Решение № 23171 от 17.12.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 10687/2025
- Вид
- Решение № 23171
- Подписан
- 17.12.2025
- Състав
- ДЕНИЦА НИКОЛАЕВА УРУМОВА
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 3 ал. 2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 23171 гр. София, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ДЕНИЦА Н. УРУМОВА при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело № 20251110110687 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявени са искове от „М.Л.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Ц.Т.Б., срещу „А.2.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление /адрес/, представлявано от Я.И.Е.Ф., за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца, следните суми:
-сумата от 105,60 лева, представляваща компенсацция за брак в обекти на „Е.Б.“, дължима на основание т.3.1.9 от Договор за доставка от 20.07.2021г., сключен между страните, за което са издадени фактура № *****/20.09.2021 г., фактура № *****/08.11.2021 г., фактура № *****/08.12.2021 г., фактура № *****/13.01.2022 г., фактура № *****/08.03.2022 г. и фактура № *****/23.03.2022 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 16.04.2024 г., до изплащане на вземането, сумата от 28,01 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 24.09.2021 г. до 15.04.2024 г.;
-сумата от 3672,00 лева, представляваща дължимо пшлащане по фактура № *****/19.12.2022 г., за изтеглена стока (3610 бр. електроонни наргилета), от търговски обекти на клиента „Л.“, извърешено на основание т.4.4 от Договор за доставка от 20.07.2021г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 16.04.2024 г., до изплащане на вземането, сумата от 618,42 лева, представляваща обезщетение за забава за период от 20.12.2022 г. до 15.04.2024 г.;
-сумата от 5622,24 лева, дължима на основание т.3.1.10 от Договор за доставка от 20.07.2021г., за върнати 672 бр. електронни наргилета, ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК - 16.04.2024 г., до изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че на 20.07.2021 г. между ищеца „М.Л.“ ЕООД, като 1 дистрибутор и ответника „А.2.“ ЕООД, като доставчик, е сключен Договор за доставка, по силата на който ответникът се е задължил да доставя и прехвърля на ищеца собствеността върху предлаганите от него стоки, а той да ги доставя до търговските обекти на клиенти, чрез изградената от него логистична мрежа. Съгласно чл. 3.1.9 от договора, доставчика се задължавал да поеме в пълен размер разходите, възникнали във връзка с маркетинг активности, входни такси, такси за промоции, допълнителни отстъпки, договорени бонуси и компенсации, включително и разходи за брак на стоките при клиенти. В изпълнение на тази клауза, доставчика се задължил да възстанови на дистрибутора всички платени от последния суми за посочените разходи, в срок до 3 работни дни от заплащането им. Поддържа, че поради върнати от клиента „Е.Б.“ стоки, поради констатирани дефекти, ответникът дължал на ищеца сума в общ размер от 105,60 лева, от които 9,60 лева по фактура № *****/23.09.2021 г., 9,60 лева по фактура № *****/11.11.2021 г., 38,40 лева по фактура № *****/11.12.2021 г., сумата от 19,20 лева по фактура № *****/16.01.2022 г., сумата от 9,60 лева по фактура № *****/08.03.2022 г. и сумата от 19,20 лева по фактура № *****/23.03.2022 г. Освен това, ищецът поддържа, че ответникът му дължи сумата от 3 672 лева, представляваща стойност на предоставени му от ищеца логистични услуги, по изтегляне на 3610 броя електронни наргилета от търговски обекти на клиента „Л.“, както и сумата от 5 622,24 лева, представляваща стойността на 679 броя наргилета, които са върнати и ответникът не е заплатил тяхната стойност.
В срока за отговор ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете, като излага съображения за неоснователност. Оспорва доказателствената сила на представените от ищеца документи. Навежда твърдения, че приемо-предавателните протоколи не са подписани, а кредитните известия са издадени към фактури извън тези, представени с исковата молба. Поддържа, че ищецът дистрибутор не е действал добросъвестно във връзка с връщането на изтеглената от търговските обекти стока, като не е изпълнил задължението си за предаване на върнатата стока на доставчика. Моли исковете да бъдат отхвърлени и претендира разноски.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебносчетоводна експертиза.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.д. № 22641/2024 г. по описа на СРС, 159 състав е видно, че въз основа на заявление по чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумата от 9399,84 лева, представляваща разходи във връзка с бракувана стока от обекти на трети лица по силата на т. 3.1.9 и т. 3.1.10 от Договор за доставка от 20.07.2021 г., сключен между страните, от които сумата от 105,60 лева във връзка с бракувана стока, сумата от 3672 лева за извършена логистична услуга и сумата от 5622,24 лева за върната на доставчика стока, ведно със законната лихва от 16.04.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 646,43 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 24.09.2021 г. – 15.04.2024 г., както и сумата от 500,93 лева разноски по делото, а именно: 200,93 лева държавна такса и 300,00 лева юрисконсултско възнаграждение. С възражение от 13.12.2024 г. ответникът е оспорил вземането с мотив, че не дължи.
От представения по делото Договор за доставка от 20.07.2021 г. (л.8-17), се установява, че между ответника „А.2.“ ООД, като доставчик и ищеца „М.Л.“ ЕООД, като дистрибутор, е постигнато съгласие доставчикът да доставя и прехвърля на дистрибутора собствеността върху предлаганите от него продукти („стоки“), които дистрибуторът чрез изградената от него логистична мрежа доставя до търговските обекти на клиенти, за което има право да получи възнаграждение.
Съгласно чл. 3.1.9 от договора страните се споразумяват, че всички разходи за маркетингови активности, входни такси, такси за промоции, допълнителни отстъпки, 2 договорени бонуси и компенсации, в това число и за брак, дължими във връзка с доставката на стоката на клиенти, се поемат изцяло и са за сметка на доставчика. Отношенията, възникнали в тази връзка ще бъдат договорени между съответния клиент и доставчик.
Доставчикът се задължава да възстанови всички заплатени от дистрибутора суми на клиенти за посочените разходи в срок до три работни дни от заплащането им.
Съгласно чл. 3.1.10 доставчикът се задължава в срок до 10 работни дни след получаване на уведомление от дистрибутора (изпратено по електронна поща или по куриер) да изтегли всички подадени за изтегляне количества от складовете на дистрибутора от артикули, изтеглени вследствие на приключила активност, рязко намаляване или преустановяване на продажбите, или делистване от клиентите съгласно Приложение № 2, както и да издаде кредитно известие за стойността на изтеглената стока. В случай, че доставчикът не изтегли стоката в посочените срокове или не издаде на дистрибутора кредитно известие в рамките на посочения срок, дистрибуторът има право да издаде фактура за неизплатената или некредитирана стока. Дистритуборът има право да получи от доставчика всички разходи по съхранение на стоката до оттеглянето й, или да продаде, или унищожи стоката за сметка на доставчика, при условие, че не е изтеглена в горепосочения срок.
Съгласно чл. 4.3, изр. второ и трето доставчикът компенсира финансово реализирания брак в обекти на клиенти по Приложение № 2 на база справка, изпращана на клиенти на тримесечие. Всички фактури от клиенти по Приложение № 2 за реализиран брак в обектите им, ще бъдат префактурирани от дистрибутора към доставчика.
Съгласно чл. 4.4 в случай, че от страна на доставчика бъде инициирано изтегляне от обектите на клиенти по Приложение № 2, доставчикът се задължава предварително да съгласува това изтегляне с дистрибутора. Фактическото изтегляне се извършва за всеки конкретен случай с отделно писмено потвърждение между страните, което дължимото на дистрибутора възнаграждение за извършена услуга е определеното в т. 7 от настоящия договор.
Съгласно чл. 7.1.1 от договора възнаграждението за дистрибутора представлява 1,20 лева без ДДС за всеки 1 брой, което се начислява върху посочените в Приложение № 1 доставни цени и се заплаща от клиентите от Приложение № 2 към извършена продажба.
Съгласно чл. 14, ал. 2 от договора адресите за кореспонденция на страните и лицата за контакт са следните: за доставчика /адрес/ и лице за контакт Я.В., а за дистрибутора – /адрес/ и лице за контакт Й.М..
От Справка за актуално състояние на всички действащи трудови договори за периода от 01.09.2021 . до 31.12.2022 (л.113) се установява, че единственото наето лице от ответника „А.2.“ ЕООД за периода е бил Р.Н.З., чието трудово правоотношение е сключено на 05.11.2021 г. и е прекратено на 01.10.2022 г.
Видно от представените Кредитни известния № ****, № 0*** и № ****/26.08.2022 г.
(л.54-56) ответникът „А.2.“ ЕООД е издал кредитни известия за 3 060 бр. електронни наргилета.
От представената на хартиен носител кореспонденция по електронна поща (л.40-53), се установява, че в периода 22.03.2022 г. – 14.12.2022 г. между П.П., като служител на ищеца и Р.З., като служител на ответника е провеждана комуникация, от която е видно, че ищецът е извършил фактическо изтегляне на 3 690 артикула, доставени от ответника, от обекти на клиенти.
От представената на хартиен носител кореспонденция по електронната поща (л.42) се установява, че на 31.08.2022 г. ищецът е уведомил ответника, че има неплатени фактури на стойност 105,60 лева.
Свидетелят П.П. (л.135, гръб), служител на ищеца, посочва, че работи в ищцовото 3 дружество „М.Л.“ ЕООД на длъжност „специалист покупки“. Знае, че между ищеца и ответника е налице спор във връзка с доставени стоки „вейп“ и ответника не изпълнявал клаузата от договора, съгласно която, при артикули, изтеглени от обектите, в които ищцовото дружество препродава стоката, ответникът дължи комисионна за извършената от ищеца услуга. Изтеглянето на стоките ставало с изрично потвърждение и съгласие на доставчика и след като стоките се изтегллели от обектите, те се връщали в централния склад на ищеца, след което доставчикът си взимал стоката и трябвало да издаде и кредитно известие за върнатите количества. Свидетелят бил запознат с фактурата, която е за изтеглени през 2022 г. стоки, като тя била изпратена на ответника по имейл, заедно със справка за изтеглените количества по артикули и по обекти. През цялото време на съвместна работа с ответника, свидетеля комуникирал с Р.З., като след издаване на фактурата тя не била оспорена от страна на ответника, като свидетеля посочва, че получил и устно потвърждение за плащане на сумата от Р.З.. След като доставчикът фактически си взимал стоката, се оформяла стокова разписка.
Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза (л.120-132), от извършената справка в счетоводството на ищеца и на ответника се установява, че счетоводствата им са водени редовно по отношение на процесиите фактури. Спазени са всички изисквания на Закона за счетоводство, Националните и Международните счетоводни стандарти, ЗДДС и други подзаконови нормативни актове. От извършената проверка в счетоводството на ответника „А.2.“ ЕООД и предоставената информация се установява, че от процесиите фактури са осчетоводени следните фактури: № *****/13.01.2022г.; № *****/08.03.2022г. и № *****/23.03.2022г. Тези фактури са включени в дневниците за покупки и подадени със справка-декларация в ТД на НАП, и въз основа на тях ответника е ползвал данъчен кредит. От извършената проверка в счетоводството на ищеца и предоставената информация се установява, че има данни за върната от „М.Л.“ ЕООД след 01.05.2022г., стока – 3 739 бр. От направените изчисления за количеството и вида на стоките, описани в представените с исковата молба Стокови разписки за доставката връщане № **********, № **********, № **********, № **********, № ********* и № ********** и стоките, посочени в представените по делото кредитни известия се установи, че количеството и видът на стоките, за които няма издадени кредитни известия № ***/26.08.2022г., № ***/26.08.2022г. и № ***/26.08.2022г. са в размер на 689 бр. както следва: