Определение № 3656 от 25.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3656 гр. Пловдив, 25.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева А.

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20255300503074 по описа за 2025 година

Производството е по чл.83 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от жалбоподателя А. И. Д. ЕГН **********, чрез пълномощника му адв. М. Б. от СмАК срещу определение № 11522/11.09.2025г. по гр.д. № 12668/2024г. по описа на РС Пловдив, с което е оставено без уважение искането с правно основание чл.83 ал.2 от ГПК, направено от ищеца по делото А. И. Д. е поискал на основание чл.83 ал.2 от ГПК, да бъде освободен от заплащане на държавна такса по производството.

Частната жалба е подадена в срок, платена е дължимата държавна такса. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

РС Пловдив, за да обоснове своя акт сочи, че жалбоподателя Д. е бил осигуряван по трудово правоотношение до м.юни 2025г., представлява фондация, управлява и представлява сдружение – спортен клуб. Установява се, че лицето се е разпоредило чрез дарение с идеални части от недвижим имот след завеждане на делото в полза на своя брат. При тези факти се приема, че по нормата на чл.83 ал.2 от ГПК при освобождаване на страна от държавна такса и/или разноски, целта е в това да не се отнема правото на гражданите да търсят по съдебен ред защита на правата си, но само тогава, когато съществуват категорични доказателства, че съответното лице е лишено от възможност да получава каквито и да е доходи, когато то не получава никакви доходи и когато няма въобще финансова възможност да поема разноски в процеса, тъй като заплащането им ще постави в опасност дори физическото му оцеляване, предвид липсата на парични средства и невъзможността същите да се набавят. Прието се че това не е факт по настоящото дело.

Неоснователно е възражението в жалбата, че жалбоподателят Д. не полага труд по трудов договор и няма средства за разноски по това дело. Видно от справката подадена до съда от ТД НАП гр.София от 2011 година до 2025г. жалбоподателят работи по трудови договори при 1 различни работодатели, след което трудовото му правоотношение се прекратява за известен период от време и същият е безработен, след което отново работи по трудови договори, после пак му се прекратява трудовото правоотношение и така нататък. Тоест жалбоподателят Д. не е поС.но безработен и не е в хипотеза да не може да си намери работа в гр.София, където живее, а поС.но редува работата по трудов договор с получаването на обезщетение за безработица от бюрото по труда. Явно това трайно фактическо положение в продължение на дълги години осигурява нормални доходи за живот на жалбоподателя Д..

Всичко това съчетано с факта, че след образуване на настоящото дело пред първоинстанционния съд жалбоподателят Д. безвъзмездно дарява свой недвижим имот на брат си, обосновава извода, че за молителя Д. издръжката за живот не е проблем. В противен случай той не би дарявал безвъзмездно недвижимите си имоти. Ето защо същият може да заплаща държавната такса и разноските, докато води съдебни дела за други свои недвижими имоти в съда. При това не е налице хипотезата на чл.83 ал.2 от ГПК, така че ищецът да няма средства да заплати държавната такса и разноските по това дело. Ето защо определението на РС Пловдив е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран така съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 11522/11.09.2025г. по гр.д. № 12668/2024г. по описа на РС Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2