Решение № 165 от 27.04.2020, Районен съд - Кюстендил

Р Е Ш Е Н И Е

№................. гр.Кюстендил,

23.04.2020г.

В И М Е Т О

НА Н А Р О Д А

Кюстендилски районен съд, III-ти състав , в открито съдебно заседание на двадесет и трети април, две хиляди и двадесета година, в състав :

Председател:

:Мая Миленкова

Секретар:

Юлиана Стоянова,

Като разгледа докладваното от съдия Миленкова АНД № 524 по описа за 2020г.и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл.

72, ал. 4 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано по жалба Н.Д.А., с ЕГН – ********** *** , със съдебен адрес ***/ адв. А.И./, против Заповед за задържане на лице рег. № 1910-зз-67/20.04.2020 г., издадена от М.И.Я. - старши полицай в група „Охрана на обществения ред“ към РУ К..

В жалбата се съдържат оплаквания, които се поддържат и в съдебно заседание от адв. И., незаконосъобразност на заповедта като постановена без законово основание. Прави се искане за отмяната й.

Ответникът, Полицейски орган – старши полицай Я., чрез представляващия го главен ю.к. Б. оспорва жалбата. Представя преписка по издаване на заповедта за задържане.

Съдът като провери основателността на жалбата, прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Със Заповед за задържане на лице рег. № 1910-зз-67 от 20.04.2020г. на старши полицай М.Я. е задържан за срок до 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, "а именно за това, че на 20.04.2020 г. в гр. К. , на ул.“Р.“ до бл. 61, при опит да бъде извършена полицейска проверка с тялото си се опитал да попречи на ст. полицай В. да излезе от автомобила, за да извърши проверката , като действията му били съпроводени с неуважителни думи към полицейските служители, след което побягнал и отказал да се подчини на отдадените му неколкократно устни полицейски разпореждания.

Заповедта, видно от отбелязаното в нея, е връчена на оспорващия на 20.04.2020г.

За удостоверяване на обстоятелството, че задържаният е запознат с правата му по чл.

72, ал. 3, 4,

5 и 6 и чл.

73 ЗМВР, на оспорващия е предоставена декларация, която той следва да попълни собственоръчно и която той е попълнил и подписал. По делото е приет като доказателство и протокол за личен обиск на лице, който жалбоподателят също е подписал саморъчно.

Като част от административната преписка по делото е представена докладна записка от 20.04.2020 г., изготвена от ответника и адресирана до началника на РУ К., в която е описано, че за времето от 19. 00 ч. на 20.04.2020 г. до 07. 00 ч.на 21.04.2020 г. съвместно със ст. полицай В. са изпълнявали служебните си задължения като автопатрул в I ПУ в изпълнение на утвърден седмичен график. Използвали служебен лек автомобил марка.

При обход на маршрута в кв. „З.", на ул. „Р." до бл. 61 ответникът и св. В. забелязали лице от мъжки пол, без поставена защитна маска на лицето, или друго средство покриващо носа и устата, в нарушение на въведената със заповед РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, изменена със заповед № РД-0.1-197/11.04.2020 г. противоепидемична мярка задължаваща всички лица, когато се намират в закрити или открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата. Във връзка с констатираното нарушение по Закона за здравето (чл. 209а, ал. 1), полицейските служители се представили на лицето и поискали документ за самоличност, с оглед осъществяване на контролните функции, вменени на МВР по спазване на въведените противоепидемични мерки със заповеди на министъра на здравеопазването и вземане на отношение по Закона за здравето. Мъжът попречил с тяло на старши полицай В. да отвори вратата на служебния автомобил, като действията му били придружени с неуважителни думи към полицейските служители, след което побягнал. Старши полицай В. излязъл бързо от автомобила и когато го заобиколил, за да задържи А. последният побягнал. Я. и В. тръгнали след него, като отправяли устни полицейски разпореждания да спре, както и предупреждение, че ако продължи да пречи, като бяга за извършване на проверка ще бъде задържан. Лицето не е изпълнило отправените му полицейски разпореждания, не се е съобразило с надлежното предупреждение и продължило да бяга, като било застигнато и задържано от старши полицай Я.. При задържането мъжът оказал яростна съпротива, поради което спрямо него били използвани по надлежния ред физическа сила и помощни средства -белезници.

След ограничаване правото му на движение, лицето продължило да пречи на полицейските органи, като отказвало да представи документ за самоличност с оглед изготвяне на необходимите документи по ЗАНН. Мъжът е заведен в ЦСМП за извършване на медицински преглед, след което отведен в РУ-Кюстендил. През цялото време отказвал да съдейства на полицейските органи и не представял документ за самоличност, като такъв -лична карта е установен едва при извършения личен обиск на лицето, обективиран в съставения протокол за личен обиск на лице, когато и по безспорен начин е установено, че лицето е именно Н.Д.А..

Описаната в ДЗ фактическа обстантовка

, съдът прие за доказана по несъмнен начин.

Обжалваният административен акт, представляващ заповед за задържане по ЗМВР е издадена от полицейски орган, при спазване на всички процесуални правила за това. Понятието полицейски орган е определено легално в нормата на чл.

57, ал1 от ЗМВР, в който се посочва, че полицейски са органите на областните дирекции, които пряко осъществяват някоя от дейностите по чл. 6, ал 1, т.1 -3, 7 и 8. В конкретната хипотеза ответникът е служител в сектор „Охранителна полиция“ и осъществява охранителна дейност по чл.

6, ал.1, т.2 от ЗМВР, освен това негово основно задължение да работи по предотвратяването и пресичането на нарушенията по пътищата и обществения ред, което означава осъществяване на превантивна дейност по чл.

6, ал.1, т. 8 от ЗМВР, както и контролна дейност по чл. 6, ал.1, т. 7 от ЗЗМВР, поради което същият има качеството полицейски орган по смисъла на чл.

57, ал.1 от ЗМВР и като такъв по силата на закона е оправомощен да задържа лица на основание чл.

72 от ЗМВР. В този смисъл е налице материална компетентност на органа издал процесната заповед.

Съдът намира, че не са налице нарушения на административно- процесуалните норми, лимитиращи законосъобразност на производството по издаване на такъв акт.

Жалбоподателят е уведомен за започналото административно производство по чл. 26 от АПК, предоставена му е възможност да сочи доказателства, неговите възражения са взети предвид от административния орган при издаване на процесния акт. С оглед на това съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя не е било накърнено, като на същия са разяснени всички негови права, съгласно представената декларация по делото, саморъчно подписана. След като задържаното лице е уведомено за основанията, правни и фактически, за задържането му и са разяснени правата му, то е гарантиран принципа за защита от произвол, визиран в нормата на чл.

5 § 2 от ЕКПЧ. Административният орган е издал административния акт, след като е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая. При събирането на доказателствата, също не са допуснати съществени процесуални нарушения- приложени са обяснения във вид на докладна от полицейския орган и такива на задържаното лице. Оспорваната заповед е издадена в предвидената от закона форма съгласно чл. 59 от АПК и съдържа всички необходими реквизити. В този смисъл неоснователно е възражението на жалбоподателя, че липсва посочване на закона, който е нарушил същият и дал основание за прилагане на настоящата ПАМ. Достатъчно, според настоящия състав, е да бъдат конкретизирани действията – в случая опит да се попречи на полицейски органи да извършат проверка на лицето , с което да се осуети изпълнението на служебните им задължения. В този смисъл е и константната практика на ВАС напр. Решение № 3845 от 26.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10398/2016 г., Решение № 3779 от 23.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10327/2016 и други. В самата заповед са изложени фактите, въз основа на които административният орган е приел, че е осъществен фактическия състав на посочената от него материална норма за прилагане на административна принуда, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено. От своя страна заповедта за задържане съответства на чл.

74, ал.2 ЗМВР, защото съдържа задължителните реквизити като името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта, основанието за задържането, данни идентифициращи задържаното лице, датата и часът на задържането и т. н.

В тази връзка, не може да се сподели оплакването в жалбата за липса на мотиви в заповедта, доколкото фактическите обстоятелства дали основание за задържането са описани подробно в заповедта и в докладната записка към нея, която ДЗ е част от преписката по издаване на оспорения акт, поради което и съдът намира, че административният акт е съобразен с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд и ТР № 1/2006 г. на ОС на Върховния административен съд посочващи, че неизлагането на мотиви в самия административен акт не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, ако фактическите основания и конкретните съображения за издаването му се съдържат в документ, предхождащ издаването на акта или в последващ такъв.

Непълното посочване на приложимата материално- правна норма не води до съществено процесуално, а от там и материално- правно нарушение, доколкото все пак е посочен конкретния текст от закона, послужил като основание за налагане на ПАМ, поради което правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

При налагането на процесната ПАМ настоящият състав намира, че е спазен и принципът за съразмерност, визиран в нормата на чл. 6 от АПК. Фактът, че след задържането на А. са му съставени няколко АУАН и задържането му след съставянето им е било неоправдано не се приема от съданастоящата инстанция като доказателство, че е налице такава несъразмерност или по точно, че не е било необходимо прилагането на ПАМ. Несъмнено опитът на А. да избегне проверката и с това да осуети изпълнението на служебните задължения по контрол на изпълнението на посочените по-горе мерки, правилно са преценени от административният орган от една страна за достатъчни за прилагане на ПАМ, а от друга тези негови активни действия са съразмерни на приложената спрямо него физическа сила и принуда. Отвеждането в РУ има за цел да се обективират извършените действия, да се извършат съответните проверки. След отпадане на необходимостта от задържането му е прекратено действието на ПАМ, по- малко от законово възможното 24 часово. В този смисъл извършените преценки са в съответствие с изискванията на ЕКПЧ.

По прилагането на материалния закон съдът намира следното: Правното основание за издаване на оспорената заповед е чл. 72 от ЗМВР, по силата на която именно полицейски орган в това си качество е издал акта.

Разпоредбата на чл.

72 от ЗМВР регламентира мерки за административна, в случая полицейска принуда, с оглед обезпечаване дейността на тези органи, подсигуряване на своевременното протичане на мероприятия по установяване на самоличността на проверявани лица, както и по опазване на обществения ред. Тези разпоредби нямат характер на мерки за наказание на лицата за осъществено от тях поведение в разрез с установените обществени правила, нито на принудителни мерки по НПК.

Това задържане не е санкция за поведение, с което се накърнява обществения ред, нито наказание за осуетяване на полицейска проверка, а е инструмент за преустановяване на недопустимо поведение и създава условия за безпрепятствено установяване самоличността на дееца.

Съгласно разпоредбата на чл.

72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни служебните си функции.