Решение № 118 от 20.06.2019, Апелативен съд - Пловдив

Р Е Ш

Е Н И

Е

№118 гр.

Пловдив, 20.06..2019 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

Пловдивският апелативен съд, първи наказателен състав, в публично съдебно заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО КРАЧОЛОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН РАНЧЕВ

ВЕСЕЛИН ГАНЕВ при участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и на прокурора НИКОЛАЙ БОЖИЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Веселин Ганев ВНОХД №162/2019г. по описа на ПАС, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по Глава 21 от НПК.

С присъда №6/15.02.2019 г., постановена по НОХД № 846/2018 г. по описа на Окръжен съд -гр.П. подсъдимият И.С.И. е бил признат за невиновен в това, че на 28.03.2018 година в с. В., обл. П. е направил опит умишлено да умъртви рождения си баща С. И. Д., като деянието е останало недовършено по независещи от него причини, поради което е бил оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 116 ал. 1 т.3 вр. с чл. 115 вр. чл.18 от НК.

С присъдата подс. И.С.И. е бил признат за виновен в това, че на

28.03.2018 г. в с. В., обл. П., се е заканил с убийство на В. С. Д. от с. В. обл. П. с думите: „Сега ще ви изтрепя, ще ви изколя тая нощ“ и с действия – като й нанесъл удари с юмруци и ритници по главата и тялото, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. 3 вр. с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода.

С присъдата подс. И.С.И. е бил признат за виновен и в това, че на 28.032018 година в с. В., обл. П., се е заканил с убийство на Р. С. Д.а от с. В., обл. П. с думите: „Сега ще ви изтрепя, ще ви изколя тая нощ“ и с действия – като й нанесъл удар с юмруци и ритници по главата и тялото, като това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл. 144 ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на две години лишаване от свобода.

С присъдата подс.

И.С.И. е бил признат за виновен и в това, че на 28.03.2018 година в с. В., обл. П., чрез нанасяне на удари с юмрук в областта на лицето, е причинил средна телесна повреда на майка си Р. С. Д. от с. В., обл. П., изразяваща се в счупване на ябълчната кост вляво, залавяща най-мощния дъвкателен мускул „мускулус масетерус“, довело до затрудняване на дъвченето и говоренето за период по - дълъг от 30 дни, еквивалентно на счупване на горната челюст, поради което и на основание чл. 131 ал. 1 т.3 вр. с чл. 129 ал. 2 вр. с чл. 129 ал. 1 от НК и чл. 54 от НК е бил осъден на шест години лишаване от свобода.

На основание чл. 68 ал. 1 от НК съдът е постановил подс. И.И. да изтърпи и отложеното наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода по НОХД № 486/2017г. по описа на РС- П..

На основание чл. 57 ал. 1 т. 2 б. „в“ от ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наложеното на подсъдимия И.И. наказание лишаване от свобода.

На основание чл. 59 ал.

1 от НК съдът е приспаднал от размера на наказанието времето, през което подсъдимият И.С.И. е бил задържан под стража, считано от 28.03.2018г. до 15.02.2019г. включително.

Подс.И.С.И. е бил осъден да заплати направените по делото разноски, като съдът се е разпоредил и какво да стане с веществените доказателства по делото.

Присъдата е била обжалвана от подс. И.С.И., като в жалбата и допълнителните съображения към нея изразява несъгласие с осъждането му за престъпленията по чл.144 ал.3 вр. ал.1 от НК по отношение на майка му Р. С. Д. и на сестра му В. С. Д., за което обвинение счита, че няма категорични доказателства и отрича да им се е заканвал, а по отношение на престъплението по чл.131 ал.1 т.3 вр. чл.129 ал.2 от НК счита, че наложеното му наказание е явно несправедливо, тъй като е завишено, поради което иска отмяна на присъдата и моли да бъде оправдан в извършване на престъпления по чл.144 ал.3 вр. ал.1 НК, съответно иска да му бъде намалено наказанието за нанесената средна телесна повреда.

Прокурорът счита, че обжалваната присъда е правилна, обоснована и законосъобразна, а наложеното на подсъдимия наказание справедливо, поради което предлага да се потвърди.

Пловдивският апелативен съд, след като провери изцяло правилността на постановената присъда, взе предвид доводите на страните и въз основа на доказателствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена от подс.И.С.И. в срока по чл.319 ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна.

Въззивната инстанция счита, че фактите по делото са правилно установени от първоинстанционния съд, като събраните и проверени доказателствени източници не дават основание да се възприеме различна фактическа обстановка. И според въззивния съд по делото се доказват по несъмнен начин следните фактически положения: Пострадалата свидетелка Р. С. Д. е майка на подс. И.С.И., а другата пострадала- св. В. С. Д. му е сестра, починалият С. И. Д. е негов баща.

Подсъдимият И. бил разведен и живеел в къщата на родителите си в с.В., обл. П., ул.“Ш.“ № * като обитавал една стая на втория етаж. В другата стая живеела сестра му св.В. Д.а, заедно с дъщеря си св.Д. Д.. Родителите на подсъдимия С. И. и Р. Д.а обитавали стая на първия етаж на къщата. Подсъдимият всекидневно злоупотребявал с алкохол и по този повод между него и баща му С. Д. често възниквали скандали и разправии.

Подс.И. имал лошо пиянство -буйствал, биел и се заканвал на близките си. Във връзка с това с решение от 19.10.2016г. по гр.д.№ 3253/2016г. по описа на РС- П. срещу него била издадена

Заповед за защита от домашно насилие № 44/19.10.2016г. Била наложена мярка за защита на баща му С. И. Д. за осъществено спрямо него домашно насилие от сина му - подс.И., като последният бил задължен да се въздържа от домашно насилие.

На подс.И. било забранено да доближава баща си С. Д., както и бил отстранен от обитаваното от него жилище, находящо се в с.В., ул.“Ш.“ № * за срок от една година.

Тъй като подс. И. нарушил заповедта за защита от домашно насилие бил осъден по НОХД № 486/2017г. на РС- П. за престъпление по чл.296, ал.1 НК. Отделно, бил признат за виновен и за извършено престъпление по чл.144 ал.3 от НК за отправени закани с убийство към баща му С. И. Д. с думи - „Ще те утрепа! Ще те заколя!“ и с действия - хванал го за гушата. На подс.И. било наложено на основание чл.23 от НК едно общо, най-тежко наказание в размер на пет месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66 НК за изпитателен срок от три години. Споразумението по НОХД № 486/2017г. влязло в законна сила на 03.04.2017г.

След издадената

Заповед за защита от домашно насилие известно време подсъдимият живял във фургон в с.В.. Родителите му обаче го съжалили, а и заради „хорските приказки“ го прибрали да живее в къщата им.

На 27.03.2018 г. подсъдимият И. се прибрал вечерта, отново употребил алкохол и отново започнал да вика и да се разправя с родителите си. Майка му- св.Р. Д. му казала да се качва горе да спи, за да може и те да си легнат. Сестра му- св.В. Д. се прибрала от работа втора смяна и видяла, че брат й отново е пиян и седи в стаята на родителите им, заедно с децата - дъщеря й св.Д. С. Д., тогава 10 годишна и внукът му св. В.

С.И., 6 годишен. След като разговаряла с родителите си, св.В. Д.а заедно с дъщеря си Д. се качили да спят горе в стаята си. Внукът на подс. И. - св.В. И. останал да спи долу при баба му и дядо му. Св. В. Д. и дъщеря й Д. чули как подсъдимият няколко пъти се качва на втория етаж, след което отново слиза долу за да продължи да се разправя с родителите си.

Около 05.00 часа на 28.03.2018 г. подсъдимият И. за пореден път слязъл до стаята на родителите си. Вратата била заключена и подсъдимият започнал да вика на майка си да отвори. Св.Р. Д. отказала да отключи. Тогава подсъдимият счупил стъклото на вратата, изкъртил я и влязъл в стаята. Влизайки, той нападнал баща си С. Д., който лежал в леглото си и започнал да го удря по главата и по тялото с юмруци. С. В. Д. чула шума от счупените стъкла на вратата на първия етаж и слязла веднага долу. Опитала се да спре брат си, като го хванала с ръцете през тялото. Тогава той нападнал и нея, хванал я за гушата и започнал да я стиска. След това я ударил с главата си в носа. От удара тя се почувствала зле и се подпряла с ръце на мивката, за да не падне. През това време подс.И. се обърнал към майка си – пострадалата Р. Д.. Последната се била изправила от леглото и подсъдимият й нанесъл силен удар с юмрук в лявата област на лицето. С..Р. Д. паднала на земята.

Тогава подсъдимият започнал да й нанася удари по цялото тяло с крака и ръце.

Бащата на подсъдимия С. Д. успял да се изправи от леглото викайки: „Изхвърлете го, изхвърлете го навън“. Тогава подсъдимият оставил майка си и отново нападнал баща си. Същият бил неконтролируем. През цялото време крещял: „Сега ще ви изтрепя, сега ще ви заколя тази нощ“. С.В. Д. застанала между баща си и брат си, който продължавал да удря баща си с юмруци където свари. В един момент, св.Д. видяла, че подсъдимият взел дърво от дърварника, наподобяващо цепеница за печка , пресегнал през нея и нанесъл удар в главата на баща си. С. Д. залитнал и паднал на леглото настрани. Лицето му било обляно в кръв и казвал : „Лошо ми е, лошо ми е, дайте ми вода“, след което започнал да се свлича на леглото. Виждайки това му състояние св. В. Д. се обърнала към брат си и казала: „Утрепа го, утрепа го“. През това време подсъдимият продължавал да бие майка си, св. Р. Д.. В един момент подсъдимият се приближил към баща си и казал „Ставай, нищо ти няма“. Св. В. Д. се обърнала към брат си и казала: „Какво направи, бе, утрепа го!“ , на което подсъдимият отговорил: „Нищо му няма, сега ще ви заколя и тримата“. Като видял обаче, че баща му се е свлякъл на леглото, взел буркан, напълнил го с вода и го лиснал върху баща си повтаряйки: “Нищо му няма!“. Двете свидетелки Р. и В. Д.и в един момент успели да излязат навън, като св. В. Д. се обадила на тел. 112 и пристигнали органите на полицията. В дома пристигнал и лекарски екип, който установил смъртта на С. Д..

От заключението на съдебно-медицинската експертиза изготвена от вещото лице д-р Б.П.се установява следното: при огледа, аутопсията и хистологичното изследване на трупа на С. И. Д. се установява масивна белодробна тромбоемболия в пулмоналната артерия и съдовете от голям и среден калибър; пристенна тромбоза в лявото сърдечно ухо; значителна хипотрофия на лявата сърдечна камера на сърцето; атеросклероза, проявена във II-III стадий на аортата, коронарните, мозъчните и бъбречните артерии; мозъчен оток с малкомозъчно вклиняване; хемангиоми на черния дроб; хроничен венозен застой във вътрешните органи; оперативно извършена холецистектомия /оперативно отстраняване на лъчния мехур/ и стара операция по същия повод; разкъсно контузни рани по челото и гърба на носа; кръвонасядания в същите области и липса на други видими травматични увреждания по главата, тялото и крайниците.

Вещото лице е категорично, че причината за настъпването на смъртта на С. И. Д. е болестна, ненасилствена, дължаща се на развилата се тромбоза в дясното сърдечно ухо и последвалата масивна белодробна тромбоемболия /откъсване на тромби от дясното сърдечно ухо/, причинила запушване на съдовете в белите дробове и рязко нарушаване на ритъма на сърцето и спирането на същото. Смъртта е настъпила бързо, за минута и е била неизбежна. С оглед на това вещото лице сочи, че не може да се посочи , че има пряка причинна връзка между раната на лицето и смъртта.

Разкъсно - контузните рани по челото и гърба на носа са причинени от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и добре отговарят, да са нанесени от един удар /разположени в една линия/ с твърд предмет “държале“ – сап- към момента на инкриминираната дата. Вещото лице изяснява също, че нанесеният удар със сапа не е бил силен, тъй като е причинил само разкъсно - контузна рана в посочената област и не е счупил носа.

Относно мозъчния оток с малкомозъчно вклиняване констатиран при аутопсията, в.л. д-р П. е пояснил, че същият се получава в агоналния стадий след като започва запушването на кръвоносните съдове и именно това състояние е причинило оток на мозъка и не е получено вследствие на удара в областта на главата.