Решение № 21895 от 30.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21895 гр. София, 30.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20221110138951 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Софийска вода” АД, чрез юрк. А. К - М., срещу Г. М. Я., с която е предявен иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 203 ЗВ за признаване за установено спрямо ответницата съществуването на вземане на ищеца за сумата в размер на 1636,85 лева, представляваща стойността на доставена и потребена вода за периода от 01.07.2018 г. до 18.10.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда до окончателното изплащане на дължимата сума.

В исковата молба се твърди, че през процесния период между страните съществували договорни отношения, свързани с предоставянето на ВиК услуги до следния имот, а именно: апартамент № 77, находящ се в гр. София, АДРЕС, с клиентски № 1005456986. Тези облигационни отношения между страните били регламентирани от публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационните системи или от съответния регулаторен орган, съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи. За процесния период били в сила Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийска вода“ АД, влезли в сила на 01.09.2006 г., както и Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийска вода“ АД, в сила от 28.08.2016 г. На база отчетените показания на потребена вода и използвани ВиК услуги ищецът издавал ежемесечни фактури. Въпреки настъпването на падежа сумите по фактурите не били заплатени от ответницата. За вземанията си ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, което било уважено и била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 29.03.2022 г. по ч. гр. д. № 9399 по описа за 2022 г. на 1

Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 60 състав. Ответницата възразила в срока по чл. 414 ГПК, което наложило предявяването на настоящия иск от ищеца. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло исковата претенция. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата Г. М. Я. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез адв. Г. Н..

Процесуалният представител оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан.

Възразява, че количеството ВиК услуги, чиято стойност се претендира в настоящото производство, не били доставени в процесния имот и не били изразходвани от ответницата.

По делото не били представени доказателства за реално измереното количество изразходвана вода. Освен това прави възражение за изтекла погасителна давност. В тази връзка изразява становище, че не подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение в съда, а депозираната искова молба прекъсвала давността. Поради което погасени се явявали всички вземания за периода от 12.02.2012 г. до 20.07.2022 г. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

В съдебно заседание ищецът „Софийска вода” АД, редовно призован, не изпраща представител. Депозирана е молба от юрк. К. - М., в която моли съда да уважи предявения иск като основателен. Претендира присъждане на направените по делото разноски и на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответницата Г. М. Я., редовно призована, не се явява лично, представлява се от адв. Н.. Процесуалният представител поддържа отговора на исковата молба. В хода на устните състезания моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Изразява становище, че ищецът не доказал какво е реалното потребление на студена вода от ответницата в процесния имот.

Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.

Депозира писмена защита, в която подробно мотивира направените възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от представена по делото справка по лице, извършена в Служба по вписванията – София за периода от 01.01.1998 г. до 25.10.2021 г., ответницата Г. М. Я. придобила процесния недвижим имот от Мариана Г.а Я. и Митко Стефанов Яранов през 2007 г. чрез покупко-продажба. През същата година върху жилището била вписана законна ипотека, която била заличена през 2013 г. По делото няма данни, а и твърдения преди или през процесния период правото на собственост да е било прехвърлено от ответницата на трети лица. Нещо повече, на 02.08.2021 г. ответницата подала до ищцовото дружество заявление за прехвърляне на партидата за процесното жилище на нейно име. В заявлението било декларирано, че в имота имало двама ползватели.

2

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда, но е оспорено от процесуалния представител на ответницата.

Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищцовото дружество. От заключението се установява, че процесният имот бил водоснабден, като за същия се извършвали услугите доставка на питейна вода, отвеждане на използваната вода и нейното пречистване. Извършването на трите услуги било включено в цената. В процесното жилище през 2009 г. били монтирани два водомера, но поради изтекла метрологична годност, на 26.11.2018 г. били подменени с нови – за студена вода с фабр. № 2357430 и за топла вода с фабр. № 2358324, и дватата с метрологична годност до 2028 г. От заключението се установява, че за периода от 28.03.2012 г. до 30.09.2022 г. за процесния имот били начислени общо 1236,433 куб. м. вода, за чиято стойност в общ размер на 3809,93 лева били издадени 13 броя фактури и едно дебитно известие. Според вещото лице начислените от ищцовото дружество суми били в съответствие с нормативната уредба и по утвърдени от КЕВР цени. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

Допусната е по искане на ищеца и съдебно-счетоводна експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда, но е оспорено от процесуалния представител на ответницата.

Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищцовото дружество. От заключението се установява, че начислените от „Софийска вода“ АД задължения били определени в съответствие с утвърдените от КЕВР цени, като процесните вземания били определени по следния начин:

3612,96 лева – начислена студена вода за периода от 12.02.2012 г. до 18.10.2021 г. съгласно издадени през периода от 28.03.2012 г. до 28.10.2021 г. фактури; 1633 лева – начислена законна лихва, която не се претендира в настоящото производство, и приспаднати 10,44 лева текущи плащания. По партидата били извършвани корекции в намаление във връзка със смяна на собствеността, били откривани и закривани договорни сметки и клиентски номера.

Според вещото лице дължимите суми с падеж след 22.02.2019 г. до 18.10.2021 г. били в размер на 1382,30 лева – главница и 256,72 лева – лихва за забава, изчислена за периода от 30.04.2019 г. до 19.07.2022 г. Съдът намира, че заключението на вещото лице е пълно, ясно, обосновано и не възниква съмнение относно неговата правилност, поради което го възприема изцяло.

По делото са представени и други писмени доказателства, неотносими към настоящия спор.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи.

Релевираните по делото правоотношения между страните са нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за водите (обн. ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г.), Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ, бр. 18 от 25.02.2005 г.), Наредба № 3

4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн. ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г.), Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска вода“ АД, одобрени с Решение № ОУ-2 от 13.07.2016 г. на КЕВР, в сила от 28.08.2016 г.

По иска с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл.

203 ЗВ:

Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ) обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване на изискванията на този закон. В § 1, т. 2 ДР ЗРВКУ е дадено легално определение на понятието „потребител на ВиК услуги“ – това са: 1. юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги; 2. юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3. предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди и подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води. Аналогична е разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, съгласно която потребители на услугите ВиК са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води; 2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост; 3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.

В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответницата изрично е възразил, че Г. М. Я. не е била собственик на процесния имот през исковия период и нямала качеството потребител на ВиК услуги. За установяване на посоченото обстоятелство с исковата молба ищецът е представил справка по лице за ответницата, извършена в служба по вписванията – София за периода от 01.01.1998 г. до 25.10.2021 г., от която се установява, че същата придобила процесното жилище от Мариана Г.а Я. и Митко Стефанов Яранов през 2007 г. чрез покупко-продажба. През същата година върху жилището била вписана законна ипотека, която била заличена през 2013 г., като по делото няма данни, а и твърдения правото на собственост да е било загубено от ответницата поради промяна на собствеността или учредяване на вещно право на ползване в полза на трети лица. Нещо повече, на 02.08.2021 г. ответницата подала до ищцовото дружество заявление за прехвърляне на партидата за процесното жилище на нейно име именно в качеството й на негов собственик.

Настоящият съдебен състав намира, че представеното писмено доказателство – справка от служба по вписванията, е достатъчно за установяване принадлежността на правото на 4 собственост през исковия период. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният представлява система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото освен при придобиване на право по давност. Съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закона форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право (чл. 82, ал. 1 ЗКИР). С оглед цитираната нормативна уредба в съдебната практика се приема, че справката, издадена от съответната служба по вписванията, е доказателство, годно да установи притежанието на вещното право на собственост (вж. Решение № 2581 от 29.09.2022 г. по в. гр. д. № 4576/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Б въззивен състав, Решение № 370 от 23.01.2023 г. по в. гр. д. № 14690/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ІІІ-Б въззивен състав, Решение № 260593 от 27.01.2021 г. по в. гр. д. № 1484/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-Е въззивен състав, Решение № 262485 от 25.07.2022 г. по в. гр. д. № 10256/2020 г. по описа на Софийски градски съд, ІІ-А въззивен състав, Решение № 264735 от 14.07.2021 г. по в. гр. д. № 2763/2021 г. по описа на Софийски градски съд, ІV-Г въззивен състав и др.). Ответницата не е оспорила представената справка, нито е провела насрещно доказване, че през исковия период правото на собственост е било прехвърлено на трето за спора лице. С оглед изложеното и доколкото вещото лице по съдебно-техническата експертиза установи, че процесният апартамент бил водоснабден, като за същия се извършвали услугите доставка на питейна вода, отвеждане на използваната вода и нейното пречистване, то следва изводът, че ответницата е била потребител на питейна вода и ВиК услуги през исковия период, като между нея и ищцовото дружество съществували валидни договорни отношения за извършване на посочените услуги през същия период. Направените в тази насока възражения в отговора на исковата молба не може да бъдат приети.