Решение № 8550 от 26.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8550 гр. София, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело № 20221110117161 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба от [фирма] против ЕЛ. ИВ. КР. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 635/2022 г. по описа на СРС, 43-ти състав.

В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника-настоящ ответник за суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за топлоснабден имот. Заявлението било уважено и издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, която била оспорена от длъжника. С оглед предходното, на ищеца били дадени указания, че може да предяви искове за установяване на вземанията си, което е сторено с предявените в настоящото производство искове. В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за 1 битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [фирма]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 1555,15 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [фирма], сумата от 295,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., сумата от 17,82 лева, представляваща главница на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 3,28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019г. до 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство разноски.

В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в който предявените искове се оспорват по основание и размер. Оспорват се изложените от ищеца твърдения, че през исковия период е доставял топлоенергия до адреса.

Навеждат се доводи, че в случая ищецът е нарушил разпоредбите на Директива 2006/32/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и по-специално разпоредбата на чл.13, според която сметките се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно 2 въз основа на реалното енергийно потребление и информацията е предоставена по ясен и разбираем начин. Оспорва се наличието на валиден договор между ЕС и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение, както и твърденията на ищеца за издавани изравнителни сметки, каквито по делото не са представени. Излагат са доводи, че взетото от ОС на ЕС решение относно сключване на договор с [фирма] не е породило действие, тъй като е проведено в нарушение на изискванията на закона.

Оспорват се приложените към исковата молба извлечения от сметки и документи за дялово разпределение. Прави се възражение за погасяване по давност на процесните вземания, тъй като са за периодични плащания, за които е приложим краткия 3годишен давностен срок по чл.111, б.“в“ ЗЗД. По изложените в отговора доводи и съображения се иска отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски, вкл. за адвокатско възнаграждение.

Третото лице-помагач на страната на ищеца - „Техем сървисис” ЕООД изразява становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 078167 в съответствие с действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и топла вода.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 635/2022 г. по описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът-настоящ ответник да заплати на дружеството сумите, както следва: сумата от 1555,15 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в [фирма], сумата от 295,82 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до 23.12.2021 г., сумата от 17,82 лева, представляваща главница на извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 3,28 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.07.2019г. до 23.02.2021 г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното изплащане, както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

С разпореждане от 24.02.2022 г. по ч.гр.д.№ 635/2021 г. по описа на СРС, съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено възражение, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е подал 3 исковата молба.

По делото е приложен брачен договор от 21.12.2017 г., вписан в Служба по вписванията – гр.София, от който се установява, че делът на съпруга Любен Любенов Дилов (1/2 идеална част) от придобития по време на брака процесен недвижим имот, преминава безвъзмездно изцяло в собственост на съпругата Е.К. /настоящ ответник/, която от сключването на договора става изключителен собственик на имота.

По делото е приложен протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно счетоводство“ с [фирма]. Към протокола е приложен списък на присъствалите на ОС етажни собственици, като срещу името на ответника е положен подпис, неоспорен в хода на производството /в писмения отговор е изразено единствено становище, че протокола не е заверен нотариално/. По делото е приложен и договор от 01.10.2001 г. сключен в изпълнение на взетото решение с конституираното като трето лице-помагач на ищеца.

По делото е представен договор от 03.06.2020 г., сключен между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, който съдът не обсъжда като неотносим към исковия период. Видно от договора е, че същия влиза в сила на 01.05.2020 г., а крайната дата на исковия период е 30.04.2020 г.

По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото дружество за издадени фактури през процесния исковия период, които са оспорени от ответника.

По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали през процесния исков период.

По делото са приложени изравнителните сметки изготвени от третото лицепомагач във връзка с отчетена топлинна енергия и талони за отчет.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-техническа експертиза в което вещото лице, след извършване на необходимите проверки е посочило, че в процесния имот е разпределяна ТЕ за отопление с а м о от сградна инсталация по отопляем обем на имота от 205 куб.м., а за БГВ – по отчет на един узаконен водомер.

Вещото лице е посочило, че срещу издадените изравнителни сметки не са подавани възражения. Дяловото разпределение на ТЕ и начислените суми са в съответствие с нормативната уредба, а топломерът, монтиран в АС е преминал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото е изслушано и прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, в което вещото лице, след извършена проверка в ищцовото дружество, е констатирало, че начислените и незаплатени суми за главница през исковия период са в размер на 1572,97 лева, в т.ч. 17,82 лева за дялово разпределение, а лихвата за забава е в размер 4 на 299,10 лева, в т.ч. 3,28 лева върху главницата за дялово разпределение.

Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.