Решение № 1331 от 27.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1331 гр. София, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-3 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска при участието на секретаря Йоана П. П.а като разгледа докладваното от Богдана Желявска Гражданско дело № 20241100109852 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е образувано по предявени обективно съединени искове на Н. П. П., ЕГН **********, гр. София, ж. к. „********, чрез адв. Я. Д., САК, съдебен адрес: гр. София, ул.

„********, вляво, против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ за следните суми: сумата 70 000 лв. /равностойни на 35 790,43 евро/, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, и сумата 2 397 лв. /равностойни на 1 225,57 евро/, имуществени вреди /разходи за лечение/, ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от 27.05.2024 г. – датата на уведомяване на застрахователя, до окончателно изплащане и сторените разноски.

Ищецът извежда претендираните права от твърдения, че участвал в пътно-транспортно произшествие на 29.03.2024 г., около 14,50 ч. на път II-16, за което излага, че било виновно и противоправно причинено от водача на л. а. марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № ********. Лекият автомобил се движил с посока от гр. София към гр. Мездра като в района на км. 60+880 загубил контрол върху управлението, навлязъл в лентата за насрещно движение и ударил ищеца, който по това време и като водач мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ Р6“ с рег. № ******** управлявал МПС в насрещна посока.

За произшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 29.03.2024 г., било образувано ДП № 45/2024 г. на РУ – Своге.

В резултат на така описаното ПТП се твърди, че ищецът получил телесни повреди, изразяващи се във: фрактура на десен фемур в средна трета с дислокация на фрагментите, 1 разкъсно-контузна рана на сухожилието на безименнния пръст на дясната ръка, травма на гръден кош. Излагат се твърдения за продължително провеждано лечение, включващо болничен престой и проведена операция на 30.03.2024 г., която имала за цел да стабилизира счупването с бедрен пирон.

На 06.04.2024 г. била извършена нова операция за премахване на дефекта на сухожилието посредством киршнерова игла и тенопластика. Амбулаторното възстановяване било съпроводено с болки и битови неудобства, произтичащи от трайното обездвижване на травмирания долен крайник и невъзможността на пострадалия да се обслужва самостоятелно. За лечението били сторени разноски от 2 397 лв.

Въпреки проведена процедура пред застрахователя по реда на чл. 380 КЗ, инициирана от пострадалото лице с писмена претенция от 27.05.2024 г., по същата липсвало произнасяне, поради което за ищеца възникнал правен интерес от сезиране на съда с искова претенция.

Ищецът представя писмени доказателства, прави искане за събиране на гласни такива, както и за изслушване на Съдебномедицинска експертиза и Съдебна-автотехническа експертиза.

В хода по същество моли съда да уважи изцяло предявения иск, като основателен и доказан и да му присъди разноски по списък.

Ответникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД в депозирания отговор на исковата молба оспорва изцяло предявените искове, както по основание, така и по размер.

Не се оспорва допустимостта на процеса. Възразява срещу основанията на претенциите, като оспорва да допуснато виновно и противоправно поведение от страна на водача на л. а. марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № ******** като се сочи, че действията му не са допринесли за настъпване на инцидента доколкото той не е имал възможност, нито бил длъжен да предвиди поведението на ищеца с оглед избягване на удар между тях.

Поддържа твърдения за изключителна вина на мотоциклетиста, за който се твърди да е управлявал с превишена скорост, несъобразена с пътната обстановка /нарушения по чл. 20 и чл.21 ЗДвП/. Заявява, че ищецът не реагирал на появилата се опасност като допуснал нарушения на чл. 25, ал.1, чл.36, чл.37 и чл. 15 от ЗДвП.

Оспорва да е налице причинна връзка между пътния инцидент и неимуществените вреди, както относно техния интензитет и проявление, така и относно твърдения период, като се оспорва същите да обосновават искова претенция в преявения размер с аргумент по приложението на чл. 52 ЗЗД.

Оспорва се да са възниквали имуществени вреди като пряк резултат от събитието, както и тяхната необходимост от извършване им.

Оспорва и дължимостта на лихва със съображения за неоснователност на главните искове, а евентуално относно началния момента на дължимост на обезщетението за забава, който следвало да се отнесе към датата на изтичане на три месеца от датата на предявяване на претенция за заплащане на застрахователно обезщетение и представяне на доказателства за същото – арг. от чл. 497, ал.2, вр. чл. 496 КЗ.

2

Съдът, като взе пред вид представените и приети по делото доказателства и становища на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица под № 2/29.03.2024 г. по описа на РУП-Своге, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум от 29.03.2024 г. се установява фактът на настъпване на процесното увреждащо събитие на 29.03.2024 г. с посочените в него участници - под № 1 л. а. марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № ******** с водач В. М. Л. и Участник под № 2 мотоциклет марка „Ямаха“, модел „ИЗФ Р6“ с рег. № ******** с водач ищеца Н. П. П., ЕГН **********.

Констативен протокол за ПТП с пострадали лица под № 2/29.03.2024 г. по описа на РУПСвоге не се ползва с установителна сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП“, поради което, за да бъдат направени фактически и правни изводи за начина на настъпване на ПТП, съответно относно противоправното му причиняване от някои от участниците в него, съдът следва да се позове на събраните по делото други допустими доказателствени средства.

В тази връзка по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите С. Д. и В. Л., като е изслушана съдебно-автотехническа експертиза, приета без оспорвания от страните.

Въз основа на тези относими и допустими доказателства съдът прави следните фактически изводи по начина на настъпване на ПТП: Пътният инцидент настъпва в района на път II-16 (гр. София – гр. Своге) в района на км. 60+880, в рамките на с. Реборово – стр. 12 от АТЕ.

Лентата за движение София -> Своге (посоката на л. а. Дачия) е с широчина 4,05 m., а лената за движение Своге -> София (посоката на мотициклет Ямаха) е с широчина 3,48 m. Двете описани ленти обтразуват пътно платно с обща ширина от 7,53 m. Осовата линия, разделяща двете пътни платна е тип M2 (двойна смесена) – посоката на движение София-> Своге е непрекъсната (тим М1), а в обратната посока е прекъсната (тип М3).

Вещото лице е анализирало Протокола за оглед като е посочило, че в зоната от 0,4 m преди ориентира (стр. 11 от АТЕ) маркировната е прекъсната поради подменен асфалт, което води липса на такава зоната на местоудара. Въз основа на обективните находки, установени върху двете МПС в. л. е направило извод за тяхното взаимно положение в момента на удара – надлъжните следи по дясната страна на автомобила и повредите по дясната страна на мотоциклета показват, че мотоциклетът е осъществил контакт със страничната дясна част на лекия автомобил, който в този момент се е намирал под остър ъгъл спрямо треакторията на мотоциклета, пресичайки неговия път. Местоударът е установен по дължина на 34,96 m от ориентира, а по ширина на 6,9m вляво от дясния край на пътното платно посока на огледа (посоката на лекия автомобил).

При обща ширичина на пътното платно от 7,53 m се установява, че ударът настъпва в лентата за движение на мотоциклета, което се потвърждава от оставени следи по пътното платно (следи от капки и пръски на 6,87 m вляво от десния бордюр по посока на оглед, за каквато се приема посоката на движение на лекия автомобил).

3

Прави се извод, че ударът е настъпил в лентата за движение, предназначена за движцение за мотоциклета, който изводът съдът приема за технически обоснован и подкрепен от останалите доказателства, в това число от показанията на св. Д. и св. Л..

По експертен път са определени и скоростите на двете МПС по време на удара - от порядъка на 52-62 км/ч за мотоциклета и 40-45 км/ч за лекия автомобил. Несъмнено е установено, че се касае за предприета маневра завой на ляво от водача на лекия автомобил, преди всичко въз основа на вредите, които е претърпял по цялата странична, дясна част.

Този извод се подкрепя и от показанията на св. Д., пряк очевидец на събитието, така и от показанията на самия водача на лекия автомобил, св. Л., като и двамата изцяло еднопосочно потвърждават за предприета маневра по завиване на ляво за спиране в уширение на пътя, а не за загуба на контрол върху органите на управление.

При така установената фактическа обстановка се налага правен извод, че при настъпване на процесното ПТП е допуснато нарушение на правилата за движение, които задължават водачите да заемат полагащата им се пътна лента: Чл. 16. (1) „На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1. когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне;“, а при извършване на маневра за завиване на ляво първо да пропуснат насрещно-движещите се участници в движението – чл.37, ал.2 ЗДвП (2) Водачът на нерелсово пътно превозно средство, завиващо наляво или надясно за навлизане в крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж, паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне пътните превозни средства и пешеходците, движещи се по пътя, който той напуска.

Описаните нарушения съдът намира, че пряко са обусловили настъпването на удар между двете МПС, тъй като са предпоставили пресичане на треакториите на двамата участници, по начин по който правилата поначало правилата за движение препятстват.

По наведеното от ответника възражение за съпричиняване, съдът намира същото неоснователно.

По делото е установено, че ударът настъпва в лентата за движение на мотоциклетиста като условието за предотвратяване на ПТП е неивършване на маневрата по завой на ляво от водача на лекия автомобил. ПТП е било технически трудно предовратимо или непредотвратимо за водача на мотоциклета чрез спиране или спасителна маневра. В това число, при заемане на най-дясната част на полагащата се на мотоциклета лента удар отново би настъпил поради пресичане на траекториите на двамата участници. Горното обуславя извод за липса на данни с поведението си пострадалият сам да е създал условия за настъпване на ПТП.

Липсва спор относно застрахователното покритие, осигурено от ответника по силата на застрахователна полица № BG/22/123002978333 с покритие „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за увреждащия лек автомобил марка „Дачия“, модел „Дъстър“ с рег. № ********, с валидност към датата на събитието. Този факт се установява и от справка в 4

Информационния център на Гаранционен фонд. Поради горното съдът приема за доказан фактическия състав за ангажиране отговорността на ответника, доколкото същата е функция от пораждането на гражданска отговорност за застрахования водач на МПС.

Като съществен за решаване на спора следва да бъде обособен въпросът за справедливо компенсиране на понесените от ищеца вреди.

В тази връзка, от фактическа страна съдът установява следното: въз основа на представената по делото медицинска документация (2 бр. епикризи за проведено болнично лечение през 2024 г. ИЗ №13740 и ИЗ № 14882 в Института „Пирогов“, фактура, ведно с касов бон от 02.04.2024 г. за заплатени медицински изделия и болнични листи за временна неработоспособност за периода 29.03.2024 г. – 24.09.2024 г.) по делото е изготвена и приета Според приетата по делото съдебномедицинска експертиза, като пряк резултат от механизма на осъществяване на ПТП ищецът е получил следните травми: дясно бедро – закрита разместена фрактура в средната част на бедрената кост, с напречна фрактурна линия, което представлява белег за директна травма в тази област и на дясна ръка – разкъсно-контузна рана на доразалната (горната) част на 4-ти пръст с дефект на сухожилната разтеглица под нея. Касае се за тежка травма на най-здравата кост в човешкото тяло (бедрената кост), което е наложило оперативно лечение за наместване и стабилизиране на счупването чрез подходящ имплант.