Определение № 247 от 26.04.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 247 гр. Варна, 26.04.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен П. Славов

Членове:

Петя Ив. П.а

Мария Кр. М.а като разгледа докладваното от Милен П. Славов Въззивно частно гражданско дело № 20233000500178 по описа за 2023 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от адв. Е. Д. от АК-Варна в качеството й на общ процесуален представител на ответници в исковото производство: С. Д. Й., Е. И. Й., С. Д. С., Г. Д. С., Н. П. С., М. К. С., Л. В. П., Н. Х. П., А. П. П., В. Н. М., Г. И. Д., Д. Н. Д., Д. Д. Г., К. П. Я., Ж. Д.

Д., Ж. Т. Г., М. В. М., П. Д. Т., С. И. Т., Р. С. И., С. Л. К. и Х. А. К., насочена против определение № 766/23.02.2023г., постановено по гр.д. № 2160/2022г. на ВОС, с което е било оставено без уважение възражението им за родова неподсъдност на делото. Счита се, че определението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на разпоредбите на ГПК във връзка с родовата подсъдност на делата. Поддържа се, че съобразно принципа за служебното начало съдът е длъжен да проверява наличието на процесуалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск, една от които е родовата подсъдност на делото. Такава проверка се дължи до приключване на делото във въззивната инстанция съобразно нормата на чл. 119, ал. 1 от ГПК.

Промяната в обстоятелствата, свързани с определянето на родовата подсъдност, е основание за изпращане на делото на компетентния съд – вкл. и при промяна на цената на иска. Счита се, че при направено основателно възражение пред окръжния съд относно родовата подсъдност, нарушението на последната от окръжния съд не би било санирано от нормата на чл. 270, ал.

4 от ГПК (нейното действие е при липсата на възражение срещу подсъдността). Претендира се отмяна на обжалваното определение и изпращане на делото по компетентност на ВРС.

В предвидения срок не е депозиран отговор на частната жалба от другия 1 ответник по иска Т. К. С.

Депозиран е отговор на частната жалба от насрещните страни – ищците в исковото производство Г. П. Г. и И. В. Г., и двамата представлявани от адв.

А. Г. от АК-Варна. Поддържат, че частната жалба е неоснователна и молят за потвърждаване на обжалваното определение, ведно с присъждане на разноските за настоящата инстанция. В отговора се излага, че определението почива на закона – чл. 270, ал. 4 от ГПК. Освен това съответства и на задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР № 4/06.11.17г. по т.д. № 4/15г. на ОСГК на ВКС, че когато с иск по чл. 109 от ЗС се претендира ответникът да бъде осъден да извърши определени заместими действия, цената на иска е паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията, върху който размер се определя дължимата такса, а когато оценката представлява затруднение - от съда по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК. По настоящото дело съществува затруднение в определянето на цената на иска и за нейното установяване следва да бъде назначена експертиза. Освен това ищците поддържат, че частта от сградата на ответниците, която попада в имота на ищците, не засяга само топлоизолацията, а и други елементи, които е трудно да бъдат уточнени на този етап. Поради това е посочена минималната цена от 5 769 лв. (на колкото са били остойностени труда и материалите за премахването само на топлоизолацията по предходно воденото гр.д. № 3541/20г. на ВОС), но действителната стойност/цена на иска/ е невъзможно да бъде посочена на този етап от процеса. Освен това никоя от страните няма интерес да бъде разгледан иска от районен съд и след евентуално установяване на по-висока цена на иска – делото да започне отначало. Не се споделя поддържаното от частните жалбоподатели, че при направено възражение от ответниците в срока по чл. 119, ал. 1 от ГПК, съдът е длъжен винаги да изпрати делото на районния съд, тъй като съобразно чл. 118, ал. 1 от ГПК преценката е на съда.

Частната жалба е подадена в срок, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, изхожда от страни с правен интерес от обжалването и при удовлетворяване на изискванията за нейната редовност, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Исковото производство пред ВОС по гр.д. № 2160/22г. е образувано въз основа на подадената искова молба от Г. П. Г. и И. В. Г. против настоящите жалбоподатели в качеството им на ответници (уточнени с молба от 03.11.22г.

– л. 90-91), както и против ответницата Т. К. С., с която е отправено искане ответниците (в качеството им на актуални собственици на самостоятелни имоти в сграда с идентификатор ***) да бъдат осъдени да преустановят действията, с които 2 пречат и нарушават възможността ищците да се ползват от своя недвижим имот с идентификатор ***, представляващ УПИ І-1524, с адрес в гр. Варна, ***, като бъдат осъдени да премахнат частта от сграда с идентификатор ***, която част навлиза с 2.58 кв.м. по ПУП-ПРЗ в ПИ с идентификатор ***, одобрен със Заповед Г93/27.05.08г. на Кмета на Община Варна, или с 18.06 кв.м. застроена площ (2.58 кв.м., умножени по 7 етажа – един подземен и 6 надземни). В исковата молба се е поддържало, че ищците са съсобственици в ПИ с идентификатор *** с посочени придобивни основания, а ответниците са актуалните собственици на самостоятелни обекти в сграда (с посочени основания за тяхното придобиване след 2017г.), представляваща етажна собственост, изградена в съседния на ищците имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Варна, ***. Освен това се е поддържало, че при строителството на процесната сграда последната частично е навлязла в имота на ищците. По предходно образувано гр.д. № 12081/18г. на ВРС, VІІІ с-в от ищците против предходния собственик на имота с идентификатор *** – „Н1 Груп“ ООД и строителя на сградата „МГЛ Билд“ ЕООД, производството по иска с правно основание чл.

109 от ЗС е било прекратено и изпратено по подсъдност на ВОС, а последният го е отхвърлил като ненасочен към актуалните извършители или субекти, поддържащи положението на неоснователно въздействие или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на ищците пълноценно да ползват имота според неговото предназначение. Наред с другите искания за събиране на доказателства във връзка с предмета на съдебно предявения спор, ищците в исковата молба по настоящото дело са отправили искане и за назначаване на СТЕ, която да определи каква е стойността на разходите (материали и труд) за премахване на частта от сградата с идентификатор ***, която попада в съсобствения им УПИ І-1524, с цел определяне на цената на иска, съгласно ТР № 4/06.11.17г. по т.д. № 4/15г. на ОСГК на ВКС.

С молба от 03.11.22г. ищците са уточнили, че частта от сградата с идентификатор ***, която попада в имота на ищците с идентификатор ***, не засяга само топлоизолацията, а и други елементи от сградата, които на този етап е трудно да уточнят. Поради това е посочено, че минималната цена на иска е 5 769 лв., колкото е било установено в решение № 368/19.02.21г. по гр.д. № 3541/20г. на ВОС, че е стойността на разходите за материали и труд, необходими за премахване само на топлоизолация на сграда с идентификатор ***.

С определение № 4256/14.11.22г. съдът е определил приблизителна цена на негаторния иск от 5 769 лв.

3

В депозираните от ответниците отговори на исковата молба (такъв не е депозиран единствено от ответницата Т. К. С.) е направено възражение за родова неподсъдност на делото, предвид цената на предявения иск, което сочи на компетентност на районния съд.

За да отхвърли възражението срещу родова неподсъдност на делото, съдът с обжалваното определение е приел, че окончателната цена на иска се определя едва с решението и като се съобразява, че разглеждането на иска от окръжния съд не би било основание за обезсилване на решението. Освен това и без да се съобразява с вероятната окончателна цена, изборът на ищците в този случай обосновава компетентността на окръжния съд.

Съдът намира, че определението е законосъобразно. Към настоящия етап на производството съдът е в състояние да определи само приблизителна цена на предявения негаторен осъдителен иск. Това е така, защото само чрез използването на специални знания, посредством изслушването на заключението на съдебна експертиза в хода на производството, би могло да се установи дали е налице твърдяното от ищците „навлизане“ на сградата (в която ответниците притежават самостоятелни обекти) в поземления имот на ищците и каква би била паричната оценка на разходите за материали и труд, необходими за осъществяване на действията по премахване на съответната част от сградата (ако съдът достигне до извод за основателност на негаторния иск) – съобразно указанията за определяне цената на иска по чл. 109 от ЗС в такава хипотеза, дадени с ТР № 4/06.11.17г. по т.д. № 4/15г. на ОСГК на ВКС.

При определянето на окончателната цена на иска ще е възможно и определянето на родовата подсъдност на делото, но дори и това да стане едва с решението на окръжния съд (съобразно чл. 70, ал. 3 от ГПК) и при цена под 25 000 лв., решението му не би било недопустимо по арг. от чл. 270, ал. 4 от ГПК.

Определението следва да бъде потвърдено.

Искането на ответниците по частната жалба за присъждане на разноски в рамките на настоящото производство е неоснователно. Това е така, защото производството не е свързано с приключването на съдебния спор и разноските и за това производство следва да бъдат претендирани пред исковия съд и присъдени с окончателното съдебно решение по съществото на спора с оглед на крайния му изход.

Съобразно указанията, дадени с т. 9, б. „в“ на ТР№ 1/09.12.13г. по т.д.

№ 1/13г. на ОСГТК на ВКС, настоящото определение не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, съдът

4

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 766/23.02.2023г., постановено по гр.д. № 2160/2022г. на ВОС, с което е бил оставен без уважение отвод на ответниците за родова неподсъдност на делото.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5