Решение № 164 от 18.10.2018, Окръжен съд - Добрич

Р Е

Ш Е Н

И Е

№

Гр.Д. 18.10. 2018г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Д.КИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публичното заседание на ПЕТИ ОКТОМВРИ

2018г.в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА И.

При участието на секретаря Билсер

Мехмедова-Юсуф като разгледа докладваното от Председателя т.д.№ 27/2018г.по описа на ДОС и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадена от адв.Д.Ч.,АК Б.,като пълномощник на Я.И.С.,ЕГН:**********,***,срещу ЗАД„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С. **, област С., община С., район *,ж.к.*, ул.“С.С.“ № *,ет.*,представлявано заедно от А.П.Л.и Р. К.Д.,искова молба,с която се претендира ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцата:сумата от 40 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на ПТП,причинено на 01.08.2016г.по главен път **от с.О.,община Б. в посока гр.Б.,на около 400м. преди кръстовището за ГРМП-гр.Б.,виновно и противоправно от водача Б.К.Ц.,с адрес ***,при управление на л.а. ***,рег.№ ***,по отношение на който е налице валидна застраховка „ Г. О.“ към деня на събитието по застрахователна полица № **,валидна от 08.01.2016г.,до 07.01.20*г.,за което деяние Б.К.Ц. е признат за виновен по нахд.№ 104/20*г.по описа на Районен съд,гр.Б.,които неимуществени вреди се изразяват във физически болки,страдания и неудобства,претърпени от ищцата вследствие причинените й от Ц. при ПТП телесни повреди-счупване раменната кост на дясната ръка,обусловило трайно затруднение на движението на горен десен крайник,както и тежка периферно стволова увреда на н.радиалис декс,ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от 40 000 лв.,считано от 11.10.20*г.,до окончателното изплащане на задължението;2 685.37 лв.,представляваща претърпени от ищцата вследствие описаното ПТП имуществени вреди,които се изразяват в заплатени в периода от 01.08.2016г. до 27.03.20*г. предписани медицински прегледи,изследвания,медикаментозно лечение,консумативи и пътни разноски до съответните лечебни заведения,ведно със законната лихва върху претендираното обезщетение от 2 685.37 лв.,считано от 11.10.20*г.,до окончателното изплащане на задължението.

Прави се искане за присъждане и на сторените по делото съдебно- деловодни разноски,вкл.адвокатско възнаграждение.

Обстоятелствата,на които се основават исковите претенции:

На 01.08.2016г.при управление на л.а. ***,с рег.№ *** по главен път **от с.О.,община Б. в посока гр.Б.,на около 400м. преди кръстовището за ГРМП-гр.Б.,водачът Б.К.Ц.,с адрес ***,нарушил правилата за движение - разпоредбите на чл.25,ал.1 и ал.2 от ЗДвП,разпоредбата на чл.38,ал.2 от ЗДвП и с това по непредпазливост причинил средна телесна повреда на Я.И.С.,от гр.Г. Т.,изразяваща се в счупване раменната кост на дясната ръка,обусловило трайно затруднение в движението на горен десен крайник за период от около 2-3 месеца.

За извършеното деяние водачът е санкциониран по реда на чл.78а от НК с влязло в законна сила на 22.05.20*г.Решение № 56/04.05.20*г.по нахд. № 104/20*г.по описа на Б. районен съд с наказание глоба в размер на 1 000 лв.

За посочения автомобил — МПС с рег.№ *** е налице действаща застраховка „ Г. О.“,сключена със застрахователя ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ с полица № **,валидна от 08.01.2016г.,до 07.01.20*г.

По реда на чл.380 от КЗ пострадалото лице Я.С. е предявило срещу застрахователя претенция с вх.№ 025/18.09.20*г.по входящия регистър на ЗАД „ОЗК-Общо застраховане“ РЗП Д.,с адрес:гр.Д., ул.“ ***“ №*,за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени от описаното деяние неимуществени вреди в размер на 40 000 лв. и имуществени вреди в размер на 2 738.83 лв.,като към претенцията са представени приложените и към настоящата искова молба писмени доказателства.

При застрахователя е образувана щета 0411-100-0024-20*.

С писмо,изх.№ 99-11915/06.10.20*г.на ЗАД

„ОЗК-Общо застраховане“ представители на застрахователя са отправили предложение на пострадалото лице за сключване на извънсъдебно споразумение,по силата на което да му бъде изплатена сумата от 7 000 лв.,включваща имуществени и неимуществени вреди,претърпени вследствие ПТП от 01.08.2016г.

Изложената фактическа обстановка обуславя правния интерес на ищцата от предявяване по съдебен ред на искове по чл.432 от КЗ за обезщетяване от страна на застрахователя на претърпените вреди.

Вследствие на причинената й телесна повреда и необходимостта от провеждане на болнично и извънболнично лечение за периода от 02.08.2016г. до 28.01.20*г. ищцата е била в непрекъснат отпуск по болест.

За периода от 02.08.2016г. до

10.08.2016г.ищцата е претърпяла болнично лечение в Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „С.А. В.“ АД,гр. В.,вкл.с оперативна намеса под обща анестезия.

Вследствие на травмите е настъпила и тежка периферно стволова увреда на н.радиалис декс.

С Протокол № 96/25.01.20*г. на ЛКК при ООД „

ДКЦ-1“,гр.Д. ищцата е изпратена на ТЕЛК за продължаване на временната неработоспособност,поради забавено зарастване и травма на лъчевия нерв на ниво мишница.

С Решение № 1153/31.03.20*г. на ТЕЛК при АД

„МБАЛ Д.“ след извършена оценка на работоспособността е прието,че ищцата е временно неработоспособна за периода от 29.01.20*г. до 31.03.20*г.

Към 04.04.20*г.е констатирано ограничение на движенията в раменната и лакетната става,както и липсата на активна екстензия на пръстите на китката на дясната ръка и сетивност в автономната зона на нерв радиалис.

За периода от 29.01.20*г. до 30.03.20*г. на ищцата е издаден болничен лист,а за периода от 31.03.20*г. до 29.04.20*г.-болнични листи за временна неработоспособност.

По решение на ТЕЖ за периода от 30.04.20*г. до 29.05.20*г. е продължен периода на временна неработоспособност.

Така,общият период на временна неработоспособност за ищцата вследствие получената травма е от 02.08.2016г. до 29.05.20*г.вкл.

Периодът на лечение на ищцата е бил съпътстван и с невъзможност да си служи въобще с дясната ръка,поради нейната обездвиженост вследствие извършената оперативна интервенция и метална остеосинтеза,както и изпитване на силни болки и страдания.Впоследствие,след зарастване на хирургичните рани,ищцата е била с изключително ограничена възможност за движение на ръката от китката към пръстите на дясната ръка,имала е постоянно изтръпване,както и невъзможност за движение пръстите на ръката,която симптоматика се наблюдава и към момента.Това здравословно състояние на ищцата е наложило ползването на чужда помощ за период повече от 6 месеца.

При съобразяване броя и вида на телесните повреди,възрастта на ищцата -30 г.,периода на лечение - 301 дни отпуск по болест,от които 8 - болнично лечение,характера на лечението,нуждата от чужда помощ,както в периода на болничното лечение,така и в периода на домашното лечение,притесненията и неудобствата от необходимостта да бъде обгрижвана от близки,както и да бъде подпомагана в грижата за детето й,липсата на благоприятна прогноза за промяна на състоянието,както и предвид икономическите условия на живот в страната към 2016/20*г.,ищцата претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв.

За целия период на лечение ищцата е понесла и имуществени вреди в размер на разноските,платени от нея за съответните прегледи,изследвания,лекарства и пътни разноски - с оглед липсата на лечебно заведение по постоянния адрес на ищцата,които Я.С. оценява на 2 685.27 лв.

На основание чл.497,ал.1 от КЗ,ищцата претендира и лихва за забава върху претендираните обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.От датата на предявената срещу застрахователя претенция от увреденото лице - 18.09.20*г. е започнал да тече срока по чл.497,ал.1,т.1 от КЗ и същият е изтекъл на 10.10.20*г.,поради което ответникът дължи законната лихва за забава върху претендираните обезщетения,считано от 11.10.20*г.,до окончателното им изплащане.

В депозиран в срока по чл.367,ал.1 от ГПК писмен отговор на исковата молба,вх.рег.№ 1368/27.02.2018г.,ответникът,чрез пълномощника си - адв.И.И.,прави възражение за липса на местна подсъдност,тъй като седалището на ответното дружество е в гр.С.,и искане по арг. на чл.105 от ГПК производството по делото да се прекрати и делото да се изпрати за разглеждане на С. Г. С..Ответникът счита също така,че не съществуват предпоставките за прилагане на подсъдността по чл.115 от ГПК,тъй като тази разпоредба не намира приложение при искове по чл.226 от К3,а само при иск с правно основание чл.45 ЗЗД,като цитира практика на ВКС по приложение разпоредбата на чл. 115 от ГПК.

По основателността на претенциите изразява следното становище:

Счита,че не е дал повод за завеждане на иска за сумата от 7 000 лв.,което е видно както от обстоятелствената част на исковата молба,така и от представените доказателства;

Оспорва изцяло предявения иск за неимуществени вреди — по основанието му и с оглед предявения му размер,като го счита за недължим и прекомерно завишен.Оспорва всички,изложени в исковата молба твърдения.Счита,че в конкретния случай не са налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на застрахователя,поради което не следва да се ангажира отговорността на ответника за заплащане на ищцата на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди,като исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани;

Според ответника,процесният пътен инцидент не е настъпил по изключителна вина на водача на застрахованото МПС - Б.Ц.,а е налице голям процент на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата,тъй като тя се е возила без поставен предпазен колан;

Ответникът оспорва твърдението на ищцата,че в резултат на ПТП същата е получила всички описани в исковата молба телесни увреждания,както и твърденията за тяхната продължителност;

Ответникът оспорва исковете и по размер,като счита,че същите са предявени в изключително завишени размери.Намира,че на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД размерът на обезщетението следва да бъде намален,съобразно приноса на пострадалия;

По аргумент за неоснователност на главните искове,ответникът оспорва и претенцията по акцесорния иск за лихва,както и началния момент,от който се претендират лихви за забава.

От своя страна ответникът претендира присъждане на сторените по делото разноски.

В допълнителна искова молба,вх.рег.№

1819/16.03.2018г.,ищецът счита за неоснователно възражението на ответника за местна неподсъдност на спора на ДОС.Подсъдността е избрана от ищеца на основание чл.113 от ГПК.Съгласно постоянната и непротиворечива съдебна практика,изборната местна подсъдност по чл.113 от ГПК е приложима към исковете за заплащане на застрахователно обезщетение,предявени от трети увредени лица срещу застрахователя на делинквента,поради което при упражнено от ищцата право на избор на местна подсъдност по чл.113 от ГПК,общата местна подсъдност по чл.108,ал.1 от ГПК се дерогира.Вярно е,че приложимостта на чл.113 от ГПК при определяне на местната подсъдност при тези искове е била обоснована с разпоредбата на § 1,т. 1 от ДР на КЗ/отм./,придаваща на застрахованото лице качеството на „потребител на застрахователни услуги“/т.6 от ТР № 1/23.12.2015г. на ВКС по т.д.№ 1/2014г.на ОСГТК/.Приемането на нов КЗ обаче не е основание за изоставяне на това разрешение,тъй като в производството по чл.226 от КЗ/отм./,съответно чл.432,ал.1 от КЗ,ищцата има качеството на „ ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл.2,ал.2 от КЗ/Обн,.ДВ,бр. 102/29.12.2015г.,в сила от 01.01.2016г./

Ищецът оспорва и твърдението на ответника за съпричиняване от страна на ищцата.Основна причина за настъпилото на 01.08.2016г. ПТП е нарушаване на правилата за движение от водача Ц..Ищцата-пътник на задната седалка,е била с обезопасителен колан,който факт е бил установен и в хода на досъдебното производство пред РУП-Б..

Необосновани са и твърденията за липса на причинно-следствена връзка между ПТП от 01.08.2016г. и настъпилите за ищцата вреди.

Неоснователно с оглед изричната разпоредба на чл.497 от КЗ е и възражението относно претенцията за обезщетение за забавено плащане.В настоящия случай,увреденото лице е представило всички необходими доказателства пред застрахователя,същият не е поискал допълнителни такива,поради което като начална дата на претенцията за лихва е определена 11.10.20*г.