Решение № 4788 от 08.10.2026, Административен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 4788

Стара Загора, 08.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Стара Загора - VII състав, в съдебно заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА

При секретар АЛБЕНА АНГЕЛОВА-ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА административно дело № 20267240700816 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и образувано е по жалба от М. А. А. от [населено място], общ. Раднево, чрез упълномощен адвокат, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1228-000306 от 10.03.2026 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с която е разпоредено изземване на СУМПС [номер], издадено на жалбоподателя, поради отнемане на всички контролни точки на водача и не изпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

Жалбоподателят иска да се отмени заповедта, като издадена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и в противоречие с материалния закон и принципа за съразмерност. Твърди, че органът не ангажира доказателства за удостоверяване факта на отнемане на всички контролни точки на жалбоподателя и то въз основа на влезли в законна сила НП, което се явявало основание същият да се счита за загубил правоспособността си на водач на МПС към датата 10.03.2026г. Счита, че приложените с преписката доказателства не са достатъчни за удостоверяване на релевантните за случая факти. Твърди и, че заповедта не е мотивирана от фактическа страна, което нарушавало правото му на защита, както и че водачът не бил информиран за отнемането на контролни точки и угрозата поради това да загубил своята правоспособност на водач. Претендира разноски.

Ответникът – началник група в ОДМВР Стара Загора, чрез упълномощен процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата и за доказаност на релевантните за случая факти, поради което и заповедта се явява законосъобразно и моли съдът да отхвърли оспорването.

Съдът, въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

П. М. А. А. на осн. чл.171, т.4 от ЗДвП Със Заповед №26-1228-000306/ 10.03.2026г. на Началник сектор към ОДМВР – Стара Загора, Сектор „Пътна полиция“ Стара Загора, на основание чл.171 т.4 от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) – изземване на свидетелството за управление на водач на моторно превозно средство /СУМПС/ с № *********, за това, че с НП, описани в заповедта и посочено като влезли в законна сила са отнети всички к.т. на водача А., сотв. същият е е загубил придобитата правоспособността си на водач, но не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта от фактическа страна е мотивирана, че въз основа на четири НП, издадени против А. за извършени от него нарушения на ЗДвП – с №25-1228-001771/ 03.06.25г., отбелязано като влязло в сила на 18.06.2025г. и отнети 10 к.т.; №25-1228-001770/ 03.06.25г., отбелязано като влязло в сила на 18.06.2025г. и отнети 10 к.т.; №25-1228-000370/ 09.06.2025г., в сила на 05.09.2025г. и отнети 12 к.т. и НП № 25-1228-005310/ 17.12.2025г., в сила на 17.02.2026г. и отнети 13 к.т. същият е загубил правоспособността си на вода, но не е изпълнил задължението си да върне СУМПС съгласно задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Обжалваната заповед е съобщена на А. на 11.06.2026г., жалбата до съда е подадена чрез органа на 25.06.2026г.

От приложените по делото заверени копия от Наказателни постановления е удостоверено, че с НП №25-1228-001771/ 03.06.2025г. М. А. е административно наказателно санкциониран за извършени от него две нарушения на ЗдВП, за което са му наложени административни санкции „глоба“ в общ размер на 60 лева и на осн. Наредба №Iз-2539/ 2012г. на МВР са отнети 10 к.т., като към 03.06.2025г. същият е с 39 к.т. С второто НП 25-1228-001770/ 03.06.2025г. на А. за извършени от него други две нарушения на ЗдВП, са наложени административни санкции „глоба“ в общ размер на 100 лева и на осн. Наредба №Iз-2539/ 2012г. на МВР са отнети допълнителни 10 к.т. Тези две НП е удостоверено, че са връчени на водача А. лично на 03.06.2025г., като по делото не се удостоверява те да са обжалвани пред съда, съответно да са отменени. С оглед на липсата на доказване на факта на тяхното оспорване пред съда, Съдът приема, че въпросните две НП са влезли в законна сила на 18.06.2025г. и оставащите к.т. на водача А. са вече 19 от първоначално притежаваните 39 к.т.

С. А. на 09.06.2025г. е издадено и НП №25-1228-000370, като за извършеното от него нарушение на ЗДвП е наложена административна санкция глоба и са отнетни 12 к.т. Това НП е връчено на 21.08.2025г., което е удостоверено чрез подпис към разписката, като не се повдига като спорно обстоятелството, че този подпис е именно на М. А.. Съотв. и съгласно правилото на чл.59, ал.2 от ЗАНН, постановлението, поради не обжалването му е в законна сила, считано от 05.09.2025г.

От л. 15 от делото е удостоверено, че НП № 25-1228-005310 от 17.12.2025г., е издадено против А. за извършено от него нарушение на ЗДвП с наложено наказание глоба от 200лв. и е разпоредено отнемане на 13 к.т. НП е връчено срещу подпис на А. на 02.02.2026г. н 14.55 часа, факт, който не се оспорва, поради което следва да се приема за безспорен. От приложената справка за нарушител/ водач /л.16-20/ е удостоверено пред съда, че първоначално притежаваните от водача М. А. 39 к.т. са отнети всички 39 точки, като последното възстановяване на к.т. е на дата 11.03.2025г., когато служебно са възстановени 18 точки.

Съгласно тази справка в периода 08.08.2017г. - 28.10.2022г. против А. са издадени единадесет НП за извършени от него нарушения на ЗДвП /т.1-11/, и въз основа на същите са отнети 24 к.т. Т.е., към първата дата на служебно възстановени к.т. – 20.10.2019г. /вж. справката/ А. притежава 33 к.т., а след тази дата и след служебното възстановяване на 6 к.т., отново притежава максималните 39 к.т. След 20.10.2019г. обаче с НП по т. 7, 10 и 11 от справка е удостоверено, че на водача А. са отнети общо 18 к.т. поради което така притежаваните от него остават 21 к.т. до датата 11.03.2025г., когато е второто служебно възстановяване на контролни точи /поради не извършване на нарушения в срок от 2 години/, като сборът им след март/2025г. отново става максималния от 39.

След този момент-11.03.2025г., против А. са издадени визираните в обжалваната заповед четири НП, като общият брой отнети к.т. въз основа на същите вече надхвърля 39, т.е. максималният брой точки, които е притежавал водачът след 11.03.2025г. към дата 17.02.2026г. вече са изцяло отнетни. Т.е., към датата на влизане в сила на последното визирано в заповедта НП - № 25-1228-005310, която дата е 17.02-.2026г., А. не притежава нито една к.т. Ето защо и на осн. чл.157, ал.4 от ЗДвП водачът губи своята правоспособност и има задължението да върне СУМПС в МВР, но няма доказване на този факт от оспорващата страна, която е страната носеща тежестта да го докаже. Така коментираната справка за нарушител/ водач има характер на официален удостоверителен документ по арг. на чл.157, ал., изп. последно 1 от ЗДвП, поради което се полза с присъщата на такъв материална доказателствена сила относно фактите и обстоятелствата в него.

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, ред. от ДВ бр.64/2025г., принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Няма спор, че издателят на акта изпълнява длъжността Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР-Стара Загора. С приложената на л. 21-22 от делото Заповед на Директора на ОДМВР – Стара Загора, е удостоверен фактът на извършено /вж. т.I.1/ делегиране на правомощия по ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, включително и на Началник на сектор при ОД на МВР – Стара Загора, сектор „Пътна полиция”, с оглед на което съдът намира процесната заповед за издадена от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия и не е налице основание същата да бъде обявена за нищожна.

Спазена е установената форма за издаване на акта – мотивирана писмена заповед. Заповедта за прилагане на ПАМ съдържа необходимите реквизити, визирани в разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, вр. с чл. 59 от АПК. Актът е мотивиран фактически, че на водача А., въз основа на четири броя НП, всички в законна сила към 10.03.2026г., са отнети всички контролни точки, поради което той е загубил своята правоспособност на водач, но не е изпълнил задълължението си да върне свидетелството за управление до датата на издаване на оспорената заповед.

Налице е доказване на кумулативно установените от закона материално-правни предпоставки за издаване на акт на осн. чл.171, т.4 от ЗвП, вр. с чл.157, ал.4 от ЗДвП изземване на СУМПС от водач, на който са отнети всички к.т. и водачът не е изпълнил задължението да върне документа в МВР. Това обуславя краен правен извод за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, а приложената от административния орган ПАМ е и съответна на закона и преследваната с него цел. Жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този извод в полза на ОДМВР Стара Загора се следва присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът намира, че следва да определи в минималния размер от 66,47 евро, предвид липсата на фактическа и правна сложност на спора.

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд – Стара Загора

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. А. А. от [населено място], общ. Раднево, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-1228-000306 от 10.03.2026 г., издадена от Началник сектор към ОДМВР Стара Загора, сектор Пътна полиция, с която е разпоредено изземване на СУМПС [номер], издадено на жалбоподателя, поради отнемане на всички контролни точки на водача и не изпълнение на задължението по чл.157, ал.4 от ЗДвП.

ОСЪЖДА М. А. А. от [населено място], общ. Раднево, [ЕГН] да заплати на ОДМР Стара Загора възнаграждение за юрисконсулт в размер на 66,47 /шестдесет и шест и 0,47/ евро.

Решението не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�