Определение № 1392 от 28.04.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1392 гр. София, 28.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20261000501107 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и следв. от ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 1684/04.03.2026 г. на ищеца Д. Н. Д., чрез пълномощника му адв. К., и частна жалба вх. № 1808/09.03.2026 г. на ответниците Г. Н. М. и Е. Г. М. срещу Определение № 109 от 23.02.2026 г. по в. гр. дело № 617/2024 г. на Окръжен съд – Враца. С обжалвания съдебен акт са оставени без разглеждане въззивната жалба на ищеца Д. Д. и насрещната въззивна жалба на ответниците Г. и Е. М. срещу първоинстанционното решение № 309 от 102024 г. по гр. д. № 1219/2023 г. на Районен съд – Враца, и въззивното производство е прекратено.

В частната жалба на ищеца Д. Д. се поддържа, че има интерес от обжалване на решението относно неприсъдената му част от спорното вземане.

В тази връзка сочи, че неговата сестра, ответницата Г. М., е недостойна да наследи баща им, защото, лишавайки го от всякакви грижи, тя практически го е убила.

Жалбоподателите М. в своята частна жалба сочат, че в случая въззивната жалба не е оттеглена или върната, за да не бъде разглеждана насрещната им жалба, а и предметът на двете жалби е различен.

1

Исканията, формулирани и от двете страни, са обжалваното определение да бъде отменено.

Частните жалби са подадени в срок и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Производството пред първоинстанционния районен съд - Враца е образувано по иск на Н. Д. М. за трансформиране на задължението за издръжка и гледане, поето към него от ответниците Г. Н. М. и Е. Г. М. с нотариален акт № 4/1989 г., от натурално в парично, чрез заплащане на суми от по 400 лв. месечно. В хода на делото първоначалният ищец е починал и на негово място е конституиран синът му Д. Д., който с молба от 29.11.2023 г. е уточнил, че за периода от 8 месеца и 11 дни, изминали от датата на предявяване на иска до смъртта на наследодателя му, размерът на претендираната издръжка възлиза на 3 300 лв.

С определение № 341 от 26.02.2024 г., потвърдено с определение № 422 от 16.04.2024 г. по ч. гр. д. № 261/2024 г. на Окръжен съд – Враца, първоинстанционният съд е прекратил производството за сумата от 1 650 лв., представляваща половината от претенцията за издръжка в общ размер на 3 300 лв., поради сливането на качествата на наследник и длъжник у ответницата М.. По този начин предмет на делото е останала само претенцията за трансформиране на задължението по нотариален акт № 4/1989 г. от такова за гледане, в такова за издръжка, в размер на 1650 лв., т.е. за другата половина.

С решение № 390 от 12.06.2024 г. по гр. д. № 219/2023 г. Районен съд – Враца предявеният иск е уважен изцяло, като ответниците са осъдени да заплатят на Д. Д., като наследник на първоначалния ищец Н. М., сумата от 1 650 лв. Тъй като по този начин исковата претенция е уважена изцяло, за спечелилият делото Д. липсва интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Спорното право, в размер от 1 650 лв. след частичното прекратяване, е удовлетворено без остатък. Ето защо тази страна не разполага с право на въззивна жалба, а подадената такава не е в състояние да произведе нито суспензивен, нито деволутивен ефект. Тя подлежи на връщане поради липса на правен интерес, който съставлява абсолютна положителна процесуална предпоставка за нейната допустимост. Именно така е процедирал и въззивният съд, оставяйки въззивната жалба на ищеца Д. без разглеждане. В 2 такава хипотеза, съгласно чл. 263, ал. 4 от ГПК, насрещната въззивна жалба на М.и също не подлежи на разглеждане.

Доводите, че за половината от спорното вземане не е настъпило сливане в лицето на ответницата като длъжник и като универсален правоприемник (наследник) на кредитора, поради нейното недостойнство да наследява, са неоснователни. Освен, че по този начин страната недопустимо се домогва да получи преразглеждане на въпрос, който вече е решен окончателно, това е така и защото иск за недостойнство по чл. 3 от ЗН от ищеца не е предявен, а и липсва влязла в сила присъда за твърдяното убийство, съответно заместващо я решение по чл. 124, ал. 5 ГПК.

По изложените съображения частните жалби следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1684/04.03.2026 г. на Д. Н. Д., чрез пълномощника му адв. К., срещу Определение № 109 от 23.02.2026 г. по в. гр. дело № 617/2024 г. на Окръжен съд – Враца.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 1808/09.03.2026 г. на Г.

Н. М. и Е. Г. М. срещу Определение № 109 от 23.02.2026 г. по в. гр. дело № 617/2024 г. на Окръжен съд – Враца.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3