Решение № 22 от 17.02.2025, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Първомай, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ВТОРИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Петя Г. Монева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20245340100027 по описа за 2024 година

Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Ищецът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: ************, представлявано от Д. Б. Ш. в качеството на изпълнителен директор и член на Управителния съвет и М. И. В. в качеството на прокурист и по процесуално пълномощие от адв. Х. Х. И., вписана в регистъра на Софийска адвокатска колегия, с адрес за съдебна кореспонденция: ************, моли съда да признае за установено в отношенията между страните, че Н. И. Д., ЕГН: **********, с настоящ адрес:

************, процесуално представлявана по пълномощие от адв. К. Й. К., вписана в регистъра на Адвокатка колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция:

************, му дължи сумата от 16 024, 33 лева (шестнадесет хиляди двадесет и четири лева и тридесет и три стотинки) – главница по сключения помежду им Договор за потребителски кредит № ******* г., ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение в съда – 27.07.2023 г., до окончателното изплащане на задължението, за принудителното изпълнение на което е издадена Заповед № 237/10.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист по ч. гр. дело № 395/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай, ІІ състав.

1

Претендира и присъждане на сторените в настоящото и в заповедното производство съдебноделоводни разноски.

Исковата претенция се обосновава с фактически твърдения, че по силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ******* г. ищецът предоставил заем от 22 304, 00 лева за текущи нужди на ответницата, която усвоила заемната сума на 19.06.2020 г. по своята банкова сметка и се задължила в срок до 19.06.2028 г. да я възстанови на кредитодателя и да му заплати лихва при лихвен процент от 8% – през първите 12 месеца фиксиран, а през останалия период променлив, формиран от референтния лихвен процент „Прайм”, определен от Комитета по управление на пасивите и активите на банката, съгласно Методология, представляваща приложение към процесното съглашение, плюс договорна надбавка, и при годишен процент на разходите (ГПР) от 9, 18% чрез 96 месечни анюитетни вноски, подробно описани по брой, размер и падеж в неразделен към контракта погасителен план. При просрочие заемателката дължала и законна лихва.

С оглед допуснатата забава на вноската с падеж 19.02.2023 г. на основание чл. 14 от договора във връзка с чл. 60 от ЗКИ кредиторът обявил предсрочна изискуемост на целия неплатен остатък от кредита с Покана-уведомление, което връчил на длъжника на 31.05.2023 г. чрез ЧСИ М. К., а през месец юли 2023 г. пристъпил към принудително изпълнение на непогасените си вземания по реда на чл. 417 от ГПК, за които о т Районен съд – Първомай по ч. гр. дело № 395/2023 г. била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, оспорена от ответника с възражение.

След подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК последният осъществил три плащания – през месец юли, октомври и ноември 2023 г., на общо стойност от 700, 00 лева, с които били погасени всички дължими се от него такси и лихви, както и част от главницата.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК същият депозира Отговор вх. № 640/21.02.2024 г., с който оспорва иска по основание и размер, с доводи, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на императивните изисквания на чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. В частност, шрифтът му, както и този на неразделните към него застрахователни полици и погасителен план, е по-малък от 12, допусната е пълна неяснота относно начина на изчисляване на възнаградителната лихва и е посочен неверен ГПР, доколкото при изчисляването му не са включени дължимите се от потребителя застрахователни премии, такса от 400, 00 лева за разглеждане на искането за отпускане на кредит и месечната такса от 3, 50 лева за обслужване на разплащателна сметка.

Сочи се също, че като противоречащи на добрите нрави клаузите за ГПР и възнаградителна лихва са нищожни – първата, доколкото е проява на заблуждаваща търговска практика в нарушение на чл. 6, §1 от Директира 2005/29/ЕО за нелоялни търговски практики, а и неравноправна по разума на чл. 143, ал. 1, т. 18 от ЗЗП, а втората – надхвърля трикратния размер на законната лихва.

В открито съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, като с Молба вх. № 1570/07.05.2024 г. и Писмена защита вх. № 3093/03.09.2024 г., допозирани от пълномощника му, поддържа иска и излага съображения за неговата основателност, а 2 ответницата, представлявана от довереника си, пледира за отхвърлянето му с доводи, подробно развити в Становище вх. № 3186/09.09.2024 г.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

По силата на сключен между страните Договор за потребителски кредит № ******* г.

(л. 89 – л. 92) ищецът отпуснал на ответницата потребителски кредит от 22 304, 00 лева за текущи нужди по банковата й сметка с IBAN: ************. Последната, от друга страна като „Кредитополучател”, се задължила до 19.06.2028 г. да му възстанови заемните средства и да му заплати лихва в размер към деня на договарянето на 7 965, 17 лева, начислявана от датата на заверяване на сметката й с отпуснатата сума на база 30-дневен месец и 360-дневна година при годишен лихвен процент от 8, 00% – през първите 12 месеца фиксиран, а през остатъка от периода за издължаване – променлив, формиран от референтния лихвен процент „Прайм”, определен от Комитета по управление на пасивите и активите на банката, съгласно Методология, представляваща Приложение № 1 (л. 92 – л. 93) към процесното съглашение, плюс фиксирана договорна надбавка, и при ГПР от 9, 18%, изчислен при допусканията: валидност на договора и неизменност на лихвата и другите разходи за уговорения срок и изправност на страните. Погасяването на общо дължимата сума от 31 005, 45 лева следвало да се осъществява разсрочено от 19.07.2020 г. до 19.06.2028 г. чрез 96 месечни анюитетни вноски с падеж на 19-о число на месеца, първите 12 от които от по 315, 30 лева, следващите 83 от по 315, 31 лева и финалната от 314, 84 лева, подробно описани по брой, размер, компоненти и падеж в Погасителен план (л. 94 – л. 97), неразделна част от контракта.

В клаузата му по чл. 1, ал. 2 било уговорено, че ако във връзка с него кредитополучателят сключи застраховка по Застрахователна програма „Защита на плащанията на кредитополучатели по потребителски кредити, предоставяни от „Юробанк България” АД”, чиято премия е платима еднократно, то престирането й ще бъде за сметка на отпуснатия кредит, като при усвояването му се удържа служебно от банката от горепосочената сметка по реда и условията на чл. 13 от договора. Според чл. 1, ал. 3 от текста му по идентичен начин ответницата приела да бъдат събирани и дължимите се от нея към датата на усвояването такси по чл. 5 – тази от 400, 00 лева за разглеждане на искането й за кредит и месечната от 3, 50 лева за обслужване на разплащателната й сметка. В чл. 2, ал.

3 декларирала съгласието си, незабавно след заверяване на сметката й със заемната сума, банката да извърши от авоара й преводи на 9 548, 00 лева и 7 970, лева за предсрочно погасяване на задълженията й по Договори съответно № № ************ и ************, сключени с „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А”, клон България.

В чл. 10 от процесния договор било регламентирано правото на потребителя на предсрочно пълно или частично погасяване, в чл. 16 – на отказ от договора, и в чл. 7, ал. 4 – на получаване по всяко време при поискване и безвъзмездно на новия погасителен план, изготвен от банката, в случай на промяна на величината на предстоящите (непадежиралите) 3 вноски вследствие на актуализиране на приложимия годишен лихвен процент, а в чл. 9 – задължението му при просрочие да плати законната лихва върху забавената сума за времето на закъснението.

Видно от Сертификат № ******* г. (л. 98) чрез застрахователното посредничество на ищеца ответницата била застрахована от „Кардиф Животозастраховане, клон България”, ЕИК: *******, и „Кардиф Общо Застраховане, клон България”, ЕИК: ************, по застрахователен пакет „К“ на застрахователна програма „Защита на плащанията“ на кредитополучателите по потребителски кредити, предоставени от „Юробанк България“ АД, съгласно Групов застрахователен договор № 6/2009 г. и допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от Mediguide international, при приложимите за тях Общи условия (л. 109 – л. 116 и л. 117 – л. 118), срещу рисковете „Смърт в резултат на злополука или заболяване”, „Инвалидизация над 70% в резултат на злополука или заболяване”, „Продължителни болнични над 60 дни в резултат на злополука или заболяване” и „Нежелана безработица в резултат на уволнение повече от 60 дни” за срока на заема при платима еднократно при отпускането му застрахователна премия от 2 304, 00 лева.

С оглед допуснатата забава на вноската с падеж 19.02.2023 г. на основание чл. 14 от договора във връзка с чл. 60 от Закона за кредитните институции кредиторът обявил предсрочна изискуемост на целия неплатен остатък от кредита с Покана (л. 12), връчена на ответницата на 31.05.2023 г. чрез Частен съдебен изпълнител М. К. с рег. № 823 и с район на действие Окръжен съд – Пловдив, а на 27.07.2023 г. сезирал настоящия съд със Заявление вх. № 2510/27.07.2023 г. (л. 2 – л. 3 от ч. гр. дело № 395/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай) за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, което било частично уважено с издаване на Заповед № 237/10.08.2023 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК (л. 35 от ч. гр. дело № 395/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай) и на Изпълнителен лист № 201/11.08.2023 г. за процесното и други акцесорни вземания. След като ответницата получила преписи от тях на 06.12.2023 г. като приложение към изпратената й Покана за доброволно изпълнение изх. № 14411/30.11.2023 г. (л. 51 от ч. гр. дело № 395/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай) от същия частен съдебен изпълнител по Изпълнително дело № 20238230400511, за което било оформено Известие за доставяне с ИД PS 4000 02ZIMB (л. 52 от ч. гр. дело № 395/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай) на „Български пощи”, депозирала чрез процесуалния си пълномощник адв. К. К. Възражение вх. № 4143/08.120.2023 г. по чл. 414, ал. 1 от ГПК (л. 39 от ч. гр. дело № 395/2023 г. по описа на Районен съд – Първомай) в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК.

Осведомен на 22.12.2023 г. за процесуалната възможност по чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК, на 18.01.2024 г. в преклузивния едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят подал чрез куриер разглежданата Искова молба вх. № 217/19.01.2024 г.

В хода на съдебното дирене са изслушани заключения на съдебно-техническа (л. 122 – л. 1284) и съдебно-счетоводна експертизи (л. 164 – л. 170), които се кредитират като обективно, компетентно, задълбочено и изчерпателно изготвени. Техническото изследване показва, че текстът в процесния договор за кредит е изпълнен с шрифт тип „Times New 4

Roman” и размер „12”, в Погасителния план към него – с шрифт тип „Arial” и размер „9”, и в Сертификат № ******* г. – с шрифт тип „Arial Narrow” и размер „10”.

Въз основа на данните от Бордеро № 2258466/19.06.2020 г. (л. 59), издадено от банката, и изготвените на 11.01.2024 г. от информационната й система счетоводна Справка „Трансакция” (л. 13 – л. 31), Извлечение от сметка IBAN: ************ за периода 19.06.2020 г. – 11.01.2024 г. (л. 32 – л. 37) и Извлечение от разчетна сметка за погасяване на кредит аналитичен номер ************ за периода 14.11.2023 г. – 11.01.2024 г., вещото лице икономист констатира, че на 19.06.2020 г. по сметката на ответницата е постъпила заемната сума от 22 304, 00 лева, след което от нея са наредени преводи на 2 304, 00 лева по сметка на „Кардиф Животозастраховане”АД – клон България за плащане на застрахователната премия и на 9 548, 00 лева и 7 970, 00 лева по сметка на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А”, клон България, за предсрочно погасяване на дълг по Договори съответно № № ************ и ************.