Определение № 3523 от 07.11.2025, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3523 гр. П., 07.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720103212 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от К. С. И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П., срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение като солидарен длъжник на сумата 1287,94 лв. – главница, представляваща вземане по Запис на заповед от 17.06.2014 г., ведно със законната лихва от 27.01.2015 г., както и сумата 326,00 лв. – разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 28.01.2015 г. по ч.гр.д. № 213/2015 г., въз основа на който е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ М.Б..

В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист в полза на „***“ ООД срещу ищеца в качеството на солидарен длъжник с Г.ГТ., въз основа на който по молба на кредитора от 23.04.2015 г. е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ М.Б.. Сочи се, че на 02.04.2018 г. ответникът е депозирал молба за конституирането му като взискател на основание сключен договор за цесия с „***“ ООД. Оспорва ответникът да е надлежен кредитор, респ. взискател по изпълнителното дело, тъй като вземанията не са част от договора за цесия между дружествата и цесията не е съобщена на длъжника. Сочи, че дори да се приеме, че ответникът е надлежен взискател, то вземанията са погасени по давност, поради което в полза на ответника не съществува изпълняемо право. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като недопустими, тъй като към датата на подаване на исковата молба вземанията са погасени чрез плащане, поради което за ищеца липсва правен интерес от предявените искове. Моли производството по делото да бъде прекратено и да му бъдат присъдени сторените разноски, вкл. юриксонсултско възнаграждение.

С разпореждане № 17252/10.10.2025 г. съдът е указал на ищеца в едноседмичен срок от 1 получаване на съобщението да отстрани нередовностите в подадената искова молба като с писмена молба с препис за насрещната страна обоснове правния си интерес от предявените отрицателни установителни искове, предвид приложеното към отговора на исковата молба платежно нареждане за пълно служебно плащане на дълга по изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ М.Б..

Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

От приложения по делото препис на изпълнителен лист от 28.01.2015 г., се установява, че е издаден в полза на „***“ ООД срещу Г.ГТ. и К. С. И. за сумата 1287,94 лв. – главница, представляваща вземане по Запис на заповед от 17.06.2014 г., ведно със законната лихва от 27.01.2015 г., както и сумата 26,00 лв. – държавна такса, и сумата 300,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение.

От приложените към отговора на исковата молба запорно и уточняващо запорно съобщение по изп.д. № 3969 по описа за 2015 г. на ЧСИ М.Б. се установява, че е образувано по молба на „***“ ЕАД въз основа на изпълнителен лист от 28.01.2015 г. издаден по гр.д. № 213/2015 г. по описа на РС-П., по което общо дължимата сума възлиза на 3968,31 лв.

Видно от платежно нареждане от 23.04.2025 г. че по наложения запор по сметката на ЧСИ М.Б. е преведена сумата 3968,31 лв. с основание пълно служебно плащане.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предявени са отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК, доколкото в исковата молба се съдържат твърдения, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право по образувано изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ М.Б..

Процесуална предпоставка за допустимостта на иска по чл. 439 от ГПК е наличието на правен интерес у ищеца. Ищецът има правен интерес от предявяване на иска по чл. 439 от ГПК, ако срещу него като длъжник има образувано изпълнително дело и същото да не е приключило.

Наличието на правен интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на установителните искове, за която съдът следи служебно не само към момента на предявяване на иска и осъществяване на преценката по чл. 130 ГПК, но и до приключване на съдебното производство. Ако се осъществяват факти, вследствие на които правният интерес отпадне, производството става недопустимо и съдът е длъжен да отчете тези факти на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и да прекрати делото.

От приложеното към отговора на исковата молба платежно нареждане се установява, че на 23.04.2025 г. задълженията по изпълнителния лист са платени изцяло. Действието на решението за уважаване на иска по чл. 439 ГПК е предвидено в закона – чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК и се изразява в прекратяване на принудителното изпълнение. С погасяване на съдебно установеното притезателно право на взискателя чрез плащане в рамките на изпълнителното производство правният интерес от евентуалното уважаване на отрицателния установителен 2 иск по чл. 439 ГПК е отпаднал. Такъв съществува само при неоснователното продължаване на принудителното изпълнение – в разрез с основанието за приключването му в хипотезата н а чл. 433, ал. 2 ГПК, каквото не се твърди и не се установява от данните по делото. В указания срок ищецът не е оспорил факта на пълно погасяване на задълженията чрез плащане /посочил е, че сумите са преведени от банковата сметка на длъжника по наложения запор и разпределени към взискателя/ и не е навел твърдения изпълнителните действия да продължават след плащането, а е обосновал правния си интерес с обстоятелството, че плащането е извършено след подаване на исковата молба, което не се подкрепя от доказателствата по делото - исковата молба е входирана на 25.04.2025 г., а платежното нареждане е с дата 23.04.2025 г. Дори обаче да се приеме, че плащането е факт, настъпил в хода на делото, то същият следва да бъде съобразен на основание чл. 235, ал. 3 ГПК и в изпълнение на служебното задължение на съда да следи за допустимостта на производството до приключването му, същото следва да бъде прекратено. За разлика от хипотезата на прекратяване на изпълнителното производство поради настъпила в хода му перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, при която за взискателя продължава да съществува възможност отново да пристъпи към изпълнение в ново изпълнително производство, при приключване в хипотезата на чл. 433, ал. 2 ГПК такава възможност не съществува. С това по аргумент от противното съгласно чл. 426, ал. 1 ГПК отпада и правния интерес от воденето на иск по чл. 439 ГПК срещу бъдещо изпълнение, каквото е недопустимо по силата на закона /в този смисъл Определение № 340/19.05.2022 г. по ч.гр.д.№ 0230 по описа за 2022 година на Окръжен съд-П., III Въззивен граждански състав/.

С оглед изложеното, настоящото дело е лишено от положителна процесуална предпоставка от категорията на абсолютните и следва да бъде прекратено като недопустимо.

Следва да се отбележи, че прекратяването на настоящото производство не лишава ищеца от възможността му за защита в случай, че сумата по наложения запор е събрана при липса на право на принудително изпълнение в полза на ответника. Ако длъжникът счита, че са налице факти, изключващи изпълняемото право, на негово разположение е друг вид защита - ищецът би имал правен интерес да предяви осъдителен иск срещу ответника за връщане на недължимо събраните суми, което в случая не е сторено.

По разноските:

На основание чл. 78, ал. 4 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата 200,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПрП в минимален размер.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3212 по описа за 2025 г. на РС-П..

3

ОСЪЖДА К. С. И., ЕГН **********, с адрес: *** , ДА ЗАПЛАТИ на „***“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: ***, сумата 200,00 лв. /двеста лева/ - юрисконсултско възнаграждение за производството по делото.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – П. в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.

Съдия при Районен съд – П.: _______________________

4