Решение № 16 от 19.01.2026, Районен съд - Костинброд
- Съд
- Районен съд - Костинброд
- Дело
- Административно наказателно дело 202/2024
- Вид
- Решение № 16
- Подписан
- 19.01.2026
- В сила
- 14.02.2026
- Състав
- Стефан Марков Стойков
Цитирани разпоредби
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 182, ал. 2, т. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 27а · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 16 гр. Костинброд, 19.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря Албена Вл. Арсова като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Административно наказателно дело № 20241850200202 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по жалба на К. С. Г., ЕГН **********, против Електронен фиш серия К № 9023427, издаден от ОД на МВР С., с което на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 лева.
Жалбоподателят оспорва издадения ЕФ, като се твърди незаконосъобразност, изразяваща се в неправилно обозначаване на посоката на движение, като изтъква за доказателство заснемането му в посока на движение към гр. С. на територията на ОД МВР Л. по време, което прави невъзможно отиването и връщането до гр. С..
В съдебно заседание жалбоподателя се явява, като поддържа жалбата си. По негово искане е допуснат до разпит свидетел.
Въззиваемата страна – ОД на МВР С. не изпраща представител. С писмено изложение е направено искане за потвърждаване на ЕФ. Претендира разноски. Прави се възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, в случай, че бъдат присъдени такива в полза на жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посочения ЕФ, в законоустановения 14-дневен срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, след като според извадка от АИС АНД, обжалвания ЕФ е връчен на 07.09.2024 г., докато жалбата е заведена в регистратура на РУ М. на 11.09.2024 г., като е без значение изпращането й на РС М., пред 1 който производството е прекратено и изпратено на настоящия съд по подсъдност.
По същество е неоснователна.
Обжалвания ЕФ е издаден на основание чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответната утвърдена бланка /съгласно приложена заповед на министъра на вътрешните работи/, след като с Автоматизирано техническо средство или система – АТСС, конкретно в случая преносима система ARH CAM S1 с № 120CD16, на 17.04.2024 г., в 10.57 часа, по път II-81, км. 30+200, с посока на движение от гр. С. към гр. М., при ограничение на скоростта 40 км.ч., сигнализирано с пътен знак В26, и при отчетен толеранс от 3км.ч., е заснет автомобил марка/модел „Сеат Толедо 1.9 ТДИ“ с рег. № М 7030 ВН, докато същият се е движил със скорост от 52 км.ч.
Нарушението е квалифицирано в ЕФ като такова по чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
С обжалвания ЕФ на жалбоподателя, в качеството му на собственик на конкретното МПС /налице е справка за регистрацията на конкретното МПС/, е наложено административно наказание „глоба в размер на 50 лева на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, като е отчетено, че превишението на разрешената скорост е с 12 км.ч., а са приспаднати 3 км.ч. от отчетената скорост на конкретното МПС, представляващи допустима грешка на при измерване на скорости до 100 км.ч.
Извън посоченото конкретно правно основание обжалвания ЕФ е издаден на основание веществено доказателство по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, а именно снимка, съдържаща освен заснето МПС с посочения рег. №, така и дата, час и място /чрез координати/ на заснемането, данни за наложеното в района ограничение, измерената скорост на движение на МПС, а така също и данни за настроените параметри на АТСС, отнасящи се до заснемането - посока, трафик и режим. По несъмнен начин посоченото веществено доказателство, ведно със справката за регистрация дава основание за извод, че автомобила, собственост на жалбоподателя се е движил на посочената дата и място, и в посочената посока със скорост от 52 км.ч., надхвърляща максимално разрешената в района, така както са отразени тези данни в обжалвания ЕФ.
Съпоставяйки посоченото в протокол за използване на АТСС, с посоката на заснемане, видна от приобщеното веществено доказателства снимка, както и от изисканите в цялост снимки на конкретното МПС, а така също и предвид изложеното от свидетелката Ж.А. Г.а, може да се направи извод, че е вярно твърдението на жалбоподателя за неточно обозначаване на посоката на движение на заснетия автомобил в обжалвания ЕФ.
Автомобила на жалбоподателя е заснет около 45 минути по-рано в посока на движение от гр. М. към гр. С., за което е съставен ЕФ от ОД МВР М. за извършено нарушение в района на с. Б., ул. П., изразяващо се в движение със скорост, превишаваща максимално разрешената за този район.
Разстоянието между двата участъка, в които автомобила на жалбоподателя е заснет да се движи със скорост над максимално разрешената, е около 39 км., което може да бъде изминато според съда за около 45 минути, съответно това показва движение в една и съща 2 посока при двете заснемания, а именно от гр. М. към гр. С..
Таков извод може да се направи и предвид съпоставяне на посоченото в протокола за използване на АТСС, а именно „…посока на движение на контролираните МПС от гр. С. към гр. М.…“, а от друга страна при заснемането на автомобила в района на 30+200км. от ВП 81 показва приближаващ се към АТСС, което е видно от приобщеното веществено доказателства – снимка, както и от изисканите всички снимки за заснемане на конкретния автомобил.
В същата насока са и показанията на св. Г.а, която изрично посочва, че в този период от време е пътувала по ВП 81 в посока от гр. М., към гр. С., които показания са логични, макар и изходящи от заинтересовано лице
В същото време обаче съдът намира, че това несъответствие не се отразява на законосъобразния характер на издадения ЕФ и санкционирането на жалбоподателя за движение със скорост над максимално разрешената, в района на км.30+200 от ВП 81 на дата 17.04.2024 г., около 10.57 и посока на движение от гр. М. към гр. С..
Видно е от протокола за използване на АТСС, е настроена с посока за задействане в двете посоки, съответно заснема както отдалечаващи се, така и приближаващи се автомобили. Видно е също така, че и двете посоки на движение в участъка има ограничение на скоростта от 40 км.ч., за което са приложени съответните снимки, част от приложенията към протокола за използване на АТСС, поради което без съмнение може да се направи извод, че е налице нарушение на правилата за движение, идентифицирано с време и място, установен е дееца, както и вината, които обстоятелства по чл. 53 от ЗАНН са съществените за издаване на НП, което според съда е приложимо като правило и при преценка на ЕФ за законосъобразност.
Без значение е факта, че вероятно в при извършване и на двете нарушения водач на автомобила е била свидетелката Г.а, както твърди самата тя, но предвид липсата на декларация по реда на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП в съответния срок санкцията остава за вписания собственик на автомобила, който е жалбоподателя, предвид приложената справка за това.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че не може да бъде толерирано такъв вид поведение на пътя, характеризиращо се с извършване на последователни нарушения на правилата за движение, конкретно за ограниченията на скоростта в конкретни участъци, което поставя в завишен риск живота и здравето на всички участници в движението, в това число и на самите извършители и пътуващите с тях.
Предвид всичко изложено обжалвания ЕФ следва да бъде потвърден.
С оглед изхода от делото е основателно искането на въззиваемата страна за присъждане на разноски, които следва да бъда определени в минималния размер по чл. 27а от Наредба за заплащане на правната помощ, а именно 80 лева.
Предвид изложеното, на основание чл. 63, ал. 2, т. 5, вр. ал. 9 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:
3
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия К № 9023427, съставен от ОД на МВР С., с който на К. С. Г., ЕГН **********, на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 50 /осемстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. С. Г., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР С. сумата от 80 /осемдесет/ лева за направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва от пред Административен съд С.-област в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя чрез адвокат М. и въззиваемата страна.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
4