Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 02.02.2022, Районен съд - Пирдоп

Съд
Районен съд - Пирдоп
Дело
Гражданско дело 466/2021
Вид
Решение № 9
Подписан
02.02.2022
В сила
02.02.2022
Състав
Донка Иванова Паралеева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.240, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№9 гр. , 02.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПИРДОП, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Донка Ив. Паралеева при участието на секретаря Петя Т. Александрова като разгледа докладваното от Донка Ив. Паралеева Гражданско дело № 20211860100466 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Делото е образувано по искова молба, подадена от „***************“ ООД чрез процесуалния представител на дружеството юрк.К.Т. от ВТАК против Н. З. АС., ЕГН:

**********, с която се иска съдът да осъди ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 440 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № ******/02.09.2019г., ведно със законна лихва върху същата до окончателното изплащане на вземането, както и да заплати направените по делото разноски и направените разноски за обезпечаване на иска.

Първоначално исковата молба е заведена в Софийски районен съд, който е образувал гр.д. № 27126/2021г., но го е прекратил с Определение № 908/15.06.2021г. и го е изпратил по подсъдност на Районен съд-Пирдоп, където се намират постоянният и настоящ адрес на ответницата Н. З. АС..

В исковата молба се твърди, че на 09.09.2019г. ответникът Н. З. АС. е сключила Договор за потребителски кредит № ******/02.09.2019г. с дружеството „***************“ ООД, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и на основание Стандартен Европейски формуляр, предоставен предварително на ответника и съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на договор за кредит, направено от ответника. Твърди се, че договорът е сключен за предоставяне от Кредитора на Кредитополучателя на сума в размер на 440 лв. и е влязъл в сила с подписването му. С подписване на Договора за кредит Кредитополучателят удостоверил, че Кредиторът го е уведомил подробно за всички клаузи, като 1

Кредитополучателят се съгласява с тях и желае договорът да бъде сключен. Уговорената сума била предадена на Кредитополучателя, с което Кредиторът изпълнил поетите по договора задължения, а Кредиторът се задължил да върне сумата съгласно уговорените погасителни вноски. Кредитът следвало да бъде изплатен на 20 седмични вноски, всяка в размер на 22 лв., при 0% годишен лихвен процент. Кредитополучателят не изплатил нито една вноска по кредита съгласно погасителния план, а падежът на цялото вземане настъпил на 24.01.2020г. и така вземането на Кредитора било 440 лв.- главница по кредита, ведно със законна лихва до окончателното погасяване на вземането.

Сочи се в исковата молба, че преди подаване на исковата молба е подадена молба за обезпечаване на бъдещ иск пред РС-П., който е образувал ч.гр.д. № 1807/2021г. и е допуснал обезпечение на осъдителния иск. С оглед на това се иска ответницата да бъде осъдена да заплати на „***************“ ООД и направените разноски по обезпечаване на иска.

В срока по чл. 131 ал.1 ГПК, изтекъл на 13.10.2021г., по делото не е постъпил писмен отговор от ответника Н. З. АС. и същата не е взела становище по предявения иск.

В съдебно заседание ищецът „***************“ ООД не изпраща представител.

Депозира, чрез адв.К.Т., молба-становище, в която моли съда да постанови, на основание чл.239 ГПК, неприсъствено решение и да му присъди разноски.

Ответникът Н. З. АС. не се явява и не изпраща представител в съдебното заседание.

Не е депозирал нищо и в писмен вид.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 240, ал.1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ вр. чл. 9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ за вземането за главница по Договор за кредит.

Искът е допустим и основателен.

Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба и не се е явил в съдебно заседание, без да направи искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие. Съдът, като взе предвид, че на ответника надлежно са връчени съобщение, ведно с разпореждане на съда от 01.09.2021 г. за връчване на препис от исковата молба и указване възможността за подаване на писмен отговор, с което са му указани и последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, като датата на първото съдебно заседание му е съобщена с определение от 21.10.2021г. за насрочване на делото, връчено надлежно на 08.11.2021г., както и отчитайки обстоятелството, че предявеният иск е вероятно основателен с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства /Разходен касов ордер №595/02.09.2019г.; Договор за потребителски кредит № ******/02.09.2019г. между „***************“ ООД и Н. З. АС., ведно с Приложение №1 към него; Искане за кредит вх. № ******/02.09.2019г.; общи условия за предоставяне на потребителски паричен кредит от „***************“ ООД;

Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските 2 кредити- приложение №2 към договора/, намира, че следва да бъде постановено неприсъствено решение, като искът бъде уважен в претендирания размер, без решението да се мотивира по същество, съобразно чл.239 ГПК.

Относно разноските, съдът намира, че с оглед изхода на делото, разноските в настоящото производство от общо 3500 лв. / 50 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение/ следва да се възложат на ответника по правилото на чл.78, ал.1 ГПК.

Ответникът е поискал да му бъдат присъдени и разноските по воденото преди това обезпечително производство, както и по изпълнителното производство, което е било образувано. Представя писмени доказателства за така заплатените разноски, а те са както следва: 300 лв. адвокатски хонорар в обезпечителното производство, 40 лв. държавна такса в обезпечителното производство, 102 лв. такси към ЧСИ в изпълнителното производство и 300 лв. адвокатски хонорар в изпълнителното производство. В действителност в настоящото производство е мястото за претенция за разноските от обезпечителното дело, тъй като макар и самостоятелно, обезпечителното производство е помощно по отношение на бъдещото исково такова, т.е. направените във връзка със него разноски подлежат на присъждане с решението, чието бъдещо изпълнение е обезпечено. Така повелява и т.5 от Тълкувателно решение №6 от 6.11.2013г.на ВКС по т.д.№6/2012г.на ОСГТК. Следователно със съдебния акт по настоящото дело съдът следва да присъди на ответника и 340 лв. разноски за обезпечителното производство. Що се касае до претендираните от ищеца разноски, направени от него в изпълнителното производство, съдът намира, че същите не следва да му се присъждат в настоящото производство, а подлежат на събиране от съдебния изпълнител по посоченото изпълнително дело. Такава е и практиката на ВКС- вж. напр. Определение № 506/17.12.2020г. по дело №2158/2020 на ВКС, ТК, 2-ро т.о. Ето защо, в тази му част, искането за присъждане на разноски се явява неоснователно.

Воден от горното и на основание чл.239 ГПК, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл.240, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.9 ЗПК, Н. З. АС., ЕГН:

**********, с адрес: с.Ч., С. област, ул. „************“ №8, ДА ЗАПЛАТИ на „***************” ООД, ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.

„***************“ бл.80, вх.В, ет.6, ап.71, представлявано от управителя Л.Д., сумата от 440.00 лв. /четиристотин и четиридесет лева/, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски кредит № ******/02.09.2019г., сключен между страните, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба – 17.05.2021 г., до окончателно изплащане на вземането.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Н. З. АС., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., С. област, ул. „************“ №8 ДА ЗАПЛАТИ на „***************” ООД, ЕИК:

**********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „***************“ бл.80, вх.В, 3 ет.6, ап.71 сумата от 690.00 лв. /шестстотин и деветдесет лева/ разноски, от които 350.00 лв. за разноски в настоящото исково производство и 340.00 лв. за разноски в обезпечителното производство по ЧГД №1807/2021г. по описа на РС-П..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

На страните да се изпратят преписи от решението.

Съдия при Районен съд – Пирдоп: _______________________

4