Решение № 262 от 04.11.2021, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. Б., 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Б., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Емилия В. Дончева при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20201210101772 по описа за 2020 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление: гр. С., представляван от Дж. К. К. заедно с М. С. чрез адв. Н.Ш., съдебен адрес: гр. С. против ИВ.

Л. Д., с адрес: гр. Б., с която е предявен положителен установителен иск – за установяване, че ответникът дължи на ищеца сумите, предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 660/2020 г. по описа на РС-Б., а именно: сумата от 68,30 лв. – неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.05.2018 г. - 17.07.2018 г.; сумата от 44,43 лв. – представляваща разликата в цената на устройство ENERGIZER ENERGY E 10 Dual без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена и сумата от 52,47 лв.- представляваща неустойка, начислена на основание раздел IV, чл. 3б(а) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 21.06.2018 г.

В исковата молба се твърди, че на 08.03.2018 г. между ищцовото дружество „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника ИВ. Л. Д. е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* за срок от 24 месеца по програма „Тотал+ 20,99 с допълнителни 7000МВ“ със стандартен месечен абонамент в размер на 20,99 лв. Сочи се, че ответникът не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер на 14,04 лв., представляващи неплатени абонаментни такси и използвани услуги за отчетен период 18.05.2018 г. -17.06.2018 г.

Твърди се че на 21.06.2018 г. между ищцовото дружество „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ответника ИВ. Л. Д. е сключено Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* за срок от 24 месеца като потребителят продължава ползването на същия абонаментен план. Сочи се, че ответникът не изпълнява задълженията си по споразумението в общ размер на 54,26 лв., представляващи неплатени абонаментни 1 такси и използвани услуги за отчетен период 18.06.2018 г. -17.07.2018 г. В следствие на неизпълнението и и съгласно Раздел IV, чл. 3б(а) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ******* от 21.06.2018 г., мобилният оператор е начислил неустойка в размер на 52,47 лв., който не надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти и е начислена във фактура № 7278225281/18.09.2018 г.

Сочи се, че на 21.06.2018 г. по повод Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*********, мобилният оператор е предоставил на ответника устройство марка ENERGIZER ENERGY E 10 Dual. В следствие на неизпълнението ответникът дължи сумата в размер на 44,43 лв., представляваща разликата в цената на устройство ENERGIZER ENERGY E 10 Dual без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена и начислена във фактура № 7278225281/18.09.2018 г. Пояснява се, че за задълженията са издадени следните фактури: 7274137695/18.06.2018 г., № 7275502708/18.07.2018 г. и 7278225281/18.09.2018 г.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде признато за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата в размер на сумата от 68,30 лв. – неплатени абонаментни такси за отчетен период 18.05.2018 г. – 17.07.2018 г.; сумата от 44,43 лв. – представляваща разликата в цената на устройство ENERGIZER ENERGY E 10 Dual без абонамент и заплатената при предоставянето му преференциална цена и сумата от 52,47 лв.- представляваща неустойка, начислена на основание раздел IV, чл. 3б(а) от Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 21.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението по исковата молба до окончателното плащане на сумите.

В отговора на исковата молба предявените искове се оспорват като неоснователни.

Оспорва се твърдението, че ищецът е упражнил правото си да прекрати индивидуалния договор с ответника.

Направено е възражение за неравноправни клаузи по чл. 143, ал. 1 ЗЗП и нищожност на същите на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, за което са изложени подробни правни съображения.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Между ответника ИВ. Л. Д. и „Космо България Мобайл“ ЕАД, ЕИК 130460283 (фирма „Теленор България“ ЕАД понастоящем) на 08.08.2013 г. в гр. Б. е сключен договор за мобилни услуги, заявка № 607818620 с предпочитан номер ******* за програма GLOBUL Universe 10,99. На ответника съгласно договора е предоставен и мобилен апарат марка Samsung С35200.

На 08.03.2018 г. между ответника ИВ. Л. Д. и „Теленор България“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер ********* с абонаментен план и условия Тотал+ 20,99, стандартен месечен абонамент 20,99 лв. С подписване на договора, срокът за ползване на предоставяни от оператора на потребителя услуги за номер ********* се продължава до дата 08.03.2020 г. Съгласно ІІІ 1.4. от 2 допълнителното споразумение в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя, през срока от 08.03.2018 г. до 08.03.2020 г. по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок.

На 21.06.2018 г. между ответника ИВ. Л. Д. и „Теленор България“ ЕАД е сключено Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги с мобилен номер *********, с което е постигната уговорка потребителят да продължи да ползва мобилните услуги на оператора при условията на абонаментния план, който ползва към датата на подписване на споразумението. С подписването на споразумението потребителят получава следното устройство: Energizer, Energy E 10 Dual White, сериен номер 351638092140864, цена в брой или обща лизингова цена с абонаментния план: 12,99 лв., стандартна цена на устройството (в брой, без абонамент): 69,90 лв., отстъпка от стандартната цена: 56,91 лв. С подписване на допълнителното споразумение срокът за ползване на предоставяните от оператора на потребителя услуги се продължава до дата 21.06.2020 г. (ІV 1.3.). Съгласно ІV 1.3. от допълнителното споразумение в случай на прекратяване на ползване на услугите, предоставяни от оператора на потребителя по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент), съгласно ценова листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок на договора. След изтичане на срока 21.06.2020 г., споразумението се превръща в безсрочно при стандартните условия на избрания абонаментен план и може да бъде прекратено по всяко време.

За ползваните от ответника мобилни услуги ищецът е издал следните фактури: фактура № 7274137695/18.06.2018 г. за ползвани мобилни услуги за отчетен период 18.05.2018 г.17.06.2018 г. на стойност 21,49 лв., фактура № 7275502708/18.07.2018 г. за ползвани мобилни услуги за период 18.06.2018 г. – 17.07.2018 г. на стойност 75,75 лв. и фактура № 7278225281/18.09.2018 г. на стойност 165,20 лв., от които начислени неустойки предсрочно прекратяване на договори за услуги 96,90 лв. и задължения от предходен период 68,30 лв.

По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Д. Ив. Д..

Вещото лице дава заключение относно размера на начислените от ищцовото дружество задължения на ответника за мобилни услуги, допълнителни услуги и неустойки за периода май- септември 2018 г., в размер на 162,50 лв., представляващи: месечен абонаментен план Тотал+ 20,99 за телефон ********** – 34,52 лв., еднократни допълнителни такси, смс, разговори с 0700/0800/0800, разговори за грижа към клиента и услуги с добавена стойност (гласови)- 33,78 лв., неустойка за три месечни абонаментни плана – 52,47 лв. (3*17,49 лв.), неустойка, представляваща разлика в цена на устройството Energizer, Energy E 10 Dual White- 44,43 лв.

3

На 23.04.2020 г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за заплащане на сумата в размер на 165,20 лева – представляваща главница за неизпълнени парични задължения по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 08.03.2018 г. и Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +********* от 21.06.2018 г., сключени между „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ИВ. Л. Д., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 23.04.2020 г. до окончателното й изплащане, както и разноските по делото. По това заявление е образувано ч.гр.д. № 660/2020 г. по описа на РС- Б., по което съдът е издал заповед за изпълнение № 4333/05.06.2020 г., като е разпоредил ответникът да заплати претендираните суми на ищеца.

Издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК.

При така установеното от фактическа страна съдът излага следните правни изводи:

Предявеният иск е допустим: налице е активна и пасивна процесуална легитимация и правен интерес от предявяването му - страни по настоящото дело са страните по заповедното производство по ч.гр.д. № 660/2020 г. по описа на Районен съд – Б.. За ищеца е налице правен интерес от предявяването на иска, тъй като заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ГПК. Настоящият иск е предявен в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.

Предявеният иск е частично основателен:

Съдът приема за безспорно установено, че между страните са били сключени валидни договори за мобилни услуги така, както е посочено по-горе, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника, в качеството му на потребител, мобилни услуги, при насрещното задължение на последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги. Ответникът не е оспорил, че е ползвал предоставените му от мобилния оператор услуги. Ето защо и с оглед неоспореното заключение по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, съдът стига до извода, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумите, представляващи стойността на уговорените и предоставени му мобилни услуги в размер на 68,30 лв. Ответникът не е представил доказателства, че е изпълнил задължението си да заплати на ищеца сумите по процесните фактури.

При това положение съдът намира, че искът в частта относно претенцията за доставени мобилни услуги е основателен и следва да бъде уважен, като се признае за установено съществуването на вземането на ищеца за сумата от 68,30 лв., заедно със законната лихва от 23.04.2020 г. до окончателното изплащане.

Твърденията в исковата молба са, че поради неизпълнението по споразумението за мобилни услуги от 21.06.2018 г., ответникът дължи сума в размер на 44,43 лв., представляваща разликата между стандартната цена и преференциалната такава на мобилно устройство.

Установи се, че с подписване на допълнително споразумение от 21.06.2018 г. ответникът е получил устройството Energizer, Energy E 10 Dual White на цена от 12,99 лв. при стандартна цена на устройството в размер на 69,90 лв. Съгласно допълнителното споразумение потребителят дължи възстановяване на разликата между стандартната цена и преференциалната такава, в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока. За посоченото обстоятелство – прекратяване на договора обаче липсват както твърдения в 4 исковата молба, така и писмени доказателства. След като договорът за мобилни услуги е сключен в писмена форма, самото прекратяване, макар и едностранно упражнено от едната страна по договора, също следва да е в писмена форма, за което потребителят следва да е уведомен по надлежния ред. По делото липсват доказателства за писмено прекратяване на договора от страна на ищеца и за уведомяването на потребителя за това. Поради това съдът приема, че договорът не е прекратен, а към настоящия момент срока на договора е изтекъл.