Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 493 от 29.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 387/2024
Вид
Определение № 493
Подписан
29.07.2024
В сила
29.07.2024
Състав
ГАЛЯ МАРИНОВА, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 493 гр. Велико Търново, 29.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ М.

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ГАЛЯ М. Въззивно гражданско дело № 20244000500387 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение № 315/4.06.2024 година по гр. д. № 87/2024 година на Окръжен съд Велико Търново Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на И. Х. И. сумите: 100 000 лева – обезщетение за причинени неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1 от НК, по което И. Х. И. е признат за невиновен и оправдан с Присъда № 52/6.12.2022 година (влязла в сила на 6.12.2023 година) по НОХД № 74/2022 година на Районен съд Велико Търново, както и в резултат на нарушаване на правото на разглеждане на наказателното производство в разумен срок, ведно със законната лихва от 6.12.2023 година да окончателното изплащане на сумата; 7 100 лева – обезщетение за причинени имуществени вреди (заплатени адвокатски възнаграждения в хода на досъдебното и съдебното наказателно производство), пряка и непосредствена последица от повдигнатото и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1 от НК, по което И. Х. И. е признат за невиновен и оправдан с Присъда № 52/6.12.2022 година (влязла в сила на 6.12.2023 година) по НОХД № 74/2022 година на Районен съд Велико Търново, ведно със законната лихва от 6.12.2023 година до окончателното изплащане на сумата; 10 лева – направени разноски по делото.

Със същото решение е отхвърлен предявения от И. Х. И. против Прокуратурата на Република България иск за обезщетение за причинени неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от повдигнато и поддържано обвинение в извършване на престъпление от общ характер по чл. 206, ал. 1 от НК, по което И. Х. И. е признат за невиновен и оправдан с Присъда № 52/6.12.2022 година (влязла в сила на 6.12.2023 година) по НОХД № 74/2022 година на Районен съд Велико Търново, както и в резултат на 1 нарушаване на правото на разглеждане на наказателното производство в разумен срок, в останалата част – за разликата над 100 000 лева до претендираните 300 000 лева.

С посоченото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на адвокат Т. М. сумата 9 660 лева – адвокатско възнаграждение по гр. д. № 87/2024 година на Окръжен съд Велико Търново.

Със същото решение Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати по сметка на Окръжен съд Велико Търново сумата 1 529.65 лева – направени от бюджета на съда разноски (възнаграждения за вещи лица) по гр. д. № 87/2024 година на Окръжен съд Велико Търново.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от адвокат Т. М. – пълномощник на И. Х. И., против Решение № 315/4.06.2024 година по гр. д. № 87/2024 година на Окръжен съд Велико Търново в частта, с която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260, точки 1, 2, 4, 7 от ГПК и е допустима. Внесена е държавна такса по сметка на Апелативен съд Велико Търново.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от Прокуратурата на Република България против Решение № 315/4.06.2024 година по гр. д. № 87/2024 година на Окръжен съд Велико Търново в частите, с които е уважен иска за обезщетение за неимуществени вреди, размера на присъденото възнаграждение в полза на адвокат Т. М.. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл. 260, точки 1, 2, 4, 7 от ГПК и е допустима. Жалбоподателят не дължи държавна такса.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба от адвокат Т. М. – пълномощник на И. Х. И., в който излага съображения за нейната неоснователност.

Във възивната жалба, подадена от Прокуратурата на Република България, са изложени оплаквания за неправилно определяне на размера на адвокатското възнаграждение, присъдено в полза на адвокат Т. М. – пълномощник на И. Х. И.. В посочената част въззивната жалба представлява по своята същност молба по чл. 248, ал. 1 от ГПК, по която следва да се произнесе Окръжен съд Велико Търново. С оглед на изложеното, настоящият състав смята, че производството по в. гр. д. № 387/2024 година по описа на Апелативен съд Велико Търново следва да се прекрати и делото да се върне на първостепенния съд за произнасяне по молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, обективирана във въззивната жалба на Прокуратурата на Република България против Решение № 315/4.06.2024 година по гр. д. № 87/2024 година на Окръжен съд Велико Търново.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 387/2024 година по описа на Апелативен съд Велико Търново.

Делото да се изпрати на Окръжен съд Велико Търново за произнасяне по молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК, съдържаща се във въззивната жалба, подадена от Прокуратурата на Република България против Решение № 315/4.06.2024 година по гр. д. № 87/2024 година на Окръжен съд Велико Търново.

След приключване на процедурата по чл. 248 от ГПК делото да се върне на Апелативен съд Велико Търново за разглеждане на депозираните въззивни жалби.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3