Решение № 260407 от 20.07.2021, Районен съд - Враца
- Съд
- Районен съд - Враца
- Дело
- Гражданско дело 1149/2021
- Вид
- Решение № 260407
- Подписан
- 20.07.2021
- В сила
- 26.05.2022
- Състав
- КАЛИН ТИФОНОВ ТОДОРОВ
Цитирани разпоредби
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл.2б, ал.1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2б, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 8, ал. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 60а, ал.3 · Закон за съдебната власт
- чл. 60д · Закон за съдебната власт
- чл. 60е, ал. 2 · Закон за съдебната власт
- чл.115 · Наказателен кодекс
- чл.116 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.116, ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.144, ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.18 · Наказателен кодекс
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.339 · Наказателен кодекс
- чл.339, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 196 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.212, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 234 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.269, ал.3, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 76 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.91, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
Р Е Ш Е Н И Е № гр. Враца, 20.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачански районен съд, V граждански състав в публичното заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Председател: Калин Тодоров при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 1149 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по субективно съединени искове с правно основание чл.2б от ЗОДОВ във вр. с чл.45 и чл.52 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.
В исковата молба и допълнителната такава от 25.03.2021г. ищците Н.Д.Г. *** и Ц.К. *** твърдят, че през
2013 година и двамата работили в системата на МВР - първият от тях - като инспектор в сектор „ПКП" при ОД на МВР Враца, а вторият - като старши полицай в сектор „СОД" при същата дирекция. Поддържат, че на 16.03.2013 г. заедно с други служители били изпратени в с.Д., общ.Б. за провеждане на специализирана полицейска операция по задържане на обявения за общодържавно издирване М. Г. Г., че при влизане в дома му същият извадил саморъчно изработено огнестрелно оръжие - гладкоцевна ловна пушка, 20 кал. и я насочил към тях като на два пъти се опитал да произведе изстрел, но пушката засекла и че след това бил обезвреден и задържан от тях. Посочват, че на същата дата в РУ на МВР, гр. Б. С. по този случай било образувано досъдебно производство /ДП/ № 215/2013г. по описа на същото управление /пр.пр. № 177/2013 г. по описа на РП Б. С./, на 17.03.2013 г. М. Г. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 НК и по чл.339, ал.1 НК, като му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража" и е разпитан. Изтъкват, че с постановление от 18.03.2013 г. наблюдаващия прокурор от БРП е изпратил ДП на Врачанска окръжна прокуратура с оглед наличие на данни за престъпление по чл.116, ал.1 във вр. с чл.18 НК, но Врачанска окръжна прокуратура не е приела ДП за наблюдение и го е върнала на РП Б.С., че на 22.04.2013 г. наблюдаващият прокурор от тази прокуратура отново го е изпратил на горната прокуратура с оглед наличие на данни за престъпление по чл.116 във вр. с чл.18 НК, която този път го е приела за наблюдение и разследване. Твърдят, че впоследствие многократно делото е прекратявано от Врачанска окръжна прокуратура - за престъплението по чл.116 НК, и изпращано на РП Б.С. - за престъпление по чл.144, ал.3 НК, че прекратителните постановления на Врачанска окръжна прокуратура са били обжалвани от тях, в процесуалното им качество на пострадали в ДП, съгласно чл.75 и следв. НПК, както пред съответния съд, така и пред по-горестоящата прокуратура - Апелативна прокуратура София, която е разпореждала наблюдението на производството да се осъществява от Окръжна прокуратура Враца, с оглед престъпление по чл.116 НК - опит за убийство на повече от 1 лице - полицейски органи Ц.К.Г. и Н.Д.Г., при изпълнение на службата им. Въпреки тези указания, Врачанска окръжна прокуратура отново частично е прекратявала производството срещу Г. - за престъпление по чл.116 НК, като отново е приемала, че е налице престъпление по чл.144, ал.3 НК, което е от компетентност на Районна прокуратура Б.С.. Последното такова постановление също е обжалвано пред Окръжен съд, който е уважил жалбата. Поддържат, че междувременно са искали отводи на двама от наблюдаващите прокурори - Д. Н. и Вл. Д. - поради неизпълнение на задължителните указания на АП София и нежеланието им да изяснят обективната истина по делото, че първоначално тези отводи не са приемани от САП, но на по-късен етап исканията им са били уважени.
Посочват, че впоследствие, пак по жалби от тях, с постановление на Главния прокурор на РБ, ДП е иззето от Врачанска окръжна прокуратура и възложено на Окръжна прокуратура София за приключване на разследването. Изтъкват, че при описаните по-горе действия на прокуратурата, мярката за неотклонение на обвиняемия е била изменена от „задържане под стража" в по-лека, той се е укрил и досъдебното производство е приключено в негово отсъствие. Твърдят също, че Софийска окръжна прокуратура след извършване на допълнителни следствени действия, частично прекратяване на производството и отново обжалване от тяхна страна, е внесла обвинителен акт срещу М. Г. Г. от с.Д.- за престъпления по чл.116, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 предл.3 и т.6, предл. 1 и 2 във вр. с чл.115 във вр. с чл.18 НК и по чл. 339, ал.1 НК, по който е било образувано НОХД № 271/2018 година на Врачански окръжен съд. В съдебното производство двамата са участвали в качеството на граждански ищци и частни обвинители, съгласно чл. 76 и чл. 84 НПК. Поддържат, че съдът е разгледал делото и постановил присъда, с която е наложил наказания на подсъдимия и е уважил предявените от тях граждански искове за обезщетения за неимуществени вреди, че присъдата е обжалвана пред САС, който се е произнесъл с решение по ВНОХД № 755/2019 г., с което е изменил частично същата и че решението му е оставено в сила с решение от 27.07.2020 г. по н.д. № 398/2020г. на ВКС, 2-ро н.о., в което съдът е отбелязал, че "за дългия срок на воденото ДП вина има и държавното обвинение".
Посочват, че в резултат на това нарушение са им нанесени морални вреди - болки и страдания, за които на основание чл. 60а, ал.3 от ЗСВ, се обърнали към ИВСС София и поискали обезщетение за неимуществени вреди в размер по 10 000 лева. По заявленията им били извършени проверки от състав от инспектори, за които били съставени 2 констативни протокола от 05.11.2020 г. - по всяко от 2-те заявления. В протоколите подробно са описани всички действия на прокуратурата по посочените досъдебно производство и съдебни дела и е признато, че е било нарушено правото им на разглеждане на делото в разумен срок - прекомерна продължителност на досъдебното производство (повече от 5 години), която се дължи на неритмично и недобре организирано разследване, многократното прекратяване на ДП от страна на окръжна прокуратура и изпращането му на по-долустоящата прокуратура, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, неизпълнение на задължителните указания на прокурор от по-горестоящата прокуратура и продължителни периоди на бездействие от страна на разследването и е довела до увеличаване продължителността на наказателното производство с около 3 години и 2 месеца. Твърдят, че с оглед посочените констатации им е определено обезщетение в размер по 2 200 лева, което не приели, тъй като смятат, че е крайно несправедливо /занижено/. Поддържат, че през цялото време на ДП се чувствали незащитени от държавата, че е разколебано доверието им в правосъдието, че животът им е бил поставен в опасност - щели са да бъдат убити, ако оръжието не било засякло, че по време на деянието са преживели силен стрес и напрежение, които продължили и по време на ДП, че поведението на наблюдаващите прокурори и нежеланието им да внесат обвинителен акт за съответното престъпление повлияло на работата им в полицията, поради което първият от тях през м. 11.2015 г. по собствено желание напуснал органите на МВР и в момента е на друга работа. Посочват, че са претърпели болки и страдания, представляващи неимуществени вреди, които всеки от тях оценява на по 10 000 лева и които следва да бъдат репарирани от ответника. Тъй като не са съгласни с предложеното им обезщетение от ИВСС и след изпълнение на процедурата по глава трета „а" от ЗСВ без да е постигнато споразумение, молят съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на РБ да им заплати по 10
000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от нарушаване на правото им на разглеждане и решаване на делото /НОХД № 271/2018 г. на ВОС; ВНОХД № 755/2019 г. на САС и н.д. № 398/2020 г. на ВКС/ в разумен срок, ведно със законната лихва върху всяка една от тези суми от деня на влизане в сила на осъдителната присъда против виновното лице - М. Г. - 27.07.2020г., до окончателното им изплащане, както и направените от тях разноски по настоящето дело.
Ответникът Прокуратурата на Република България, чрез прокурор от РП-Враца, в писмения отговор по делото и в съдебното заседание оспорва предявените искове като недоказани и неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Счита, че твърденията в исковата молба са общи и не са подкрепени с никакви доказателства. Оспорва предявените искове за неимуществени вреди и по размер с твърдения, че претенциите са прекомерни, изключително завишени и не отговарящи на принципа за справедливост, съгласно чл. 52 от ЗЗД. Счита, че не само продължителността на досъдебното производство е причина за стреса на ищците и демотивацията им за работа, но и заплахата към тях с огнестрелно оръжие при провеждането на специализираната полицейска операция през 2013г. Счита също, че при определяне на обезщетението следва да се вземат предвид освен претърпените неимуществени вреди, оценени индивидуално за всеки един от ищците, времето, когато са търпени тези неимуществени вреди, стандарта на живот и икономическите условия в страната в този период.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено следното:
По делото са изискани от Окръжен съд Враца и са приложени НОХД № 257/2018г. по описа на ОС-Враца, НОХД № 271/2018г. по описа на ОС-Враца - 2 тома, ВНОХД № 755/2019г. по описа на САС, НД № 398/2020г. по описа на ВКС, ЧНД № 11/2017г. по описа на ОС-Враца, ЧНД № 399/2013г. по описа на ОС-Враца, ВЧНД № 895/2013г. по описа на САС, ЧНД № 289/2013г. по описа на ОС-Враца, НОХД № 371/2017г. по описа на ОС-Враца, ВЧНД № 433/2014г. по описа САС, ЧНД № 118/2014г. по описа на ОС-Враца, ВЧНД № 502/2013г. по описа на ОС-Враца, ЧНД № 464/2013г. по описа на PC-Б. С., ЧНД № 469/2013г. по описа на ОС-Враца, ВЧНД № 967/2013г. по описа на САС, ВЧНД № 133/2013г. по описа на ОС-Враца, ЧНД № 125/2013г. по описа на PC- Б. С., Досъдебно производство № 59/2013г. по описа на ОП-Враца, ДП № 215/2013г. по описа на РУП-Б. С. - 4 тома.
От материалите по тези дела се установява следното:
На 16.03.2013 г. в РУП – Б. С. на основание чл.212, ал.2 от НПК (със съставяне на протокол за разпит на свидетел) е образувано досъдебно производство № 215/2013 г. по описа на РУП-Б. С., досъдебно производство № 177/2013 г. по описа на РП-Б. С. срещу М. Г. „за това, че през месец март 2013 г. е придобил в село Д. и държал до 16.03.2013 г. огнестрелно оръжие и 2 броя боеприпаси, без да има за това надлежно разрешително - престъпление по чл.339, ал.1 от НК“. На същата дата е съставен протокол за претърсване и изземване.
С постановление от 17.03.2013 г. прокурор Н.К. е дала указания за извършване на действия по разследването. Разследването е възложено на разследващ полицай П. М..
На 17.03.2013 г. е разпитан свидетеля А.
Ц..
С постановление от 17.03.2013 г. за възлагане на следствени действия по делегация разследващият полицай П. М. е възложила на РУП - Враца да бъде извършен разпит на свидетелите Ц.Г., Г. Г. и Д.
Ш..
На 17.03.2013 г. са назначени дактилоскопна експертиза и съдебно-балистична експертиза, които са изготвени на същата дата, разпитани са свидетелите Ц.Г., Г. Г. и Д. Ш. и е получено свидетелство за съдимост, издадено на името на М. Г..
На 17.03.2013 г. М. Г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.144, ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.339, ал.1 от НК. Взета му е мярка за неотклонение задържане под стража и е разпитан.
С постановление от 18.03.2013 г. на прокурор Н. К. досъдебното производство е изпратено на ОП-Враца с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл.116, ал.1, т.1 вр. чл.18, ал.1 от НК. С постановление от 18.03.2013 г. на Д. Н. - прокурор в ОП-Враца досъдебното производство е върнато на РП-Б. С. поради липса на данни за престъпление по чл.116, ал.1, т.1 вр. чл.18, ал.1 от НК.
На 19.03.2013 г. е назначена химическа експертиза, която е изготвена на 28.03.2013 г. На 20.03.2013 г. е разпитана свидетелката М. Г., на 26.03.2013 г. са разпитани свидетелите Г.П. и Ц. П., на 02.04.2013 г. е назначена допълнителна съдебно-балистична експертиза, която е изготвена на 03.04.2013 г. и на 19.04.2013 г. е разпитан свидетеля Н.Г..