наказателно постановление № 326449/2018г., с което . е наложила на ищеца Л. административно наказание „глоба” от 200 лева. На постановлението е отбелязано влизането му в сила на 30.9.2018г.Видно от разпореждане на ЧСИ от 26.4.2021г., на ищеца е отказано прекратяване на изпълнението, с довод, че твърдението за давност следва да се изследва по исков ред. По делото не е формиран спор, че изпълнителното производство е било образувано на 25.11.2020г.

Разпоредбата на чл.167,ал.2, т.7 ДОПК предвижда, че влязлото в сила наказателно постановление, създава публично общинско вземане, като на основание чл.163,ал.4 ДОПК, когато събирането на публични вземания е възложено на съдебен изпълнител. Разпоредбата на чл.82,ал.1, б.а ЗАНН предвижда „изпълнителна давност” за наложено наказание „глоба” от две години. Давността е „изпълнителна”, защото същата се отнася до наложено наказание – от използването на „наложено” се налага извод, че касае наказанията по НП, влезли в сила, както и тази давност не води до отпадане на вземането, а до невъзможността същото да се събере принудително. От датата на влизане в сила на НП / 30.9.2018г./, до датата на пристъпване към принудително изпълнение – 25.11.2020г., са изтекли повече от 2 години, поради което и искът е основателен и следва да се уважи. В случая, изтекла е обикновената изпълнителна давност за вземането на ответника, поради което доводът за прилагането на абсолютната погасителна давност е неоснователен. В ЗАНН са предвидени два вида изпълнителна давност – обикновена и абсолютна. Обикновената, приложима в настоящия случай, е уредена в разпоредбата на чл.82,ал.1,б.а ЗАНН, която предвижда, че административното накаание „глоба” не се изпълнява, ако са изтекли 2 години, като съгласно разпоредбата на чл.82,ал.2 ЗАНН, давността започва да тече от влизане в сила на акта, който се изпълнява. Абсолютната давност е уредена в разпоредбата на чл.82,ал.3 ЗАНН, която предвижда, че независимо от спирането и прекъсването на давността, наказанието не се изпълнява, ако е изтекъл срок, който надвишава срока по ал.1, с една втора. Видно от самата разпоредба, същата е приложима на общо основание, когато обикновената давност е била спирана или прекъсвана. Ответникът не твърди нито едно от двете действия –да е прекъсвал или спирал теченето на давностния срок. Едновременно с това, когато към датата на образуване на изпълнителното производство, обикновената изпълнителна давност е изтекла, то и образуването на изпълнително производство не може да я прекъсне, защото длъжникът се е позовал на това юридическо събитие – изтичане на обикновена изпълнителна давност, на първия възможен момент, пред ЧСИ, който е отказал прекратяването на изпълнението.

При този изход на спора, право на разноски има само ищецът, за общата сума 51,40 лева държавна такса и такса за превод и на процесуалния представител следва да се определи адвокатско възнаграждение по чл.38,ал.2 ЗАдв, тъй като процесуалното представителство се осъществява безплатно. При преценка на размера на възнаграждението, съдът съобрази, че не е обвързан от посоченото от ищеца в списъка по чл.80 ГПК, тъй като възнаграждението не е действителен разход на страната, поради което и списъкът не 2 доказва извършването му. Разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗАдв препраща към НМРАВ, като преценката за размера е с оглед фактическата и правна сложност на делото. Настоящото производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност – проведено е едно открито съдебно заседание, събирани са само писмени доказателства, правният спор се концентрира около един спорен въпрос, поради което съдът определя минималното възнаграждение от 300 лева, дължимо, съгласно чл.7,ал.2,т.1 НМРАВ.

С оглед изложеното, съдът,

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от ЕМ. СТ. ЛЮБ. ЕГН ********** с адрес град . против . ЕИК . – град ., представлявана от . иск с правно основание чл. 439 ГПК, че ЕМ. СТ. ЛЮБ. ЕГН ********** с не дължи чрез принудително изпълнение на ответника .

ЕИК . сумата 200 лева наложено административно наказание „глоба” по чл.35, ал.7, т.1 НРУПОГТСО, наложена с НП № 326449-2018г./12.1.2018г въз основа на което е било образувано изпълнително дело № 20208490404650 на ЧСИ ., рег№849.

ОСЪЖДА . ЕИК . – град ., представлявана от . да заплати на ЕМ. СТ. ЛЮБ. ЕГН ********** с адрес град . сторените по делото разноски от 51,40 лева.

ОПРЕДЕЛЯ, на основание чл.38,ал.2 ЗАдв, възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото, от 300 лева.

ОСЪЖДА . ЕИК . – град ., представлявана от . да заплати на адвокат К.И. Б. ЕГН ********** с адрес на кантората град ., офис – партер, възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство на ищеца по делото, от 300 лева.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3