Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 25 от 07.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно наказателно дело от общ характер 252/2023
Вид
Присъда № 25
Подписан
07.03.2023
В сила
11.07.2023
Състав
Елена Йорданова Захова, Величка Запрянова Запрянова, Даниела Димитрова Събчева

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда №25/07.03.2023г. на Пловдивския окръжен съд, постановена по ВНОХД №252/2023 г. по описа на съда Производството е по реда на глава ХХІ-ва от НПК.

С присъда № 41/23.12.2022 г. на Районен съд- Асеновград, постановена по НОХД № 642/2022 г. по описа на същия съд, подсъдимият Л. Д. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.354а ал. 5 вр с ал. 3 т. 1 от НК. При условията на чл. 78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. В негова тежест са били възложени направените по делото разноски. Съдът се е разпоредил и с веществените доказателства по делото.

В предвидения за това срок срещу присъдата е депозирана жалба от защитника на подсъдимия И.- адв. Р. Д., с оплаквания за неправилност, незаконосъобразност, съществени процесуални нарушения в производството пред първостепенния съд. Аргументира се незаконосъобразност поради неприложението на чл. 9 ал. 2 от НК. Иска се отмяната на присъдата и постановяване на оправдателна такава.

Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив счита жалбата за неоснователна, а присъдата на първостепенния съд- за законосъобразна.

Пледира да бъде потвърдена.

Подсъдимият И. не се яви пред въззивния съд, редовно призован. Не е депозирал становище по основателността на депозираната от защитника му жалба. Защитникът- адв. Д., поддържа жалбата изцяло. Излага аргументи за незаконосъобразност на присъдата, поради признаването на подсъдимия за виновен при наличието на основанията на чл.9 ал.2 от НК. Акцентира върху малкото количество наркотично вещество, ниската му стойност - 43.03 лв., личността на подсъдимия, необремененото му съдебно минало, трудова ангажираност. Счита изводите на АРС за относимост на инкриминираното наркотично вещество към работното място на подсъдимия и за наличието на различни по вид наркотични вещества за неправилни. Поддържа искането си за постановяване на нова, оправдателна присъда.

Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата, изразеното от страните пред настоящата инстанция и след като провери атакувания съдебен акт изцяло, в пределите на чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното:

Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, която има процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.

Подадена е в срока за обжалването му. Разгледана по същество е основателна.

Не се оспорва от страните в процеса възприетата от първостепенния съд фактическа установеност на извършеното. Тя е идентична с описаната в обвинителния акт. Производството пред първостепенния съд е протекло по диференцираната процедура на глава ХХVІІ-ма от НПК, при хипотезата на чл. 371 т. 2 от НПК. Пловдивският окръжен съд констатира, че при решаване 1 на въпроса относно възможността делото да се разгледа по посочената диференцирана процедура са изпълнени от решаващия делото съд всички дължими действия, спазени са всички процесуални изисквания и са обсъдени по единствено правилния начин основанията за разглеждане на делото по реда, пожелан от подсъдимия. Искането е удовлетворено, делото е разгледано по посочения ред при наличието на процесуалните предпоставки за това, правата на нито една от страните не са били нарушени.

Деятелността на подс. И., предмет на разследване по настоящето дело, е несъмнено установена. Тя е следната:

Свидетелите * и * – служители в * при РУ Асеновград, на 08.12.2022 г. участвали в наблюдение във връзка с постъпила в РУ-Асеновград оперативна информация, че подсъдимият Л. Д. И. държи наркотични вещества в дома си- в гр. Асеновград, ул. *. Около 16.15 ч полицейските служители установили подс. Л. И. пред дома му. При проведената с него беседа той им признал, че държал в дома си, в неговата стая, около 10 гр. наркотични вещества. Това наложило в условията на неотложност за времето от 16.45 ч. до 17.15 ч. на 08.12.2022 г. да бъде извършено претърсване и изземване в обитаваното от подс. И. жилище. При извършеното претърсване в стая, обособена като спалня, в горното дясно чекмедже на шкаф до източната стена били намерени стъклен буркан с червена метална капачка с надпис „Ганчев“, който съдържал суха зелена листна маса и бяла полиетиленова кутийка с надпис „XYLITOL“, която съдържала отворен полиетиленов свитък със суха зелена листна маса. Тези вещи били иззети, запечатани и обозначени като ВД № 1. В същото чекмедже била намерена и пластмасова мелничка тип „гриндер“, с изобразено на капака листо от канабис /обозначена като ВД № 2/.

Съставеният протокол за претърсване и изземване бил одобрен с Разпореждане по ЧНД № 629/2022г. на съдия при Районен съд гр.

Асеновград. Със Заповед № 239-зз-264 Екз/08.12.2022 г. /л.2 от БП/ Л. Д. И. бил задържан за срок от 24 часа за времето от 16.30 ч. на 08.12.2022 г. до 15.20 ч. на 09.12.2022 г. При условията на чл.356, ал.3 от НПК по случая стартирало БП № 847/2022г. по описа на РУ Асеновград за извършено престъпление по чл.354а, ал.3,т.1 от НК.

От заключението на назначената и изготвена хода на досъдебното производство съдебно физико-химическа експертиза /л. 20 от БП/ се установява, че обекти на експертизата са били: Обект №1-полиетиленов плик, съдържащ суха зелена тревиста маса; Обект №2 полиетиленов плик, съдържащ суха зелена тревиста маса; Обект №3 пластмасова кутийкамелничка тип „гриндер“, от две части, с изобразено листо от канабис върху горната част, опакована в прозрачен полиетиленов плик. При изследването на отделните вещества е установено, че сухата, зелена на цвят растителна маса – обект № 1 на експертизата, представлява марихуана, с нето тегло 6,046 гр. и съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ 12,5 тегловни %. Сухата, ситно смляна, зелена на цвят растителна маса- обект № 2 на експертиза също представлява марихуана, с нето тегло 1,125 гр. и 2 съдържание на активен компонент – тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,2 тегловни %. При изследването на цилиндричната по форма пластмасова кутийкамелничка тип „гриндер“, състояща се от две части, с изобразено листо от канабис върху горната част, е установено наличие на следи- микрочастици от растението марихуаната /коноп,канабис/.

Остатъкът от изследваните ВД-та е постановен в нова полиетиленова опаковка, запечатан е и е върнат на възложителя. Това заключение съдът е ценил изцяло като обективно и пълно.

Марихуаната (коноп, канабис) е включена в Приложение № 1 към чл.

3, т. 1, Списък I от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, като растение с висока степен на риск за общественото здраве.

Впоследствие остатъкът от наркотично вещество бил изпратен за съхранение, като това станало с писмо /л.31 от БП/ до Централно митническо управление гр. София, Отдел „МРР-НОП“.

Първостепенният съд е изпълнил задължението си да изложи мотиви, в които да анализира наличните по делото доказателства, съответствието им с направеното от подсъдимия И. самопризнание и с фактите, залегнали в обстоятелствената част на обвинението. Приел е, че самопризнанието е подкрепено от свидетелските показания, писмените и веществени доказателства, които е кредитирал. Фактическата установеност на извършеното е съответна и на изводимото от доказателствената съвкупност.

Направеното от подс. Л. Д. И. самопризнание на фактите по обвинителния акт се подкрепя от обясненията му, депозирани в хода на ДП, от показанията на свидетелите полицейски- служители * и *, които сочат обстоятелства, възприети от тях лично преди и по време на установяване на инкриминираното по делото поведение; от заключението на СФХЕ,от писмените доказателства и веществените такива. Мотивите на първостепенния съд са правилни и се споделят напълно и от настоящия съдебен състав.

При правилната фактическа установеност на деянието съдът е приел, че подсъдимият И. е осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на престъплението по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, т. 1 от НК, като на 08.12.2022 г. в гр. Асеновград, обл.Пловдивска, без надлежно разрешително съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал високорискови наркотични вещества, а именно: – марихуана, с нето тегло 6,046 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 12,5 тегловни %, на стойност 36,28 лева и – марихуана, с нето тегло 1,125 грама, със съдържание на активен компонент тетрахидроканабинол /ТХК/ 9,2 тегловни %, на стойност 6,75 лева, или всички наркотични вещества на обща стойност 43,03 лева, съгласно Постановление № 23 на МС от 29.01.1998 г., изм. с ДВ бр. 14 от 18.02.2000 г.

3 за определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, като случаят е маловажен. Така първостепенният съд е, при изложената от прокурора и призната от подсъдимия фактология, в рамките на повдигнатото с обвинителния акт обвинение е приложил закон за по- леко наказуемо престъпление, тъй като правната квалификация на прокурора в ОА е била по чл. 354а ал. 3 от НК. При констатация за наличието на предпоставките на чл. 78а от НК съдът е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и е ангажирал административно- наказателната такава в най- ниския предел на глобата- 1000 лв.

Изложените мотиви на първостепенния съд за държането от подс. И. на инкриминираните по делото наркотични вещества, техният вид, количество и стойност се споделят напълно от настоящия съд.

Не съществува съмнение относно вида на наркотичното вещество и установената обща забрана за държането му. В допълнение следва да се посочи, че държането, като форма на изпълнителното деяние в настоящия случай, е налице. Доказано е упражняването на трайна фактическа власт от подсъдимия върху инкриминиранираните вещества. Наличието на наркотично вещество в дома на извършителя винаги е сериозна улика срещу него, защото упражняваната от него фактическа власт върху имота се разпростира и върху намиращите се там вещи. В случая, макар да не е посочено в обвинителния акт колко са били обитателите на конкретното жилище, съответно не се съдържа такъв факт в направеното самопризнание, то подсъдимият И. е признал факта той да е държал наркотичните вещества. В тази насока са и показанията на свидетелите- полицейски служители- още преди разкриване на престъплението, на улицата, без да е задържан, подс. И. не само е направил признание относно държани от него наркотични вещества, но е описал и точното им местонахождение-в стаята му. Изпълнителното деяние е несъмнено установено. Доказано е и съзнанието на подсъдимия относно вида на държаните от него наркотични вещества.

Правилна е и констатацията на РС-Асеновград, че подс. И. е оказал пълно съдействие на разследващите. В допълнение следва да се изтъкне, че съдействието се е изразило още преди да е било налице образувано наказателно производство. От показанията и на двамата разпитани по делото свидетели – полицейски служители се установява, че при първоначалния им контакт с подсъдимия, още пред дома му, при отправен му въпрос дали има в себе си или в дома си наркотични вещества, той е съобщил за притежаваните от него такива в стаята му. При личния обиск по реда на ЗМВР наркотични вещества не са открити. Инкриминираните по делото са открити на мястото, назовано от подсъдимия още преди да е образувано наказателното производство.

Неправилно контролираният съд е намерил за неоснователно възражението на защитата за наличието на предпоставките на чл. 9 ал. 2 от НК и го е отхвърлил със съображение, че деянието е маловажно ( каквато полека от заявената от прокурора правна квалификация на извършеното е 4 приел), но не и малозначително.

С идентично възражение е сезиран и настоящия съд, който го намира за основателно.

Последователно е виждането на съдебната практика, че и при приложена процедура по чл. 371 т. 2 от НПК е възможно оневиняването на подсъдимия. Направеното от него признание на фактите по обвинението не е пречка в това отношение. В принципен план този изход предполага не само трансформиране на приетите от прокурора факти (което в условията на съкратено съдебно следствие в сочената хипотеза без съмнение е недопустимо), но обхваща и случаите, когато тези факти не съдържат признаците на престъпление.