Решение № 858 от 15.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 858 гр. С., 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. С. при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. С. Гражданско дело № 20241110169766 по описа за 2024 година

Предявени са следните искове от В. С. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ул. „Ш“ № 4, вх. Г, ет. пар., ап. 24, срещу „К.“ ЕАД, ЕИК: ********** и „А. Т.“ ЕООД, ЕИК:

**********, и двете дружества със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „В.“ № 146 (сграда А), ет. 4, Бизнес център „България“, по:

1. Чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК срещу първия ответник – за прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит № *********/13.12.2023 г., сключен между ищеца и първия ответник, поради противоречие на закона, а в условията на евентуалност - по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

146 вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП – за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 4 от договора относно задължението за сключване на договор за поръчителство поради неравноправност;

2. Чл. 26, ал. 2 ЗЗД срещу втория ответник – за прогласяване нищожност на договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2023 г. към горепосочения договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и втория ответник, поради липса на основание.

3. Чл. 55, ал. 1 ЗЗД срещу втория ответник – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 88,97 лв. (след допуснато увеличение на иска на основание чл. 214 ГПК с протоколно определение от 15.10.2025 г.) представляваща недължимо платена сума по процесния договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2023 г.

Ищецът твърди, че на 13.12.2023 г. между него и първия ответник бил сключен процесния договор за паричен заем по силата на който последният предоставил на ищеца заем в размер на 350 лв. при ГЛП от 40 %, ГПР от 49,14 %. Съгласно чл. 4 от договора за паричен заем, ищецът следвало да осигури обезпечение под формата на: банкова гаранция или да сключи договор за поръчителство с одобрен от първия ответник гарант – поръчител в срок до 48 часа от подаване на заявлението за 1 отпускане на кредит, какъвто бил сключен между ищеца и втория ответник, в който в полза на последния било уговорено възнаграждение в размер на 88,97 лв., платимо разсрочено на „К.“ АД заедно с погасителните вноски по кредита. В резултат на това общото задължение по процесния договор за паричен заем съгласно обединен погасителен план възлизало на 448,69 лв. Излага, че договорът за паричен заем представлява договор за потребителски кредит и попада в обхвата на ЗПК, а договорът за предоставяне на поръчителство страда и от липса на основание, тъй като по силата на посоченото правоотношение в полза на потребителя не се предоставя услуга, а освен това същият бил сключен въз основа на нищожен договор за кредит. Излага подробни съображения за нищожност на двата процесни договора, както и на клаузата на чл. 4 от договора за паричен заем.

В срока за отговор ответникът „К.“ ЕАД оспорва допустимостта и основателността на предявения иск по изложени съображения. Не оспорва, че между страните е сключен процесният договор за потребителски кредит със соченото в исковата молба съдържание, както и че по сключения с ищеца договор е получил сумата от 449 лв. Претендира разноски.

В срока за отговор ответникът „А. Т.“ ЕООД оспорва предявения установителен иск като недопустим и неоснователен, а осъдителния – като неоснователен по изложени съображения. Не оспорва, че във връзка със сключения между ищеца и първия ответник договор за паричен заем между страните е сключен процесния договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2023 г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че по сключения с ищеца договор е получил сумата от 88,97 лв. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Неоснователен е отводът на ответника за недопустимост на производството, доколкото ищецът всякога може да предяви отделен установителен иск за постигане безспорност и установеност в отношенията между страните, без да е необходимо да го съединява с осъдителен иск, който може да предяви в отделно производство.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: по исковете по чл. 26 ЗЗД – сключването на процесните договори с посоченото в исковата молба съдържание; както и сочените от него пороци на същите, водещи до нищожност на договора/клаузата на чл. 4 от договор за паричен заем – противоречие със закона, липса на основание и неравноправност; а по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – че е предоставил на ответника, респ. че последният е получил твърдяната парична сума, представляваща заплащане на възнаграждение за поръчител по процесния договор за предоставяне на поръчителство.

В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да докажат: по исковете по чл. 26 ЗЗД – наличие на валидни и равноправни клаузи в процесните договори; по иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД – че е налице основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи нейното връщане, с установяване на следното: наличието на валидно облигационно правоотношение между него и ищеца, възникнало по силата на процесния договор за предоставяне на поръчителство и неговото съдържание; изпълнение на задълженията му по договора, както и своите искания и възражения по двата иска.

С окончателния доклад по делото съдът е отделил за безспорни между страните следните обстоятелства: сключването на процесните договори между съответните 2 страни по делото със соченото в исковата молба съдържание; че ищецът е платил на „К.“ ЕАД сума в общ размер на 449 лв., които били разпределени за погасяването на следните задължения: 350 лв. – главница, 1,17 лв. – договорна лихва и 88,97 лв. възнаграждение на поръчител; получаването на сумата от 88,97 лв. по договора за предоставяне на поръчителство от втория ответник, както и че възнаграждението по договора за поръчителство не е включено при формирането на посочения в договора за паричен заем размер на ГПР. Освен безспорния си характер, посочените обстоятелства се установяват и от събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

Видно от приетите по делото договор за потребителски кредит № *********/13.12.2023 г. , Приложение № 1 към него и приложимите Общи условия, между „К.“ ЕАД и В. С. С. е бил сключен договор за потребителски кредит, по силата на който „К.“ ЕАД предоставило на ищеца кредитополучател потребителски кредит в размер на сумата от 350 лв. с период на револвиране 25 дни, с падеж 06.01.2024 г., при фиксиран ГЛП от 40 % и ГПР от 49,14 % и общ размер на всички плащания по договора 359,72 лв.

Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора, в случай че страните са договорили обезпечение, кредитополучателят следва, в зависимост от посочения в заявлението вид на обезпечението: (i) да предостави на „К.“ ЕАД банкова гаранция съгласно общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението; или (ii) да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „К.“ ЕАД юридическо лице ("Поръчител") в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата по предходното изречение е 24 часа от предоставяне на обезпечението, като към отношенията между страните по настоящия договор се прилагат съответните разпоредби на Общите условия относно обезпечението. В случай че в посочения в ал. 1, изр. 1 срок кредитополучателят на предостави съответното обезпечение на кредита, ще се счита, че заявлението не е одобрено от „К.“ ЕАД, съответно този договор не поражда действие между страните (чл. 4, ал. 2). Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в случай че кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобрение на заявлението е 14 дни от подаването му. Ако в същия срок липсва одобряване на заявлението, договорът не поражда действие.

Видно от приетите по делото договор за предоставяне на поръчителство от 13.12.2023 г., ведно с Приложение № 1 към него, между В. С. С. и „А. Т.“ ЕООД е бил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „К.“ ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на В. С. С., възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу възнаграждение в размер и при условия съгласно Приложение № 1, а именно – 88,97 лв., което възнаграждение е дължимо на датата на падежа на съответното плащане по кредита съгласно погасителния план.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че при отчитане и на разходите за възнаграждение по договора за поръчителство, годишният процент на разходите по процесния договор за потребителски кредит би бил в размер на 3658,46 %, който надвишава 55,77 пъти максималния размер на ГПР по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Установява се, че на 15.12.2023 г.

3 ищецът е платил на „К.“ ЕАД сумата от 449 лв., която била разпределена за погасяване на следните задължения: 350 лв. – главница; 9,72 лв – договорна лихва; 88,97 лв. – разходи за гарант и 0,31 лв. – надплатена сума.

По своята правна същност договорът, сключен между В. С. С. и „К.“ ЕАД, е договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК и спрямо него са приложими разпоредбите на този нормативен акт. Според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с общите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл. 288 ТЗ) - виж и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК.

В случая от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава ІІІ ("Договор за потребителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 - чл. 11 ЗПК.

От клаузите на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 на визирания договор за потребителски кредит е видно, че неговото действие, а в този смисъл и реалното усвояване на кредита, са поставени в зависимост от предоставянето на поръчителство от одобрено от кредитодателя юридическо лице – в случая „А. Т.“ ЕООД. Съгласно публичните данни от Търговския регистър на Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието „К.“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на одобрения поръчител „А. Т.“ ЕООД, като двете дружества са с един и същ адрес на управление. От друга страна, съгласно чл. 8, ал. 5 от процесния договор за предоставяне на поръчителство „К.“ ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство и всички други вземания по него. Предвид тези данни настоящият съдебен състав намира, че със сключването на договора за предоставяне на поръчителство с посочено от кредитодателя и контролирано от него юридическо лице, се цели заобикаляне на императивната уредба на Закона за потребителския кредит (ЗПК), поради което уговорките на двата договора следва да се разглеждат съвместно и неразделно едни от други. Същевременно възнаграждението в полза на поръчителя е разход, свързан с предмета на договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на вземанията по договора.