Решение № 113 от 16.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 113 гр. Ловеч, 16.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛЯ ДАНКОВА при участието на секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА в присъствието на прокурора Т. Н. П. като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Гражданско дело № 20224300100579 по описа за 2022 година

Постъпила е искова молба вх. № 7397/20.12.2022 г. от Т. С. Г., ЕГН:

**********, ***, чрез адв. М. П. М. -САК, вписан в единния адвокатски регистър с личен №**********, пълномощник на Адвокатско дружество „М.

М. и съдружници", представлявано от адвокат М. П. М. - САК, със съдебен адрес за кореспонденция: *** Срещу: Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. "Витоша" № 2 с правно основание: чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорност на държавата и общините за вреди и чл. 86 от ЗЗД и цена на исковете 50 000 /петдесет хиляди/ лева - главница за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху всяка една от посочените суми от 01.06.2022 г. /датата на придобиване на стабилитет на първоинстанционата присъда/ до окончателното изплащане на задължението.

Излага, че с постановление от 11.07.2018г. на Окръжна прокуратура - Ловеч е образувано досъдебно производство № 124/ 2018г. по преписка № 678/ 2018г. по описа на Окръжна прокуратура - Ловеч, срещу Т. С. Г.. C Постановление от 04.11.2019г. на ОДМВР - Ловеч Т. С. Г. е бил привлечен като обвиняем по ДП № 124/ 2018г. по описа на ОД на МВР-Ловеч за престъпление по чл. 219, ал. 1, предл. 5 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК. Със същото Постановление, на Т. С. Г. е наложена мярка за неотклонение „Подписка", считано от 04.11.2019г., по силата на която последният се задължава да не променя 1 местоживеенето си и да се явява при призоваване. С Присъда № 260001 от 14.01.2021г. Окръжен съд - Ловеч, Т. С. Г. е признат за невиновен в повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 219, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, като съдът е приел, че не е извършил инкриминираното деяние, а именно: С крайния си съдебен акт, Окръжен съд — Ловеч е отхвърлил предявения от „ВиК Стенето" ЕООД, гр. Троян, срещу Т. С. Г., граждански иск за сумата от 79 260.30лв., представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015г. до окончателното й заплащане и направените по делото разноски. Предвид постановената присъда, с която Т. С. Г. е признат за невиновен по повдигнатото обвинение по чл. 219, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 НК и на основание чл. 309, ал. 4, предл. 4 НПК, с Определение от 14.01.20201г. Окръжен съд - Ловеч е отменил взетата спрямо Г. мярка за неотклонение „Подписка". Сочи, че така постановената Присъда № 260001 от 14.01.2021г. по описа на Окръжен съд Ловеч, с която г-н Г. е признат за невиновен, е протестирана от представител на Окръжна прокуратура - Ловеч /Протест от 25.01.2021г./, с искане за отмяна и постановяване на нова, с която да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение. Иска се и уважаване на гражданския иск срещу доверителя ми, за сумата от 79 260.30лв., представляваща претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 05.10.2015г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски. С Решение № 157 от 23.12.2021г. Апелативен съд - Велико Търново е потвърдил Присъда № 260001 от 14.01.2021г., постановена по НОХД № 70/ 2020г. по описа на Окръжен съд - Ловеч. С Касационен протест от 17.01.2022 г. е атакувано Решение № 157 от 23.12.2021г. по ВНОХД № 127 от 2021 г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново. С последния се иска отмяна на цитираното решение и връщане на делото за повторно разглеждане от друг състав на апелативния съд. С Решение № 66 от 01.06.2022г., ВКС /окончателно/, касационната инстанция е оставила в сила въззивно Решение № 157 от 23.12.2021г. по ВНОХД № 127/ 21г. по описа на Апелативен съд - Велико Търново.

Относно претърпените неимуществени вреди излага съображения, че съгласно чл. 32 от Конституцията на РБ личният живот на гражданите е неприкосновен, като всеки има право на защита срещу незаконна намеса в личния и семейния му живот и срещу посегателство върху неговата чест, 2 достойнство и добро име= Излага съображения, че през периода от 04.11.2019г. до 01.06.2022 г. Г. е преживял изключително сериозни притеснения, негативни изживявания и неудобства от воденото срещу него продължително и неоснователно наказателно преследване за престъпление, което не е извършил. През периода, през който е бил неоснователно обвинен, се е явяват многократно в качеството на обвиняем, а впоследствие и като подсъдим, пред три съдебни инстанции, което неминуемо е довело до напрежение, стрес, срам, безсъние, цялостен емоционален дискомфорт, който дори към настоящия момент, не е преодолян напълно и рефлектира негативно, както върху доверителя ми, така и върху взаимоотношенията му със семейство, близки, роднини, приятели и колеги.Оотделно от това излага, че повдигнатоjf обвинение, е станало обществено достояние и известно на неограничената аудитория, като са били публикувани множество статии и материали по темата в известни новинарски сайтове, която информация е налична и към датата на предявяване на исковата молба. Като доказателство за широкото медийно отразяване на случая и обществения интерес към него прилага статии от различни вестници. Твърди, че след повдигане на посоченото обвинение, у господин Г. се наблюдава влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в постоянно безпокойство, огромен стрес, напрежение, хронични проблеми със съня и цялостното общо физическо и емоционално състояние. Заявява, че воденото наказателно производство се е отразило изключително тежко и негативно както на отношенията му в работата, така и семейството на ищеца. Посочва, че с действията си Прокуратурата на Република България успява да урони доброто му име.Ищецът твърди, че са се осъществени всички елементи от фактическия състав, за да бъде ангажирана отговорността на Държавата по реда на чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ. Моли да бъдат призовани на съд с ответника Прокуратура на Република България и след като съдът се убеди в основателността на твърденията в исковата молба, на основание чл. 2, ал. 1, т.

3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и чл. 86 от ЗЗД, да осъди Прокуратура на Република България да заплати на ищеца от Т.

С. Г. с ЕГН ********** обезщетение в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лева главница за претърпените от него неимуществени вреди, причинени му от ответника в резултат на незаконното му привличане в качеството му на обвиняем по досъдебно производство № 124/ 2018г. по описа на ОДМВР3 Ловеч за престъпление по чл. 219, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК ведно със законната лихва от 01.06.2022 г. (датата на която е постановено Решение № 66 от 01.06.2022г. по описа на ВКС, съответно на която влиза в сила Присъда № 260001 от 14.01.2021г. Окръжен съд - Ловеч и Т. С. Г. е признат за невиновен.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор с вх. № 201/12.01.2023 г. от Окръжна прокуратура – Ловеч, в който оспорват иска като недоказан, както и по основание и размер. Сочат, че ищецът не е ангажирал доказателства за претърпените морални вреди, което е елемент на фактическия състав на отговорността по чл.2 от ЗОДОВ. Считат, че вземането на посочената МНО в хода на досъдебното производство, а последствие отменена от Окръжен съд гр. Ловеч с определение от 14.01.2021г. налага извод, че в процесния период, ако са търпени вреди, то те не са единствено и само в резултат на действия и актове на органи на Прокуратура на РБ. Излага доводи, че оспорват иска и по размер като прекомерен и несъответстващ на критерия за справедливост, дефиниран на чл. 52 от ЗЗД. Изтъкват, че не са ангажирани достатъчно доказателства за твърдените неимуществени вреди.

Според възприетото в т. И на ППВС № 4 /1968г. въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и обстоятелства , както и личността на увредения е определянето на конкретен паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с критерия за справедливост , дефиниран в чл. 52 от ЗЗД , като справедливостта не е абстрактно понятия, а се извежда от преценката на конкретни обстоятелства.

В случаите на причинени имуществени вреди по чл. 2 , ал.1 от ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъплението се е отразило върху здравето, личния живот, чувствата, честта и достойнството на увредения. Считат, че следва да се има предвид, че паричното обезщетение за моралните вреди следва да съответства на необходимото за преодоляването им и, че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта, определяне на паричното обезщетение по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди / решение №832/10.12.2010 г. по НД №593/2010г. на ВКС.Излагат доводи, че освен допустимостта и основателността на претенциите си по чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 3, във вр. с чл. 4 от ЗОДОВ, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на 4 твърдените вреди, непосредствената им връзка с обвинението по чл. 219, ал.

1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, както и техния размер. Излагат, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си за претърпени негативни последици, както и те да са пряк резултат от процесното обвинение. Считат, че претенцията на ищеца е завишена и несъответства на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Република България и на съдебната практика в аналогични случаи, включително и тази на ЕСПЧ.Посочват, че отговорността на държавата по ЗОДОВ има принципно обективен характер, но това не означава, че ищецът не носи доказателствена тежест за твърдените от него вреди, размер и пряка причинна връзка с повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание ищецът,редовно призован се явява лично и с процесуален представител – адв. А.. Посочва, че поддържа исковата молба и моли да бъде уважена исковата претенция в пълен размер. В приложоени писмени бележки подробно обосновава позиция, че е предявения иск е основателени нодакан в пълен размер на сумата 50000 лева-обезщетение за неимуществени вреди.

За Прокуратурата на Република България в съдебно заседание участва зам.окръжен прокурор Пиронкова . Изтъква се ,в обстойни писмени бележки,че търпените вреди не са само последица от действия на Прокуратурата на Република България. Оспорва се иска по размер, като прекомерен и несъответствуващ на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

От представените писмени доказателства по делото, от заключението на комплексната съдебно-медицинска експертиза

№2782/11.05.2023 година от св.показания на Р. Б. и С. В., от становището на страните и техните представители,преценени поотделно в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност съдът приема за установено следните фактически обстоятелства:

Т. С. Г. е управител на „В и К Стенето“ЕООД-Троян, с едноличен собственик на капитала Община –Троян. С договори за възлагане на управление от 22.12.2006 г. и 22.12.2016 г. му е възложено управлението на дружеството със срок до 31.12.2019 г.

Образувано е досъдебно производство по описа на ОД на МВРЛовеч с постановление от 11.07.2018 г. на Окръжна прокуратура – Ловеч за това, че в гр. Троян при условията на продължавано престъпление за периода от 08.04.2013 г. до 17.09.2015 г. като длъжностно лице-управител на „Ви К 5

Стенето“ЕООД-Троян не е положил достатъчно грижи за възложената му работа-не предприел действия по доброволно незабавно изпълнение на изплащане на дължими суми към „Велде България“АД по 16 граждански дела , приключили с влязло в сила съдебно решение при наличие на парични суми за това и от това са последвали значителни щети за предприятието в размер на 65051.82 лева-престъпление по чл. 219,ал.1 във връзка с чл. 26,ал.1 от НК.

С постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 04.11.2019 г. Т. Г. е привлечен обвиняем за престъпления по чл. 219,ал.1,пр.5 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК и спрямо него взета мярка за неотклонение „подписка“. Описаното деяние е квалифицирано като престъпление по чл. 219,ал.1, т5 във връзка с чл. 26,ал.1 от НК.в постановлението е за това че през периода от 08.04.2014 г. до 05.10.2015 г. в гр. Троян при условията на продължавано престъпление, в качеството на длъжностно лице-управителн на „В и К СТенето“ЕООД-Троян, не е положил достатъчно грижи за възложената работа по смисъла на чл. 6, т.2 от Договор за възлагане на управление от 08.10.2008 г. и анекси към него от 29.12.2010 г. и 30.12.2013 г, като не осъществил като добър стопанин оперативно управление и опазване капитала на дружеството- не е предприел действия по доброволно и незабавно изпълнение за изплащане на дължими суми към „Лесопласт“АД-Троян/преименуван на „Велде България“АД-Троян по 16 бр. граждански дела,водени между двете дружества, при наличие на парични суми за това без затруднение на нормалната дейност и без недостиг на оборотни средства и от това са последвали значителни щети за дружеството в размер на сумата 79260.30 лева. С протокол от 11.11.2019 г. е предявено разследването на Т. Г.. С последващо постановление от 22.10.2020 година по досъдебно производство №124/2018 г. на ОДМВР-Ловеч е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 219, ал.1, т.5 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК Т. С. Г. , за това че през периода 08.04.2013 г. до 05.10.2015 г.при условията на продължавано престъпление е извършил описани конкретни действияи, като не е посочено вземане на мярка на процесуална принуда.