Решение № 276 от 10.07.2023, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 276 гр. Пловдив, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова при участието на секретаря Катя Н. Митева като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000291 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуването му са две на брой жалби против постановеното по т. дело № 1213/2020 г. по описа на С. окръжен съд, решение № 391 от 30.12.2022 г.

Едната е подадена от Р. Т. А., ЕГН **********, ****.

С нея решението се обжалва в частите, с които се отхвърля предявеният от Р. Т. А., ЕГН **********, **** против ЗЗ.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С. иск за заплащане на сумата от 75 000 лв. равняващи се на разликата между претендираните 150 000 лв. като част от общо дължимите 180 000 лв. и присъдените от съда 75 000 лв. за обезщетяване на претърпени от Р. Т. А. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща му Т. А. А. в следствие настъпило ПТП на 29.01.2020 г. и Р. Т. А., ЕГН **********, **** е осъден да заплати на ЗЗ.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр.

С., **** разноски по съразмерност в размер на 2 966, 80 лв.

В жалбата се излагат съображения

1 за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска.

Втората жалба е подадена от ЗЗ.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С..

С нея решението се обжалва в частта, с която ЗЗ.К. „Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр. С., **** е осъдена да заплати на Р. Т. А., ЕГН **********, **** сумата в размер на 75 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от Р. Т. А. неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на баща му Т. А. А. в следствие настъпило ПТП на 29.01.2020 г. ведно със законна лихва върху сумата считано от 11.05.2020 г. до окончателно й изплащане.

С тази жалба решението се обжалва и в частта, с която ЗЗ.К. „Л.И.“ АД, ЕИК ********* гр. С., **** е осъдена да заплати на адв. П. К., **** по съразмерност, адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на Р. Т. А. в общ размер на 2 898 лв. с ДДС, както и в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт сумата от 3 000 лв. за държавна такса и сумата от 195 лв., възнаграждение за вещо лице по автотехническа експертиза.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо иска.

Всяка от страните изразява становище за неоснователност на жалбата на другата страна.

М. В. К., ЕГН ********** участващ по делото като трето лице помагач на страната на ответника не е изразил становище по жалбите.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

На 15.09.2020 г. в С. окръжен съд е постъпила изходяща от Р. Т. А., ЕГН **********, гр.Г. искова молба против ЗЗ.К. Л.И.“ АД, ЕИК *********, гр.

С..

В обстоятелствената част на същата се говори, че на 29.01.2020 г. на път **-**, км. ** **** до гр. Г. е настъпило ПТП с участието на управляван от М.

В. К., ЕГН ********** товарен автомобил марка „М.“, модел „А.“, рег. ** **** ** с прикачено към него полуремарке, рег. № ** **** **, собственост на 2

„К.“ ЕООД и движещия се с велосипед Т. А. А., ЕГН **********. Твърди се, че водачът на товарния автомобил при движение по път **-**, км ** + *** в посока север - юг блъснал отзад движещия се с колелото в същата посока към гр. Г., Т. А. А., който е бил с поставена светлоотразителна жилетка и се е движил в дясно по дясната за движение пътна лента. В следствие на инцидента Т. А. А. починал.

На база изложеното е изразено становище, че причина за ПТП-то е виновното поведение на водача на товарния автомобил, който след употреба на наркотични вещества не съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка и блъснал отзад движещия се с велосипед в посока гр. Г. Т.

А. А..

От страна на ищеца е посочено, че е син на починалия и до края на живота си ще изживява мъката от загубата на своя баща. Споменава се, че те били изключително сплотени и прекарвали много време заедно. Между тях съществувала силна емоционална връзка. С годините тя се превърнали в опора и подкрепа един за друг. Р. не е предприемал нищо без знанието и одобрението на баща си, разчитал на неговите съвети и помощ за всяка стъпка в живота си. Заявява, че усеща болезнено липсата му и никога няма да може да се съвземе от преживяната загуба. Сочи, че след смъртта на бащата му той станал затворен, необщителен и безразличен човек, а животът му бил лишен от спокойствие. Постоянно сънувал кошмари и не можел да приеме, че баща му е загинал по толкова нелеп начин. Чувствал непрестанно вътрешно напрежение и емоционална неустойчивост. Психическото му състояние се разклатило, а понастоящем живеел единствено със спомените за шока и ужаса, които е изпитал щом е научил за фаталния инцидент.

На тази база е направен извод, че претърпените от него вреди следва да бъдат обезщетени от лицето, което с противоправното си и виновно поведение допринесло за настъпването им.

Във връзка с тези си разсъждения, ищецът сочи, че за товарния автомобил имало сключена застраховка за риска „Гражданска отговорност“ при ответното дружество и с оглед чл. 432 от КЗ той имал право да търси обезщетението си пряко от застрахователя.

По тази причина предявил застрахователна претенция на 11.02.2020 г. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и представил всички 3 налични у него документи, в това число и Констативен протокол за ПТП с пострадали лица. С писмо от 18.02.2019 г. му било отговорено, че следва да представи допълнителни документи по заведената застрахователна претенция. Такива не били представени, а към 15.09.2020 г. обезщетение не било определено и не било изплатено.

Това се свързва с възникване на предпоставки за претендиране на обезщетението по съдебен ред.

Отправено е искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 150 000 лв., като част от общо дължимите 180 000 лв. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди.

Претендира се и законна лихва върху тази сума считано от 11.05.2020 г., на която дата според ищеца е изтекъл срокът за произнасяне на ответника по заведената на 11.02.2020 г. застрахователна претенция.

В отговора на ИМ не е оспорено наличието на сключен застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, но е изразено мнение за неоснователност на иска.

В тази връзка се твърди, че в представения с исковата молба Констативен протокол № 284р - 3257/31.01.2020 г. не било посочено има ли образувано досъдебно производство, респ. данни на какъв етап е производството.

Поради това е посочено, че се прави общо оспорване на наличието на елементи от фактическия състав на деликта.

Оспорен е и описаният в ИМ механизъм на настъпване на ПТП. В тази връзка изрично е оспорено твърдението за настъпил удар между товарния автомобил и бащата на ищеца. Възразено е, че няма данни в коя лента за движение е настъпил удар между участниците в твърдяното ПТП.

Оспорени са и твърденията за продължителност на понесените болки и страдания.

Евентуално е посочено, че ако все пак се установи, че застрахованият към ответното дружество водач следва да отговаря то следва да се вземе предвид и че бащата на ищеца в качеството му на пешеходец или водач с поведението си е допринесъл за настъпването на ПТП-то. По повод на това възражение е посочено, че то е общо поради липсата на документи по делото 4 установяващи подробности за инцидента и механизма му. В тази връзка се говори за липса на яснота за скоростта на движение на двамата участници видимост един към друг, време за реакция, наличие на техническа възможност да избегнат сблъсъка и т.н.

Изразено е също така становище за прекомерност на претендираното обезщетение от ищеца и за неоснователност на акцесорната искова претенция.

В ДИМ са изложени съображения за неоснователност на направените в отговора защитни възражения.

По отношение на механизма е посочено, че нарушението на водача на товарния автомобил било безспорно установено. Това пък водело до извод за наличие на всички предпоставки и елементи от фактическия състав обуславящи отговорността му по чл. 45 от ЗЗД, респ. тази на застрахователя с оглед неоспореното съществуване на застрахователно правоотношение.

В ДИМ се споменава, а и се представя Протокол за оглед на местопроизшествие и АТЕ изготвена по досъдебното производство, които изяснявали механизма на ПТП-то. На база същите е посочено, че велосипедистът се е движел със скорост около 12 км/ч в посока север-юг, имал оранжева светлоотразителна жилетка, а велосипеда светлоотразителен елемент в задната част и фар на кормилото. Товарната композиция се движела в същата посока със скорост 88,2 км/ч. В зоната на км **+*** влекачът застига велосипедиста и настъпва удар между предна дясна централна част на бронята на влекача и задната капла на велосипеда. Т. А. получил травми несъвместими с живота и починал. На база изложеното е посочено, че М. В. К. виновно е нарушил правилата за движение по пътищата и в частност разпоредбата на чл. 20 от ЗДП Споменато е и че той не е възприел движещия се пред него велосипедист, което явно е свързано с отклоняване на вниманието на водача от пътната обстановка по някаква причина. От така описаният механизъм на ПТП е направен и извод, че К. е нарушил и чл. 21, ал. 1 от ЗДП, като се е движил със скорост над позволената.

Наред с това е споменато, че К. управлявал товарната композиция под въздействието на метамфетамин и амфетамин, т.е. в нарушение и на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДП.

В подкрепа на тези твърдения се представени копия от изготвените по 5 досъдебното производство автотехниеска и съдебно медицинска експертизи и протокол за извършена експертиза № 20/ ТКХ-159 на НИК при МВР. По повод на същите е изразено мнение, че са писмени доказателства и следва да бъдат ценени от съда като такива в хода на настоящето производство.

Изразено е становище, че претендираното обезщетение не е завишено, а възражението за съпричиняване е неоснователно. По повод на последното е споменато, че ответникът не сочи никакви аргументи в тази посока, а и че основната причина за настъпване на ПТП е невъзприемането от страна на водача К. на движението на велосипедиста пред фронта на влекача, както и движението на товарната автокомпозиция с превишена и технически несъобразена скорост.

В отговора на ДИМ е изразено становище за неоснователност на наведените в ДИМ доводи от ищеца.

По отношение на Констативния протокол е споменато, че той не съдържа данни за това, къде по широчина на пътното платно е настъпил удара, кои части са контактували, каква е била композицията, няма данни за тегленото ремарке и т.н. Сочи се, че в него изобщо не са описани следи по т.а.

„М. А.“ от удар с друг участник в движението. На тази база е оспорено смъртта на Т. А. А. да е причинена от застрахован при ответника водач.

По отношение на представените експертизи от досъдебното производство е заявено, че те нямат доказателствена тежест в настоящото.

Възразено е, че бащата на ищеца неправомерно се е движел по средата на пътната лента в тъмната част от денонощието. Твърди се, че той е можел да възприеме шумът, а в последствие фаровете на товарния автомобил, но явно не го е сторил и не е направил нищо, за да пропусне приближаващия го товарен автомобил и да избегне произшествието. В тази връзка са направени доводи за нарушение на чл. 80, ал. 1, т. 2 от ЗДП и чл. 22 от ЗДП.

Наред с това е заявено, че с оглед движението 12 км.ч. ако се приеме, че бащата на ищеца се е движел като пешеходец, то той е бил длъжен да се движи обратно на посоката на движение на товарния автомобил, съгласно чл.

108, ал. 2 от ЗДП, при което удар нямало да настъпи.В отговора на ДИМ отново са изложени доводи , че претенцията е завишена по размер като е посочено, че с оглед възрастта на ищеца то близостта му д бащата мече не следва да е толкова силна.

6

От страна на ответника е направено искане за привличане като трето лице помагач на водача на товарния автомобил, което е било уважено.