Решение № 3082 от 04.07.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16381/2022
- Вид
- Решение № 3082
- Подписан
- 04.07.2023
- В сила
- 01.08.2023
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал.1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 и ал. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 3082 гр. Пловдив, 04.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20225330116381 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „Кредитна Агенция България“ ООД срещу Г. Т. Т., с която са предявени обективно кумулативно установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 7000 лева, представляваща главница по договор за кредит № ** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.09.2022 г., както и сумата в размер на 1470 лева, представляваща договорна лихва за периода 08.01.2022 г. – 08.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6320/09.09.2022 г. по ч. гр. д. № 12938/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
В исковата молба се излагат съображения, че между страните е сключен договор за кредит № ** г., по силата на който ищецът предоставил на ответника сумата в размер на 7000 лева, със срок за връщане на сумата – 07.01.2025 г., при годишен лихвен процент в размер на 36 % и ГПР в размер на 42,5759 %. Навеждат се съображения, че ответникът е усвоил сумата по кредита в деня на подписване на договора. Посочва се, че на 04.08.2022 г. ищецът е обявил сумата по договора за предсрочно изискуема на основание чл. 5 от сключения между страните договор. Предвид липсата на извършено плащане от страна на ответника, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, въз основа на което била издадена и заповед за изпълнение. Ответникът възразил срещу издадената заповед за изпълнение, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Г. Т. Т., 1 с който се излагат съображения за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Посочва се, че сключеният между страните договор е потребителски по смисъла на чл. 9, ал.1 от ЗПК. Същият се явявал недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, поради липса на посочване на начина на фиксиране на ГПР и общо дължимата сума по кредита. В тази на насока се излагат съображения, че не е ясно дали сумата в размер на 40 % - лихва за просрочие на кредита, е била включена в ГПР. От договора следвало, че предоставения кредитен ресурс в размер на 7000 лева, а дължимата сума за връщане – 14560 лева, респ. било нали 100 % оскъпяване по договора за кредит. Посоченото налагало извода, че ГПР надвишава размера на законната лихва пет пъти, което противоречало на разпоредбите на чл. 19, ал.4 и ал. 5 ЗПК. Отделно от изложеното се възразява, че клаузата за заплащане на договорна лихва е нищожна поради противоречие с добрите нрави с оглед уговорения й размер. С оглед изложеното моли предявените претенции да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за кредит от ** г., сключен между страните /л. 8 – л. 9/, от който се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата в размер на 7000 лева за срок от 36 месеца. В чл. 1 от договора бил посочен лихвен процент от 3 % месечно и ГПР в размер на 42,57 %.
От Разписка от ** г. /л. 10/, се изяснява, че на посочената дата ответникът е получил от ищеца сумата в размер на 7000 лева в брой по сключения договор.
С Покана от **г. /л. 5/, връчена на 09.08.2022 г. /л. 7/, се изяснява, че ищецът е поканил ответника в седемдневен срок от получаване на съобщението да заплати всички просрочени задължения по договора, като в противен случай е посочено, че вземанията по договора ще се считат за предсрочно изискуеми.
В хода на съдебното дирене е изготвена ССчЕ /л. 45/, от която се установява, че размерът на договорната лихва за периода 08.01.2022 г. – 08.08.2022 г. по процесния договор възлиза на сумата в размер на 1470 лева.
По делото е изготвена и допълнителна ССчЕ /л. 59 – л. 60/, от която се изяснява, че за целия период на договора възнаградителната лихва е в общ размер на 7560 лева, както и че ответникът не е извършвал плащане по същата.
Съдът кредитира приетите по делото заключения на в. л. П. като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани.
Същите не се оспорват и от страните в производството.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:
Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
За основателността на всеки един от предявените обективно кумулативно съединени искове, дружеството – ищец следва да установи валидно договорно основание - договор за потребителски кредит № ** г., обвързващо страните в производството. От страна на ищеца бе представен договора /л. 8 – л. 9/, като между страните липсва спор, че подписът на кредитополучател е именно на ответника. В тази насока неоснователни са 2 възраженията на ответника, че договорът се явява недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал.1, т. 10 ЗПК, доколкото липсва посочване на начина на фиксиране на ГПР и общата дължима сума по кредита. Дори напротив, от прочита на съдържанието на договора се изяснява, че при формиране на ГПР са включени единствено главница и лихва по договора, като изрично в същия е посочено, че не са начислени допълнителни такси.
Отделно от изложеното в чл. 6.2 от договора е посочена общата дължима сума по кредита, а именно: 14 560 лева.
Основателно обаче се явява възражението на ответника, че клаузата, предвиждаща заплащане на възнаградителна лихва в размер на 36 % годишно /3 % месечно за 36 месеца/ се явява нищожна като противоречаща на добрите нрави. При формиране размера на лихвата по заема, обективен критерий за преценка може да бъде размерът на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален. В съдебната практика се приема, че максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителната лихва е действително, е, ако тя не надвишава с повече от три пъти законната такава / в този смисъл Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр.д.№ 315/2005 на второ г.о. Решение № 906/30,12,2004 г. по гр. д.
1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 378/18,05,2006 г. по гр. д. 315/2005 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение № 1270/09,01,2009 г. по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение № 901/10,07,2015 г. по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о., както и практиката на ПОС: Решение № 526 от 2.05.2017 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 393/2017 г. Решение № 1210 от 12.10.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1426/2018 г.Решение № 943 от 5.07.2018 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2018 г.; Решение № 85 от 16.01.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2272/2018 г./. В настоящия случай договорената между страните лихва в размер на 36 % годишно, надхвърля законната над три пъти размера на законната лихва от 10 % годишно, определен с Постановление на Министерски съвет към датата на сключване на договора. Уговорена по този начин, клаузата, установяваща размера на договорната лихва, накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което се явява нищожна. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена и такова задължение не е възникнало за ответника.
С оглед приетите по-горе принципни постановки, следва да бъде уважен единствено главният иск за заплащане на главница в размер на 7000 лева, доколкото се констатира надлежното обявяване на предсрочната изискуемост по сключения между страните договор. Акцесорният иск за заплащане на възнаградителна лихва следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно на уважената част от исковите претенции. Така от страна на същия са представени доказателства за извършени разноски в исковото производство в размер на 219,10 лева – заплатена държавна такса, 1000 лева – адвокатско възнаграждение, и 150 лева – заплатен депозит по ССчЕ. С оглед изложеното общият размер на извършените от ищеца разноски възлиза на сумата в размер на 1369,10 лева, а дължимите от ответника съразмерно на уважената част от исковите претенции – на 1131,48 лева.
В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и 3 разноските в заповедното производство в размер на 553,22 лева, определени отново съразмерно на база уважената искова претенция, тъй като на основание т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС за тях съдът дължи изрично произнасяне с осъдителен диспозитив.
На основание чл. 78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени разноски в полза на ответника, съразмерно на отхвърлената част от исковите претенции.
В рамките на настоящото производство, на ответника са предоставени правни услуги от адв. К., като съобразно Договор за правна защита и съдействие /л.
24/, е договорено възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Закон за адвокатурата. Предвид това и на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде определено възнаграждението за оказана правна защита и съдействие по делото в размер на 1147 лева, като съразмерно на отхвърлената част от претенциите, ищцовото дружество следва да бъде осъдено да заплати на адв.
К. сумата в размер на 251,13 лева.
В общата сума на дължимите разноски следва да се включат и разноските в заповедното производство в размер на 148,42 лева, определени отново съразмерно на база отхвърлените искови претенции.
Следва и в полза на ответника лично да се присъдят на основание чл.
78, ал. 3 ГПК разноски за заплатен депозит по допуснатата ССчЕ в размер на 17,36 лева, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.
Т. Т., ЕГН: **********, дължи на „Кредитна Агенция България“ ООД, ЕИК:
202328446, сумата в размер на 7000 лева (седем хиляди лева), представляваща главница по договор за кредит № **г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.09.2022 г., КАТО ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата в размер на 1470 лева (хиляда четиристотин и седемдесет лева), представляваща договорна лихва по договор за кредит №** г., сключен между страните, за периода 08.01.2022 г. – 08.08.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6320/09.09.2022 г. по ч. гр. д. № 12938/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК Г. Т. Т., ЕГН: **********, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитна Агенция България“ ООД, ЕИК: 202328446, сумата в общ размер на 1131,48 лева (хиляда сто тридесет и един лева и четиридесет и осем стотинки), представляваща разноски в настоящото производството, и сумата в размер на 553,22 лева (петстотин петдесет и три лева и двадесет и две стотинки), представляваща разноски по ч. гр. д. № 12938/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив.
ОСЪЖДА „Кредитна Агенция България“ ООД, ЕИК: 202328446, да заплати на адв. К. Й. К., АК – гр. **, личен номер **, със съдебен адрес: гр.
**, ул. **, в качеството й на пълномощник на Г. Т. Т., ЕГН: **********, сумата в размер на 399,55 лева (триста деветдесет и девет лева и петдесет и пет стотинки), представляваща адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно представителство в настоящото производство и в производството по ч.гр.д. № 12938/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, 4 за един адвокат, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Разпечатката съдържа 42 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad6738cf-9002-49fa-8318-a22045a5ba07