Решение № 280 от 14.07.2025, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Благоевград, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Екатерина П. Н.а при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова като разгледа докладваното от Екатерина П. Н.а Административно наказателно дело № 20251210200192 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. К. Ш. от гр.Б против НП№25-1899000003/20.01.2025г., издадено от ВПД Началник на 01 РУ към ОДМВРБлагоевград, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лв. и кумулативно с това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца, във връзка с вменено му нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и приложение на санкционната норма по чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП. С НП е постановено също и отнемането на 12бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Із-2539/17.12.2012г. на МВР.

С жалбата се твърди, че атакуваното НП е незаконосъобразно, тъй като е издаден в нарушение на редица процесуални правила , като наред с това е обоснован с напълно нечетлив и неясен АУАН. Алтернативно се твърди, че не е приложена нормата на чл.28 от ЗАНН и преценена маловажността на случая.

В съдебно заседание се поддържа също, че не е доказано извършването на твърдяното нарушение, тъй като с направената химическа експертиза във 1

ВМА-гр.София, се опровергава резултата за количество алкохол, констатиран в кръвта на жалбоподателя за датата на твърдяното нарушение. Иска се отмяна на обжалваният акт или неговото изменение .

Административно-наказващият орган, редовно и своевременно призован, не се явява и не ангажира процесуален представител по делото. В придружително писмо с административната преписка до съда се изразява становище за неоснователност на жалбата и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна по чл. 63д, ал.2 от ЗАНН.

РП-Благоевград, редовно и своевременно призовани, не ангажират представител по делото и становище по жалбата.

Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя, анализира събраният по делото доказателствен материал и приложимото право, намира за установено следното:

Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което и жалбата е процесуално допустима. /НП е връчено лично на жалбоподателя на 07.02.2025г. с разписка и в законният срок срещу него е подадена разглежданата в делото жалба, а именно на 10.02.2025г./

Разгледана по същество, жалбата съображения: е основателна по следните

ПО ФАКТИТЕ В ПРОЦЕСА

С ангажираните по делото гласни и писмени доказателства се установи по категоричен начин, че на 10.01.2025г., около 08.25 часа , жалбоподателят Ш. е управлявал в Б , на бул.“С “, срещу дом № , с посока на движение от ул.“В “ към хотел „А “, МПС с марка и модел „Х “ с рег.№ , собственост на „И “ЕООД, когато е спрян за проверка от полицейските контролни органи в лицето на свидетелите Р. Б. и Г. Г./ двамата полицейски инспектори при 01 РУ на ОДМВР-Благоевград/. При тази проверка двамата свидетели твърдят, че бил направен тест на водача Ш. за употреба на алкохол с техническо средство“Алкотест Дрегер“7510, фабричен №ARDM-0187, като 2 същото отчело положителен резултат от 0.93 промила алкохол в издишаният въздух от тестваното лице. На водача бил издаден и талон за медицинско изследване, връчен му на мястото.

Това твърдяно от свидетелите Б. и Г. поведение на водача Ш. ,било квалифицирано като административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП и св.Б., в присъствието на колегата си св. Г., на 10.01.2025г., съставил на жалбоподателя АУАН №1296031 , който му е връчен лично на датата на съставяне. В Акта е посочено, че за направеният тест на жалбоподателя с техническото средство за употреба на алкохол от негова страна при управление на МПС, е съхранена проба с №3235, която е от дата 10.01.2025г. в 08.14 часа. /Резултата от този тест и тази проба е приложена на хартиен носител към процесната преписка и делото. / При разпита си свидетелите Б. и Г., двамата са категорични, че лично са възприели жалбоподателя да управлява описаното в АУАН превозно средство, а след направеният му на място тест с техническо средство „Алкотест Дрегер“ за употреба на алкохол, то отчело наличие на алкохол над 0.8%о /около 0.9%о/, заради което и на Ш. бил съставен въпросният акт от страна на св.Б., връчен на дееца на мястото на съставянето и на проверката му. Св.Б. сочи също, че е обучен да работи с такова технически средство и потвърждава, че то е било технически изправно към датата на проверката на Ш. .

Въз основа на АУАН, ВПД Началник на 01 РУ към ОДМВРБлагоевград, е издал срещу жалбоподателя на основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП, обжалваното НП№25-1899-00003/20.01.2025г., с което му е наложил административно наказание "Глоба" в размер на 1000 лв. и кумулативно с това му е определено административно наказание-"Лишаване от право да се управлява МПС" за срок от 12 месеца, във връзка с вменено му нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП. С НП е постановено също и отнемането на 12бр. контролни точки от талона на жалбоподателя по Наредба №Із2539/17.12.2012г. на МВР. НП е връчено лично на жалбоподателя с разписка на 07.02.2025г.

Междувременно, след връчване на АУАН, жалбоподателят е оспорил резултата от теста му за употреба на алкохол и в лимитирания по талон за това срок, е предоставил кръвна проба за химическо изследване. Тази негова проба е била обект и на химически анализ и експертиза, чийто резултат е 3 материализиран в заключение №21/15.01.2025г. Според това експертно заключение, в изследваната кръвна проба на жалбоподателя Ш. е констатирано наличието на алкохол в количество от 0.83 %о.В експертното заключение е отразено също така, че за направата на експертизата е ползван газов хроматограф , а пробата е съхранявана по предвиденият ред и температурен диапазон до отварянето й за това изследване.

След като жалбоподателят оспорил и този резултат за констатираният алкохол и в кръвта му, негова кръвна проба е изпратена за изследване и във ВМА –гр.София на 18.02.2025г. с нарочен приемно-предавателен протокол.

В последствие поисканото от Ш. повторно химическо изследване за определяне концентрация на алкохол е извършено и от това медицинско заведение, а резултата от него е материализиран в Протокол №И2028/25.02.2025г. Според това повторно химическо изследване, алкохолната концентрация в кръвната проба на жалбоподателя от датата на проверката му е 0.76 g/ L с +0.015 на хиляда отклонение.

При направеният медицински преглед на Ш., същият е отрекъл да е употребил алкохол на датата на проверката, констатирана е запазена негова координация, ясно съзнание, не е миришел на алкохол, а тестът му за равновесие е бил отрицателен поради запазено и такова.

Безспорно се установи в процеса също така, че наред с издаването на АУАН за случая, на жалбоподателя е изготвена от страна на св.Б. и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1 , б.“б“ от ЗДвП, което е направено именно на дата 10.01.2025г. С тази Заповед е разпоредено принудително отнемане на СУМПС на жалбоподателя Ш. за срок неповече от 18 месеца /без да е конкретизиран този срок по друг начин/.Тази заповед е връчена на жалбоподателя на датата на съставянето й. След изземването на това СУМПС на Ш. с № , същото е изпратено от санкционния орган до Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Благоевград с нарочно писмо от 14.01.2025г.

Между страните няма спор, че ползваното техническо средство за тестване на водачи за употреба на алкохол на процесната дата и към тази дата е било в срока си за техническа изправност и след калиброването му на 19.11.2024г., като в тази насока е представен и нарочен Протокол от 21.11.2024г.

4

Със Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на МВР и Заповед №415/14.02.2022г., на началниците на РУ на ОД на МВР, е делегирано правомощие за контрол по ЗДвП, чрез издаване на НП при констатирани нарушения.

Със Заповед №2218/02.07.2024г. на Директора на ОД на МВРБлагоевград, на служителите на районните управления е делегирано правомощието да съставят АУАН при констатирани нарушения по ЗДвП. Сред тях и на длъжност „младши инспектор“ е и св.Р. Б.. А със Заповед №244з2518/08.03.2023г., на св.Б е възложено да работи и използва в работата си технически средства и системи за измерване и контрол, одобрени от Закона за измерванията и притежаващи удостоверения за одобрен тип средство за измерване

Със Заповед №735/14.03.2022г. на Директора на ОД на МВР-Благоевград, е делегирано издаването на ЗПАМ на полицейските инспектори към полицейските управления .

Според представена към преписката Справка за нарушител/водач, преди датата на твърдяното нарушение, жалбоподателят е бил санкциониран и за други нарушения по ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се извежда от цитираните гласни и писмени доказателства, събрани в хода на процеса, които са логични, последователни и кореспондиращи по между си, поради което и съдът ги кредитира като годни доказателствени средства за изясняване на обективната истина в този спор .

ПО ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ И ПРИЛОЖЕНИЕТО НА ПРАВОТО

При така направените фактически констатации, районният съд счита, че с обжалваното НП, незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушения по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Постановлението е издадено от компетентен за това орган / в тази насока бе представена по делото и заповед за делегирани правомощия на издателя на обжалваният акт / Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на МВР/.

5

При издаването на НП и АУАН са спазени и сроковете по чл.34 от ЗАНН. В двата акта се съдържат основни реквизити по чл. 42 от ЗАНН / за АУАН/ и респ. по чл.57 от ЗАНН / за НП/, а именно: дата и място на съставянето им, органа, който ги е изготвил, дата и място на извършена проверка за твърдяното нарушение, фактическо описание на начина на извършване на твърдяното нарушение, правна квалификация на нарушението, санкционна норма изрично е отразена в НП, както и доказателства за установяване на описаното в двата документа нарушение. НП и АУАН са и надлежно връчени /лично на дееца/. Ето защо, съдът приема, че обжалваното НП е процесуално законосъобразно и възраженията на защитата в обратна насока са неоснователни. /Неоснователно е и възражението за неясен АУАН и респ. нечетлив такъв , тъй като след изпращане на оригинала на издаденият по случая АУАН, съдът констатира, че съдържанието му може да се възприеме относно всички релевантни за казуса и деянието обстоятелства, а именно този акт е подписан собственоръчно от жалбоподателя след връчването му и запознаването с неговото съдържание ./

От друга страна, с ангажираните по делото доказателства съдът счита, че не се доказа по несъмнен и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна страна, вмененото му административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

Съгласно нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДвП, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда .

Легална дефиниция на понятието „управление на МПС„ се съдържа в Постановление № 1 от 17.01.1983 г. по н.д.№ 8/1982 г. на Пленума на ВС и в същото се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС или машини, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици, а в случая категорично се доказа, че жалбоподателят е и управлявал процесното МПС на посочените дата и място в НП и в АУАН.

Така в казуса от обективна страна се установи, че на процесната дата /10.01.2025г., около 08.25 часа / и на процесното място /в Б по бул.“С в посока на движение от ул.“В “ към хотел „А “/, жалбоподателят е 6 управлявал МПС , което не е негова собственост / Х “ с рег.№ , собственост на „И “ЕООД/, но не се доказа по категоричен и несъмнен начин, че той е направил това под въздействието на алкохол и с концентрация на алкохол над 0.5%о, в това число и над 0.8%о до 1.2%о и аргументите на съда за този правен извод са следните: