Решение № 4128 от 23.09.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4128 гр. Пловдив, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20235330109506 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на Б. С. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „****“ № *, против К. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., бул. „*****“ № **, с която е предявен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН за възстановяване на запазената част на ищцата в размер на 1/8 идеална част от наследството на баща й Ст. И. Н., ЕГН **********, починал на ****** г., чрез намаляване на дарението, извършено от наследодателя Ст. И. Н., заедно с тогавашната му съпруга М. М. Н., в полза на ответницата К. И. П., обективирано в Нотариален за дарение на недвижим имот № *, том ***, нот. дело № **** от***** г. на Нотариус при Пловдивски районен съд, вписан в Служба по вписвания гр. Пловдив под вх. peг. № ****** г.

В исковата молба, уточнена с молби от ****** г. и ****** г., се твърди, ч е родителите на ищцата Ст. И. Н. и М. М. Н. са били собственици на 1/2 идеална част от дворно място от ****** кв.м, представляващо парцел ******, кв. ***-стар по плана на гр. П, при граници: И. Г. Н., улица и спортен терен, 1 който имот понастоящем представлява поземлен имот с идентификатор № ****** по КККР на гр. П, ведно с втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда. С договор за дарение, инкорпориран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № *, том ***, дело № *** от ***** г. на Нотариус при Нотариус при Пловдивски районен съд, имотът бил дарен от Ст. И. Н. и М. М. Н. на ответницата К. И. П. – сестра на бащата на ищцата Ст. И. Н.. Впоследствие ответницата К. П. прехвърлила етажа от сградата на лицето Е. Г.. Сочи се, че СТ . Н. починал на ****** г., като единствен негов наследник, предвид развода му с М. Н., била неговата дъщеря – ищцата Б. Н.. Ищцата поддържа, че стореното от баща й дарение в полза на ответницата накърнява запазената й част от наследството на СТ . Н., поради което моли за неговото намаляване и възстановяване на запазената й част, равняваща се на 1/8 идеална част от имота. Сочи, че наследодателят СТ . Н. бил собственик и на 395,5/435 идеални части от трети етаж от триетажна сграда с площ на етажа от ** кв.м, ведно с 1/3 идеална част от сутерена, тавана и общите части на сградата и правото на строеж и 1/3 идеална част от дворното място, цялото от *** кв.м, съставляващо парцел ******, в кв. ** по плана на гр. П, кв. Пр.. Имотът бил придобит с договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, дело № **** на Нотариус при Пловдивски районен съд и същият бил СИО. В наследството липсвали пасиви, като не били правени завети или дарения в полза на ищцата.

Предвид изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск, като бъде възстановена запазената й част в размер на 1/8 идеална част от наследството на наследодателя Ст. И. Н., чрез намаляване на дарението от ****** г., обективирано в Нотариален за дарение на недвижим имот № *, том ***, нот. дело № *** от **** г. на Нотариус при Пловдивски районен съд, извършено в полза на ответницата. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата К. И. П. със становище за допустимост и неоснователност на исковата претенция. Изтъква противоречия в посочените от ищцата данни за дарения имот, а именно, че същият бил посочен от ищцата като парцел ****, а в представените писмени доказателства фигурирали други номера - парцел ****** и парцел ****. Не се оспорва, че бащата на ищцата Ст.

И. Н. е починал на ****** г., както и че той, заедно със съпругата си М. Н., са 2 дарили на ответницата с договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение № *, том ***, дело № *** от ***** г. на Нотариус при Пловдивски районен съд, следния имот - парцел ******, кв.***-стар по плана на гр. П, ведно с втория жилищен етаж от построената в имота сграда. Изтъква, че впоследствие през **** г. етажа от сградата бил прехвърлен на Е. Г., като ответницата останала собственик на съответната идеална част от дворното място. В тази връзка ответницата поддържа, че претенцията е недопустима досежно искането да се възстанови запазената част чрез засягане на дарението на етажа от сграда. Досежно дворното място се сочи, че запазената част на ищцата била съизмерима с 1/8 идеална част от дворното място, в която насока са развити съображения относно притежаваните от родителите на Б. Н. права в имота. Релевирано е и възражение за изтекла погасителна давност на правото на ищцата да иска възстановяване на запазена част от наследството на СТ . Н. чрез намаляване на процесното дарение, като са изложени конкретни доводи в тази насока.

В открито съдебно заседание ищцата Б. Н. , чрез процесуалния й представител адв. Б. Н.-Т., моли за уважаване на предявения иск. Твърди, че приетото с т. 4 от ТР № 3/2013 г. по тълк. дело № 3/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съгласно което приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо надарен, който не е призован към наследяване, не намира приложение относно роднини. Поради това, доколкото ищцата и ответницата се намирали в родствена връзка, за уважаване на исковата претенция не било необходимо ищцата да е приела по опис наследството, останало от баща й. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответницата К. П. се представлява от адв.

Б. П., която оспорва предявения иск. По делото е постъпила писмена защита от процесуалния представител на ответницата – адв. Б. П., в която излага подробни съображения за неоснователност на исковата претенция и моли за отхвърлянето й. Акцентира върху обстоятелството, че ищцата не е приела наследството на баща си по опис, което е основание за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 3 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните, а и от представеното по делото удостоверение за наследници с изх. № ******* г., издадено от Община Пловдив (л. 4), се установява, че Ст. И. Н., ЕГН **********, е починал на ****** г., като разведен и е оставил като свой единствен наследник по закон дъщеря си - ищцата Б. С. Н..

Страните не спорят, а и от представения по делото Нотариален за дарение на недвижим имот № *, том ****, нот. дело № **** от ***** г. на Нотариус при Пловдивски районен съд, се установява, че с договор за дарение от ****** г. наследодателят Ст. И. Н., заедно с тогавашната му съпруга М. М.

Н., са дарили на ответницата К. И. П. 1/2 идеална част от дворно място, с площ от ****** кв.м, представляващо парцел ******, кв. ***-стар по плана на гр. П – кв.П., при граници: И. Г. Н., улица и спортен терен, заедно с втория жилищен етаж от построената в имота двуетажна жилищна сграда. От представената кадастрална скица, издадена от СГКК - гр. Пловдив (л. 46) се установява, че този поземлен имот понастоящем е заснет в КККР на гр. П като поземлен имот с идентификатор № ******.

Безспорно е между страните, а и от представеното удостоверение за наследници на И. Г. Н., ЕГН **********, починал на ****** г. (л. 22), се установява, че бащата на ищцата - Ст. И. Н. и ответницата К. И. П. са брат и сестра и съответно деца на И. Г. Н.

Безспорно е по делото, а и от ангажираните писмени доказателства – Нотариален акт за покупко-продажба № *, том *, дело № ***** г. на Нотариус при Пловдивски районен съд (л. 86), се установява, че наследодателят на ищцата - Ст. И. Н. е притежавал и друго имущество, различно от дареното с процесния договор за дарение от **** г., към датата на смъртта си и с дарения имот не се изчерпва наследството, оставено от него.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 30, ал. 1 от ЗН.

Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, 4 може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.

В разпоредбата на чл. 28, ал. 1 от ЗН са определени лицата с право на запазена част от наследство – низходящи, родители и съпруг. Съгласно тази правна норма когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството.

Съобразно т. 3 „г“ от ППВС № */28.11.1973 г. искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията - от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. Следователно правото да се иска намаляване на дарението, когато е накърнена с него запазената част на наследника, възниква от откриване на наследството. Елемент на договора за дарение е приемане на подареното от страна на надарения. От момента на приемането на дарението последният вече упражнява правата си по договора. От друга страна, накърнението на запазената част се определя в момента на откриване на наследството, а съгласно чл. 1 от ЗН наследството се открива в момента на смъртта в последното местожителство на умрелия. Поради това, от този момент започва течението на петгодишния давностен срок (в този смисъл Решение № 445/04.07.2024 г. по гр.д. № 1577/2023 г. на ВКС, II г.о.).

В процесния случай дарственото разпореждане, извършено от СТ . Н. в полза на К. П., е от ****** г., но СТ . Н. е починал на ****** г. и от този момент е започнал да тече петгодишния давностен срок за предявяване на иска по чл. 30, ал. 1 от ЗН. Искът е предявен на 28.06.2023 г., т.е. преди изтичане на петгодишния давностен срок. Следователно претенцията по чл.

30, ал. 1 от ЗН не е погасена по давност.

Според чл. 30, ал. 2 от ЗН когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.

С Тълкувателно решение № 1 от 04.02.2005 г. по тълк. д. № 1/2005 г. на ВКС, ОСГК, е обявена на изгубила сила т. 15 от ППВС № 4/1964 г. Прието е, че под „наследници по закон“ по смисъла на чл. 30, ал. 2 от ЗН следва да се 5 разбират единствено призованите към наследяване такива, но не и всички потенциални наследници по закон съгласно чл. 5-10 от ЗН.

В т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д. № 3/2013 г. на ВКС, ОСГК, е прието, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството спрямо заветник или надарен, който не е призован към наследяване. В мотивите са изложени съображения за неприложимостта на изискването при универсално завещателно разпореждане, с оглед придаването на лицето, в полза на което е направено то, качество на наследник, както и когато завещание, което не е било известно, е било открито след приемане на наследството по смисъла на чл. 55 от ЗН.

Съгласно последователната и непротиворечива практика на ВКС, когато дареното имущество изчерпва изцяло наследството, за предявяване и уважаване на иск по чл. 30, ал. 1 от ЗН не е необходимо приемане на наследството по опис. Нормата на чл. 30, ал. 2 от ЗН не намира приложение в случаите, когато чрез извършване на един дарствен акт в полза на един надарен, наследодателят е изчерпал цялото наследство. Приема се, че това е хипотеза, аналогична на тази на разпореждане с универсално завещание – и в този случай липсват свободни имущества, от които лицата по чл. 28, ал. 1 от ЗН биха могли да получат онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството и при предявен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН не се образува наследствена маса по чл. 31 от ЗН, а възстановяването се извършва чрез дробта по чл. 29 от ЗН, съставляваща размера на запазената част (в този смисъл Решение № 28/21.02.2014 г. по гр.д. № 825/2012 г. на ВКС, II г.о., Решение № 165/08.07.2014 г. по гр.д. № 568/2014 г. на ВКС, I г.о., Решение № 55/26.04.2016 г. по гр.д. № 6020/2015 г. на ВКС, II г.о.).