Присъда № 85 от 14.11.2023, Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 85 ОТ 14.11.2023 г НА

ОКРЪЖЕН СЪД ПЛОВДИВ ПО ВНЧХД 1511/2023 г.

Образувано е по жалба адв.С. Ч. срещу присъда № 13 от 28.04.2023г., постановена по НЧХД № 283/2022г. по описа на Районен съд- А.. С присъдата подс.Е.

Д. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК и осъден на глоба в размер на 300лв. Със същата присъда подс.Е. Д. К. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК и осъден на глоба в размер на 3000лв. На основание чл.23, ал.1 от НК на тази съвкупност от престъпления е било определено едно общо наказание глоба в размер на 3000лв. На основание чл.189, ал.1 от НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски от частния тъжител- 800лв, представляващи хонорар за процесуален представител адвокат, 12лв държавна такса за образуване на производството и сумата от 215лв за изготвяне на експертиза.

С въззивната жалба присъдата се атакува с възражения за незаконосъобразност и неправилност. Твърди се, че съдебният акт не е съобразен с доказателствата по делото, тъй като те не са били анализирани от съда в цялост. Сочи се, че първостепенният съд не е взел предвид всички възражения на защитата. Иска се присъдата да бъде отменена, като се постанови нова оправдателна такава. Претендира се присъждане на направените по делото разноски от подсъдимия в двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание защитникът поддържа депозираната жалба. Представя се като писмено доказателство присъда №32 от 11.10.2023г по описа на РС-Пловдив и жалба срещу същата от адв.Ч., като по повод тези документи в хода на съдебните прения се твърди, че наказателното производство по делото следва да бъде прекратено на основание чл.24, т.6 от НПК, тъй като е било проведено друго наказателно производство от общ характер относно същите факти, приключило с различен правен резултат. Твърди се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се иска съдебният акт да бъде отменен, а делото да бъде върнато за ново разглеждане.

Алтернативно се иска подсъдимият да бъде оправдан, както и присъждане на направените разноски. Повереникът на частния тъжител- адв.Т. твърди, че са събрани по делото достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия, поради което иска първостепенният съдебен акт да бъде потвърден. Възразява срещу становището на защитника за идентичност на фактите по двете наказателни дела.

Пловдивският окръжен съд след като обсъди доказателствата по делото, становищата на страните и след като провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, подадена от правоимащо лице в законоустановения срок. По същество жалбата се явява частично ОСНОВАТЕЛНА.

От доказателствата по делото се установява следната фактическа обстановка:

Частната тъжителка Я. У. и нейният син -свид. В. У. живеели на различни етажи в жилищна кооперация в град А., ул. „Б.“ № *. В същата сграда на третия етаж имот притежавал подс. Е. К., като имота не бил ползван от него. В жилищната кооперация живеел и свид. Б. Г., също роднина на подсъдимия, който обаче не ползвал общия вход и стълбище на сградата, а до дома си достигал през стълба от към терасата си.

Бащата на свидетелят Б. Г. от години бил болен и почти не е излизал от дома си.

1

На 23.04.2022г. . в кооперацията се намирал подс.К. тъй като бащата на свид.Б. Г. починал. Предстояло изнасянето на тялото на починалия. По същото време обаче на общото пространство на входа били разположени множество вещи, собственост на семейството на свид. В. У., сред които колело, тротинетка, детска количка, бюро, стол, вещи от кръщенката на детето на свидетеля У, сложени в кашони и др. Подс.К. видял така разположените вещи, решил че същите пречат за да изнесат починалия, ядосал се и решил да разчисти общото жилищно пространство като започнал да изнася вещите на Уи навън, където ги хвърлял и мачкал. По това време свид. В. У. заедно със съпругата си и детето им били на ресторант в град П., а на адреса в дома си била частната тъжителка Я. У. и 14 годишният племенник на свид.У. Частната тъжителка видяла какво се случва с вещите на семейството на сина й, как подс.К. хвърля и чупи същите, поради което излязла навън и се намесила като го попитала какво прави.

Тогава подс. Е. К. казал към Я. У. : “ Ще ти *** майката, боклук селски. Цигани. Ще те пратя при мъжа ти. Ще ти запаля къщата, ще ви избия. Ще видите от сега нататък кой съм аз." За случилото се частната тъжителка веднага уведомила сина си по телефона, като му преразказала казаното от подс.К.. Свид. В. У. веднага потеглил към град А. с автомобила си, като оставил жена си и детето си в ресторанта . По пътя позвънил на телефон 112 и поискал помощ от полицията, като съобщил, че се чупят негови вещи и че майка му я обижда техен роднина. След като пристигнал в дома си, свид. В. У. намерил вещите си навън, част от тях изпочупени. Той прибрал каквото било годно обратно в общото пространство. През това време подс.К. се оттеглил. На място пристигнали полицейските служители свид. П. Я. и свид.С. Т., които не го заварили там. Те разговаряли с частната тъжителка и сина й свид.У, след което свид.У тръгнал към гр.П., за да прибере жена си и детето си.

Докато свид.У пътувал за гр.П. подс. Е. К. се върнал и отново започнал да изнася навън прибраните от свид.У вещи. Частната тъжителка веднага се обадила на сина си и му казала, че вещите им отново биват изхвърляни, при което свид.У потеглил обратно към гр.А., като отново сигнализирал на тел.112. Когато свидетелят В. У. отново /за втори път/ се върнал пред дома си, той видял частната тъжителка Я. У. да държи гумата на едно колело, а подсъдимият Е. К. дърпал гумата с едната си ръка, като в следващия момент подс. Е. К. нанесъл удар на частната тъжителка с левия си лакет в гръдния й кош, след което я хванал с ръце и я хвърлил, при което частната тъжителка Я. У. паднала по гръб, ударила си таза, както и гърба и опашката . В резултат на тези действия на частната тъжителка били причинени контузията на гръдния кош, контузията на долната част на гърба и таза с наличие на охлузване и кръвонасядане в поясната област. След това подсъдимият Е. К. тръгнал към свидетелят В. У. с думите:

"Ще те вкарам в дървена кутия, цигани, изроди, боклуци, ще ви *** майката", „Ти ще видиш какво ще стане от сега нататък", след което последвала физическа саморазправа помежду им, при която кутрето на дясната ръка на В. У. било обърнато. На място пристигнали за втори път полицейските служители свид. П. Я. и свид.С. Т.. На полицейските служители частната тъжителка разказала, че е била блъсната от подсъдимия, поради което те я насочили да се освидетелства в отделение по „Съдебна медицина“, което тя сторила.

При проверка на доказателствата по делото настоящият въззивен съдебен състав намери същите да подкрепят в пълнота така приетата за установена фактическа обстановка от първостепенния съд. Тази фактическа обстановка обаче не е съответна изцяло на повдигнатото частно обвинение, поради което присъдата на 2 първостепенният съд се явява частично неправилна, по изложените по долу съображения.

При проверка на оценка на доказателствата настоящия въззивен съдебен състав намира изводите на първостепенният съд за правилни. Правилно се ценят показанията на свид.Учкинов, очевидец на действията на подсъдимия, с които същият е причинил леката телесна повреда на частната тъжителка. Тези показания се потвърждават и от показанията на полицейските служители свид.С. Т. и свид.П. Я., на които частната тъжителка на местопроизшествието и непосредствено след деянието се оплакала за това, че е била блъсната от подсъдимия. Този факт се установява и от изводите на вещото лице, в изготвената съдебно –медициска експертиза, сочещи установена обективна находка – повърхностно охлузване в лявата поясна област на частната тъжителка, следа от падането й, в следствие на действията на подсъдимия.

Няма пречка да се ценят показанията на свид.У и по отношение на твърденията му за изречените обидни изрази спрямо частната тъжителка, в която им част тези показания имат производен характер. Макар да се касае за производни доказателства, то същите кореспондират и с преките наблюдения на свидетеля върху състоянието на частната тъжителка, описвайки я побеляла, с пресъхнали устни, едвам говореща, непосредствено след първата й среща с подсъдимия, за която свид.У твърди, че е моментът на отправените инкриминирани изрази към майка му от страна на подсъдимия. Именно за тази среща той казва в разпита си: „Тогава са заплахите и обидите“, визирайки такива срещу майка му. За отправяне на изрази с обиден характер свидетелстват още С. Д.а и Е. П., сестра на частната тъжителка, и двете научили по късно за случилото се. Тези свидетели обаче не сочат в показанията си по- конкретни детайли от случилото се, от които да се установяват самите изречени изрази и точният момент когато това е станало. От своя страна свид.У е категоричен, че инкриминираните думи са били изречени при първата среща на подсъдимия с майка му, което се е случило преди първото идване на полицейските органи на местопроизшествието. Свид. У твърди в показанията си, че спрямо майка му подсъдимият К. изрекъл думите “Ще ти *** майката, боклук селски. Цигани. Ще те пратя при мъжа ти. Ще ти запаля къщата, ще ви избия. Ще видите от сега нататък кой съм аз." и това се случило при първата среща на подсъдимия с частната тъжителка, на която свид.У лично не е присъствал. Подобно обвинително твърдение, съответно по време и място на тези единствени гласни доказателства, в частната жалба, депозирана пред първостепенният съд, липсва.

Вече при втората им среща, на която и свидетелят У. присъствал от подс.К. били изречени от думите: "Ще те вкарам в дървена кутия, цигани, изроди, боклуци, ще ви *** майката.“, „Ти ще видиш какво ще стане от сега нататък“. Тези думи обаче били изречени от подс.К. към свид.У в момента, в който той вървял към него, приближавайки го. Не се установява казаното от подс.К. в този момент да е било насочено към частната тъжителка и да се отнасят за нейната личност. Същото е изречено в множествено число, не сочи и конкретният адресат, към който се отправя, освен действията с които думите са съпроводени, а именно с придвижване към свид.Упоради това не се установява тези изрази да се отнасят пряко към личността на частната тъжителка. На следващо място тези изрази несъответстват и на фактите, изложени в частната тъжба, според които думите са насочени точно спрямо частната тъжителка и изказани в единствено число, визирайки само и единствено именно нея.

При така очертания с депозираната частна тъжба предмет на доказване от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира постановената първостепенна 3 присъда за частично неправилна, тъй като в частта, касаеща престъплението по чл.146, ал.1 от НК, обвинението е останало недоказано, така както възразява и защитника по делото.

Видно от депозираната частна тъжба, с която е повдигнато частното обвинение спрямо подсъдимия пред съда, описани са два случая, последователно развили се на една и съща дата. Изложените фактически обстоятелства в частната тъжба сочат, че при първото по време съприкосновение на частната тъжителка с подсъдимия той започнал да я обижда и заплашва, без обаче да са описани в депозираната частна жалба конкретни отправени думи и изрази. Що се отнася до инкриминираните изрази по делото изрази, по отношение на които е постановена и присъдата на първоинстанционния съд, същите според частната жалба били изречени по време на нанасяне на телесната повреда на тъжителката, т.е. при втория случай на съприкосновение между нея и подсъдимия същия ден. Това твърдение на частното обвинение не се подкрепя от доказателствата по делото. Видно от показанията на свид.У, инкриминирани обидни изрази са били изречени спрямо частната тъжителка, но при първото й съприкосновение с подсъдимия, предхождащо случая довел до телесното й увреждане по чл.130 от НК. Така от една страна доказателства частната тъжителка да е била обиждана по време на нанасяне на телесната повреда няма, а от друга страна- съобразно показанията на свид.У такива изрази са били отправяни, но при първото съприкосновение на пострадалата с подсъдимия, за което обаче липсва фактическо обвинение в депозираната частната тъжба. За да е налице такова обвинение не е достатъчно в частната тъжба да се посочи единствено твърдението за отправяне на обидни изрази, а следва да са индивидуализирани същите като изрази и по смисъл, като преценката дали тези изрази имат обиден за тъжителя характер следва да се предостави на съда при решаване на правния спор по същество. Срещу такива факти за отправени конкретни изрази с обиден характер за времето, към което се отнасят показанията на свид.У подсъдимия не се е защитавал в хода на наказателния процес, поради което дори и да са налице доказателства за подобна деятелност, без надлежно обвинение от фактическа страна отговорност от подсъдимия не може да бъде дирена.