Решение № 108 от 31.03.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 108 гр. София, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александър Желязков

Членове:

Атанаска Китипова

Десислав Любомиров при участието на секретаря Пролетка Асенова в присъствието на прокурора А. Б. Х. като разгледа докладваното от Десислав Любомиров Наказателно дело за възобновяване № 20261000600090 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 424, ал.1 вр. с чл. 422, ал.1, т.5 от НПК.

Постъпило е искане от осъдения И. Г. Б. за възобновяване на наказателното производство п о НОХД№ 12202/2013г по описа на СРС, приключило с влязла в сила осъдителна присъда, потвърдена с решение по ВНОХД№ 1471/2024 г по описа на СГС.

Твърди се, че въззивното решение и потвърдената с него първоинстанционна присъда са неправилни и незаконосъобразни, поради съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с анализа и оценката на доказателствата, тежестта на доказване, презумпцията за невиновност, липса на мотиви, поради непроизнасяне по съществено за делото правно релевантни въпроси, липса на отговор на възраженията на защитата както и при съществуващи съществени противоречия в доказателствения материал е прието че такива не са налице, вместо да бъде даден ясен отговор кои от доказателствата се кредитират и кои от тях не и поради какви причини.

Неправилно и при съществено нарушение на процесуалните принципи по чл.

1

13, чл. 14 и чл. 107 НПК съдилищата по фактите не били изследвали всестранно, обективно и пълно обстоятелствата, като събраните доказателства не били подложени на внимателна проверка, поради което били едностранчиво, тенденциозно и превратно интерпретирани. Това сочело на пристрастност към обвинителната теза и се намирало в противоречие с принципите на справедлив процес, презумпцията за невиновност и тежестта на доказване.

Иска се на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК да се отмени въззивното решение, постановено по ВНОХД № 20241100601471 на СГС и на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК - да се оправдае подсъдимия в рамките на установените фактическите положения;

Алтернативно се иска, на основание чл. 425, ал.1, т. 4 НПК да се измени въззивното решение, като се преквалифицира деянието, като такова по чл. 132 НК; или да се отмени решението и да се върне делото за ново разглеждане със задължителни указания по приложението на процесуалн ия закон.

В съдебно заседание искането за възобновяване на наказателното производство се поддържа, като защитникът моли същото да бъде уважено.

Застъпва тезата, че е налице хипотезата на чл. 132 НК- силно раздразнение.

Нито първата инстанция, нито втората пожели да назначат по искане на защитата комплексна психолого- психологическа експертиза, за да се установи било ли налично такова състояние от медицинска гледна точка, за може да бъде преценено, дали е налице и от юридическа. Свидетелските показания на В. били изцяло изолирани. Всички аргументите на защитата не били разгледани нито от първоинстанционния съд, нито от въззивния съд, което било съществено процесуално нарушение. Не било обсъдено, е ли налице състояние на силно раздразнение, има ли неизбежна отбрана, има ли причиняване на телесна повреда по непредпазливост по чл. 133 НК. Всички тези въпроси оставали без обсъждане и в мотивите на 17-състав въззивен на СГС не получили никакъв отговор.

Иска се възобновяване на наказателното производство, тъй като осъденото лице и до ден днешен не можело да си обясни, защо е осъдено за деяние, в което е защитил физическата си неприкосновеност.

Осъденият твърди, че не знае за какво е осъден, след като бил нападнат и заплашван. Поддържа това, което е формулирано като искане.

2

Прокурорът счита че искането за възобновяване е неоснователно, доколкото не се установявало някое от основанията на чл. 422, ал. 1 НПК. липсват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до накърняване на правата на осъдения Б.. Присъдата на първоинстанционния съд не почивала на предположения, не се установявали съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с анализа и оценката на доказателствата. Не липсвали мотиви, както било изложено в искането, а изводите се основавали на доказателства събрани съгласно процесуалните изисквания и преценени обективно и законосъобразно, поради което законосъобразно и правилно било решенето на вторинстанционния съд по ВНОХД № 1471/2024 г. по описа на СГС.

Софийският апелативен съд, след като обсъди искането на осъдения Б., съображенията развити устно в съдебно заседание, и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на делото, намира следното:

Искането на осъденият за отмяна по реда на възобновяването на влезли в сила съдебни актове, които н е са проверени по касационен е процесуално допустимо.

Разгледано по същество искането е

НЕОСНОВАТЕЛНО.

С присъда от 31.05.2023г. постановена п о НОХД №

12202/2013г. на Софийският Районен съд, осъденият И. Г. Б. е признат за виновен в това, че около 22.10 часа на 05.05.2012г в гр. София, ж.к. „Хаджи Димитър“, пред вход Е на блок 116, причинил на Л. М. В. средна телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната раменна става, което е причинило трайно затруднение в движението на десния горен крайник за период по- голям от 30 дни, поради на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, му е наложено наказание лишаване от свобода в размер на една година, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. С Решение № 3 7/06.08.2024г.,постановено по ВНОХД № 101/2024г. по описа на Пернишки Окръжен съд, присъдата е изменена, като на осъдения е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години. Присъдата е била потвърдена с решение постановено по ВНОХД № 1471/2024 г. по описа на 3

СГС.

САС приема, че съдебните инстанции са спазили процесуалните правила гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение и са предприели всички мерки за разкрИ.е на обективната истина по делото. Не се констатира допуснато от съдебните състави игнориране, изопачено или превратно тълкуване на доказателствени източници в каквато насока неоснователни твърдения излага защитника. Фактическите положения, установени от инстанциите по същество са залегнали в мотивите на присъдата и в нужната степен задълбочено и аналитично в решението, с което е потвърдена тя. Неоснователно е твърдението на защитника, че въззивната инстанция не е изследвала пълно, всестранно и обективно доказателствата по делото и по този начин не успяла да разкрие обективната истина по него в съответствие с императивните му задължения по реда на чл. 13, чл. 14 и чл.

107, ал.5 НПК. Въззивният съд в мотивите към решението е посочил, че след като е анализирал събраните по делото доказателства не е установил възможност да направи съществено различни изводи относно фактите по делото и е споделил фактическите изводи на първоинстанционния съд.

Апелативният съд констатира, че съдебните състави са изпълнили задълженията си като инстанции по фактите, да изследват, проверят и анализират доказателствената съвкупност, събрана за изясняване именно на факти от предметния обхват на чл.102 от НПК, събрали са възможния обем от доказателства и не са допуснали нарушение на задължението си да вземат всички мерки за разкрИ.е на обективната истина. Въззивният съд е извършил на основание чл.314, ал.1, вр. чл.313 НПК цялостна служебна проверка на правилността на атакувания съдебен акт, като законосъобразно е констатирал липса на основания, налагащи неговото изменение. С оглед на това, оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон са неоснователни.

Алтернативното искане да се измени въззивното решение след възобновяване на наказателното производство като се преквалифицира деянието като такова по чл. 132 НК, също е неоснователно. Твърденията на защитника, че съдът не е изследвал наличието на евентуалното приложение на чл. 132 от НК и евентуалното състояние на силно раздразнение, в което осъденият да е извършил вменените му престъпления са неоснователни, тъй като доказателства в тази насока не са били събрани. Категорично 4 установените от инстанциите по същество фактически положения изключват различно приложение на материалния закон относно правната квалификация на деянието.

Въз основа на констатацията, че първоинстанционният и въззивният съд не са формирал фактическите си изводи въз основа на доказателства които не са събрани по реда на процесуалния закон и не са допуснали съществено нарушение на процесуалните правила по чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК, както неоснователно се твърди в искането за възобновяване на наказателното производство, настоящия съдебен състав приема, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран така и на основание чл.424, ал.1 от НПК Софийският апелативен съд, пети състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения И. Г. Б. за възобновяване на наказателното производство п о НОХД№ 12202/2013г по описа на СРС, приключило с влязла в сила осъдителна присъда, потвърдена с решение по ВНОХД№ 1471/2024 г по описа на СГС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5