Решение № 147 от 03.11.2020, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

Номер 147

29.10.2020 г.

Град гр. В**

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – В*

II-ри въззивен граждански състав

На 21.10.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

АН** М. П*

СВ* Ж. С*

Г* П. Й*

В* В. У* като разгледа докладваното от Г* П. Й* Въззивно гражданско дело № 20201300500379 по описа за 2020 година

Р Е Ш Е Н И Е Гр.Видин

29.10.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОД

ВОС гражданско отделение в открито заседание на октомври две хиляди и двадесета година в състав: двадесет и първи

Председател : АН* П*

Членове :1. СВ* С*

Г* Й* при секретаря

В* У* ........................................................... и с участието на прокурора..................................................................... изслуша докладваното от съдията Й* гр.д. № 379

1 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на Дял втори ,Глава двадесета ГПК /въззивно обжалване/.

С Решение №234/27.03.2020 г. по гр.д.№1774/2019 г. по описа на ВРС е осъдена ОДя на МВР -В* с адрес: гр. В*, ул. „Ц*С* В*“ № 87, да заплати на В. М. Г. , ЕГН **********, от гр. В*, ул. “Л* П*“ №* сумата от 1 699,09лева, представляваща дължимо допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2016г. -30.06.2019г., получен след преобразуване на положени часове нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска в съда - 01.07.2019г. до окончателното плащане.

Осъдена е ОД на МВР -В* с адрес: гр. В*, ул. „Ц* С*В*“ № 87, да заплати на В. М. Г. , ЕГН **********, от гр. В*, ул. “Л* П*“ № 4, сумата от 191,60лева, представляваща лихва за забава върху главницата по периоди на възникване до 30.06.2019г.

Осъдена е ОД на МВР -В* с адрес: гр. В*, ул. „Ц* С* В*“ № 87, да заплати на В. М. Г. , ЕГН **********, от гр. В*, ул. “Л* П*“ № 4, сумата в общ размер на от 948,94лева разноски за адвокатско възнаграждение, като искането в останалата част отхвърля като неоснователно.

Отхвърлено е искането на ОД на МВР - В* с адрес: гр. *, ул. „Ц* Си* В*“ № 87, за присъждане разноски по производството, като неоснователно.

Осъдена е ОДя на МВР -В* с адрес: гр. В*ул. „Ц* С* В*“ № *, да заплати в полза на Районен съд В*сумата от 117,96лева разноски за държавна такса.

Осъдена е ОД на МВР -В* с адрес: гр. В*, ул. „Ц* С* Велики“ № *, да заплати в полза на Районен съд В* сумата от 91,50лева разноски за вещо 2 лице.

С определение от 11 август 2020 г.е допуснато изменение на решението в частта за разноските ,като същите са намалени от 948,94 лв.на 362,35 лв.

Така постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано от ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- В*,представлявана от П* М* К*Директор с адрес: гр. В*, ул. „Ц* С* В*"№* .

Иска се да се отмени решението на съда като неправилно, постановено при неправилно приложение на материалния закон.Поддържа се ,че страните по делото били обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона нямало препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно както разпоредбите на КТ, така и на издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, в т.ч. и НСОРЗ.

Сочи се ,че ЗМВР бил специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите ,работещи в МВР като обосновава различен метод на правно регулиране на работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следвало да се определи съобразно специалните правила, посочени в закона и в издадените наредби на министъра и заповеди, въз основа на призната от закона делегация.Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се състояло от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. В чл. 178 от ЗМВР били посочени допълнителните възнаграждения. Допълнителни възнаграждения се дължали за изпълнение на специфични служебни дейности -чл. 178, ал. 1, т. 2 и за извънреден труд - чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.

Сочи се ,че за процесния период правната уредба на нощният труд на служителите в МВР била регламентирана в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР във вр. с ал. 3 на чл. 179 от с. з., както и в Наредба N 8121з - 592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з - 776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, които били съобразени с функциите на МВР, както и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове изчерпвали правната 3 регламентация на нощния труд на работещите в МВР и било недопустимо субсидиарното приложение на НСОРЗ, както неправилно бил приел първоинстанционният съд.

Неправилно било прието, че на ищеца се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден труд, определено по правилата на НСОРЗ. Тази наредба била подзаконов нормативен акт, издаден по приложение на нормите на КТ, поради което не можела да се прилага субсидиарно, нито по аналогия.Претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд, образуван след преобразуването на положения от него като работещ на смени и полагащ нощен труд по правилата на чл. 9 от НСОРЗ, се основавала на нормативен акт, който не можел да намери приложение в служебното правоотношение между страните, поради което същата била изцяло неоснователна.Сочи се ,че още едно основание за непригодността за прилагането на посочената разпоредба към държавните служители в МВР било това ,че че не са налице нейните предпоставки: аа/ подневно отчитане на работното време; бб/ работа на смени; вв/продължителност на нощно работно време, по малка от продължителността на дневното; гг/ трудово възнаграждение, заработено по трудови норми.

Само при кумулативното наличие на посочените 4 необходими предпоставки можело да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. От посочените четири необходими предпоставки, две - по б.

„вв“ и „гг“ не били налице. В чл. 187, ал. 1 и ал.З от ЗМВР дневното и нощното работно време били с една и съща продължителност от 8 часа. Не била налице и работа по трудови норми за определяне размера на трудовото възнаграждение по чл. 247 и чл. 250 от КТ.Също така на 01.01.2018г. била влязла в сила нормата на чл. чл. 9Г /нов. ДВ, бр. 41 от 2017 г., в сила от 01.01.2018г./ от НРВПО, съгласно която отработените часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени съгласно чл. 9Б от Наредбата се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред Инспекцията по труда без превръщане на нощните часове в дневни.

По -късно по силата на §3 от Постановление на МС № 131 от 05.07.2018г. за 4 изменение и допълнение на Наредбата за работното време, почивките и отпуските /обн. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г. в сила от 17.07.2018г./ в чл. 9Г думите „без превръщане на нощните часове в дневни“ се заличавали. Тоест отчетените в повече часове и в двата случая били извънреден труд, като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност бил над броя отработени часове, определени по чл.9Б НРВПО.

Евентуално се иска да се вземе предвид , че за периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. било действало правилото на чл. 9г /нов - ДВ, бр. 41 от 2017г./ от НРВПО, съгласно което извънредният труд се отчита без превръщане на нощните часове в дневни. При сумирано изчисляване на работното време обаче отработените часове /фактически отработените часове, към които се прибавят часовете получени след превръщане на нощните часове в дневни е коефициент 1,143/ се определяли в края на отчетния период и се съпоставяли с работните часове при нормална продължителност на работното време за същия този период. Именно в края на отчетния период се извършвала преценка за наличието на положен извънреден труд и съответно тогава ставало дължимо възнаграждението за положен извънреден труд. Поради това правилото на чл. 9Г НРВПО намирало приложение за два от периодите на отчитане /01.01.2018г. -31.03.2018г. и 01.04.2018г .- 30.06.2018г./, но не и за положените за периода от 01.07.2018г. до 17.07.2018г. часове нощен труд, тъй като те попадали в отчетния период от 01.07.2018г. до 30.09.2018г. и по отношение на тях преценката за наличието на извънреден труд следвала да се извърши към 30.09.2018г., когато вече действала новата редакция на чл. 9Г от НРВПО/изм. ДВ, бр. 58 от 13.07.2018г./ .

Предвид изложеното се иска да се отмени като неправилно и незаконосъобразно първоинстанционното решение ,постановено по гр. дело № 2269/2019г. на Районен съд - Видин и да се реши спора по същество, като се отхвърлят изцяло предявените от ищеца И* В* И*в против ОДМВР - В* обективно съединени искове, като се приемат същите за неоснователни и недоказани с произтичащите от това последици.

Иска се да бъдат присъдени разноските по делото, а именно юрисконсултско възнаграждение определено съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от ЗПП, както и чл. 25, ал.1 от Наредба за заплащането на 5 правната помощ - 300 /триста/ лева. за всяка инстанция.Алтернативно се иска в случай че не се уважи жалбата , да се намали адвокатското възнаграждение на насрещната страна като прекомерно.

Постъпил е писмен отговор от адв. С* И*при АК- В*, като пълномощник на В. М. Г. ,в който се изразяват подробни доводи относно неоснователността на въззивната жалба /л.11 от делото/.

Депозирана е и частна жалба вх.№8725/14.08.2020 г. от адв.С* И* като пълномощник на ищеца,с която се иска да се отмени определение от 11.08.2020 г. по същото дело ,с което е допуснато изменение на решението в частта за разноските .

ОД МВР-В* е депозирала отговор на частната жалба /л.15-16 от делото/,в която изразява доводи относно неоснователността на същата .

В* окръжен съд ,за де се произнесе, взе предвид следното :

Пред Районен съд-В* са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 179 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР и чл. 86 от ЗЗД от В.

М. Г. , ЕГН **********, от гр. В*, ул. “Л* П*“ № 4, против ОД на МВР Видин.

Твърди се, че от 1992г. ищецът е служител на МВР, като изпълнява задълженията си на територията на гр. В*. През последните три години работил като младши експерт в отделение Охрана на обществения ред - РУ на МВР - В*. Сочи се, че през цялото време е работил на сменен режим на работа като смените са били по 12часа, поради което е полагал труд повече от 40 часа седмично. За времевия период от 22.00ч. на текущия ден до 06.00ч. на следващия ден ищецът твърди, че е полагал нощен труд, който не му е заплатен за такъв. Ответната страна не била заплатила извънреден труд, формиран чрез превръщане на нощните часове в дневни, съобразно чл. 9, ал.

2 от НСОРЗ и чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 на МВР за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на служителите на МВР. Съгласно последната наредба при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00часа и 06.00часа за отчетния период се умножава 6 по 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Съгласно чл. 9 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Иска да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1 699,09лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г., както и сумата от 191,60лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата. Иска разноски по производството.

Ответникът в срока за отговор е оспорил исковете като неоснователни и недоказани по размер. Не оспорва, че ищецът се намира в служебно правоотношение с ОДМВР - В*. Оспорил е, че на ищеца се дължи възнаграждение за извънреден труд и нощен труд за процесния период като е посочил, че на ищеца е изплатено възнаграждение за всичкия положен от него извънреден и нощен труд. Оспорил е приложимостта на разпоредбите на ЗДС и НСОРЗ по отношение на служителите на МВР, като са развити доводи, че статутът им се урежда единствено в ЗМВР, където е налице регламентация на заплащането им.