Решение № 9366 от 20.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9366 гр. София, 20.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20231110151379 по описа за 2023 година

С исковата молба ищецът “Т.С.” АД е предявил е предявил по кумулативно обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК, както следва:

- с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 622,63 лв., представляваща стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект в гр. София, ..., за периода 01.10.2020г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 04.07.2023 г. до окончателното ѝ изплащане.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 131,44 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 01.12.2020 г. до 26.06.2023 г.;

-с правно основание чл.59 от ЗЗД сумата от 6,10 лв., представляваща стойността, с която се е обогатил без основание в размер на цената на извършено дялово разпределение на топлинна енергия в етажна собственост, където се намира топлоснабден обект в гр.

София, ..., за периода 01.05.2021 г. до 30.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от 04.07.2023 г. до окончателното ѝ плащане.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1,18 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата за периода 01.07.2021 г. до 26.06.2023 г.

В законоустановения срок е депозиран отговор от „Ф.Б.“ ЕООД чрез адв. М. А., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че процесния имот не е топлоснабден, сочи че дружеството не е обвързано от ОУ на Топлофикация. Алтернативно 1 твърди, че посочените в исковата молба суми не отговарят на реално потребената топлинна енергия. Излага и други подробни съображения по същество. Моли исковете да бъдат отхвърлени, претендира разноски.

Относно иска с правно основание чл.59 от ЗЗД.

Фактическият състав, от който възниква правото на ищеца по чл.59 от ЗЗД включва следните материални предпоставки: 1. обогатяване, което може да се прояви по 2 начина: позитивно – когато настъпва благоприятна промяна в имуществото – увеличаването му негативно – при т.нар. спестени разходи, при което имуществото не се увеличава чрез добавяне на актив, но се избягва намаляване на имуществото от това, че не то, а друго лице прави разходи; 2. Обедняване на друго лице– необходимо е да има намаляване на имущественото право на друго лице; 3. връзка между обогатяването и обедняването, която не е причинна; 4. липса на основание за обогатяването и 5. субсидиарност – ал.2 на чл.59 – обеднялото лице няма друго средство за правна защита.

При наличието на тези 5 фактически предпоставки между двете лица възниква едностранно облигационно отношение, което се състои в задължение на обогатилия се да плати на обеднелия по – малката от двете суми. Следователно вземането за неоснователно обогатяване е винаги парично. Обогатяването и обедняването са и критерии за определяне размера на неоснователното обогатяване.

Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действали през процесния период, предвиждат продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност.

В случая ответникът има качеството на небитов клиент на топлинна енергия по смисъла на пар. 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, поради което и за да е действителен сключеният от него договор за продажба с топлопреносното предприятие, трябва да се установи, че е спазена предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма. Този извод следва както от представените по делото доказателства относно вида на имота на ответника – офис, така и от анализа на дефинитивните разпоредби на понятията за "небитов клиент" и "битов клиент", който съгласно пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. От анализа на двете дефинитивни разпоредби от ДР на ЗЕ, както в отменената редакция на закона – пар. 1, т. 42 и т. 43, така и в действащата, следва, че законодателят е използвал като критерии при дефиниране и разграничаване на понятията: вида правен субект /физическо или юридическо лице/, и нуждите, за които той ползва/купува енергия /битови - за домакинството си, или небитови – по арг. на противното, такива които не задоволяват битови нужди/. Определящи 2 са нуждите, за които се ползва/купува енергия. В случая ответникът е търговско дружество и ползва имота за задоволяване на небитови нужди. „Ф.Б.“ ЕООД е собственик на съответна топлоснабдения имот, видно от представения Нотариален акт № 104 от 15.10.2020г.

Следва да се отбележи, че понятието "стопански нужди" или "небитови нужди" съгласно действащата ДР на ЗЕ е дори по-широко от търговска дейност и се свързва с нуждите, които задоволява конкретният имот. В случая несъмнено е, че имотът е предназначен за задоволяване на небитови нужди поради характера му на офис помещение, като още повече собственикът му е юридическо лице поради което, се налага извода за небитово ползване на топлинна енергия.

В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил сключван договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 от ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия за небитови /стопански/ нужди.

При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, същото разполага с правата по чл.

59, ал. 1 от ЗЗД, в който законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

При условие, че ищецът доставя топлинна енергия в топлоснабдения имот, за който няма сключен надлежен договор, тъй като се ползва за стопански нужди, макар и да липсва облигационно правоотношение, ответникът, като потребява топлинна енергия без да заплаща нейната стойност, несъмнено се е обогатил- получавал е услуга, чиято стойност не е платена и съответно е налице и обедняване на ищеца минимум до размера на цената на потребената топлинна енергия.

Имуществените облаги имат материално естество и те са оценими в пари. Изразяват се в увеличаване на актива на имуществото на обогатения, в намаляване на неговите пасиви или спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. В последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай, че разходите са били необходими и ответникът по иска с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество, без да съществуват изгледи за тяхното връщане (в този смисъл са разясненията, дадени с решение № 587 от 01.11.2010 г. по гр. дело № 941/2009 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 от ГПК). В настоящия случай ответникът си е спестил разходи за доставената и ползвана от него топлинна енергия за процесния имот, на който той е собственик.

Размерът на спестените от ответника разноски следва да се определи въз основа на реално потребената топлинна енергия и съответната част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по арг. от чл. 156 от ЗЕ, които се установяват от приетото от съда заключение по назначените експертизи.

3

От заключението на вещото лице става ясно, че имотът през процесния период не е бил свързан към сградните инсталации за отопление и БГВ. На абоната не е била начислявана ТЕ за отопление и за БГВ и абонатът не дължи суми за такава ТЕ. Абонатът дължи суми за сградна инсталация, защото имотът се намира в топлофицирана сграда и според изискванията на Наредбата за топлоснабдяването и ЗЕ, ТЕ от сградната инсталация се разпределя между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми по проект. Начинът на разпределяне на ТЕ показва, че наличието или не на тръби, лири и колектори и др. не оказва влияние на разпределяната на абоната ТЕ от сградната инсталация. Презумпцията е, че имотът обменя топлина с околните имоти в сградата.

Съгласно чл. 7.2. от Приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007 г. за топлоснабдяването: Топлинната енергия за отопление на общите части на сградата - етажна собственост, заедно с топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, се определя като разлика между общото количество топлинна енергия за отопление и сумата от показанията на индивидуалните топломери в отделните имоти и се разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия им обем по проект. Съгласно заключението на вещото лице по СТЕ изчислените/по горепосочената методика/ от него стойности на ТЕ от сградна инсталация и разпределената на абоната за процесния период съвпадат с отразеното в изравнителните сметки на ФДР.

С оглед горното съдът намира, че количеството потребена енергия/от сградната инсталация/ е изчислено от вещото лице съгласно методиката на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. Както се посочи по-горе ответното дружество се е обогатило със сумите, дължими за тази енергия, доколкото същата се обменя с имота му в сградата и по този начин го отоплява до известна степен.

Също така съдът кредитира посоченото в съдържанието на оспорените в отговора частни документи, тъй като то съответства на останалия събран по делото доказателствен материал.

Като взе предвид заключенията на вещите лица, съдът приема за установено, че в процесния обект и за процесния период е потребена топлинна енергия на стойност – 605,50 лв., като вещите лица при изчисленията си са приспаднали сума за получаване в размер на 57,60 лв. Следователно, искът подлежи на уважаване до горепосочения размер.

Относно претендираните суми като главница за извършено дялово разпределение и лихва върху същата.

В исковата молба изрично е посочено каква част от сумата се претендира като главница, дължима за дялово разпределение. Тук е необходимо да се посочи, че ищецът не е доказал както основанието, така и размера на това вземане, което е различно от дължимата главница за обезщетение за неоснователно обогатяване. При условие, че дяловото разпределение е извършвано от третото лице помагач, то тази сума като възнаграждение се 4 дължи именно на него, като ищецът не е представил доказателства, че вместо третото лице помагач е извършвал дялово разпределение за процесния период, нито че вземането му е прехвърлено по съответния ред, поради което в тази част искът следва да се отхвърли като неоснователен, като същото се отнася и за акцесорния такъв за лихва върху тази сума.

Действително, сградата в режим на етажна собственост е сключила договор с фирма за дялово разпределение – „Б.“ ООД. В случая неприложима е разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от ОУ, според която клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. Това е така, тъй като между страните не е налице облигационно отношение и съответно общите условия не ги обвързват.

Ето защо претендираната такса за дялово разпределение е недължима, а искът в тази част – неоснователен. Няма юридически факт, от който да произтича задължението на ответника да заплаща претендираната такса. Така се приема напр. в Решение № 3227 от 7.05.2019 г. на СГС по в. гр. д. № 16528/2018 г. и др.

Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.

Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на главното му задължение.

Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради което съгласно чл. 69, ал.1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага.