Протокол № 187 от 01.10.2020, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

Номер 187

Окръжен съд – Варна

01.10.2020 г.

Град Варна

I състав

На 28.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова

Цветелина Н. Цветанова

Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20203100501749 по описа за 2020 година.

На именното повикване в 09:50 часа се явиха:

Въззивникът ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“, редовно и своевременно призовани, не се представляват.

Въззиваемата страна Ю. К. Й., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адв. С. Т., редовно преупълномощен от адв. Стоян Т. и приет от съда от днес.

АДВ. Т.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА

Производството е образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ при Министерство на вътрешните работи срещу решение № 1709 от 31.03.2020 г., постановено по гр.д.№ 16214 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, двадесет и първи състав, с което е осъден въззивника да заплати на Ю. К. Й. сумата от 1 713,70 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 12.10.2016 г. до 30.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска /09.10.2019 г./ до окончателното изплащане на сумата, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във връзка с член 187, алинея 5, точка 2 ЗМВР; сумата в размер на 214,02 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 01.11.2016 г. до 09.10.2019 г., на основание член 86 от ЗЗД; сумата от 400 лева, представляваща съдебно1 деловодни разноски, направени от ищеца в първоинстанционното производство, на основание член 78, алинея 1 от ГПК; както и да заплати по сметка на Районен съд - Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата в размер на 318,54 лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и депозит за вещо лице, на основание член 78, алинея 6 от ГПК и член 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението.

Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР, вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР.

Също така се навеждат доводи, че първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата повисока стойност, който реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е изследван и въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.

Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се излага, че постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за потвърждаване на решението.

2

АДВ. Т.: Запознат съм с доклада, нямам възражения. Оспорвам въззивната жалба, поддържам депозирания отговор. Нямам доказателствени искания. Представям списък с разноски и доказателства за извършването им.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА И ПРИЛАГА по делото представения от процесуалния представител на въззиваемата страна списък с разноските по чл. 80 от ГПК и доказателствата за извършването им.

СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО

АДВ. Т.: Моля да потвърдите изцяло постановеното от Районен съд - Варна решение като правилно и законосъобразно. Считам, че така подадената въззивна жалба е неоснователна, неаргументирана и недоказана. Моля за решение в този смисъл. Моля да ни присъдите направените по делото разноски.

СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение в законния срок.

ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:52 часа.

Председател: _______________________

Секретар: _______________________

3