Решение № 20 от 09.01.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Бургас, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно наказателно дело № 20252120203615 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба на А. Ж. Ч., ЕГН **********, срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № ********, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, на основание чл. 179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на електронния фиш.

Поддържа се твърдение, че електронният фиш е бил издаден след изтичане на срока по чл.

34, ал. 3 ЗАНН, тъй като нарушението се сочи, че е било извършено на ******** г., а фишът е бил връчен на жалбоподателя на ******** г. В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява.

Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юрисконсулт С. оспорва жалбата и поддържа електронният фиш да бъде потвърден като правилен и законосъобразен. Представя становище и претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

На ******** г., в 12:50 ч., в общ. Бургас, по път 99 км. 6+156, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, e било установено нарушение, като за пътно превозно средство /ППС/ товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ “ с рег.

1

№ *******, с техническа допустима максимална маса 3,5 т., не е била заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата /ЗП/.

Нарушението е установено с устройство № 40991, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП.

От справка се установява, че собственик, на когото е регистрирано ППС е жалбоподателят.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събрания по делото доказателствен материал. Доказателствата са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.

189, ал. 8 ЗДвП вр. чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаване на електронния фиш не е било допуснато съществено нарушение на материалния или процесуалния закон, което да обуславя отмяна на обжалвания акт.

Съгласно чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП в електронния фиш не се вписва като задължителен реквизит датата на съставяне на фиша, поради което в производството по издаване на електронни фишове не са приложими предвидените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове. Също така датата на връчване на електронния фиш не е относима към дейността на съда по извършване на преценка за изтекли давностни срокове по чл. 34 ЗАНН, поради което не е релевантен фактът, че електронният фиш е бил издаден за нарушение, извършено на ******** г. и връчен на жалбоподателя на ******** г. Не е изтекла и давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. В т. 2 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., постановено по тълк. дело № 1/2014г. по описа на ОСС на НК на ВКС и ОСС от II колегия на ВАС е прието, че разпоредбата на чл. 11 ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по давност в НК. Както изрично е посочено в чл. 11 ЗАНН разпоредбите на НК намират приложение само когато в ЗАНН не се предвижда друго.

Изпълнителската давност изрично е уредена в чл. 82 ЗАНН. В такава насока са и изводите в тълкувателното постановление. Ето защо при прилагането на общите правила за изпълнителската давност следва да се вземат предвид правилата на чл. 82 ЗАНН и не е необходимо препращане към разпоредбите на НК, тъй като тези въпроси изрично са уредени в специалния закон. В ЗАНН обаче няма разпоредба, аналогична на разпоредбата на чл. 81, ал. 3 НК, уреждаща абсолютната давност. Именно тази празнината следва да бъде 2 преодоляна с приложението на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 НК и в административнонаказателния процес. Давността по чл. 81, ал. 3 НК е 4 години и половина.

Деянието се твърди, че е било извършено на ******** г. и следователно към настоящия момент абсолютната давност от 4 години и 6 месеца не е изтекла.

В случая жалбоподателят е бил санкциониран за извършено нарушение по чл. 139, ал.

6 ЗДвП, съгласно която разпоредба водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице.

Процесното нарушение е установено въз основа на доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 ЗП по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, който заедно с приложените към него изображения във вид на снимков материал представляват доказателство за отразените в него обстоятелства относно пътното превозно средство, регистрационния номер, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на техническото средство № 40991, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП. Съгласно чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП генерираният доклад по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП и снимковият материал представляват доказателства за установените обстоятелства относно мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на ППС, както и данни, свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на дължимите такси.

Наред с това, безспорно е установено, че при преминаване на процесното пътно превозно средство през контролно устройство № 40991, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, същата е регистрирала нарушение за описаното ППС, тъй като за него няма валидна винетка. От представено становище от Отдел Управление на информационната система и инфраструктура на Национално тол управление /л. 24/ се потвърждава, че за датата и часа на нарушението за ППС няма електронна винетка.

Следователно безспорно се установява извършването на процесното нарушение.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че товарен автомобил „Мерцедес Спринтер 311 ЦДИ“ с рег. № ******* е собственост на жалбоподателя. В разпоредбата на чл. 187а, ал. 1 ЗДвП е предвидена презумпцията, че при установяване на нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. По делото не се установява автомобилът да е бил управляван от трето лице, като такива твърдения не се поддържат и от жалбоподателя. Ето защо правилно АНО е приложил регламентираната от законодателя презумпция по чл. 187а, ал. 1 НК и за процесното нарушение е бил санкциониран жалбоподателят в качеството му на собственик на товарният автомобил, с 3 допустима максимална маса 3,5 т., за който не е имало валидна електронна винетка. АНО е приложил и правилната санкционна норма на чл. 179, ал. 3 ЗДвП предвид характеристиките на автомобила (с технически допустима маса до 3,5 тона) и на жалбоподателя е била наложена глоба в размер на 300 лева. Глобата е била наложена с електронен фиш, който е бил издаден за процесното нарушение в унисон с регламентацията на чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП (редакция, действаща към датата на нарушението), именно при нарушение по чл. 179, ал. 3, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3, може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение.

С оглед изложеното обжалваният електронен фиш е законосъобразен и следва да бъде потвърден.

Предвид извода на съда за основателност на жалбата и за отмяна на обжалвания електронен фиш, на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН на жалбоподателя следва да се присъдят разноски за процесуално представителство. С постъпило по делото становище се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При определяне на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да се приложи разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН, съгласно която размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 130 до 190 лв. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство, изразяващо се в изготвяне на жалба и писмено становище, в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 130 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на имуществена санкция № ********, издаден от АПИ - гр. София, с който за нарушение на чл. 139, ал. 6 ЗДвП, на основание чл.

179, ал. 3, вр. чл. 187а, ал. 1 ЗДвП, на А. Ж. Ч., ЕГН **********, е наложено наказание „глоба“ в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА А. Ж. Ч., ЕГН **********, да заплати в полза на Агенция "Пътна инфраструктура" - гр. София сумата от 130 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

4

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

5