Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 270 от 28.11.2023, Районен съд - Исперих

Съд
Районен съд - Исперих
Дело
Гражданско дело 262/2023
Вид
Решение № 270
Подписан
28.11.2023
В сила
28.11.2023
Състав
Елица Денчева Бояджиева Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.239, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 270 гр. Исперих, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИСПЕРИХ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елица Д. Бояджиева Георгиева при участието на секретаря Анна В. Николова като разгледа докладваното от Елица Д. Бояджиева Георгиева Гражданско дело № 20233310100262 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба, вх.№ 1169/31.03.2023г. от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: 131397565 със седалище и адрес на управление: град София, район Оборище, ул.“Силистра“ № 8, представлявано от П. П. – гл. юрисконсулт против Д. И. Н., ЕГН: **********, от село Кара Михал, област Разград, ул.“***“ № 7, с която молят съда да осъди ответницата да им заплати сумите 2597,32 лева – главница по сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 02.03.2017г., 1443,15 лева договорни лихви за периода от 31.03.2020г. до 28.02.2023г., както и да им бъдат присъдени направените по делото деловодни разноски.

В исковата молба разказват, че по силата на Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 02.03.2017г. ищцовото дружество е представило на ответницата платежна карта Transcard Master Standart с отпуснат револвиращ потребителски кредит в размер на 2600 лева, съгласно който договор ответницата е следвало да заплаща задълженията си в срок до 15-то число на всеки месец, следващ този, през който са усвоени сумите по кредита. Твърдят, че в периода след 02.03.2017г. ответницата била извършила платежни операции като е усвоявала суми в рамките на предоставения кредитен лимит. Към момента на подаване на настоящия иск същата имала непогасено задължение към дружеството за главница по договора сума в размер на 2597,32 лева и и договорни такси в размер на 1443,15 лева за периода 31.03.2020г. до 28.02.2023г.

По доказателствата представят и молят да бъдат приети писмени такива.

1

В условията на евентуалност, в случай че ответникът оспори размера на задължението, молят да бъде допусната и назначена съдебно-икономическа експертиза.

В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответницата и същата не е заявила становище по иска.

В съдебно заседание ищецът не изпраща представител и моли за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника в случай на наличие на хипотезите за такова.

В съдебно заседание ответницата не се явява при редовно призоваване.

Съдът, след като се запозна с представените по делото писмени доказателства намира за установена следната фактическа обстановка :

Страните по делото се намират в договорни отношения от 02.03.2017г. като ищцовото дружество е предоставило на ответницата Н. платежна карта с номер 512****7774 като и отпуснат кредитен лимит в размер на 2600.00лв.

Срокът за погасяване на кредита по договор е 12 месеца. Годишният процент на разходите е в размер на 24.6%, като общата дължима от клиента сума е 2917.88лв. Клиента е била длъжен до 15 число на месеца да погасява сума равна или по-голяма от минималните погасителни вноски по всички кредити дефинирани в общите условия. Договорът е бил автоматично подновявам съгласно чл.20, ал.1 от Общите условия, тъй като ответницата не е заявила изрично желание за неговото прекратяване. Приложени са писмени доказателства, видно от които с картата са извършвани разплащания от 14.03.2017г. до 24.11.2017г. като за този период от лимита в картата са изразходвани 2597.32лв., които така и не са били възстановени от потребителя. След дата 24.11.2017г. по картата ищцовото дружество е начислявало само лихви и месечни такси – разделени по видове : такса месечно извлечение и напомнителна такса. За периода от 31.03.2018г. до 28.02.2023г. на ответницата е начислена договорна лихва за непокриване на разхода по ползването на картата в размер на 2541.74лв. Начислените такси за обслужване на картата от страна на ищцовото дружество за периода от 20.09.2018г. до 28.02.2023г. възлизат на обща сума 1126.00лв. Видно от молба вх.№1673/ 17.05.2023г. ищеца не претендира суми за такса – обслужване на картата, а само договорна лихва. До ответницата е отправено писмо за настъпила предсрочна изискуемост с покана за погасяване на задълженията на 15.03.2023г. Няма доказателства на коя дата е връчено това писмо на ответната страна.

В настоящият исков процес ответницата е приела лично Разпореждането по чл.131 от ГПК на 07.06.2023г., в което са разяснени последиците от неподаване на писмен отговор.

С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи : Предявените искове се явяват основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени изцяло. Налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. С първото съобщение и разпореждане по чл.131 от ГПК на ответникът са разяснени последиците от неспазването на сроковете при размяната на книжа, неподаване на писмен отговор и неявяване в съдебно заседание. Исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Претендират се суми с настъпил падеж, поради което независимо, че 2 предсрочната изискуемост не е настъпила, то по аргумент от разрешението дадено в раздел 2 т.1.1 от Тълкувателно решение № 8/ 2017 от 02.04.2019г. на ОСГТ на ВКС докладчик съдия Емилия Василева се налага извод, че претендираните суми са дължими и следва да бъдат присъдени в полза на ищцовото дружество.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат поставени и разноските реализирани в настоящият исков процес – 161.22лв. – заплатена държавна такса и 360.00лв. – юрисконсултско възнаграждение или общо сума в размер на 521.22лв.

Воден от изложеното на осн. чл.239, ал.1 от ГПК съдът РЕШИ:

ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД Д. И. Н., ЕГН: **********, от село Кара Михал, област Разград, ул.“***“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: 131397565 със седалище и адрес на управление: град София, район Оборище, ул.“Силистра“ № 8, представлявано от П. П. – гл. юрисконсулт сумата от 2597,32 /две хиляди петдстотин деветдесет и седем лева и тридесет и две стотинки/ – главница по сключен Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредит от 02.03.2017г. и сумата 1443,15 /хиляда четиристотин четиридесет и три лева и петнадесет стотинки/ договорни лихви за периода от 31.03.2020г. до 28.02.2023г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на иска – 31.03.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА на осн.чл.78, ал.1 от ГПК Д. И. Н., ЕГН: **********, от село Кара Михал, област Разград, ул.“***“ № 7 ДА ЗАПЛАТИ на „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС“ АД, ЕИК: 131397565 със седалище и адрес на управление: град София, район Оборище, ул.“Силистра“ № 8, представлявано от П. П. – гл. юрисконсулт за разноски по делото сумата 521.22 /петстотин двадесет и един лева и двадесет и две стотинки/, включваща заплатена държавна такса за производството и юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Районен съд – Исперих: _______________________ 3