Решение № 165 от 31.10.2023, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 165 гр. Разград, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Диана Здр. Станчева като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно гражданско дело № 20233300500271 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

С Решение № 277 от 06.05.2023 г. постановено по гражданско дело № 20223330101733 по описа за 2022 година на Районен съд – Разград, съдът е постановил следното:

ОБЯВЯВА за нищожна като неравноправна клаузата на чл. 5 от Договор № ***** за предоставяне на потребителски кредит, сключен на ****** г. между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406 и Н. Д. И. с ЕГН-********** от гр. ******, предвиждаща сключване на договор за гаранция (поръчителство), като ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения иск в частта му, с която се иска обявяване изцяло на договора за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

ОСЪЖДА на основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр. с чл. 84 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД Н. Д. И. с ЕГН********** от гр. ******, обл. *****, ул. ******, ДА ЗАПЛАТИ на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул. „Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., сумата от 2435,43 лева, представляваща дължима главница по Договор № ***** за предоставяне на потребителски кредит, сключен на 1

****** г. ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 21.11.2022 г.; 66,74 лева, представляващи възнаградителна лихва по посочения договор до 21.11.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения иск за горницата над уважения размер до претендирания размер от 3355,00 лева.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул.

„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. И. с ЕГН-********** от гр. ******, обл. ****, ул. ******, сумата от 99,00 (деветдесет и девет) лева, представляващи сторените разноски съразмерно на уважената част от първоначално предявения иск.

ОСЪЖДА „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул.

„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 38, ал. 2 на адв. Д. В. М., сумата от 342,47 лева за адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н. Д. И. с ЕГН-********** от гр. ******, обл. ***, ул.

******, ДА ЗАПЛАТИ на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК 200599406, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 3“, бл. 1, бул.

„Александър Малинов“ № 51, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20, представлявано от управителите И. В. Д. и Д. В. Н., сумата от 249,84 лева, представляващи разноски по делото.

С определение № 830 от 21.08.2023г. решението е изменено на основание чл. 248 ГПК в частта на разноските, като съдът увеличил определеното на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адв. Д. В. М., със сумата от 286,57 лв. (двеста осемдесет и шест лева и 57 стотинки) за адвокатско възнаграждение по делото.

Недоволен от това решение в частта, с която съдът: отхвърля като неоснователен предявения иск за обявяване изцяло на договора за нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК, в частта с която Н. Д. И. е осъден по насрещния иск да заплати сумата над 2 260 лв. за главница, както и е осъден да заплати сумата 66. 74 лв. – лихва, е останал ищецът по първоначалния иск и ответник по насрещния иск Н. Д. И., който го обжалва, чрез пълномощника си адвокат Д. В. М. от АК ***. Намира решението в обжалваните части за неправилно, необосновано и незаконосъобразно. Моли същото да бъде отменено в обжалваните части, като вместо него бъде постановено решение с което първоначалния иск бъде изцяло уважен, а насрещния иск бъде отхвърлен за разликата над сумата 2 260 лв. до присъдения размер от 2 435.43 лв., представляваща дължима главница, както и отхвърлен за сумата 66. 74 лв. – възнаградителна лихва, на основание 2 чл. 22 ЗПК. Акцентира, че дължимата сума за гарант (възнаграждение за поръчител) следва да бъде включена в годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, респ. договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, както и поради противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Позовава се на съдебна практика, сред която: Решение № 308 от 14.07.2022 г. на ОС - Плевен по в. гр. д. № 345/2022 г., Решение № 1016 от 26.07.2022 г. на ОС - Варна по в. гр. д. № 990/2022 г., Решение № 171 от 25.05.2022 г. на ОС - Пазарджик по в. гр. д. № 224/2022 г., Решение № 764 от 6.06.2022 г. на ОС - *** по в. гр. д. № 1004/2022 г., Решение № 28 от 14.05.2021 г. на ОС - Русе по в. т. д. № 76/2021 г., Решение № 264616 от 9.07.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 9991/2020 г., Решение № 227 от 8.07.2022 г. на ОС - Смолян по в. гр. д. № 184/2022 г., Решение № 243 от 19.07.2022 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 301/2022 г. Излага подробни съображения. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, от насрещната по жалбата страна не е депозиран отговор.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, въззивникът не се явява и не се представлява. Пълномощникът му адвокат Д.

В. М. от АК - *** депозира писмена молба с която поддържа жалбата и излага подробни съображения. Позовава се на съдебна практика: Решение № 4304 от 2.08.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 8430/2022г. Претендира разноски, включително и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 38, ал.1, т.2 ЗА с включен ДДС. Представя списък по чл. 80 ГПК както и Договор за правна защита и съдействие по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването, за въззиваемата страна, не се явява представител. Пълномощникът й юрисконсулт Г. Г. депозира писмена молба, с която оспорва жалбата като излага подробни съображения. В необжалваната част на решението също излага оплаквания, като моли за отмяна на решението в тези му части.

Твърди, че разходите по кредите визирани в чл. 5 от процесния ДПК не следва да се включват в ГПР. Акцентира, че договора за гаранция е сключен между жалбоподателя и Фератум Банк ЕАД, което е самостоятелно ЮЛ, а и сключването на договора за гаранция не е задължително за сключването на процесния договор за кредит. Ето защо, посочения в договора ГПР е съответствие с чл. 19 ЗПК. Излага подробни съображения, че не са налице предпоставките на чл. 38, ал.2 във вр. ал.1, т.2 ЗА за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адвоката на насрещната страна. По делото липсвали каквито и да е доказателства, че насрещната страна е материално затруднено лице по см. на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Претендира юрисконсултско възнаграждение и представя списък по чл. 80 ГПК.

Разградски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба 3 пороци на атакувания съдебен акт:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация на исковете.

Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд, но не споделя направените правни изводи, относно неоснователността на първоначалния иск по чл.

22 ЗПК за обявяване на недействителен на ДПК. Поради това, и на осн. чл. 23 ЗПК, относно насрещния иск, не споделя и извода на първоинстанционния съд за дължимост на сумата над 2 300 лв. до присъдения размер 2 435,43 лв. – главница, и сумата 66.74 лв. – договорна лихва.

Не е спорно обстоятелството, че на ****** г. постъпила кандидатура за кредит от Н. Д. И. с ЕГН ********** към ответника по иска и ищец по НИ. На същата дата кандидатурата е разгледана и въз основа на извършени проверки е установено, че Н. Д. И. отговаря на минималните изисквания за отпускане на кредит, поради което е одобрен за кредит в размер на 2 500,00 лева. Между страните бил сключен Договор № ***** за предоставяне на потребителски кредит от ****** г. Страните уговорили ищеца Н. Д. И. да върне главницата и да заплати лихвите по кредита на 18 броя вноски. Съгласно договора ищецът се задължил да върне на ответника на 18 погасителни вноски сумата от общо 3375 лева, при лихва 875,00 лева, ГПР 49,55 % , ГЛП 35%. Съгласно чл. 5 от договора ищецът се задължил да сключи договор за гаранция с Multitude Bank PLC (с предишно наименование Ferratum Bank Plc), с цел обезпечаване на договора за потребителски кредит.

На ******г. е сключен Договор за гаранция (поръчителство) между Multitude Bank PLC (с предишно наименование Ferratum Bank Plc) като гарант и Н. Д. И., като клиент. Гаранта е вписан под № 178 в Списък на БНБ на Кредитни институции, лицензирани в страни от ЕИП, с уведомление за свободно предоставяне на услуги на територията на Република България, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт https://bnb.bg/BankSupervision/BSCreditInstitution/BSCIRegisters/BS_CI_REG_CRBOR По силата на този договор гарантът предоставил гаранция, като се задължил 4 да обезпечи изпълненията на задълженията, произтичащи от процесния договор за потребителски кредит. Договорена е била такса за предоставяне на гаранцията (поръчителство) в общ размер на 2 475 лв. дължима от клиента на 18 месечни вноски, с дата на първо плащане 16.09.2022г. и краен срок на издължаването на таксата – 08.02.2024г.

От извършена служебно справка в Агенция по вписвания – Търговски регистър относно "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД и на интернет страницата на Multitude Bank PLC (с предишно наименование Ferratum Bank Plc) се установява, че принципал и на двете дружества е Мултитют СЕ, Идентификация 1950969-1, Чуждестранно юридическо лице, Държава:

Финландия. Следователно се касае за хипотеза на свързани лица по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ТЗ .

Не е спорно обстоятелство, а и съгласно приложените доказателства ответникът по първоначално предявения иск извършил превод чрез *** в полза на ищеца по първоначалния иск в размер на 2500 лева.

Безспорно се установява, че ищеца е заплатил само една вноска на 24.10.2022 г. в размер на 200 лева. Според предоставения погасителен план, последната погасителна вноска следва да се заплати на 08.02.2024 г.

Относно първоначалния иск с правно основание чл. 22 ЗПК.

Основният спорен въпрос, пренесен и във въззивното производство, е дали таксата за гарант (възнаграждение за поръчител) следва да бъде включена в годишния процент на разходите (ГПР) по кредита, респ. дали договорът за кредит е нищожен на осн. чл. 22 от ЗПК поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК , както и поради противоречие с чл. 19, ал. 4 от ЗПК , съгласно който годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България.