Решение № 4976 от 27.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4976 гр. София, 27.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Виктория Недева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20231100504426 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 947 от 20.01.2023 г. по гр.д. № 44103/2020 г. на Софийски районен съд, поправено с решение от 25.01.2023 г., са отхвърлени предявените от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД срещу И. В. Г. искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, чл. 240, ал. 1 и ал. 2 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че И. В. Г. дължи на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД сумата 228,42 лв., представляваща задължение по договор за паричен заем № 3236840 от 30.05.2018 г., ведно със законната лихва от 11.06.2019 г. до изплащане на вземането; сумата 11,58 лв., представляваща договорна лихва за периода от 08.06.2018 г. до 21.09.2018 г.; сумата 86,28 лв., представляваща неустойка; сумата 45 лв. - разноски; сумата 16,55 лв., представляваща лихва за забава за периода от 22.09.2018 г. до 30.05.2019 г., както и сумата 225 лв. разноски по делото, от които: 25 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 05.09.2019 г. по ч.гр.д. № 33294/2019 г. на Софийски районен съд.

Решението е обжалвано от ищеца /понастоящем „Агенция за контрол на просрочени задължения” АД/ като неправилно и необосновано, с искане същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се признае, че ответникът му дължи исковите суми.

В жалбата се излага възражение за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, 1 че с процесния договор за паричен заем № 3236840 от 30.05.2018 г. е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК. Жалбоподателят поддържа, че процесният договор за кредит е съобразен с посочената императивна норма на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Излага довод, че разпоредбата на чл. 11, т. 10 от ЗПК не изисква да се посочи в договора за потребителски кредит математическият алгоритъм, по който се изчислява ГПР, нито изисква изрично и изчерпателно в договора да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено изисква в него да се посочат допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, като думата „допускания” се използва в смисъл на предвижданията за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. На следващо място, жалбоподателят излага възражение, че първоинстанционният съд неправилно не е приложил чл. 23 от ЗПК, след като е прогласил сключения договор за недействителен.

Въззимаемата страна И. В. Г., чрез назначения му при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител адв. Д. П., оспорва въззивната жалба. С отговора се поддържа направеното в първоинстанционното производство възражение, че ответникът не е уведомен за твърдяното прехвърляне на вземането на „И.А.М.” АД на ищеца по сключения договор за паричен заем № 3236840 от 30.05.2018 г. Във връзка с това излага довод, че въззивната жалба е подадена от страна, с която ответникът няма валидни облигационни правоотношения. Излага и възражение, че процесният договор за паричен заем съдържа клаузи, които противоречат на ЗПК и ЗЗП. Не било доказано от ищеца, че потребителят – ответник е бил уведомен за всички условия на кредита преди сключването му, нито, че той е бил запознат с размера на годишния процент на разходите, годишния лихвен процент и размера на дължимата неустойка при неизпълнение на задълженията му, за размера на допълнителните такси. Поддържа се, че при липсата на представен формуляр за уведомяване на клиента с условията на бъдещия кредит, както и липсата на известие за одобряване на заема, е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 11 от ЗПК, което обуславя недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

„Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕООД е предявило И. В. Г. искове за установяване съществуването на негови вземания за следните суми: сумата 228,42 лв., представляваща неизплатена главница по договор за паричен заем № 3236840/30.05.2018 г., сключен с „И.А.М.” АД; сумата 11,58 лв., представляваща договорна лихва за периода от 08.06.2018 г. до 21.09.2018 г.; сумата 86,28 лв., представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение; сумата 45 лв., представляваща разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение; сумата 16,55 лв., представляваща лихва за забава върху непогасената главница за периода от 22.09.2018 г. /датата, следваща датата на последната погасителна вноска/ до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 30.05.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изпащане на сумата.

Ищецът твърди, че вземанията произтичат от сключен между „И.А.М.” АД и ответника договор за паричен заем № 3236840 от 30.05.2018 г., по силата на който на 2 ответника бил предоставен паричен заем в размер 300 лева, която сума, заедно с уговорената възнаградителна лихва, заемополучателят се задължил да погаси на 16 седмични погасителни вноски, всяка в размер на 20 лева /включваща главница и договорна лихва/, в срок до 21.09.2018 г. Твърди се, че по горепосочения договор за паричен заем ответникът извършил плащания в общ размер 108,76 лв. Твърди се, че към настоящия момент дължимата главница е в размер на 228,42 лв., а начислената дължима договорна лихва за периода от 08.06.2018 г. – датата на първата вноска, до 21.09.2018 г. – датата на настъпване на падежа на договора, е в размер на 11,58 лв.

Ищецът твърди, че с договора ответникът се е задължил в 3- дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от обезпеченията, посочени изчерпателно в договора, като се е съгласил, че в случай на неизпълнение на това задължение, дължи неустойка, която се изчислява еднократно, след 3 дни от датата на сключване на договора, и се дължи като допълнителна сума към всяка от погасителните вноски. Към настоящия момент дължимата неустойка била в размер на 86,28 лв. Сочи, че в договора за паричен заем било предвидено, че при забава на плащане на погасителна вноска повече от 30 календарни дни, се начисляват разходи за събиране, представляващи такси и разноски за напомнителни писма, електронни съобщения, телефонни разговори и посещения на адрес, в размер на по 9 лв., които разходи се начисляват за всеки следващ 30 – дневен период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, но не повече от 45 лв. Сочи се, че ответникът дължи разходи такси за извънсъдебно събиране на просроченото задължение в размер на 45 лв.

Твърди се, че между „И.А.М.” АД и ищеца е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения от 30.01.2017 г. и Приложение № 1 към него от 01.01.2019 г., по силата на който вземанията на кредитодателя по процесния договор за паричен заем са прехвърлени в полза на ищеца.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от назначения при условията на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представите на ответника - адв. Д. П., с който оспорва исковете.

Излага се възражение, че исковата молба е подадена от страна, с която ответникът няма облигационни отношения. Във връзка с това се сочи, че ответникът не е бил уведомен за извършената цесия, поради което смяната на кредитора не го обвързва. Излага се и възражение, че договорът за паричен заем № 3236840, сключен с „И.А.М.” АД и ответника, съдържа клаузи, които противоречат на ЗПК и ЗЗП. Не било доказано от ищеца, че потребителят – ответник е бил уведомен за всички условия на кредита преди сключването му, нито, че той е бил запознат с размера на годишния процент на разходите, годишния лихвен процент, размера на дължимата неустойка при неизпълнение на задълженията му, за размера на допълнителните такси, включително и основните параметри на договора, преди сключването му. Поддържа се, че при липсата на представен формуляр за уведомяване на клиента с условията на бъдещия кредит, както и липсата на известие за одобряване на заема, е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 7, 10 и 11 от ЗПК, което обуславя недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК.

3

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, вр. чл. 99 от ЗЗД, и чл. 86, ал 1 от ЗЗД – за признаване съществуването на вземания на ищеца, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 33294/2019 г. на СРС, за суми, дължими по договор за паричен заем № 3236840/30.05.2018 г., сключен с „И.А.М.” АД.

Установява се от представения и неоспорен относно авторство му договор за паричен заем № 3236840/30.05.2018 г., сключен с „И.А.М.” АД, че между посоченото дружество и ответника е възникнало облигационно правоотношение, по силата на което на ответника е предоставена в заем сумата 300 лева, за срок на погасяване 16 седмици. В договора е посочен фиксиран лихвен процент по заема в размер на 40% и ГПР в размер на 47,18%.

Кредитополучателят се задължил да внася седмична погасителна вноска по отпуснатия заем в размер на 20 лв., включваща главницата и уговорената възнаградителна лихва, на посочените в договора падежните дати, последната от които е 21.09.2018 г. Общата дължима сума по договора е 320 лв. С договора е предвидено задължение на кредитополучателя в тридневен срок от сключването му да предостави на заемодателя обезпечение – поръчителство на две физически лица или банкова гаранция /чл. 4.1 от договора/, като при неизпълнение на това задължение от страна на кредитополучателя същият дължи неустойка в размер на 115,04 лв., която се заплаща разсрочено /чл. 4.2/.

Съгласно чл. 3 от договора с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получената сума. С оглед на това следва да се приеме, че заемната сума от 300 лв. е получена от ответника.

Ищецът претендира вземане за неизплатената част от задълженията на ответника, включващи: размера на отпуснатия кредит с уговорената възнаградителна лихва, неустойка за неизпълнение на задължението на ответника за предоставяне на обезпечение, и направени от заемодателя разходи за извънсъдебно събиране на просроченото задължение. Ищецът твърди, че ответникът е извършвал плащания по кредита в общ размер 108,76 лв. Това твърдение на ищеца, че по процесния договор за заем са извършени плащания в общ размер 108.76 лв., не е оспорено от ответника. Изложените в отговора на исковата молба възражения касаят действието на цесията на вземанията по договора за заем, както и наличието на неравноправни клаузи в договора, но не е въведено възражение за частично или пълно погасяване на заема, нито е оспорен посочения от ищеца размер на извършените плащания по заема.

Като договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ал. 1 от ЗПК за него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. В уредбата на потребителските договори са предвидени императивни правила относно съдържащите се в тях неравноправните клаузи. За неравноправния характер на клаузите в потребителски договор, респ. за неговата 4 нищожност, съдът следи служебно и следва да се произнесе, независимо дали такива възражения за въведени от страните. Ако договорът за кредит е недействителен поради неспазване на посочените в чл. 22 от ЗПК изисквания, потребителят връща само чистата стойност на кредита, на не дължи лихви и други разходи – чл. 23 от ЗПК. Ако договорът за потребителски кредит е действителен, но определени клаузи в него са нищожни, тези клаузи не пораждат правно действие – чл. 146, ал. 5 от ЗЗП.