Решение № 1110 от 28.06.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. Варна , 23.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100500272 по описа за 2021 година

Производството се развива по реда на чл. 294 от ГПК.

С Решение № 199 от 26.01.2021г. по гр.д. № 4056/2019г. на ВКС, IV ГО е обезсилено Решение № 621 от 20.05.2019г. по в.гр.д. № 2559 по описа за 2018г. на ВОС, II състав в частта му, с която е потвърдено Решение № 3509 от 25.07.2018г. по гр.д. № 16520/2016г. по описа на ВРС, IX-ти състав по предявения в условията на евентуалност иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД, като делото е върнато за ново разглеждане на този иск със задължителни указания по прилагането и тълкуването на закона.

Въззивното производство е образувано по повод въззивна жалба на М. Г. ИВ. срещу Решение № 3509 от 25.07.2018г. по гр.д. № 16520/2016г. по описа на ВРС, IX-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД въззивницата е осъдена да заплати на ИВ. Д. ДР. с ЕГН ********** сумата от 6106.80 лв. – останала невърната част от платената на 30.09.2013г. чрез преводно нареждане от същия ден от ищеца в полза на ответницата сума 15650.00 лв., подлежаща на връщане поради отпадане към деня на исковата молба на основанието за нейното плащане и задържане, т.е. соченото от ответницата в отговора на исковата молба договорно неформално правоотношение от м.

09.2013г. между нея, партньора й, сестра й Н. Д.а и ищеца, за съвместно закупуване на недвижим имот, от което лицата се отказали окончателно, преди образуване на делото, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба – 27.12.2016г. до окончателно плащане.

1

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуални правила. Изложени са доводи, че твърдението за наличие на договорна обвързаност между страните по силата на договор за поръчка е въведено в процеса от ответницата в отговора на исковата молба, като същият и до настоящия момент не е прекратен, респ. не е настъпил юридически факт, обуславящ отпадане на основанието за получаване на паричните средства в цял размер от 15650 лв. Това твърдение е оспорено от ищеца, като евентуалното основание на иска по чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД е въведено в процеса по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез препращане към твърдяното в отговора на исковата молба, но оспорено от ищеца основание /договор за поръчка/, като по този иск не е спазена процедурата по чл. 131 от ГПК. Изменението на иска чрез добавяне на ново основание е безспорно допустимо процесуално действие, но когато новото основание се извежда от факти, които самият ищец оспорва да съществуват в правния мир, при което вследствие добавянето на ново основание възниква логическо противоречие във фактическите твърдения и вътрешно противоречие в обстоятелствената част на исковата молба по главното и евентуално основание, то не е налице годно основание на евентуалния иск, изменението му е недопустимо доколкото се стига до нов спорен предмет на делото. Така извежда аргумент за недопустимост на решението в обжалваната част.

По същество поддържа, че при произнасянето си ВРС не е прецизирал съдържанието на конкретното договорно отношение, страните по него и по какъв начин то е отпаднало.

Установено е по делото, че исковата сума е действително договорена между всички страни – Н. Д.а и И.Д., като възложители и М.И. и нейния съпруг, като изпълнители за закупуване на общ имот, като ищецът няма лично основание да я претендира обратно без да е доказал юридически факт, довел до отпадане на основанието. Наред с изложеното по делото са налице доказателства за платени по банков път суми по банкова сметка на ищеца в общ размер на 14446 лв. /17 бр. платежни нареждания/, които съдът в случай, че уважи иска е следвало да приспадне от общо дължимата сума, което не е сторено в пълен обем.

Отправила искане поради всичко изложено, решението в обжалваната да се обезсили, респ. да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявеният в условията на евентуалност иск бъде отхвърлен като недоказан, респ. след приспадане правилно калкулирания размер на платените от въззивницата суми на ищеца, то искът да се уважи само за разликата до пълния претендиран размер.

В отговор, ИВ. Д. ДР. оспорва доводите в жалбата. Счита допуснатото изменение на иска за допустимо и съобразено съгласно т. 2В от ТР № 4/14.03.2016г. на ОСГК на ВКС.

Излага, че е установено по делото от движението по банковата сметка, че дадената от ищеца в заем сума е използвана от ответницата за закупуване на нейно жилище, а каквито и да са взаимоотношения между страните – са прекратени с получаване на нотариалната покана, с която е демонстрирано явно желание за връщане на средствата, дадени на датата на превода.

Отправя искане в тази връзка решението да се потвърди.

2

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразените позиции по спора, като всяка претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваната част, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност. По допустимостта на решението, за да се произнесе съдът съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по повод предявен от ИВ. Д. ДР. срещу М. Г.

ИВ. осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да му заплати сумата от 15650 лева, получена на основание сключен между страните на 30.09.2013г. неформален договор за заем и подлежаща на връщане на основание отправена покана от 01.07.2016г., получена на 18.08.2016г.

Фактическите твърдения, на които е основан така предявения иск са в следния смисъл: ответницата е сестра на бившата съпруга на ищеца Н. Гочева, бракът му с която е прекратен с влязло в сила решение на 27.05.2016г. По повод възнамерявана от ответницата покупка на недвижим имот в гр. Варна и поискано кредитиране от банка, ответницата поискала от ищеца паричен заем в размер на необходимото самоучастие в размер на 15650 лв. Ищецът изтеглил потребителски кредит от банка в размер на 18000 лв., отпуснат му на 30.09.2013г., когато наредил сумата от 15650 лв. по сметка на ответницата. Страните уговорили ответницата да върне полученият заем до една година от този момент. Въпреки изтичането на уговорения срок ответницата не е върнала паричния заем, поради което ищецът отправил нотариална покана за връщането му на 01.07.2016г. Последната е получена на 18.08.2016г. и въпреки изтичане на предоставения в нея срок, ответницата не е изпълнила поетото задължение за връщане на сумата. Ето защо отправил искане за положително произнасяне по иска.

В отговор на исковата молба, ответницата М.И. оспорила предявения иск по основание, в т.ч. и фактите, заложени в обстоятелствената част на исковата молба.

Възраженията за липса на възникнало между страните заемно правоотношение подкрепила със следните твърдения: през м. август 2013г. ищеца и Н. Д.а /съпруга на ищеца и сестра на ответницата/ предложили на ответницата и на нейния съпруг да закупят заедно, при равни квоти, недвижим имот в м. „Боровец“, гр. Варна. Идеята била на ищеца, тъй като наскоро той и съпругата му построили къща в района, бил запознат със строителството и работниците, поради което предложил двете семейства да закупят с общи средства и равна материална инвестиция парцел, върху който да построят къща на обща стойност 15-16000 евро. Тъй като семейство Д.и пътували често по трудови ангажименти, двете семейства постигнали съгласие да възложат на ответницата търсене на подходящ парцел и при изгодна оферта да сключи предварителен договор, като плати договорената цена. С тази цел и в изпълнение на договореното ищецът и съпругата му на 26.09.2013г. сключили договор потребителски кредит с „МКБ Юнионбанк“ ЕАД, като превели исковата сума, равностойност на 8000 евро по сметка на ответницата на 30.09.3013г. с основание 3

„закупуване на идеални части от недвижим имот“. Впоследствие кредита бил рефинансиран от тях по силата на сключен на 13.02.2015г. договор за ипотечен кредит с „ЦКБ“ АД. По първия договор Н. Гочева Д.а е била солидарен длъжник, а във втория – кредитополучател.

В изпълнение на договора, ответницата оглеждала имоти и провела срещи, но Д. имал претенции за гледка, локация и не одобрявал офертите. Средата на 2014г. отношенията между съпрузите Д.и се обтегнали, когато Д. заявил на ответницата, че се отказва от инвестиционните си намерения и желае да му върне парите в брой. Ответницата възразила, че би следвало парите да върне по банков път на двамата съпрузи. Тогава Д. се съгласил да продължат да търсят имот за обща покупка. През май 2015г. ищецът напуснал семейството си и започнал да изнудва ответницата за процесната сума, а сестра й Н. Д.а настоявала, че парите следва да се върнат по равно, т.е по 4000 евро на всеки от тях. Ответницата опитала да преговаря и с двамата за начина на връщане на средствата по сключения общ договор за поръчка, финализирани със сериозен конфликт в отношенията им. На 18.08.2016г. получила нотариалната покана от ищеца, на която отговорила, че оспорва дължимостта на сумата, както и заявеното основание, получен от ищеца на 25.08.2016г. С цел връщане на получената по договора за поръчка сума, ответницата започнала ежемесечно да внася по лична сметка на ищеца в „ЦКБ“ АД суми в периода 16.09.2016г. до 17.07.2017г., равняващи се до момента общо на 8695 лв. Въз основа на всичко изложено оспорила съществуването на твърдяното заемно правоотношение с довод, че страните били обвързани от договор за поръчка за събиране на оферти и закупуване на ид.ч. от недвижим имот. Отправила искане за постановяване на решение, с което искът да се отхвърли, а евентуално – заявила възражение за прихващане на платената сума.

С молба от 06.10.2017г., както и в първото по делото о.с.з. ищецът предприел изменение на иска посредством добавяне на ново, евентуално основание – отпаднало такова.

Отпадналото основание обосновал с препращане към твърдяните в отговора на исковата молба правоотношения, които заявил, че „не са се случили“, а дори и да е имало такова основание, към момента на предявяване на исковата молба, то е отпаднало с обратна сила.

Така обосновал, че претендира исковата сума на основание договор за заем, а евентуално – на отпаднало друго договорно основание, наведено като съществуващо между страните в отговора на исковата молба от ответницата, съществуването на което обаче той оспорва и което друго договорно основание е отпаднало.

С протоколно определение на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК съдът допуснал изменение на иска за плащане на исковата сума на основание сключен между страните неформален договор за заем с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, посредством добавяне на ново правопораждащо основание на същото вземане с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.

III от ЗЗД – за плащане на сумата на отпаднало основание – твърдяно от ответницата в отговора на исковата молба неформално правоотношение по договор за поръчка, възникнало между нея, съпруга й, сестра й Н. Д.а и ищеца, с предмет влагане на общи средства с цел съвместно закупуване на недвижими имот, което е отпаднало с предявяване на исковата молба.

4

Решението на ВРС, в частта му, с която искът с правно основание чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е отхвърлен е влязло в законна сила.

Предмет на делото при настоящото му разглеждане е единствено предявения иск след допуснато изменение на основанието чрез добавяне на евентуално такова с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. III от ЗЗД.

В писмен отговор по въведеното евентуално основание на иска, депозиран пред настоящата инстанция, М. Г. ИВ. оспорила допустимостта на този иск с доводи, че евентуалното основание е обосновано с факти, съществуването на които в правния мир е оспорено от ищеца, при което вследствие добавянето на ново основание е налице логическо и вътрешно противоречие във фактическите твърдения, оформящи обстоятелствената част на исковата молба по главното и евентуалното основание. Следователно не е налице годно основание на евентуалния иск, респ. така допуснатото изменение на иска като източник на нов спорен предмет е недопустимо. По същество – оспорила настъпването на юридически факт, с който договора за поръчка между страните и третите за спора лица да е прекратен.