Определение № 488 от 08.02.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 488 гр. Варна, 08.02.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Александър В. Цветков като разгледа докладваното от Николай Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20233100500066 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Агенция за социално подпомагане, с адрес на управление гр. София, ул. „Триадица“ №2, срещу Решение №3033 11.10.2022г. по гр. д. №1709/202г. на ВРС, 7-ми състав, с което, по исковете на Н. П. Г., ЕГН**********, с правно основание чл.128 от КТ, чл.220, ал.1 от КТ и чл.222, ал.3 от КТ, е осъдена АСП на РБ да плати на Н. Г. следните суми:

- 306.60лв. – остатък от дължимото трудово възнаграждение за положен труд през м.08.2020г. по трудов договор за длъжността „социален работник“ в ДСП-Варна, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 10.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението;

- 306.60лв. – остатък от дължимо обезщетение за неспазен срок на предизвестие при прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „социален работник“ в ДСП-Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаване на исковата молба - 10.02.2022г. до пълното изплащане на задължението;

- 3066.05лв. – остатък от дължимото обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за длъжността „социален работник“ в ДСПВарна, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 10.02.2022г. до окончателно изплащане на задължението, както и съдебни разноски съобразно изхода в производството пред ВРС.

Във въззивната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон. Макар че фактическата обстановка 1 е правилно възприета и безспорна между страните, първоинстанционният съд не е фомирал правилни изводи по решаващия спорен въпрос – дали след като е било прекратено правоотношението на ицщата от 01.09.2020г., същата попада в кръга на служители, които съобразно ПМС №240/31.08.2020г., обн. в ДВ бр.78 от 04.09.2020г., следва да получат индексиране на основното възнаграждение. По този въпрос въззивникът поддържа доводите си, заявени и пред ВРС, че тъй като ищцата не е била страна по ТПО към влизане в сила на ПМС, спрямо нея актът на МС не намира приложение. Изпълнителният директор на АСП на РБ е изпълнил коректно задължението си по ПМС, като на 04.09.2020г. е увеличил всички възнаграждения на работещите към този момент служители, съответно не е можел да индексира възнаграждение на лице, което към този момент не е било служител. При липса на основание за увеличаване възнаграждението на ищцата, не е следвало да бъдат увеличавани и обезщетенията й по КТ. Сочи и съдебна практика в подкрепа на позицията си.

По същество моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени, при съответно присъждане на разноски за двете инстанции.

В срока по чл.263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна депозира отговор, с който оспорва жалбата. Счита решението правилно и обосновано. Поддържа и развива твърденията и аргументите си пред първата инстация за относимост на ПМС №240/31.08.2020г., обн. в ДВ бр.78 от 04.09.2020г., и към ищцата, с оглед на изрично предвиденото в него обратно действие, считано от 01.08.2022г., при още висящо ТПО. Увеличеният размер счита относим и към обезщетенията при прекратяване на ТПО.

По същество моли за потвърждаване на решението и за присъждане на разноски за въззивната инстанция.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма отправени доказателствени искания, поради което такива не следва да бъдат разглеждани.

Воден от горното и на основание чл.267, ал .1 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.03.2023г. от 09.00часа, за които дата и час да се 2 призоват страните, ведно с настоящото определение, като на въззивника се изпрати и копие от отговора на жалбата.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, производството пред който е безплатно, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК .При спогодба платената държавна такса се връща на половина на ищеца.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и безплатна за страните и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" №12. Участие в медиация страните могат да заявят на тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3