Определение № 263 от 21.11.2019, Районен съд - Асеновград
- Съд
- Районен съд - Асеновград
- Дело
- Частно наказателно дело 795/2019
- Вид
- Определение № 263
- Подписан
- 21.11.2019
- В сила
- 14.12.2019
- Състав
- СТЕФКА ТОМОВА ПАШОВА
Цитирани разпоредби
- чл.128 · Наказателен кодекс
- чл.129 · Наказателен кодекс
- чл. 325в, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 243 ал.6 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Град
Асеновград, 21.11.2019г.
ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ с председател СТЕФКА
ПАШОВА, като разгледа в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, докладваното от председателя на състава нчхд № 795.2019г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
В срок, изводим от факта, че постановлението, предмет на настоящето производство, е връчено на 07.10.2019г., а жалбата срещу него е подадена на 08.10.2019г., е обжалван прокурорски акт, подлежащ на съдебен контрол – постановление за прекратяване на досъдебно производство.
Жалбата е депозирана от субект, имащ право на такава – пострадал, поради което и изводим от изложените по – горе обстоятелства, тя се намери за допустима.
Разгледана по същество, същата се явява неоснователна, по следните съображения:
Обжалвано е постановление за прекратяване на досъдебно производство № 372.2019г. по описа на РУ”Полиция”- град Асеновград, образувано за престъпление по чл. 325в, ал.1 от НК, за това, че на 16.05.2019г. в с.Здравец, обл. Пловдивска, не са положени достатъчни грижи за гръбначно животно – куче, което се е намирало под съответен надзор и в резлутат на това е причинена средна телесна повреда на Р.Б.К..
От събраните в хода на досъдебното производство доказателства се установява, че на 16.05.2019г. свидетелката Р.Б.К.,***, която е на 72 години, около 10:30 часа сама излязла от дома си и тръгнала към къщата на нейна съседка, която е болна и която живее на около 700-800 метра от дома на свидетелката Р.Б.К.. Вървейки по пътя, изведнъж свидетелката Р.К. усетила, че нещо я захапало и я съборила на земята. Свидетелката Р.К. успяла да види, че това е кучето на наемателя на хотел „Здравец”, намиращ се в селото. Кучето започнало да я хапе по цялото тяло, откъдето текнала кръв. Свидетелката Р.К. започнала да вика за помощ. Синът й С.Ф.К. в това време изязъл на балкона, където имал проснати дрехи и тогава чул виковете на майка си. Видял майка му, повалена на земята на около 7 метра от къщата и кучето на наемателя на хотел „Здравец”, което лаело и хапело майка му. Свидетелят С.Ф. взел един кол и тръгнал да спасява майка си. Отивайки на улицата, кучето, виждайки свидетеля К. с кола в ръка, избягало. Свидетелят видял, че кучето е със синджир на врата, който при багството му от мястото, се влачел по земята. Свидетелят С.Ф. видял, че кучето е на Антон, че същото тежи около 70-80 килограма, че е бяло на цвят. Свидетелят С.Ф. знаел, че кучето е много агресивно поради това, че същото го е хапало преди време, както е и хапало и една съседка от селото. Отивайки до майка си, свидетелят С.Ф. видял, че тя е облечена със зимно яке и от бицепса на едната й ръка течала кръв, като на ръкава имало дупка от ухапване от куче, а от дупката течала кръв. Свидетелят С.Ф. помогнал на свидетелката Р.К. да се изправи и двамата отишли в кметския наместник на селото – свидетелката Р. С.С., която като видяла кръвта от свидетелката Р.К. и като чула, че е била нападната в гръб от кучето на наемателя на хотел „Здравец”, се обадила на кварталния М., като преди това самата свидетелката Р. С. видяла, че това същото куче се е разхождало по главната улица и от врата му висял синджир. Свидетелката Р. С. се обадила и на телефон 112, като дошла линейка, която оказала първа помощ на пострадалата, а впоследствие откарала същата в МБАЛ - Асеновград, където тя била настатнена на лечение за период от три дни. В това време, кварталния инспектор М. се обадил на собственика на отвързаното куче – свидетеля А.Б. и му съобщило, че кучето му се е отвързало и е ухапало жителка на селото. Самият свидетел сочи, че кучето, на паднало свидетелката Р.К., е негова собственост и същото е порода „Алабай“.
Същото било затворено и с дървена врата на плевнята. Кучето било вързано с два синджира, като кучето „Алабай“ както се посочи по-горе, било затворено с дървена врата в плевнята. При отиване на място, свидетелите установили, че тези два синджира са на врата на кучето, закопчани на каишката от другата страна и закопчалките са здрави. Кучето, нападнало свидетелката Р.К. било настанено в приют, самата тя постъпила в МБАЛ- Асеновград еоод, за периода от 16.05.2019г. до 18.05.2019г., по клинична пътека КП 158 – Оперативни интервенции при инфекции на меките и костни тъкани, като видно от анамнезата, се сочи, че същата е ухапана от куче в областта на окосмената част на лявата и дясната мишница –доведена от ЦСМП, с находки оток, хиперемия и болка в областта на дясна темпорална зона и дясна мишница, разкъсно – контузна рана 2 броя. На 16.05.2019г. й е извършена операция.
От изготвената по делото съдебно – медицинска експертиза се сочи, че от свидетелските показания по делото и от представената в него медицинска документация, при станалия инцидент на 16.05.2019г. на Р.Б.К., е било причинено множество разкъсно - контузни рани по горен десен крайник, с последващо инфектиране /флегмон/, кръвонасядане по горен десен крайник, кръвонасядане по клепачите на двете очи, охлузвания и кръвонасядане по главата.
Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд предмет с добре оформен ръб и/или неговото тангенциално действие и добре отговарят по начин и време да са получени така, както е отразено в предварителните сведения. Разкъсно – контузните рани поотделно и по съвкупност са й причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а останалите травматични увреждания са й причинили болка и страдание, без разстройство на здравето.
По доказателствата:
Така приетите за установени факти по делото, съдът намери за доказани от протоколите за разпити на свидетелите С.Ф.К., С.В. М., Р. С.С., Р.Б.К., А.В.Б., които съдържат логични, последователни, непротиворечиви и подкрепени и от писмените доказателства показания. Като обоснована и правилна, съдът кредитира и съдебно – медицинската експертиза по делото, като изтъква, че същата е взела предвид както свидетелските показания, така и цялата медицинска документация по случая, като е отчела всички аспекти на механизма на причиняване на телесните повреди и техния вид, поради което и съдът намери, че същата е обоснована – не се констатира необсъден доказателствен материал и правилна - касае се за познания в областта на медицината при преценка от медицинска гледна точка, при спазване на достиженията на съвременната медицина, поради което и съдът счете, че наведеното в жалбата възражение за това, че следва да се изготви повторна, или допълнителна такава, не са основателни.
С оглед на това, като прецени, че цялата доказателствена съвкупност е непротиворечива, съдът намери, че фактите, приети от прокурора, издал обжалваното постановление са обосновани - базират се на правилна преценка на доказателствата по делото, а приложението на правото – при спазване на закона, което налага извода за законосъобразност на обжалваното постановление.
Това е така, тъй като съставомерен резултат на престъплението по чл.325в, ал.1 от НК е причиняване на средна или тежка телесна повреда, каквато на пострадалата Р.К., видно от изготвената съдебно – медицинска експертиза, не е причинена. Това налага извода за липса на осъществен от обективна страна фактически състав, предвид и на това, че е налице липса и на втори елемент от същия, а именно: налице е полагане на грижи от собственика на кучето, нападнало пострадалата, като същото е било затворено в плевня с дървена врата и вързано със синджир, от който се е отскубнало. За да е съставомерно престъплението по чл.325в, ал.1 от НК се изисква неполагане на грижи за гръбначно животно, което се намира под негов надзор, а в случая, такива са били старателно положени. С оглед на това, от правна страна, се констатира липса на обективен състав на престъплението по чл.325в, ал.1 от НК.
Констатира се и липса на субективен такъв, предвид на това, че за съставомерност от субективна страна се изисква пряк умисъл, а в случая, предвид на това, че са положени грижи и кучето - нападател е било вързано със синджири и е затворено в плевня, то е налице престъпна самонадеяност, като е налице преценка, че с оглед размерите на кучето, за което се полагат грижи, синджирът е недостатъчно твърд и дебел и здрав, както и е налице възможност за преодоляване на препятствия с оглед на това, че кучето е било залостено в плевня с дървена врата, при което е налице възможност за предвиждане на общественоопасните последици , но деецът се е надявал те да не настъпят.
Непредпазливостта като форма на вина не е съставомерна за това престъпление, което налага извода и за липса на субективен състав на същото. Като е приел това правно разрешение, прокурорът е приложил правилно закона, което налага извода за законосъобразност на обжалваното прокурорско постановление, поради което и същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 243 ал.6 т.1 от НПК,
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление за прекратяване на ДП № 372.2019г. по описа на РУ “Полиция“ , водено за престъпление по чл. 325в, ал.1 от НК, от 27.09.2019г.
Определението на съда да се съобщи на жалбоподателката и на РП - Асеновград.
Същото подлежи на обжалване пред Окръжен съд - град
Пловдив, в 7 – дневен срок от съобщаването му, чрез Районен съд – град Асеновград.
Районен съдия: