Решение № 4498 от 09.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4498 гр. Пловдив, 09.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20225330116444 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД.

В исковата молба от А. Д. Д. срещу „Фератум България“ ЕООД се твърди, че между ищцата и ответното дружество, в качеството му на заемодател, бил подписан договор за потребителски кредит № ***г. Била предоставена заемна сума в размер на 1000 лв., при уговорена възнаградителна лихва от 23 %, която формирала 230 лв. Годишният процент на разходите бил 49.11 %. Общата сума, подлежаща на връщане, била в размер на 1230 лв., която следвало да се погаси чрез изплащането на 12 погасителни вноски. Погасителен план на ищцата не бил представен, като заплащанията по договора били извършвани след разговор с представител на ответника. За периода от датата на сключване на договора до датата на депозиране на исковата молба, ищцата била заплатила сумата от 2500 лв., която значително надвишавала сумата, посочена в договора. Било заявено, че дължи по-голяма сума от тази по договора, без да се обясни на какво правно основание. Твърди се, че сумата е заплатена при начална липса на основание. Поради което е направено искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 50 лв., платена при начална липса на основание по договор за потребителски кредит № ***г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане. Претендирани са направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.

Излага съображения за неоснователност на иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит № ***г. /какъвто не е предявен/. Счита твърденията в исковата молба за бланкетни и недоказани. Направено е искане за отхвърляне на предявения иск.

1

Претендирани са разноски.

С определение от 19.04.2023г. е допуснато изменение в размера на предявения осъдителен иск от сумата от 50 лв. на сумата от 631.45 лв.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен договор № ***г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и А. Д.

Д., в качеството им съответно на кредитор и кредитополучател, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., при годишен лихвен процент – 23 % и ГПР – 49.11 %.

Представен е и погасителен план към договора за кредит, с падежна дата на първа вноска 14.01.2018г. и падеж на последна погасителна вноска – 10.12.2018г.

Представени са Общи условия, уреждащи отношенията между „Фератум България“ ЕООД и неговите клиенти, по повод предоставяните от дружеството потребителски кредити, както и писмо за потвърждение от „Крестън Булмар-Счетоводно обслужване“ ООД.

По делото е прието заключение на изготвената съдебно-счетоводна експертиза, според което заемът е погасен предсрочно, като за това е начислена такса в размер на 5 лв. С внесената сума са погасени, както следва – главница в размер на 1000 лв., лихва в размер на 194.10 лв., гаранция 631.45 лв., такса предсрочно погасяване 5 лв., или общо внесена сума от 1830.55 лв. Сумата по гаранция не е задържана от Фератум България, а е преведена към Фератум Банк, като вещото лице е установило осчетоводени суми с код 7002, прехвърлени към избрания от кредитополучателя поръчител Фератум Банк, в деня, в който са постъпили плащанията.

Прието е и заключение на съдебно-техническа експертиза, според което при кандидатстването за кредит потребителят попълва необходимите данни, като във формата е налична секция „Избери гарант“, в която потребителят има възможност да избере една от две възможности: „Гаранция от Фератум Банк“, „Личен гарант/Поръчител“. В базата данни на ответното дружество се откривали данни по процесния кредит, от които било видно, че е избран поръчител – Фератум Банк.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от представените писмени доказателства, че между ищцата и ответното дружество е сключен договор № ***г., по силата на който е предоставена на ищцата в заем сумата от 1000 лв. Срокът на заема е 12 месеца, считано от датата на превеждане на сумата, като последната погасителна вноска е с падеж 10.12.2018г.

Общата сума, която е дължима по договора е 1 230 лв., лихвеният процент е 23 %, а ГПР е 49,11 %.

За основателността на предявения осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, предложение първо ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, в доказателствена тежест на ищцата е да установи факта на плащането на сума в посочения от нея размер, а ответникът носи тежестта да докаже основание за получаване на сумата. По делото бяха обявени за безспорни обстоятелствата, че ищцата е заплатила по процесния 2 договор за предоставяне на потребителски кредит на ответното дружество сумата от 1000 лв. главница, 194.10 лв. лихва и 631.45 лв. гаранция. Че ищцата е заплатила претендираната за връщане сума от 631.45 лв. се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, според което заемът е погасен предсрочно, като с общо платената сума от 1830.55 лв. са погасени, както следва – главница в размер на 1000 лв., лихва в размер на 194.10 лв., гаранция 631.45 лв., такса предсрочно погасяване 5 лв. Следователно фактът на плащане е безспорно доказан.

От събрания по делото доказателствен материал обаче според настоящия съдебен състав не се установява основание за получаване на сумата, в съответствие с разпределената на ответника доказателствена тежест. В отговора на исковата молба са изложени съображения за неоснователност на исковете за нищожност на договора за потребителски кредит от 15.12.2017г. и на договора за гаранция, каквито искове не са предявени. Все пак, от изявлението на процесуалния представител на ответника в първото по делото заседание може да се направи извод, че страната обосновава получаването на сумата от 631.45 лв., представляваща възнаграждение по договор за гаранция с избрано от кредитополучателя лице – „Фератум банк“, по посочена в погасителния план банкова сметка. Сочи обаче, че впоследствие и във връзка със задължение към дружеството – поръчител ответното дружество не задържало суми относно такси за гаранция, а гаранцията била платена на малтийската банка.

На първо място, няма ангажирани доказателства, от които да се направи категоричен извод, че между ищцата и трето за спора лице – Фератум банк /Малта/ е сключен договор за гаранция, по който е договорено и заплатено възнаграждение в размер от 631.45 лв. Според съдебно-техническата експертиза, в базата данни на ответното дружество се откривали данни по процесния кредит, от които било видно, че е избран поръчител – Фератум Банк, но това не променя извода за липса на доказателства за сключен договор за гаранция. Писмени доказателства в тази насока няма, като в тази връзка съдът прие, че искането за представяне на писмени доказателства за съдебно заседание на 09.10.2023г., сред които и договор за гаранция от 16.12.2017г., е преклудирано. Няма ангажирани доказателства и за спазване на разпоредбите на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, в случай, че ответникът обосновава сключването на договора в електронна среда.

Дори и да се приеме обаче, че между ищцата и „Фератум банк“ е сключен договор за гаранция, няма ангажирани доказателства получената от ответника сума в размер от 631.45 лв. по посочената в погасителния план към договора за кредит банкова сметка, да е преведена на Фератум банк. В тази насока съдът не възприема заключението на съдебносчетоводната експертиза, според което сумата по гаранция не е задържана от Фератум България, а е преведена към Фератум Банк - вещото лице било установило осчетоводени суми с код 7002, прехвърлени към избрания от кредитополучателя поръчител Фератум Банк, в деня, в който са постъпили плащанията, тъй като вещото лице е изготвило заключението си единствено на база счетоводната програма на ответното дружество. По конкретното кредитно правоотношение не става ясно кога евентуално е преведена процесната сума, тъй 3 като липсват платежни документи, които да удостоверяват извършеното плащане - такива не бяха ангажирани от ответната страна, независимо от изрично предоставената на страната възможност за това. От ответното дружество бе представено единствено писмо за потвърждение от „Крестън Булмар-Счетоводно обслужване“ ООД, от което обаче отново не могат да се направят изводи дали процесната сума в размер от 631.45 лв., заплатена от ищцата на ответното дружество е преведена на дружеството – гарант. Поради това и при така събрания по делото доказателствен материал съдът намира, че предявеният осъдителен иск е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото, на ищцата следва да се присъдят направените по делото разноски, в размер от 50 лв. внесена държавна такса. В производството ищцата се е представлявала от адвокат, в хипотезата на чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, видно от представения договор за правна защита и съдействие. Съгласно ал. 2, в случаите по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Неговият размер, съобразно предявения иск, съдът определя на осн.чл.7, ал.2, т. 1 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 400 лв., като на основание чл.7, ал.9 от Наредбата следва да се присъди и сумата от 300 лв. при съобразяване броя на проведените съдебни заседания. Неоснователни са в тази връзка наведените възражения от ответното дружество, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение не е подкрепено с доказателства, тъй като съдебната практика приема, че страната, ползваща безплатна адвокатска помощ, не следва да ангажира доказателства, нито съдът може да преценява дали тя попада в категориите на лицата, визирани в чл.38, ал.1, т.1-3 ЗА и в коя от тях /така определение № 365 от 17.07.2017г. на ВКС, I т.о. по ч.т.д. № 894/2017г., определение № 616 от 05.06.2017г. на ВКС, IV г.о. по гр.дело № 5089/2016г. и др./, а доказателства от насрещната страна, че записаното основание не отговаря на обективната действителност, не са ангажирани.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост – 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20 да заплати на А. Д. Д., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 631.45 лв.

/шестстотин тридесет и един лева и 45 ст./ главница, недължимо платена сума по договор № ***г. за предоставяне на потребителски кредит, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба - 14.11.2022 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост – 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20 да заплати на А. Д. Д., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 50 лв. /петдесет лева/ направени по делото разноски.

4

ОСЪЖДА „ Фератум България“ ЕООД, ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Младост – 3, бул. „Александър Малинов“ № 51, вх. А, ет. 9, офис № 20 да заплати на адв. Д. Б., с личен номер *** от АК – *** сумата от 700 лв.

/седемстотин лева/ адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5