Решение № 153 от 14.03.2026, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 153 гр. Разлог, 14.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Крум Ил. Динев при участието на секретаря З.И.-Б., разгледа докладваното от Крум Динев, Гр. дело № 20231240100946 по описа за 2023 година

Делото е образувано въз основа на ИМ от „Е.Т.“ЕАД, с предходно наименование „М.П.К.“ЕАД, ЕИК*, с адрес: *, с ИД И.Л.П. и Б.Я.Я., ч/з адв. И.Л., насочева против Д.Л.К.С., ЕГН*, адрес: *. Позовавайки се на изложените в обстоятелствената част на ИМ фактически и правни твърдени се иска, съдът да постанови решение, по силата на което да приеме за установено, че Д.Л.-К.-С., ЕГН*, адрес: *, дължи сумата от 155.74 лв., неизплатена сума по договор за продажба на изплащане №* от 20.03.2020 г., която сума е заплатена от „С.б.с.“АД, ЕИК*, с ново име „М.П.К.“ЕАД, ЕИК*, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата от 24.92 лв. – мораторна лихва за забава за периода 03.11.2021 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане на дължимата сума. Претендират се и сторените по делото съдебни и деловодни разноски.

Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че на 20.03.2020 г. М/у „М.“ЕАД (сега „А.Б.“ЕАД) и ответницата е бил сключен договор за продажба на изплащане №*. По силата на т.1 и т.2 от договора купувачът закупил и станал собственик на моб. устр-во „T.S.G.T...“, като се задължил да заплати продажната цена за вещта, съобразно приложения към договора погасителен план. Ищецът твърди, че поради неплащане в срок, договорът бил прекратен предсрочно на основание т.12.3. Непогасените вноски до края на срока на договора, според ищеца, възлизали на сумата от 155.74 лв., които на основание чл.12.3 от договора са станали предсрочно изискуеми. Също така се излагат фактически твърдения, че на 07.11.2014 г. М/у „М.“ЕАД и ищцовото дружество бил сключен договор за поръчителство, като на основание т.3 от същия ищецът се задължил, в качеството си на поръчител, да обезпечи задълженията на абонати, сключили с „М.“ЕАД договори за продажба на изплащане. Поради неплащане на дължимите вноски от страна на ответницата, на основание чл.146 от ЗЗД, и чл.2.2.4 от цитирания договор за поръчителство, ищцовото дружество уведомило длъжника, че считано от 03.11.2021 г. задълженията му са прехвърлени на „М.П.К.“ЕАД. На 28.07.2022 г. М/у ищеца и „Фонд за гарантиране на задълженията на ФЛ“ ЕООД бил сключен договор за встъпване в дълг, съгласно който посоченото дружество е встъпило в задълженията на длъжниците ФЛ, произтичащи от договора за поръчителство, сключен М/у ищеца и „А.Б.“ЕАД на 07.11.2014 г. Към настоящия момент поемателя „Фонд за гарантиране на задълженията на ФЛ“ЕООД не е изпълнил задължението на длъжника Д.Л.К.-С.. Правният 1 си интерес от иницииране на исково производство е обоснован с твърдението, че длъжникът Д.К.-С. е депозирала възражение с/у издадената в полза на ищеца (заявител) по ч. гр. д.

№551/2023 г. заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

В указания срок е депозиран писмен отговор на ИМ, с който ответницата оспорва, че е длъжник на ищеца. Твърди, че са налице неравноправни клаузи в процесните договор, както и че същите са недействителни. Поради неоснователност на главния иск, счита за неоснователен и акцесорния иск за заплащане на мораторна лихва. Също така сочи, че е коректната страна по процесните договори и че е заплатила всичките си задължения към „А.Б.“ЕАД.

Рг.РС, след като съобрази представените док-ства, намира следното от фактическа и правна страна:

От представените по делото писмени док-ства и изслушаните съдебни заключения се доказва, че М/у “А.Б.”ЕАД и Д.К.-С. е сключен на 20.03.2020 г. договор за продажба на изплащане, като дружеството се задължило да прехвърли право на собственост в/у движима вещ – таблет, с/у възнаграждение, което ответницата се задължила да заплати съобразно условията на договора – разсрочено, на стойност от 275.55 лева. Съгласно чл.12.4 договорът се прекратява, ако длъжникът не погаси последователно две вноски, като остатъкът от паричните задължения се дължи веднага. Уговорено е в чл.14 и обезщетение при забавено плащане от страна на потребителя. От приетия приемо-предавателен протокол се доказва предаване на вещта, предмет на договора, във владението на купувача по същия. На 07.11.2014 г. продавачът и ищецът сключили рамков договор, като по силата на чл.3 от същия С.Б.С.АД се задължило, в качеството на поръчител, да отговаря пред М.. за задължения на абонати, сключили договори за продажба на изплащания. Срокът на договора е удължен до 30.09.2020 г. Съгласно чл.2.2.3 от договора за поръчителство, кредиторът е представил справка за просрочени задължения, гарантирани от дружеството-поръчител, като сред абонатите фигурира и ответникът. Представен е и приемо-предавателен протокол от 16.11.2021 г., с който продавачът по договора за продажба на изплащане признал, че ищецът е погасил към него задълженията на Д.С., като му предоставил дължими документи по чл.2.2.6 от договора за поръчителство. От приетата по делото ССчЕ се доказва, че в период от 14.04.2020 г. до 26.1.2021 г. ответницата погасила общо 119.80 лева по договора с “А.Б.”ЕАД, а на 03.11.2021 г. ищецът, като поръчител, заплатил на кредитора 275.54 лева.

На 13.09.2022 г. ответницата заплатила на “А.Б.’ЕАД, сума от 189.76 лева, дължими неустойки по договора.

На база на тези факти, първоинстанционният съд намира исковете на ищеца за неоснователни, поради следното:

С Решение №52 от 1009.2010 г. по т.д. 63/2009 г. по описа на ВКС, ТК е даден отговор, че при отсъствие на въведено от законодателя ограничение в/у задълженията, подлежащи на обезпечаване с поръчителство, договорът за поръчителство може да предхожда по време сключването на главната сделка, но в този случай основните параметри, индивидуализиращи главния дълг, който поръчителите обезпечават, следва да са изрично посочени в сключената М/у последните и кредитора сделка, които при паричен дълг са неговият размер. В Решение №229 от 10.09.2012 г. по гр. д. №452 от 2011 г. на ВКС е прието, че при неуведомяване длъжникът запазва единствено възраженията си с/у кредитора – само тях той може да противопостави на платилия поръчител. Длъжникът не получава никакви права с/у поръчителя поради неуведомяването му. Следвайки цитираната практика, съдът приема, че процесният договор за поръчителство не индивидуализира надлежно главния дълг, поради което същият няма годен предмет и е недействителен, в какъвто смисъл е възражението в отговора на ИМ. С него единствено е постигнато общо съгласие, че ищцовото дружество, в качеството му на поръчител, се задължава да отговаря пред мобилния оператор за задължения на абонати, сключили договор за продажба на изплащане с „М..“, в резултат на получено одобрение от „С.б.с.“АД, в рамките на извършен „С.“. В 2 този смисъл изрично и Решение №369 от 11.07.2024 г. по в. гр. д. №130/2024 г. на Бл.ОС.

Ето защо, установителните искове следва да бъдат оставени без уважение. При този изход на спора, то разноските се следват на ответника, който обаче не претендира присъждане на такива.

Така мотивиран, съдът на основание чл.235 ГПК,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените искове с правно основание по чл.143, ал.1 ЗЗД, предявени от „Е.Т.“ЕАД, ЕИК*, с адрес в *, против Д.Л.К.-С., ЕГН*, с адрес в *, за установяване дължимостта на следните суми: 155.74 лв./79.63 €, неизплатена сума по договор за продажба на изплащане №* от 20.03.2020 г., която сума е заплатена от „М.П.К.“ЕАД, ЕИК*, в качеството му на поръчител по договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата от 24.92 лв./12.74 € – мораторна лихва за забава за периода 03.11.2021 г. до 01.06.2023 г., ведно със законната лихва в/у главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното заплащане на дължимата сума, за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №551/2023 г. по описа на РС-Рг.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок от получаването му пред ОС-Бл.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3