Определение № 23880 от 30.06.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 23880 гр. София, 30.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110125431 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Предявен е от И. П. Г., ЕГН **********, с адрес гр. София, с. Панчарево, община Столична, .., положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗС, с който ищецът иска да се признае за установено по отношение на ответниците, че е собственик на следния недвижим имот: имот с идентификатор .., нанесен в кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед за одобрение на ККР №РД-18-61/27.09.2010г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. София, район Кремиковци, кв. Враждебна, м. Новата махала с площ от 500 кв.м. с предназначение нива, при съседи съгласно актуалната скица имоти с идентификатори ..; ..; ..; ..; .., на основание изтекла в негова полза придобивна давност.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът владее процесния имот от 05.01.2000г., като и към момента продължава необезпокоявано да го владее лично. За периода 2000г. до края на 2014г. имотът бил използван за земеделска градина, а в началото на 2015г. ищецът оградил имотът със стабилна ограда и сменил предназначението му като започнал да го използва като паркинг. От 2015г. до настоящия момент непрекъснато използвал имота като бил разположил в него камиони своя собственост. Имотът бил ограден с метална, здраво захваната за земята ограда, имал ел.захранване, видео и аудио наблюдение, включително имотът имал физическа охрана в периода 2015-2019г. Ищецът бил собственик и на съседния имот с идентификатор .., който закупил. През 2015г. процесния имот бил засипан с чакъл, за да се улесни ползването му като паркинг. Между процесния имот и собствения му имот с идентификатор .. нямало ограда. Установил, че имотът не е общинска или държавна собственост, но не могъл да състави акт за собственост на основание давностно владение, тъй като за имотът имало вписан акт за собственост на името на А. М. В., както и Решение на ПК – ОС „ЗГ“ Кремиковци, с което е възстановена собствеността върху имота. Моли да бъде признато по отношение на ответниците, че е 1 придобил имотът на основание изтекъл давностен срок. Претендира разноски.

Постъпил е по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба от ответниците А. Р. С., Б. Р. С. и В. И. И., чрез адв. В. Ц., с който се оспорва исковата претенция като неоснователна. Излагат, че са собственици на процесния имот на основание наследствено правоприемство от А. М. В., починал на 28.10.1998г.

Собствеността върху имота била възстановена на ответниците с решение от 30.11.1999г., след което върху него била упражнявана непрекъсната фактическа власт.

От 2000г. до 2012г. владението било осъществявано от ..., наследодател на ответниците А. Р. С. и Б. Р. С., а през периода 13.06.2012г. – 13.05.2019г. имотът бил отдаван под наем отново от .... След нейната смърт на 13.05.2019г. владението върху процесния имот било осъществявано от А. С., който отдавал същия под наем. Имотът бил отдаван под наем в продължение на 13 години с едногодишни договори за наем. Оспорват ищецът да е осъществявал твърдяното от него владение. Действията на ищеца представлявали държане на имота без правно основание или осъществяване на временен достъп. Излагат доводи, че упражняваното от ищеца владение не е било явно, а скрито. Намират, че със сключването на отделните договори за наем се прекъсва владението на ищеца. Не били отправяни претенции към ответниците, не било отблъснато тяхното владние, нито им било противопоставено явно владението върху имота от ищеца, поради което същото не било годно да го направи собственик.

Владението на ищеца било скрито и недобросъвестно. Излагат, че за периода м. юни 2023г. – 07.05.2025г. не е текъл давностен срок, тъй като ищецът е узнал кой е собственик на имота, но не му е противопоставил владението си върху имота.

Оспорват през периода 2000г. – 2014г. ищецът да е упражнявал владение, доколкото използването на имота за земеделска градина е обикновено държане с цел извличане на ползи от имота, а не на своене като израз на владение. Оспорва ищецът да е собственик на съседния имот, доколкото като негов собственик било вписано юридическо лице. Оспорва ищецът да е започнал да използва процесния имот като паркинг през 2015г., доколкото ответникът А. С. посетил имотът през 2020г. и в него нямало промени, имало само изграден паянтов навес от наемателя за осъществяваната от него земеделска обработка на земята. Едва през 2024г. имало заснемане на имота, в което се виждало, че същият се използва като паркинг. Молят исковата претенция да бъде отхвърлена. Претендират разноски.

Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване, че е собственик на процесния имот на твърдяното придобивно основание - давностно владение спрямо процесния имот, с оглед упражняваната от него фактическа власт върху него непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно, с намерение за своене, за период по-дълъг от десет години, а ответникът следва да докаже фактите, от които произтичат възраженията му.

2

Следва да бъде допуснато изслушването на по двама свидетели при режим на довеждане от всяка от страните, като искането за допускане на повече свидетели за същите обстоятелства следва да бъда оставено без уважение на основание чл.159, ал.2 ГПК. Следва да бъде допусната техническа експертиза, която да отговори на въпросите, поставени в отговора на исковата молба. Съдът намира поставените от ищеца въпроси към съдебно-техническата експертиза за неотносими към предмета на спора, доколкото от същите се цели установяване на настоящото състояние на имота, което не е сред спорните по делото факти.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват страните.

Водим от горното и на основание чл.140 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.11.2026г. от 11.15 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото документите, приложени към исковата молба и писмения отговор.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез довеждане от всяка от страните на двама свидетели за съдебното заседание, като оставя без уважение искането за допускане на други свидетели.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в отговора на исковата молба.

ОПРЕДЕЛЯ първоначално възнаграждение за вещото лице в размер на 350 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от получаване на съобщението.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Т. Г. И..

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение, а на ищеца да се връчи и препис от писмения отговор на ответника.

Определението не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3