Решение № 1582 от 10.11.2023, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1582 гр. Варна, 10.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20233110200570 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на В. Д. Б. против Наказателно постановление №03¬2200561/ 29.06.2022 г на Директора на Дирекция „Инспекция по труда" гр.Варна, с което на Д. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение разпоредбата на чл.62, ал.1, вр. чл.1, ал.2, вр. чл.61, ал.1 от Кодекса на труда.

В жалбата си до съда въззизника посочва, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че не извършила вмененото й нарушение. Моли съдът да го отмени НП и да й присъди сторените по делото разноски.

В съдебното заседание въззивника, редовно призован, се представлява от процесуален представител, който с пространни мотиви подържа жалбата.

За въззиваемата страна, редовно призовани, представляват се от юрисконсулт, редовно упълномощен и приет от съда, който оспорва жалбата и счита издаденото НП за правилно и законосъобразно, като претендира и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на доводите на въззивника и с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 17.05.2022г. служители на ДИТ Варна, сред които св. Н., извършили проверка на строителен обект в имот находящ се в гр. Врана, с.о.„Траката" поземлен имот с идентификатор ***.

Имота бил собственост на въз. Б., като тя била придобила чрез покупко -продажба през 2020г. Ползвател на имота, съгласно съставения нотариален акт бил З. Г. К..

1

На 17.03.22г. било издадено Разрешение за строеж №43/17.03.22г., съгласно което на Б. се разрешавало да изгради строеж „Еднофамилна жилищна сграда и подпорни стени" в УПИ VII-1879, кв.128 по плана на с.о. „Траката".

Възз.Б. сключила договор за строеж със "Вип Консулт Инженеринг" ООД с прогнозна дата за започване на строежа 09.05.2022г.

В този период от време преди започване на строежа следвало имота да се почисти. За тази цел З. К.- ползвател на имота по силата на нотариалния акт помолил свой приятел св.Борис С. да осигури работници които да извършат това почистване.

За изпълнение на задачата св.С. се свързал работника А.С. и поискал от него да се почисти имота. На 17.05.2022г. св. С. и други лица, сред които св. Т. Х. се явили в имота за да полагат труд.

На 17.05.22г. около обяд свидетелят Е. Н. и негови колеги служители на Дирекция „ИТ"- Варна, извършили проверка в имота на възз.Б. по повод регистрираната в инспекцията информационна табела.

При проверката инспекторите установили, че в имота се намират четири лица които полагат труд. Преценили, че там се извършват строителни и монтажни дейности - зидане на стена.

Едно от установените в обекта лица бил св. Т. Х.. Същият попълнил предоставена от служители на ДИТ декларация на основание чл.399 вр. чл.402, л.1 от КТ, в която посочил на 17.05.22г. е работил като „работник" в обект „Траката".

В нея посочил работно време от 09 до 14 ч., трудово възнаграждение- 50 лв. на ден.

Декларирал, че няма сключен трудов и граждански договор, не посочил и работодател но вписал, че днес зидал ограда.

От установените лица в обекта проверяващите не могли да разберат кой е техен работодател. Била установена връзка с вписания в информационната табела строител „Вип Консулт Инженеринг" ООД, като негов представител декларирал, че дружеството не участва в извършване на СМР на обекта. Впоследствие в Д"ИТ" постъпило и писмо в тази връзка от управителя на дружеството.

Чрез едно от установените в обекта лица проверяващите се свързали със св.Борис С., който посочил, че е бил помолен от негов приятел З. К. да намери работници, които да почистят имота.

Впоследствие бил установен контакт с въззивницата Б. и З. К., който трайно живеели в чужбина и на 17.05.22г. се прибрали в Р България.

В хода на адм. проверка от свид. К. били снети писмени сведения, в които той посочил, че строителство в обекта не е започнало, а е помолил свой приятел да подравни парцела, както и е той е нямал уговорки с конкретни лица за заплащане.

Възз. Б. дала обяснения пред проверяващите, че има сключен договор с „Вип Консулт Инженеринг" ООД, за строителство в имота, като не е имала нито уговорка, нито сключен 2 договор с установените в парцела лица.

В хода на документалната проверка от страна на възз.Б. не бил представен трудов договор, сключен с Х..

Във връзка с проверката, проверяващите вписали констатациите си от проверката в констативен протокол.

Предвид горното актосъставителят - служител на ДИТ-Варна съставил и АУАН на възз.Б. в който било посочено, че същата е нарушила разпоредбите на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ, тъй в качеството й на работодател е допуснала до работа лицето Т.

Х. да престира труд в нейна полза с определено работно време от 09:00 часа до 14:00 часа, с уговорено дневно трудово възнаграждение в размер на 50 лв., с определен работно място: строителен обект - „еднофамилна сграда и подпорни стени", в УПИ VII- 1879, кв. 128, по плана на СО „Горна Трака", ПИ ***, гр. Варна, изпълнявайки трудови функции на „ общ работник", без да е сключен трудов договор в писмена форма между страните по трудово правоотношение.

АУАН бил съставен в присъствието на въззивницата, бил й предявен и връчен, която го подписала без възражения. В законовия срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН, в Д"ИТ" не постъпили писмени възражения.

АНО изцяло възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил на Б. административно наказание "Глоба" в размер на 1 500лв. на основание чл.

416 ал.5 вр. чл. 414 , ал.3 от Кодекса на труда, за нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 и чл.61, ал.1 от КТ.

В хода на съдебното следствие като свидетели бяха разпитани Е. Н. -инспектор в Д"ИТ"-Варна, участвал в проверката, както и по искане на възз. страна допусна до разпит св. Б. С. и А. С..

Св. Н. в показанията си пред съда възпроизвежда възприятията си по време на проверката и потвърждава констатациите отразени в акта. Сочи, че е наказана въз.Б. тъй като тя е установена като собственик на имота, съответно е изведен извод , че тя е възложител и работодател. В разпита си не сочи данни тя да е наела на работа работника Х. или да е водила разговори с лицето осигурило лицата извършващи работа в имота.

Св.С. от своя страна сочи за договорките си с ползвателя на имота З. К. и със А.С. който реално е осигурил работещите на обекта лица.

Съда разпита и свид.Асен Симов един от установените на место работници. В разпита си пред съда същият сочи, че преди да започне работа е подписал граждански договор.

Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и тези събрани в хода на съдебното следствие и приобщени към доказателства по делото, тъй като същите са непротиворечиви по между си и кореспондират с установената по делото фактическа обстановка.

Описаната фактическа обстановка се установява чрез събраните и изготвени по реда на ЗАНН и НПК доказателства и доказателствени средства, а именно - от показанията на 3 свидетеля, дадени в с.з. АУАН, декларации по чл.402 от КТ, обяснения, протоколи за разпити и от останалите писмени доказателства по делото.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок, от надлежна страна, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП /съобразно редакцията на ЗАНН/ и пред надлежния съд - по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбите на чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

По същество жалбата е основателна, с оглед обстоятелството, че административнонаказателното обвинение остана недоказано в съдебното производство поради следното:

В разпоредбата на чл. 62, ал. 1 КТ е отразено правилото, че трудовия договор се сключва в писмена форма. Предметът на КТ е определен в чл. 1, ал. 1 и ал. 2 КТ. Първата алинея определя кръга отношения, които КТ урежда и това са трудовите отношения между работника или служителя и работодателя, както и други отношения, непосредствено свързани с тях. Втората алинея определя всички отношения при предоставянето на работна сила, да се уреждат само като трудови правоотношения. Разпоредбата на чл. 61, ал. 1 КТ определя момента , когато между работника или служителя и работодателя следва да се сключи трудовия договор и този момент е преди постъпването на работа.

В санкционната норма на чл. 414, ал. 3 КТ законодателят е гарантирал спазването на правилата на чл. 61, ал. 1 и чл. 62, ал. 1 или ал. 3 КТ с предвиждане на неблагоприятни правни последици, реализиращи се спрямо работодател и виновно длъжностно лице, в случай на нарушение на горните разпоредби.

Нарушението на 62, ал. 1 КТ се извършва, когато не е сключен трудов договор, или не е сключен в указаната от законодателя писмена форма. Нарушението е формално и за неговата довършеност не се изисква настъпването на определени общественоопасни последици.

В случая от съществено значение за съставомерността на нарушението вменено на възз. е това дали последната е имала качеството на работодател спрямо лицето Т. Х. към датата на нарушението посочена в АУАН и НП и имало ли е възникнало между тях трудово правоотношение.

По смисъла на КТ- параграф 1, т.1 „Работодател" е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или 4 служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател.

След преценка на всички събрани по делото доказателства, както писмени така и гласни съдът прецени, че в хода на съдебното следствие безспорни и категорични доказателства в горната насока липсват.

По делото няма спор, че лицето Т. Х. е бил в имота на процесната дата. Този факт безспорно се установява от всички събрани по делото доказателства, както писмени, така и гласни. Този факт обаче сам по себе си не е достатъчен за да обуслови извод за наличие на трудово правоотношение между него и въззивницата Б., в частност да обуслови качеството на работодател спрямо него към този момент. Не всяко полагане на труд представлява престиране на работна сила в полза на работодател и основание за квалифициране на възникващите във връзка с това отношения като трудови правоотношения по смисъла на чл.

1, ал. 2 от КТ. Както бе споменато по-горе трудовият договор, така както е регламентиран в КТ, е определен като двустранно или многостранно съглашение, по силата на което едната страна предоставя за определен срок работната си сила, като се задължава да извършва възложените трудови функции, а другата страна се задължава да заплаща възнаграждение, както и да осигури нормални и здравословни условия на труд, физическото лице предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определен работен режим, заплащане, работно време, работно място.

Св.Н. в показанията си пред съда сочи, че не посочи каква точно дейност е извършвал Х. в обекта, но пък твърди, че там се извършвала зидария, а преди да се престъпи към проверката било установен, че работниците обядват.

В хода на съдебното следствие е представен граждански договор между страните., като наред с това в изготвената в хода на АНП декларация от Х. не е посочено за кого полага труд.

Данни, че на работника са били възложени конкретни трудови функции от въззивницата Б. не се събраха.

Разпечатката съдържа 55 от 72 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad6cfb94-58fd-43a9-8cd6-00940f29a633