Решение № 2671 от 14.07.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2671 гр. В., 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 40 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда М. Александрова при участието на секретаря СИЯНА ИВ. ТЕНЕВА като разгледа докладваното от Надежда М. Александрова Гражданско дело № 20243110108305 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК от Х. К. Т. и Т. Т. В. против Община В..

Ищците твърдят, че са собственици на С.О.С с идентификатор ****.**, адрес: гр. В., район „О.", ул. „Г. Д." № **, ет. *, ап. **, като самостоятелният обект се намира на етаж * в сграда с идентификатор ****, с предназначение на сградата: жилищна сграда многофамилна, разположена в ПИ с идентификатор ****, с предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, посочена в документа площ: 56.78 кв.м., със съседни самостоятелни обект в сградата: на същия етаж: ****.17,****.16, под обекта:

****.16, над обекта: няма, ведно с прилежащи части: изба № 17 с площ от 5.09 кв.м., при граници: коридор, изба №.**, УПИ № **, изба № **, ведно с 3.6239% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, равняващи се на 9.67 кв.м. ид.ч.

Ищците сочат, че 1/2 ид.ч. в *** са придобили с нот. акт № **, том ***, дело № **** от **.*.**** г. на СВ- В.. Другата 1/2 ид.ч. са придобили по давност от 13.2.2006 г. до датата на исковата молба чрез недобросъвестно владение. В нотариалния акт от 13.2.2006 г. като собственик на тази част е вписан М. Л. М. Е. К., но нито той, нито неговата съпруга са установявали владение върху имота. Владението върху целия имот се е осъществявало от ищците спокойно, явно и необезпокоявано с намерението, че е единствено и само техен от 13.2.2006 г. до днес, като Х. Т. е отдавал имота под наем, грижил се е за имота, застраховал го е.

1

Ищците твърдят, че Община В. оспорва собствеността върху 1/2 ид.ч. от имота- тази част, която е придобита по давност от ищците, тъй като два пъти последователно отказва да обработи декларация по чл. 14 от ЗМДТ, без която ищците не биха могли да удостоверят правото си на собственост пред Нотариус върху процесната 1/2 ид.ч. върху имота и чрез потвърждаването на отказа за обработка на декларацията, ответникът Община В. оспорва правото на собственост на ищците.

С Определение № ***/**.**.**** год. по в.ч.гр.д. № ****/**** год. В. окръжен съд отменя Определение № ****/**.**.**** год. по гр.д. № ****/**** год. на ВРС, с което производството по делото е прекратено като недопустимо поради липса на правен интерес.

Окръжният къс приема, че правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост е налице и в хипотеза, при която ответникът не оспорва пряко собствеността на ищеца, но с действията и актовете си създава пречки за установяване по предвидения в закона ред на чл. 587, ал. 2 ГПК принадлежността на това право, а възможността тези актове и действия да се обжалват по административен ред не може сама по себе си да обоснове извод за недопустимост на положителния установителен иск за собственост, тъй като в случая евентуалното провеждане на такова производство не представлява предвидена в закона предпоставка за установяване правото по исков ред /в този смисъл определение № **/**.**.**** г. по ч. гр. д.№ ***/**** г. на ВКС, ГК, I- во г.о. и определение № ****/**.**.**** г. по гр. д. № ****/**** г. ВКС, ГК, **- ро г. о./. Именно такъв е и настоящият казус, доколкото с двата отказа на Община В. да обработи подадената от ищците декларация, необходима им за нуждите на производството по чл. 587 от ГПК, се препятства възможността за ищците да установят правото си на собственост върху ½ ид.ч. от процесния имот по реда на издаване нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка.

Съдът, след като прецени събраните в процеса писмени доказателства и гласни доказателствени средства, поотделно и в съвкупност, и въз основа на своето вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а се установява и от приетия като писмено доказателство нотариален акт № **, том ***, дело № **** от **.*.**** г. на СВ- В., че на 13.02.2006 год. Х. К. Т. и М. Л. М. Е. К. са придобили чрез договор за покупко- продажба АПАРТАМЕНТ № ** /*****/, разположен на седмия етаж в жилищната сграда, находяща се в гр. В., община В., област В., ул. „Г. Д.” № ** /***/, състоящ се от: коридор, дневна с кухненски бокс, баня - тоалет, тераса, със застроена площ от 56.78 /петдесет и шест цяло и седемдесет и осем стотни/ квадратни метра, при граници: ул. „Г. Д.", ул. „В. А.", покрив, ап.

№ **- второ ниво, стълбище, ап. № ***, ведно с ИЗБА №** /***/, с площ от 5.09 /пет цяло и девет стотни/ квадратни метра, при граници: коридор, изба .**, УПИ № ***, изба № **, както и 3.6239% /три цяло и шест хиляди двеста тридесет и девет десетохилядни процента/ идеални части, равняващи се на 9.67 /девет цяло и шестдесет и седем стотни/ квадратни метра идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, в което същата е построена, цялото с площ от 243 /двеста четиридесет и три 2 квадратни метра, представляващо УПИ №XIV-6 /четиринадесети-шести в квартал 583 /петстотин осемдесет и трети/ по плана на 14 /четиринадесети подрайон на гр. В., при граници на цялото място: от две страни улици, УПИ № *** и УПИ № ***.

В договора не са посочени квотите, при които купувачите придобиват право на собственост, поради което съдът приема, че са равни.

Видно от документ за гражданско състояние, издаден от длъжностно лице по гражданско състояние за град У., Н. на **.**.**** год., Х. К. Т., роден на *** год. в У. и Т. Т.

В., родена на *** год. в У., са сключили граждански брак на *** год. в Община У..

Според свидетелите К. Г. И. и Д. И. С.- Т. от 2006 год., когато са купили имота и до настоящия момент, единствено ищците го владеят в цялост, като заплащат данъци, сключват договори за застраховка, поддържат същия, отдават го под наем, като наемателят е един и същ от самото начало.

Според ищците Община В. оспорва собствеността върху 1/2 ид.ч. от имота, която твърдят, че са придобили по давност. На 16.5.2023 г. ищците подават декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. № ***, с която декларират придобитата по давност 1/2 ид.ч. от имота, която Община В. отказва да обработи. С Решение № *** г. по адм. д. №*** г. на Административен съд- В., съдът прогласява отказа за извършване на административна услуга за нищожен и изпраща на звеното по местни приходи в община В. преписката за произнасяне от орган по приходите при спазване на чл..** от ЗМДТ, съгласно дадените с решението указания. В решението съдът изрично указва, че: „Съгласно нормата на чл..** от ЗМДТ, служителят на общинската администрация проверява подадените декларации. Той може да иска допълнителни дА. за облагаемия имот, да сверява дА.те от декларацията със счетоводните книги, планове, скици и документи, въз основа на които имотът се притежава или се ползва, при нужда - и чрез измерване на имота от техническите органи. Следователно, за целите на декларирането, представените от лицето доказателства следва да обосновават правото му на собственост върху декларирания имот". Последва втори отказ за обработка на декларация по чл. 14, ал.1, ал.4, ал.5 и ал. 6 от ЗМДТ с вх. № *** г. на Орган по приходите - г-жа А. К. - гл. инспектор ОД, Д. „М. д." при Община В., обективиран в писмо изх. № *** от **** г. По вторият отказ е образувано адм. д.№ *** г. на Административен Съд - В., който с Определение № *** от *** г. приема, че делото е подсъдно на Административен съд - С. град.

С Определение *** г. по адм. д. №*** г. на Административен Съд- С. - град съдът повдигна спор за подсъдност. Спорът за подсъдност е разрешен с Определение № *** г. по адм. д. № *** на ВАС. Делото е изпратено на Административен съд - В.. Със свое Определение № *** г. по адм. д. № *** г. Административен Съд - В. приема, че не съдът следва да разгледа жалбата, а Кмета на Община В.. При постъпването си в Община В. жалбата против отказа за обработка на декларация вх. № *** г. на Орган по приходите А. К.

- гл. инспектор ОД, Д. „М. д." при Община В., обективиран в писмо, изх. № *** от **** г. е регистрирана под № **** на *** г. Преписката е разпределена за произнасяне на зам. - кмет Н. Р..

3

Адвокат А. Г. с две електронни писма - едното от 28.4.2024 г., второто - от 20.6.2024 г., представляващи официални молби за произнасяне до официално оповестената на страницата на Община В. електронна поща на заместник - кмета Н. Р., моли заместник кмета да се произнесе като решаващ орган. Той не се произнася като решаващ орган. Вместо това на 2.7.2024 г. ищците получават писмо с peг. № М*** от *** г. от Д. на д. "МД" при Община В. С. И., която ги уведомява, че следвало да се счита, че кметът бил потвърдил обжалвания акт. С двата си отказа да обработи декларация по чл. 14 от ЗМДТ, без която ищците не биха могли да удостоверят правото си на собственост пред нотариус върху процесната 1/2 ид.ч. върху имота, чрез потвърждаването на отказа за обработка на декларацията, ответникът Община В. оспорва правото на собственост на ищците. Последното обосновава правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване право на собственост на двамата ищци върху 1/2 ид. ч. от имота, придобита по давност.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните в производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от правна страна следното:

Ищците претендират да бъде признато за установено по отношение на ответника, че те са собственици на ½ ид.ч. от процесния имот, която придобили по давност.

Общината е не само носител на право на собственост, но и чрез своята администрация има правомощието да извършва административни услуги, включително да издава удостоверение за данъчна оценка. Когато отказът да се издаде такава е мотивиран от това, че собственик е не лицето, което иска административната услуга, а трето лице, общината реално оспорва собствеността на молителя. Ако в действителност няма спор за собственост между молителя и третото лице, както е в настоящия случай, липсва правен интерес за ищеца да установява по съдебен ред правата си по отношение на това трето лице, което общината сочи за собственик. Единственият път на ищеца да се защити срещу неправомерния отказ на общината да му издаде удостоверение за данъчна оценка/административният ред е неприложим при наличие на твърдения за спор за гражданско право/, е да насочи иска си срещу общината и да установи спрямо нея правото си на собственост, което тя му оспорва. В такива случаи искът срещу общината е допустим, макар тя да не твърди да е собственик на спорния имот.

В чл. 587, ал. 2 от ГПК е уредено производството по издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. По естеството си това производство е охранително и е в компетенциите на нотариуса да откаже или издаде нотариален акт. Извън правомощията на административния орган е преценката чии са имотите, в конкретния случай имота, за който се иска обработване на декларация по чл. 14, ал. 1, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от ЗМДТ с вх. № 5305017968/16.05.2023 год., с която се декларира ½ ид.ч. от жилище с идентификатор ****.**. с вписан начин на придобиване- давност от 13.02.2006 год. и съответно издаването на данъчна оценка. Задължение на органа е да приеме декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и съответно да регистрира имота, да я обработи, след което по искане и да издаде удостоверение за данъчна оценка. Съдът намира, че отказът да извърши услугата, като бъде регистриран имота и обработена декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, т. е. съответният документ, необходим в охранителното производство, е постановен в противоречие с материалния закон. Това е така, тъй като в производството по чл. 587, ал. 2 от ГПК административен орган е задължен да отрази дали имотът е или не е общинска собственост и да посочи трима свидетели за изясняване на фактическото обстоятелство, а за служителите в отдел МДТ да регистрират имота, приемат декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и да издадат данъчна оценка, но нямат право да преценяват дали деклараторът е придобил право на собственост или ползване и на какви основания, както и нямат право да се произнасят по собствеността на имота. Доколкото в мотивите на отказа не се сочат пречки, които обективно да не позволяват обработването на декларацията по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ, регистрирането на имота и издаването на удостоверение за данъчна оценка за целите 4 на извършването на обстоятелствената проверка, съдът намира, че незаконосъобразно подадената декларация е „оставена без последствие“.

Разпечатката съдържа 29 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ad5c5ec5-c649-4233-af91-52a3a8d48101