Решение № 6743 от 06.12.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6743 гр. София, 06.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-15 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галя Вълкова при участието на секретаря Галина Ил. С.а като разгледа докладваното от Галя Вълкова Гражданско дело № 20211100111191 по описа за 2021 година

Предмет на разглеждане е предявен от З. Ж. Т. срещу Върховен касационен съд иск с правно основание чл. 4 § 3 ДФЕС при участието на Прокуратура на Република България като контролираща страна.

Ищецът З. Т. твърди, че с правна фирма „О’Р. С. Р.“ (ОСР), със седалище в Ню Йорк, САЩ, е сключен договор, според който ОСР е следвало да изготви и внесе арбитражен иск пред Американската арбитражна асоциация в Ню Йорк срещу Еър Лоджискикс Лимитед Инк и др., арбитражно дело: 01-140001-2586, както и да осъществи защитата по делото. Договореното възнаграждение е внесено по депозитна сметка IBAN *******, баланса по която към 20.06.2014 г. е 62946,00 евро. На 20.06.2014 г. „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) уведомява Българска народна банка за недостатъчност на налични средства и искане за поставяне под специален надзор. На 21.11.2014 г. ОСР е поискало от Фонда за гарантиране на вземанията от банки (ФГВБ) изплащане на сума до гарантирания от Наредба 23 размер. В отговор с писмо изх. № Н2310-961/26.05.2015 г. синдиците на „КТБ“ АД (н.) посочили, че искането не може да бъде удовлетворено, тъй като: представената информация за бенефициерните права на ОСР не фигурира в договора за депозитна сметка, нито в съхраняваното в „КТБ“ АД (н.) досие за тази сметка, лицата, придобили права по влог, в резултат на 1 извършени след 20.06.2014 г. цесии, са изключени от националната гаранционна схема. На свой ред ФГБВ с писмо от 28.07.2015 г. отказва проверка, като делегира правомощията си на назначените от БНБ синдици на КТБ. След сезиране на Европейската комисия на 29.07.2015 г. е образувана проверка, като заключението на Генерална дирекция „Финансова стабилност, финансови услуги и съюз на капиталовите пазари“ е, че идентифицирането на носителя на правото на гаранция не е ограничено до съхраняваната от/в банката информация за депозита, както и че Директива 94/19/ЕО признава и гарантира на носителя на правото да представи документи и информация за целите на дължимата от националната гаранционна схема проверка за установяване правото на бенефициер на депозита. Окончателното решение е на националния съд, който има задължение за спазване на правото на Съюза.

На 18.10.2016 г. Дирекцията заключава, че ФГБД има задължение да прецени правото на гаранция като преценката е обвързана към фиксиран момент, към който лицето е било идентифицирано или може да бъде идентифицирано преди датата, на която съответния административен орган е направил констатация. На 25.10.2016 г. ОСР повторно отправила искане до ФГВБ, на 19.12.2016 г. последвал повторен отказ, основаващ се на позиция на синдиците на „КТБ“ АД (н.) за липсваща информация в договора и в досието за депозитната сметка за правата на ОСР. Отказът е постановен в рамките на висящо исково производство по гр. дело № 11793/2016 г. на СГС с предмет чл.

4 § 3 ЗОДОВ. С решението от от 23.10.2018 г. e осъдена Държавата, представлявана от Министъра на финансите и Фонда за гарантиране влоговете в банките на основание чл.4 ал.3 от Договора за ЕС и чл.7 ал.6 от Директива 94/19/ЕО да заплатят солидарно на правна фирма О`Р.С.Р. ЛЛП със седалище в щата Ню Йорк, САЩ, *******, представлявана от адв. З. Т. сумата 123 734, представляваща обезщетение за търпени вреди от неправилно транспониране и неправилно прилагане на чл. 8 ал. 3 от Директива 94/19/ЕО, равни на стойността на компенсационните права по чл. 7 пар. 1а от Директива 94/19/ЕО, определена съгласно левовата равностойност на баланса по клиентска сметка с IBAN: ******* ******* към 20.06.2014г., датата на поставяне на КТБ под особен надзор, ведно с лихвата за забава върху сумата от 3.11.2015г. до окончателното й изплащане и сумата 16 585 лв. представляваща лихва за забава върху главницата за периода 9.07.2014г. до 2.11.2015 г., както и по 1534 лв. разноски по делото. Присъдени са и разноски 2 от 4336,38 лв. - адвокатско възнаграждение. Решението е отменено от Софийски апелативен съд по въззивно гр.д. № 1080 /2019 г. с решение № 562/03.05.2020 г. и решение по чл. 250 ГПК от 03.07.2020 г. С определение № 60 574/16.07. 2021 по гр. дело № 3836 /2020 г. на ВКС, ІV Г.О. не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. На 14.11.2019 г. между ОСР и ищеца в настоящото производство е подписано споразумение, което признава на ищеца правото върху всички плащания, дължими по гаранция за неналичността на депозита, за която гаранция ОСР е предявил искове, предмет на гр. дело № 11793/2016 г. на СГС. Ищецът сочи, че ВКС е длъжен да разгледа и да се произнесе по наведените оплаквания за нарушено общностно право. Вместо това бланкетно е отразена национална съдебна практика по приложението на национални процесуален закон и спорът е преквалифициран в такъв за нарушаване на националните закони. Така е нарушен принципа на съответното тълкуване. В светлината на задълженията от принципа за лоялно сътрудничество, принципа на равностойност, принципа на ефективност и принципа на пропорционалност, ВКС е нарушили признатото и гарантирано от чл. 4 § 3 ДЕС, чл. 47 ХОПЕС право на ОСР да реализира по реда на исковото производство отговорността на държавата и на ФГБВ за нарушаване правото на ЕС в областта на свободата на адвокатските услуги, движението на капитали и на гарантираност на налични депозити. Противопоставяйки се на задълженията от принципа за лоялно сътрудничество, ВКС противодейства на приложението на теста за релевантност към основанията от фактическия състав от отговорността на държавата и ФГВБ. Липсва позоваване на съображения от публично-правен ред, на основание на които по изключение е позволена национална дерогация. При спор за нарушено право на ЕС ВКС не може да отказва достъп до съд. В уточнителна молба от 23.08.2022 г. и молба от 23.08.2022 г. ищецът конкретизира, че нарушените разпоредби са чл. 8 § 3 на Директива 94/19/ЕО, чл. 56 и чл. 63 ЗФЕС, чл. 17, чл. 47 и чл. 52§1 ХОПЕС в контекста на чл. 2, чл. 7§2, чл. 8§3, чл. 9 и чл. 10§4 от Директива 94/19/ЕО, чл. 4§3 ДЕС и чл. 267§3 ДФЕС.

По изложените съображения ищецът претендира осъждането на Върховния касационен съд да му заплати обезщетение в размер на 123374 лв.

– равностойност на гаранцията за неналичен депозит по сметка IBAN: ******* ******* към 20.06.2014г., мораторна лихва върху главницата в размер на 16585 лв.за периода 10.07.2014 г. – 03.11.2015 г., сумата от 71367,32 лв. – 3 лихва, дължима върху претендираната главница за периода 04.11.2015 г. – 16.07.2021 г., лихва, дължима върху претендираната главница за периода 17.07.2021 г. до датата на исковата молба 13.09.2021 г., разноски за производството в общ размер 4336,38 лв. по гр. дело № 11793/2016 г. на СГС, 4198,77 лв. – разноски по в.гр.дело № 1080/2019 г. на САС и 4198,77 лв. разноски по гр. дело № 3836/2020 г. на ВКС.

В отговор на исковата молба ответникът заявява възражение за недопустимост и неоснователност на иска. Прави възражение за нищожност на договора от 14.11.2019 г. поради накърняване на добрите нрави, невъзможен предмет, липса на основание. Посочва, че задължението на цедента не е индивидуализирано. Прехвърлено от страна на ОСР е спорно право, което е съдебно отречено. Прието е, че ОСР не е титуляр на процесната депозитна банкова сметка в КТБ, а същата принадлежи на адв. Г.К.. Налице е съответствие между директивата и националния закон, като директивата поставя изискване за идентификация на лицето, което се легитимира като титуляр на гарантирания депозит. Дори да се приеме, че е налицец нарушение, то не е съществено. Не е налице претърпяна вреда за ищеца, тъй като ОСР също не е претърпял вреда. ВКС не се е произнасял по дължимост на депозита или по съществуване на правото този депозит да бъде изплатен, а по съществуването на правото на обезщетение от държавата за вреди. Ищецът не е сторил дължимото, за да избегне вредата, да я намали или ограничи. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявените искове.

В съдебно заседание ищецът се явява лично. Поддържа предявените искове, представя писмена защита. Върховен касационен съд, чрез съдебен помощник С., оспорва исковете. Прокуратура на Република България, контролираща страна, заявява становище за неоснователност на претенциите.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

По делото е представено потвърждение за искане за арбитраж от Американска арбитражна асоциация по дело № 01-14-0001-2586, получено на 05.09.2014 г. с предмет незаплатени адвокатски услуги, предоставени в периода 2009-2013 г. във връзка с проект „Силвър бийч“ при претендирана стойност от 9 000 000 щ. д. и страни З. Т. и строителен предприемач „Еър 4 лоджистикс лимитид Инк.“, „Е.П..Д.“ АД, както и строителен мениджър Ф.Р.Х.. На 12.10.2015 г. пред съд по несъстоятелността – Северен окръг на щата Тексас, по дело 14-34940-BJH7 е З. Т., чрез адв. Майкъл О’Р. предявява вземане в размер на 10 561 313,58 щатски долара с посочено основание нарушаване на договор. С разпореждане от 10.05.2016 г. е уважено заявлението на синдика и е разрешено на адв. З. Т. да бъде назначен за особен представител за България във връзка с изпълнение на задълженията му на синдик със задна датата 30 дни педи подаване на заявлението. На 07.10.2020 г. с разпореждане на съда е разширен обхвата на правомощията на адв. Т.: да проучи и установи основания за други евентуални искови претенции на масата на несъстоятелността на длъжника на територията на ЕС и тази на ОАЕ спрямо което да е лице, участвало в присвояването на парични средства от банковата сметка на Еър Пропърти Дивелъпмънт.

С решение 23.10.2018 година по гр. дело № 11793/2016 г. съдът е приел от фактическа страна, че „разкритата сметка в евро с IBAN: ******* ******* няма белезите на клиентска сметка по см. на чл.39 от ЗА. По-скоро се касае за ненаименован договор между адв.Т. и КТБ АД, съгласно който адв.Т. като клиент е открил разплащателна сметка на свой адвокат. Бенефициент по сметката при откриването й е била правна фирма Г.. Със сключването на договор за правно представителство между адв.Т. и ищеца, бенефициент по сметката е станал ищеца. Според съда този факт не е оспорван от Фонда или от синдиците на КТБ. Аргументите им да откажат да включат сметката в компенсаторната схема е, че смяната на бенефициента на сметката им е съобщена след 20.06.2014г. Директивата в чл.8 ал.3 не поставя изискване за информиране на банката или на Фонда или на други лица за това кой е бенефициента по сметката, нито има изискване такава информация да се съдържа в клиентското досие в банката. Директивата изисква само бенефициентът да е бил идентифициран или да може да бъде идентифициран преди датата на която е взето решение за обявяване неплатежоспособност на банката. В конкретния случай датата е 20.06.2014г. Към тази дата представените писмени доказателства установяват, че бенефициент по сметката е ищецът. Фактът, че средствата се превеждат на бенефициента след одобрение от друго лице - адв.К., не лишава бенефициента от абсолютното му право върху средствата по сметката. Средствата по сметката не са на адв.Т., нито на адв.К.. В противен случай, ако е считал така, Фондът е следвало да ги 5 заплати на някой от двамата. Още повече, че във връзка със сметка с IBAN: BG ******* адв.К. е получила сума под гарантирания минимум, и ако Фондът е смятал действително, че тя е бенефициент и по сметка с IBAN: ******* *******, част от средствата до покриване на 196 000лв. е следвало да й бъдат заплатени. Наред с това съдът е приел, че е налице е неправилно транспониране на Директивата от страна на Държавата. Текстът на чл.4 ал.3 от ЗГВБ /отм./ е в следния смисъл – „Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени и/или съобщени на квесторите, ликвидаторите или синдиците разпоредителни действия с влога в срока на действие на мярката по чл. 116, ал. 2, т. 2 от Закона за кредитните институции, или след вземане на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1“. Този текст поставя допълнителни условия да бъдат уведомени съответни лица за извършени разпоредителни действия с влога. Измененията в текста са в сила от 28.11.2014 г. Преди тази дата е действал друг текст, по-близък по смисъл с Директивата – „Разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението на Българската народна банка по чл. 23, ал. 1.“. Както синдиците, така и Фондът са се позовали на разпоредбата от 2014г. ако не като текст, то като смисъл.