Решение № 62 от 03.05.2022, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Разград, 03.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Анелия М. Йорданова Гражданско дело № 20213300100344 по описа за 2021 година

Исковете са с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 от ЗЗД .

Предявени са искове от С. М. Х., действаща лично и като законен представител на малолетното дете Б. БЮЛ. АХМ. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД гр. София с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане на сумата по 120 000 лева за всеки от ищците, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на застрахователно събитие – настъпило ПТП, от което е причинена смъртта на техния наследодател Б. А. Х., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. Ищците твърдят, че техният наследодател Б. А. Х. е загинал в резултат на застрахователно съби тие – ПТП на 14. 04. 2019 г. , като отговорността на причинителя на събитието е била застрахована по задължителна застраховка

„Гражданска отговорност“ при ответника по полица № BG/02/118002817168. Претърпели са неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на застрахователното събитие.

Постъпил е писмен отговор от ответника ЗД „Бул инс” АД гр. София, в който твърди, че оспорва иска по основание и размер. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между евентуално настъпилите вреди и застрахователното събитие. Пострадалият бил алкохолно повлиян с концентрация на алкохол в кръвта 5,29 промила и не е ясно дали смъртта е причинена от високото съдържание на алкохол или от пътния инцидент.

Алтернативно твърди, че размера на претендираното обезщетение е прекомерно завишен, както и че е налице съпричиняване от страна на пострадалия за настъпилите вредоносни последици. Причинителят на ПТП бил син на пострадалия. Последният знаел, че синът му е неправоспособен водач и че е употребил алкохол преди да се качи в автомобила и да предприеме пътуването, както и че пострадалият е пътувал без предпазен колан. Прави 1 възражение за прихващане на насрещни задължения срещу двамата ищци. Виновният водач е бил алкохолно повлиян и неправоспособен, което е основание за регресни права на застрахователя срещу неговите наследници – ищците по делото.

Съдът, като прецени твърденията и становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Ищцата С. М. Х. е съпруга, а ищецът - малолетното дете Б. БЮЛ. АХМ., е дете на Б. А. Х., който е починал при ПТП на 14. 04. 2019 г., причинено от Д. Б. А.. Последният, който е син на ищцата и пострадалия Б. А. Х. и брат на ищеца Б. А., починал при същото ПТП.

Видно от материалите по приложеното ДП № 27 ЗМ-131 / 2019 г. по описа на Р У Исперих, Постановление от 13. 07. 2020 г. на ОП Разград и другите представени по делото писмени доказателства, на 14. 04. 2019 г. след полунощ , Д. А. след употреба на алкохол и въпреки, че не бил правоспособен водач, привел в движение и управлявал л. а. „Алфа Ромео 147“ с рег. № *** в посока от гр. Исперих към с. Драгомъж . До него, на предната дясна седалка седял баща му - б. А. Х.. След изхода на гр. Исперих следвал прав участък с две ленти за движение по пътното платно. Д. А. управлявал автомобила със скорост по-висока от 120, 92 км/ч, която е значително по-висока от максимално разрешената за движение извън населено място /90 км/ч/. Изгубил контрол върху управлението на автомобила и се насочил към десния край на пътното платно. Напуснал платното за движение, навлязъл в затревения терен, забил се в намиращия се в канавката насип, след което се завъртял няколко пъти около оста си и се ударил последователно в две крайпътни дървета. От двата силни удара, Д.

А. и баща му Б. А. Х. получили множество сериозни телесни увреждания и починали на място. В хода на разследването чрез назначените химически експертизи е установено, че в пробата кръв, иззета при аутопсията от Д. Б. А. има наличие на етилов алкохол с концентрация 1, 46 промила, а в пробата, иззета от Б. Х. е установено наличие на етилов алкохол с концентрация 5, 29 промила. Прокурорът е приел, че с деянието си Д. Б. А. е осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал.

3, б. „б“ във вр. с ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, но наказателното производство следва да бъде прекратено на осн. чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, тъй като деецът е починал. С Постановление от 13. 07. 2020 г. на ОП Разград на това основание е прекратено наказателното производство.

По настоящото дело са назначени съдебно-психологическа експертиза, комплексна САТЕ и СМЕ и СМЕ.

Заключението на СМЕ е, че при огледа и аутопсията върху трупа на Б. Х. са установени травма на главата, травма на гръдния кош, травма на корема, травма на крайниците, подробно описани, остра кръвозагуба – излив на 1400 мл кръв в гръдна кухина; обща анемия на всички вътрешни органи; бледи послесмъртни петна; изразен мозъчен оток; изразен оток на белия дроб; уголемен размер и дребноделчест строеж на черния дроб; изгладен релеф на стомашната лигавица; 50 мл течно съдържимо в стомаха; празен пикочен мехур; наличие на 5, 29 промила етилов алкохол в кръвта. Причина за смъртта е описаната несъвместима с живота тежка съчетана механична и инерционна травма на главата, тялото и 2 крайниците. Всички травматични и инерционни увреждания са получени прижизнено, е категорично заключението на вещото лице.

Според заключението на комплексната САТЕ и СМЕ, установените механични увреждания на главата, тялото и крайниците на пострадалия, се дължат на действието на твърди тъпи, тъпоръбести и със заострен/режещ ръб предмети и е възможно да бъдат получени от много силни удари и притискане на тялото в купето на автомобила, претърпял ПТП. По своята морфология инерционните увреждания – разкъсванията на дясната камера на сърцето, околосърцевата торбичка и слезката показват действие на огромна кинетична енергия. Локализацията на травмите сочи на по-тежки поражения от лявата страна на тялото и крайниците. Всички травми са в пряка причинно-следствена връзка с ПТП. Вещите лица са описали механизма на ПТП, според който автомобилът напуска пътното платно вдясно по посоката му на движение, забива се в земен насип след канавката и се блъска челно с предната си дясна част в долната част на първото дърво / на което обелва кората и се откъсва предна дясна гума/, след което се завърта около оста си и се блъска странично в областта на лявата врата във второто дърво, което изкоренява. Скоростта на автомобила преди ПТП е била около 120 км/ч. При описания механизъм на ПТП са налице два последователни удара – челен отпред вдясно и страничен ляв със значителна кинетична сила. При този механизъм, тялото на пътника, возещ се на предна дясна седалка, какъвто е настоящият случай, е получила тежка съчетана механична и инерционна травма и получените увреждания не сочат на поставен предпазен колан. Според данните от протокола за оглед на ПТП, при удара, тялото на пострадалия е извършвало свободно инерционно движение и към момента на настъпване на произшествието същият е пътувал без поставен предпазен колан. С оглед на механизма на ПТП, получената тежка съчетана механична и инерционна травма на главата, тялото и крайниците на пострадалия, не би настъпила с поставен предпазен колан и травмите биха били по-ограничени. Мястото, на което е седял пострадалият – на предна дясна седалка, е било оборудвано фабрично с триточков инерционен диагонално-поясен предпазен колан.

Според заключението на съдебно-психологическата експертиза, ищците С. М. Х. и Б. БЮЛ. АХМ. са преживели силен шок и мъка от загубата на своя съпруг и респ. баща, както и на Д. - техен син и респ. брат. Силната им емоционална връзка и травмиращото събитие са причинили психо-емоционален стрес на освидетелстваните, изразяващи се в система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции. Внезапната им загуба, освен чисто физически симптоми /плач, тъга/, най – силни през първите шест месеца след събитието, са довели и до емоционален отговор – засилена тревожност, нарушения в съня, раздразнителност, безпокойство, подтиснато настроение, негативни мисли, депресия, напрежение, чувство за изолация, усещане за обща неудовлетвореност, апатия, чувство за несигурност. Травматичното събитие с последвалите фази на скръб и траур са оказали негативно въздействие на семейното и социално функциониране на ищците. Тези нарушения при ищцата С. продължили около една година, което наложило приемане на различни медикаменти при нужда, а при ищеца Б. интензитетът им бил по-силен през първите шест месеца и постепенно са намалявали с времето. И при дамата освидетелствани, към момента се отчита все още наличие на леки депресивни състояния и чувства, свързани с преживяването на травмата от загубата на съпруг и баща. При двете освидетелствани лица се идентифицира наличие на типичните негативни емоционални симптоми вследствие на травмиращото събитие, което по интензитет може да се причисли като силно /хронично/ стресово състояние нарушаващо емоционалния баланс, т.нар. жизнена криза или 3 психотравма, която няма характеристиките на патологично, болестно разстройство, но е с достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в социалното функциониране. Ищецът Б., предвид възрастта си и характерните особености на този период, мобилизира ресурсите за справяне с травмата и въпреки силните негативни чувства и преживявания на скръбта, се опитва да функционира нормално, посещавайки училище, срещайки се с приятели. При ищцата С. се наблюдава друго развитие, относно справянето със стреса и адаптиране към променената ситуация. Личностовите особености в съчетание с особеностите на субкултурата и семейната общност, намаляват ресурсите на личността за справяне със стресовата ситуация. При нея се наблюдава социална дезадаптация – затваряне и ограничаване на контактите, прекъсване на трудовата заетост до степен насоченост единствено към ежедневните битови дейности, по силно изразена в първите две години след загубата.

По делото са разпитани като свидетели К.А. Х. и Д.С.А. – роднини по сватовство и по съребрена линия на ищците.

Св. К.А. Х. дава показания, че са поддържали близки отношения със семейството на пострадалия Б. и до сега са близки с ищцата С.. С. и Б. били неразделни, прекалено много се обичали. Навсякъде ходели заедно, дори да пазаруват. Били много сплотено семейство. Б. много обичал баща си, били много привързани един към друг. Ищците преживели прекалено голям стрес от смъртта на Б.. И двамата се затворили в себе си, не общували с никого.

Детето Б. таяло всичко вътре в себе си и не искало да споделя, не искало да празнува дори рождения си ден. По време на ПТП, Б. и Д. се прибирали от с. Малък Поровец. Свидетелят не бил виждал двамата да употребяват заедно алкохол, не бил виждал Д. някога да пие алкохол. Не е виждал Б. да разрешава на Д. да управлява автомобила му, не знае, че Д. е можел да управлява автомобил.

Св. Д.С.А. дава показания, че е бил в много близки отношения със С. и Б.. Двамата били много сплотено семейство, много се обичали. Били неразделни, дори до магазина да купят хляб ходели заедно. Ищците много тежко преживели смъртта на Б. и Д.. Затворили се в себе си, не контактували с никого, Б. не искал да празнува и рождените си дни. Приживе, Б. не злоупотребявал с алкохол, употребявал в рамките на нормалното, а Д. не употребявал алкохол. Свидетелят знаел, че Д. карал понякога колата на баща си. Веднъж я взел без разрешение и му наложили глоба.

Представена е Справка от ОДМВР Разград, Сектор „Пътна полиция“ за нарушител/водач за наложено административно наказание на Д. Б. А. с НП от 28. 11. 2017 г. за нарушение по чл. 150 от ЗДвП.

Страните по делото не спорят, че за автомобила, с който е причинено ПТП, към момента на причиняването му е имало сключен валиден договор за застраховка с ответника „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG 02/ 118002817168.

Ищците С. М. Х., действаща лично и като законен представител на малолетното дете Б. БЮЛ. АХМ. са предявили претенцията си пред застрахователя – ответник по делото ЗД „Бул инс“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди и са били образувани преписки по щета № 2010038023 и № 2010038023, по които последният е отговорил,че няма основание за изплащане на претендираното застрахователно обезщетение.