Решение № 287 от 02.08.2019, Районен съд - Карлово

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 02.08.2019 Град К.

В ИМЕТО НА НАРОДА

К.Районен съд първи граждански състав

На трети юли две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Петя

ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело №

776 по описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е във фаза по извършване на делбата.

С влязло в сила решение № 204 от 01.06.2016г. на КрлРС, по делото е допусната съдебна делба на следния недвижим имот, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда, който съгласно Схема № 15-309055-21.07.2015г. на СГКК е с идентификатор ***, в град К., община К., област П. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-52/16.11.2011г. на Изпълнителния директор на АГКК; последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в КККР; адрес на имота: град К., п.к. 4300, улица „*****“ № 9, бл. 9, ет. 3; самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент; брой нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 81.00 кв.м.; прилежащи части: изб.помещение № 7 и 9.91%ид.ч. от общите части на сградата; ниво: 1; съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***; под обекта - ***; над обекта – няма; стар идентификатор: няма, а по документ за собственост - Договор за продажба на държавен имот с К.народен съвет от 18 ноември 1968г., вписан в Службата по вписвания в Районен съд К. на 09.04.1985г. имота представлява - АПАРТАМЕНТ в триетажен жилищен блок, находящ се в град К., на улица „*****” № 9, със застроена площ 81 кв.м., състоящ се от три стаи, баня, две антрета, ведно с избено помещение № 7 и 9.91% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж, при съседи на жилището: П.С.М.; съседи на избеното помещение: П.С.М. и М.С.М., съседи на таванското помещение: П.С.М. и М.Ж.Ж., ПРИ КВОТИ: 5/8ид.ч. за К.М.К., 2/8ид.ч. за Г.П.Д. и 1/8ид.ч. за К.М.Д..

В хода на делото е приета за разглеждане предявената от ищеца - К.М.К. възлагателна претенция, по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК, за възлагане на недвижимия имот, както е приета и претенцията предявена по отношение на ответниците - Г.П.Д. и К.М.Д., по реда на чл. 346 от ГПК, за заплащане на наем.

В хода на делото е приета заявената претенция, по реда на чл. 346 от ГПК, от ответната страна в лицето на ответника Г.Д. спрямо ищеца.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното:

I. По отношение на поделяемост и пазарна оценка на недвижимите имоти:

По делото е изготвена и приета съдебно техническа експертиза, неоспорена от страните, която се възприема от съда като обективна и компетентно изготвена, съгласно която, пазарната стойност на имот с административен адрес: град К., улица „*****” № 9, бл. 9, ет. 3 възлиза на стойност 43 000.00 лева.

ІІ. По извършване на делбата на недвижимият имот:

Съгласно член 203 от ЗУТ, съдебна делба на съсобствено жилище чрез разпределение на имотите или чрез жребий се извършва само когато жилището е поделяемо, ако съответните дялове могат да бъдат обособени в самостоятелни обекти без значителни преустройства и без неудобства, по-големи от обикновените, при спазване на строителните правила и норми. За целта главния архитект на общината по предложение на съда одобрява инвестиционен проект, а контролът по законосъобразност на одобряването на проекта се извършва от съда, пред който е висящо делото за делба в същото производство. Съгласно цитираната норма от ЗУТ, наличието на техническа възможност за разделянето на имота се доказана с инвестиционен проект, какъвто по делото не е представен. Предвид обстоятелството, че имотът предмет на делба, находящ се в град

К., улица „*****” № 9, бл. 9, ет. 3, съгласно заключението на вещото лице е жилищен и никоя от страните не е ангажирала доказателства за възможна поделяемост, съгласно разпоредбите на ЗУТ, то съдът приема, че имотът е неподеляем.

При извършване на делба на неподеляемо жилище се разглеждат преди всичко претенциите за възлагане, направени по реда на член 349, ал.1 или ал. 2 от ГПК, тъй като те съставляват изключения от общия принцип за извършване на делбата на неподеляем имот чрез изнасянето му на публична продан. В настоящия процес, само ищцовата страна е направила възлагателна претенция, на основание член 349, ал. 2 от ГПК, по отношение на която, съдът намира следното:

Разпоредбата на чл.

349, ал. 2 от ГПК предвижда, че ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял. Потестативното право на възлагане и изкупуване на съсобствения недвижим имот във втората фаза на делбата възниква при изчерпателно изброени в закона условия, които следва да са кумулативно дадени, а именно: жилището да е наследствено; съделителят да е живял в него при откриване на наследството; съделителят да няма собствено жилище. Следователно условията, при които законът дава възможност да бъде извършено възлагане от съда в полза на някои от съделителите, са свързани, от една страна, с обекта на съсобствеността, от друга страна - с изисквания, на които следва да отговаря самият съделител. Съобразно установените факти, процесното жилище, предмет на делба е неподеляемо, следователно първата предпоставка е спазена.

По отношение на съделителя заявил възлагателна претенция, законът поставя отрицателното условие същият да не притежава друг жилищен имот, както и условието лицето да е живяло в имота при откриване на наследството. Законът от материалноправна страна поставя изискването тези условия да са налице кумулативно. Доказателствената тежест за установяване на тези предпоставки е за лицето, поискало възлагане на имота.

Видно от ангажираните писмени доказателства, а именно – нотариален акт № 125, том 5, рег. № 5852, дело № 876/2017г. на нотариус Т.К.град П., К.М.К. е признат за собственик на 4/6ид.ч. от УПИ IV-272 от кв. 29 по подробния устройствен план на с. И.В., Община К.с площ от 640 кв.м., ведно с масивна жилищна сграда от 56 кв.м., масивна сграда от 40 кв.м., масивна сграда от 20 кв.м. и масивна сграда от 12 кв.м. Т.е., ищецът, който е направил възлагателната претенция притежава друг жилищен имот.

По отношение на условието, същият живял в имота при откриване на наследството са събрани доказателства за това по реда на чл. 176 от ГПК, като в открито съдебно заседание, проведено на 12.09.2018г., К.М.К. признава, че живее в Б.в държавно жилище и ползва социална пенсия. Не може да си позволи повече от месец да отсъства от адреса си в Б., тъй като ще загуби всичко и ще го изхвърлят от апартамента, който са му дали.

От друга страна, в т. 8 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК е прието, че при съсобственост, възникнала в резултат на повече от един юридически факт, възлагането по чл. 288, ал. 3 от ГПК (аналогичен на чл. 349, ал. 2 от сега действащия ГПК) е недопустимо.

Делбата следва да се извърши с изнасяне неподеляемия жилищен имот на публична продан. С решението по първата фаза на делбата е прието, че съделителите са придобили имота по силата на покупко-продажба, дарение и наследство, както следва: К.М.К. притежава 5/8 ид.ч., от която част – 4/8 ид.ч. са придобити по силата на договор за продажба и 1/8 ид.ч. са придобити по силата на наследяване от майка си - М.Г. М.;

Г.П.Д. притежава 2/8 ид.ч., придобити по силата на договор за дарение; К.М.Д. притежава 1/8 ид.ч., придобита по силата на наследяване от майка си - М.Г. М.. Т.е., безспорно съсобствеността е възникнала на основание повече от един юридически факт – продажба, дарение и наследство. Това изключва приложението на чл. 349, ал. 2 от ГПК съобразно с цитираното тълкувателно решение. Последващата практика на ВКС е в същата насока, като пред върховната инстанция са поставяни подобни на настоящия казуси, свързани с придобиване на идеални части от имоти по давност и наследство – Определение № 1041 от 17.11.2011г. по гр.д. № 852/2011г. по описа на II гр.о на ВКС, Решение № 83 от 10.04.2012г. по гр.д. № 739/2011г. по описа на II гр. о. на ВКС и др.

С оглед изложеното, претенцията за възлагане не следва да се уважава.

Впрочем претенцията за възлагане не следва да се уважава и поради обстоятелството, че съделителят - К.М.К. не е доказал наличието на предпоставките за това. Според т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. на ВКС по гр. д. № 1/2004г., ОСГК, право на възлагане по чл. 288, ал. 3 от ГПК (сега чл. 349, ал. 2 от ГПК), на сънаследствен неподеляем жилищен имот има само съделителят наследник, който е живял в сънаследствения имот при откриване на наследството и не притежава друго жилище към момента на извършване на делбата. В същата точка е разяснено, че изискването „да е живял в него“ предполага трайно фактическо състояние, продължително във времево отношение, установяване и пребиваване в делбения недвижим имот с цел използването му по предназначение. Доказването на правнорелевантния факт, че претендиращият съделител е живял в имота, е свързано с установяване на различни конкретни за случая обстоятелства. То следва да е пряко и пълно, като изводът на съда не може да почива на предположение въз основа на регистрацията на постоянен адрес. В тази връзка съделителят - К.М.К. изобщо не твърди към момента на смъртта на наследодателя си да е живял в делбения имот. Освен това, не е спазено и третото условие на чл. 349, ал. 2 от ГПК, а именно – съделителят с възлагателна претенция да не притежава друг жилищен имот. Видно от ангажираните писмени доказателства, К.М.К. *** В.. Поради тази причина и на това основание имотът няма как да му бъде възложен по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК.

В такъв случай, имайки предвид, че имотът е неподеляем, съдът намира, че е приложима хипотезата на член 348 от ГПК, която гласи, че ако един имот е неподеляем и не може да бъде поставен в нито един от дяловете, то той следва да бъде изнесен на публична продан. Ето защо, процесния имот следва да бъдат изнесен на публична продан при първоначална цена, съгласно заключението на вещото лице, като след извършване на проданта сумата се разделят между страните, съобразно квотите им.

ІІІ. Държавни такси по член 355 от ГПК:

Съделителите на основание член 355 от ГПК и съгласно неоспореното от страните заключение на вещото лице М.К. ще следва да бъдат осъдени да заплатят за държавни такси по бюджета на съдебната власт, по сметка на КрлРС следните суми: 1075.00 лева за К.М.К.; 430.00 лева за Г.П.Д. и 215.00 лева за К.М.Д..

ІV. По отношение на приетите претенции по сметки по чл. 346 от ГПК 1.По отношение претенция на ищеца - К.М.К..

Ищецът К.М.К. претендира по отношение на съделителите - Г.П.Д. и К.М.Д. наем за това, че са ползвали неговите 5/8 ид.ч. от имота, предмет на делба. Изчислява месечен наем от 200 лева, като полагаща му се 5/8 ид.ч. от тази сума възлиза на 125 лева месечно. Получената сума, умножена по тригодишните платежи, считано от 12.07.2018г. възлиза в размер на 4500 лева, която сума претендира, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на молбата.

Претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение считано от датата на предявяването на молбата по сметки – 12.07.2018г. е заявена по делото на 13.07.2018г. и приета в първото открито съдебно заседание във втора фаза на делбеното производство на 29.10.2018г. На основание чл. 346 от ГПК, съдът е приел за съвместно разглеждане заявената претенция на от ищцовата страна за заплащане на обезщетение за еднолично ползване на ответниците на имота, в размер на 125.00 лева месечно, считано от

12.07.2018г. Претенцията на ищеца е с правно основание чл.31, ал. 2 от ЗС.

Представените от ответната страна доказателства за заплащан от тях наем, съдържащи се на л. 145-152 от делото, касаят предходен период, поради което съдът не ги обсъжда. Страните са ангажирали доказателства във връзка с предявената претенция.

От разпита на свидетеля осигурени от ищцовата страна се установява следното: Свидетелят П.И.А.твърди, че познава К.К. от